Определение по дело №3263/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 3045
Дата: 18 ноември 2021 г.
Съдия: Светла Станимирова
Дело: 20211000503263
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3045
гр. София, 17.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503263 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Д. и К. М., заедно упражняващи
правомощията на синдик на „КТБ“-АД (н.) против определение № 263956 от
27.07.2021 г. по т.д. №663/2020 г. на СГС, ТО, VІ - 16 състав, с което на
основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото като
недопустимо.
В частната жалба се излагат доводи, че обявяването на
противоконституционност на разпоредбата на чл.60а от ЗБН няма за
последица недопустимост на производството, образувано на това основание, а
е относимо към неговата основателност, поради което не е налице липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването или
упражняването на правото на иск, нито наличие на отрицателна такава.
Поддържа се, че след като правото на иск съществува и е надлежно
упражнено, съдът следва да се произнесе по съществото на спора и да го
разреши със сила на пресъдено нещо. Моли за отмяна на определението и
връщане на делото на СГС за произнасяне по съществото на спора.
Ответникът по жалбата „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-АД в
срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор в който поддържа, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че от влизане в сила на решение
№8/27.05.2021г. по Конст. дело №9/2020 г. на Конституционния съд на
Република България, обявената с него за противоконституционна разпоредба
на чл.60а от ЗБН престава да съществува в правния мир, поради което
правото на иск на синдиците е погасено, респ. престанало е да съществува в
правния мир, поради което предявеният по делото иск е недопустим и с
обжалваното определение производството по делото правилно е прекратено
на това основание.
1
Освен това твърди, че иска е недопустим и на друго основание - с
оглед процесуалната преклузия, настъпила с пропускането на двугодишния
срок по чл.62, ал.1 от ЗБН в редакцията му от ДВ, бр.22 от 24.03.2015 г.,
считано от датата на решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г.
на СГС за откриване на производство по несъстоятелност, който е изтекъл на
22.04.2017 г. А настоящия иск е предявен на 16.04.2020 г. Моли за
потвърждаване на обжалваното определение.
Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в
законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Производството по делото е образувано по предявен от синдиците на
„КТБ“-АД (н.) срещу „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“-АД осъдителен иск
с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН за сумата от 4 000 000 евро ,
представляваща имущество с произход от банката, придобито от ответника
без извършена от негова страна ответна престация или дори и да има
насрещна престация,стойността на даденото е значително по-ниска от тази на
полученото.
За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд
е приел, че с решение №8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд,
обнародвано в ДВ, бр.48 от 8.06.2021 г., нормата на чл.60а, ал.1 от ЗБН е
обявена за противоконституционна, което обуславя недопустимост на
предявения иск. С позоваване на решение №3 от 28.04.2020 г. на КС,
постановено по к.д. №5/ 2019г., в обжалваното определение са изложени
съображения, че противоконституционният закон не се прилага, вкл. и за
заварените от него неприключили производства, поради което правната
норма, на която се позовава ищецът, вече не съществува в правния мир.
С оглед направените в частната жалба оплаквания, ключов за изхода
на спора е на първо място въпросът за действието на решенията на
Конституционния съд за обявяване противоконституционността на закон или
на отделна норма от него. Този въпрос е разрешен в Решение №3/28.04.2020
г. по Конст.д. №5/2019 г. на Конституционния съд. В мотивите на това
решение са дадени разяснения, че по принцип решението на КС, обявяващо за
противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му
ефект се изразява в неприлагане на закона от деня на влизане на решението в
сила, от който момент насетне той престава да действа и да регулира
обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл.151, ал.2, изр. трето
от КРБ). Посочено е обаче, че абсолютното действие занапред на решението
за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, е
несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното
2
правосъдие гарантира, както и че конституционният законодател имплицитно
допуска изключения от правилото на чл.151, ал.2, изр. трето от
Конституцията, за които решението на Конституционния съд има обратно
действие (ex tunc), а именно спрямо заварени правоотношения и
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при
правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила
обезсилващото решение на КС (заварени правоотношения). Въздействието
на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло,
а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от
елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия
правопораждащ юридически факт, т. е. действието на РКС е обратно. От
разпоредбата на чл.150, ал.2 от КРБ се извлича и обратното действие на
решенията на Конституционния съд спрямо правоотношенията, предмет на
висящи съдебни производства, независимо дали те са приключени или
неприключени.
С решение №8 от 27.05.2021 г. е обявена за противоконституционна
нормата на чл.60а, ал.1 от ЗБН, която предвижда, че синдикът, временният
синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по
несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено
имущество с произход от банката срещу всяко трето лице при наличието на
три алтернативно предвидени предпоставки: когато третото лице не е
изпълнило насрещна престация или тя е на значително по-ниска стойност от
полученото (т.1), или когато полученото от него е под формата на парична
и/или непарична вноска в капитала му (т.2).
