№ 40
гр. Сливница, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20231890200681 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Б. Ш., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 42-0007451 от 01.08.2023 г., издадено от Ч.А.К. – директор на РД
„АА“ – София, в частта, с която на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
179, ал. 6, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
500,00 (петстотин) лева за това, че на 06.07.2023 г., около 12.41 часа, на
автомагистрала Европа, конна база, с посока на движение гр. София, управлява МПС –
влекач ИВЕКО АС 440 С 45 ТП, с рег. № Е 1261 КК от кат.N3, с прикачено към него
полуремарке Кьогел СН 24, с рег. № Е 4173 ЕЕ от кат. О4, като извършва обществен
превоз на товари на територията на Република България с лиценз на общността
заверено копие № *********, валидно до 18.01.2027 г., по маршрут от с. Петърч до гр.
София, видно от пътен лист № 111194 от 06.07.2023 г., като при проверката е
установено, че е налице техническа неизправност на полуремаркето: 1 бр. спирачен
диск, монтиран на втора ос от дясно, е спукан по цялата височина, която техническа
неизправност е оценена като „опасна“, след извършена визуална проверка по метод 2
на елемент 1.1.14, причина за неизправност буква „а“, изр. 2, оценка графа 6 от
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, с което
виновно нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 ЗДвП, вр. Приложение 5, Част I,
т. 1.1.14, буква „а“, изр. 2 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, с
оглед което се иска неговата отмяна.
1
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище вх. №
435/23.01.2023 г. по описа на РС – Сливница, с което надлежно упълномощеният
процесуален представител на жалбоподателя (видно от приложеното към становището
пълномощно) е заявил, че поддържа жалбата срещу НП в частта относно нарушението
по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като не обжалва НП в частта относно нарушението по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В становището е посочено, че не отрича наличието на
техническа неизправност, но се твърди, че същата не е била известна на
жалбоподателя, т.к. преди потеглянето си е посетил лицензиран автосервиз за
профилактика и подготовка на автомобила за есенно-зимния сезон, при което не е била
констатирана повреда. Към становището са представени и доказателства в подкрепа на
твърдението, че не е налице субективната страна на нарушението.
Въззиваемата страна - Ч.А.К. – директор на РД „АА“ - София, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което делото е изпратено в съда, подписано лично от и.д.
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София – В.К., е
застъпено становище за законосъобразност на атакуваното НП. Прави се искане за
присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 04.09.2023 г., а жалбата е подадена по
куриер на 18.09.2023 г.), до съответния родово и местно компетентен съд, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 15.03.2021 г. жалбоподателят Н. Б. Ш. сключил с „КРАСИЕМ ТРАНС“
ЕООД трудов договор № 066/15.03.2021 г., по силата на който работодателят е
възложил, а работникът е приел да изпълнява длъжността шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона с код по НКПД 83322005, за неопределен срок при
осемчасов работен ден.
На 13.04.2023 г. влекач ИВЕКО АС 440 С 45 ТП, с рег. № Е 1261 КК бил
представен за извършване на ГТП, за което бил съставен Протокол от извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 31715055, който бил
подписан от председателя на комисията К.В., който е вписан в списъка за разрешения
за извършване на ГТП, поддържан от ИА „АА“. В протокола е отразено, че ППС се
допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.
2
На 25.06.2023 г. жалбоподателят представил пред Г.Н. – служител на „КИК 11“
ООД, управляваните от него влекач ИВЕКО АС 440 С 45 ТП, с рег. № Е 1261 КК от
кат.N3 и полуремарке Кьогел СН 24, с рег. № Е 4173 ЕЕ от кат. О4 за профилактичен
технически преглед, като за това били съставени и протоколи от сервизна дейност №
53 и 54 от 25.06.2023 г., в които било отразено, че след извършена профилактика не е
констатирана повреда в МПС.
На 28.06.2023 г. влекач полуремарке Кьогел СН 24, с рег. № Е 4173 било
представено за извършване на ГТП, за което бил съставен Протокол от извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 32417021, който бил
подписан от председателя на комисията С.К., която е вписана в списъка за разрешения
за извършване на ГТП, поддържан от ИА „АА“. В протокола е отразено, че ППС се
допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.
