№ 20297
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П С
като разгледа докладваното от П С Частно гражданско дело №
20241110105439 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 06.02.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело № 5439 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „А..” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д..“ №.., офис
сграда .., ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю Х Ю, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против Р. В. Н., с ЕГН **********, от гр.
1
София, ж.к. „..“, бл. .., вх. В, ет. 3, ап. 9, за сумата от 1 000 лв. - главница по договор за
паричен заем № .. от 31.03.2022 г., сключен между „С..“ ООД и Р. В. Н., приложение № 1 от
14.06.2023 г. към рамков договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен между“ „С..“ ООД и
„А..” ЕАД, сумата от 137,85 лв. - договорна лихва от 02.05.2022 г. до 30.01.2023 г., сумата от
412,55 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.05.2022 г. до 29.01.2024 г., със законната
лихва върху главницата от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 06.02.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1 000 лв. - главница по договор за паричен заем № ..
от 31.03.2022 г., сключен между „С..“ ООД и Р. В. Н., приложение № 1 от 14.06.2023 г. към
рамков договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен между“ „С..“ ООД и „А..” ЕАД, сумата от
137,85 лв. - договорна лихва от 02.05.2022 г. до 30.01.2023 г., със законната лихва върху
главницата от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за направените по
делото разноски в размер на 59,45 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
412,55 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.05.2022 г. до 29.01.2024 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит 31.03.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9
от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на
вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия,
съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност
на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
2
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „А..” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д..“ №.., офис сграда .., ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю Х Ю,
против Р. В. Н., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, бл. .., вх. В, ет. 3, ап. 9, за сумата
от 412,55 лв. /четиристотин и дванадесет лева и петдесет и пет стотинки/ – обезщетение за
забава за периода от 03.05.2022 г. до 29.01.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3