С оглед изложеното, настоящият състав намира за неоснователен
довода на жалбоподателите, че противоконституционността на разпоредбата
на чл.60а ЗБН обуславя неоснователност, а не недопустимост на предявения
на това основание иск. Нормата на чл. 60а, ал.1 от ЗБН регламентира
специален осъдителен иск за попълване масата на несъстоятелността,
предявим направо срещу третото лице - приобретател на имущество с
произход от банката, с което тя не се намира в никакви правоотношения,
който по същество се основава на имплицитно постулирана от законодателя
относителна недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сделката, сключена при условията на някоя от
уредените в законовата норма хипотези, без да е необходимо обявяването й с
отделен конститутивен иск. Във всички хипотези неизпълнението на
уговореното насрещно задължение, стойностната нееквивалентност на
насрещната престация и естеството на отчуждителната сделка - парична и/или
непарична вноска в капитала на дружеството-приобретател, са елементи от
фактическите състави на притезателното право, упражнимо с уредения в
3
нормата специален осъдителен иск, които извън тях не са от естество
самостоятелно да обосноват възникването на същото право пряко срещу
получателя на имуществото, с който банката не се намира в никакви
правоотношения. Затова с обявяване противоконституционността на нормата
на чл.60а, ал.1 от ЗБН искът се явява недопустим, което обуславя
приложението на уредения в чл.130 ГПК процесуален способ за десезиране
на съда с произнасяне по него.
Следва да се има предвид също така, с оглед разясненията, дадени в
мотивите на Решение №3/28.04.2020 г. на Конституционния съд по
Конст.дело №5/2019 г., че за жалбоподателя-ищец не съществува правен
интерес да предяви иск на правно основание, което е обявено за
противоконституционно, т.е.вече не съществува /не се прилага/.
Затова с обявяване противоконституционността на нормата на
чл.60а, ал.1 от ЗБН искът се явява недопустим, което обуславя приложението
на уредения в чл.130 от ГПК процесуален способ за десезиране на съда с
произнасяне по него.
На следващо място, настоящият въззивен състав съобрази, че, иска
по чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН е недопустим и с оглед процесуалната преклузия,
настъпила с пропускането на двугодишния срок по чл.62, ал.1 от ЗБН в
редакцията му от ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., считано от датата на решение
№664 от 22.04.2015 г. по т.д.н. №7549/2014 г. на СГС за откриване на
производството, който е изтекъл на 22.04.2017 г. Настоящия иск е предявен на
15.04.2020 г., несъмнено след изтичане на двугодишния преклузивен срок.
Предвид обявената с решение №8 от 27.05.2021 г. на КС
противоконституционност на §7 от ПЗР на ЗИДЗБН, който предвижда
ретроактивно действие за закона и за откритите до датата на влизането му в
сила производства по несъстоятелност, разпоредбата на чл.62, ал.1, приета с
§ 3 от с. з., в която е установен 5-годишен срок за предявяване на исковете
за попълване масата на несъстоятелността, е неприложима за
производствата, открити преди влизането му в сила.
Действително, в отклонение от тълкувателното разрешение,
възприето в решение №22/1995 г. по к.д. №25/1995 г., в решение №8/21 г. е
прието, че решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или
отменящ действащ закон се обявява за противоконституционен, няма
възстановително действие по отношение на предходната редакция на
противоконституционната норма. В случая обаче, за противоконституционна
е обявена не нормата на §3, в която е предвиден по-дълъг 5-годишен срок за
предявяване на исковете, в сравнение с предходната редакция на чл.62, ал.1
от ЗБН, а разпоредбата на §7 от неговите преходни и заключителни
разпоредби, в която е предвидено обратно действие на закона, вкл. и в частта
относно нормата по отношение на производства по несъстоятелност, открити
4
преди влизането му в сила. Към датата на предявяване на иска - 15.04.2020 г.
двугодишният срок по чл.62, ал.1 от ЗБН в първоначалната му редакция от
изм. и доп.- ДВ. бр.33 от 26.04.2016 г. вече е изтекъл, което е самостоятелно
основание, обуславящо недопустимостта на иска.
По горните съображения, обжалваното определение, с което
производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск,
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.Частната жалба
е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд, девети състав

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263956 от 27.07.2021 г. по т.д.
№663/2020 г. на СГС, ТО, VІ - 16 състав, с което на основание чл.130 ГПК е
прекратено производството по делото като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5