На 06.07.2023 г., около 12.41 часа, жалбоподателят Н. Б. Ш. управлявал влекач
ИВЕКО АС 440 С 45 ТП, с рег. № Е 1261 КК от кат.N3, с прикачено към него
полуремарке Кьогел СН 24, с рег. № Е 4173 ЕЕ от кат. О4, като се движел по
автомагистрала Европа, с посока на движение гр. София. Водачът извършвал
обществен превоз на товари на територията на Република България с лиценз на
общността заверено копие № *********, валидно до 18.01.2027 г., по маршрут от с.
Петърч до гр. София, видно от пътен лист № 111194 от 06.07.2023 г., когато в районна
на конната база бил спрян за проверка от свидетеля Б. Г. Н. инспектор към РД „АА“–
София. При проверката свидетелят констатирал, че водачът е без контролен талон към
СУМПС, а също и че е налице опасна неизправност на полуремаркето, а именно 1 бр.
спирачен диск, монтиран на втора ос от дясно, е спукан по цялата височина.
Неизправност била оценена като „опасна“, след извършена визуална проверка по метод
2 на елемент 1.1.14, причина за неизправност буква „а“, изр. 2, оценка графа 6 от
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
На жалбоподателя била издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-2538/07.07.2023 г., като полуремаркето било
временно спряно от движение, до отстраняване на неизправността. Било иззето
свидетелството за регистрация полуремаркето, което впоследствие било върнато след
представяне на протокол от проверка № 665972 от 17.07.2023 г.
Актосъставителят Б. Г. Н. – инспектор към РД „АА“– София, в присъствието на
свидетеля Т. Г. Б., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение № 01147/06.07.2023 г., за нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 и чл.
139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 ЗДвП, вр. Приложение № 5, Част I, т. 1.1.14, буква „а“
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, а именно, че водачът е без контролен
талон към СУМПС и е управлявал неизправно МПС с опасна повреда. Актът бил
подписан от актосъставителя и свидетеля, след което бил връчен лично на
3
жалбоподателя Ш. на същата дата за запознаване, а последният го подписал без
възражения.
Въз основа на така издадения АУАН и след като приел изложената в акта
фактическа обстановка за категорично доказана, Ч.А.К. – директор на РД „АА“ –
София, издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 42-0007451 от
01.08.2023 г., с което за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП и за
нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 ЗДвП, вр. Приложение № 5, Част I,
т. 1.1.14, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на жалбоподателя
били наложени административни наказания „глоба“ съответно в размер на 10,00 лв. на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП и в размер на 500,00 лева на основание чл.
179, ал. 6, т. 3 ЗДвП.
Наказателното постановление в частта относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т.
1, предл. 2 ЗДвП, за което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв., като
необжалвано е влязло в сила.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на
събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
писмените доказателства – АУАН бл. № 01147 от 06.07.2023 г., копие от пътен лист,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-
2538/07.07.2023 г., Протокол от крайпътна техническа проверка № 665972 от
17.07.2023 г., Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, Заповед № 7/16.01.2023 г. на
изпълнителния директор на ИА „АА“ и длъжностна характеристика на Б. Г. Н., копие
от трудов договор № 066/15.03.2021 г., Протокол от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС № 31715055 от 13.04.2023 г., протоколи от сервизна
дейност № 53 и 54 от 25.06.2023 г., Протокол от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС № 32417021 от 28.06.2023 г., а също и списък на
разрешения за извършване на ГТП, поддържан от ИА „АА“, както и от гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. Г. Н. и Т. Г. Б..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко
относими към предмета на доказване по делото.
Съдът даде вяра на показанията и на двамата свидетели, доколкото нито един от
тях не е заинтересован от изхода на делото, като съобрази, че същите изложиха
логично и непротиворечиво възприетите от тях факти. В допълнение следва да се
посочи, че характерът на работата на свидетелите не предполага ясен спомен за всяко
едно констатирано от тях нарушение, което от своя страна обуслови запознаването на
свидетелите със съставения АУАН. Същевременно и двамата свидетели още преди
4
предявяване на АУАН категорично заявиха какъв е бил видът на неизправността, а
именно спукване на спирачния диск по цялата височина. В този смисъл за съда няма
основание да приеме, че отразените в АУАН от свидетеля Н., в присъствието на
свидетеля Б., факти не съответстват на обективната истина, тъй като, както вече беше
посочено, нито един от двамата свидетели не е заинтересован от изхода на делото,
излагат непротиворечиво възприетото от тях, което се подкрепя и заявеното в
становището на процесуалния представител на жалбоподателя.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна
инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът
не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
В настоящия случай в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 ЗАНН. В АУАН и НП са
посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, като същите са точно и
ясно описани и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за
реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение.
Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и основанието, на което
се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност
на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Според чл. 166,
5
ал. 1, т. 1 ЗДвП министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена
сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на
превоза. Именно по силата на разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ЗДвП на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ и нейните териториални структури, като
служби за контрол по ЗДвП, е възложен контролът за спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, а
съгласно ал. 2, т. 6 не допускат движение на пътно превозно средство, предназначено
за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници или
товари, което има някоя от повредите или неизправностите, посочени в чл. 101, ал. 3.
Съгласно чл. 91, ал. 4 ЗАвтП, който регламентира извършването на обществен превоз
на пътници и товари, какъвто е извършвал и жалбоподателят, служителите на
Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ изпълняват и специфични
функции с допълнителни задължения за непосредствен контрол върху безопасната
експлоатация на пътните превозни средства и техническата им изправност. Един от
елементите на контролната проверка на пътя, съгласно чл. 14, ал. 2, вр. т. 8 от
Приложение № 2 от Наредба Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и
организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за
класифицирането на превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка
(ДВ бр. 71/2009 г. ), е визуална оценка на техническото състояние на превозното
средство. В случая не се касае до скрит дефект на спирачната система, а до видима
повреда на елемент от нея, която се установява по метода, предвиден в Част I на
Приложение № 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС – визуална проверка.
Именно визуално актосъставителят е установил наличието на техническата
неизправност. В този смисъл, като служител на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ София, видно от длъжностна характеристика, актосъставителят Б. Г.
Н. е имал правомощия да съставя актове за установяване на административни
нарушения и по ЗДвП, с оглед което съдът намира, че АУАН е изготвен от длъжностно
лице със съответните компетенции. Както беше изложено, същият съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 ЗАНН, като е бил и надлежно
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Посочването в него само на един свидетел не е
от категорията на абсолютните процесуални нарушения, даващи основание за отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Началникът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр. София е упълномощен да издава наказателни постановления за установени
6
нарушения на Закона за движението по пътищата със Заповед № РД-08-30/24.01.2020
г., на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, видно и
от Заповед № 7/16.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, с оглед което
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като отговаря и на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно действащата
разпоредба на чл. 101, ал. 1 ЗДвП се запазва задължението за водача, при възникване
по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която
застрашава безопасността на движението, да спре и да вземе мерки за нейното
отстраняване, както и възможността, когато отстраняването на повредата или
неизправността на място е невъзможно, водачът да придвижи пътното превозно
средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе
необходимите мерки за безопасност на движението (чл. 101, ал. 2 ЗДвП). Съгласно
нормата на чл. 101, ал. 3 ЗДвП разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или
констатиране на опасни неизправности, какъвто е настоящия случай, а съгласно
разпоредбата на ал. 4 неизправностите и тяхната класификация се определят с
наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, а това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
В Приложение № 5, Част I, т. 1.1.14, буква „а“ от Наредбата е посочено, че има
сериозна повреда на превозното средство, когато при визуална проверка се установи,
че барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан,
несигурно закрепен или счупен и тази неизправност се квалифицира като „значителна“
или „опасна“.
В процесния случай, деецът е санкциониран за това, че е управлявал технически
неизправно ППС – полуремарке с рег. № Е 4173 ЕЕ, със спукан спирачен диск,
монтиран на втора ос отдясно, като пукнатината е по цялата височина на спирачния
диск, при което е преценено, че механичната неизправност е опасна, съгласно
стандартите посочени в Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС - Приложение
№ 5, Част I, т. 1.1.14, буква „а“ от Наредбата, а в чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
регламентирано императивно изискване към движещите се по пътя ППС да бъдат
изправни.
Следва да се отбележи, че неизправностите и тяхната класификация се определят
именно в Наредба № Н-32 от 16.11.2022 г. за периодичните технически прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от
МТИТС, приложима по силата на чл. 101, ал. 4 ЗДвП. В Приложение № 5 на
посочената наредба в табличен вид е дадена оценка на всяка от неизправностите от
гледна точка на риска от опасност при движение на ППС по пътищата. Когато
„Барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан,
7
несигурно закрепен или счупен“, законодателят е определил това като техническа
неизправност, съгласно т. 1.1.14 от таблицата. Като беше посочено и по-горе, съгласно
наредбата тази неизправност може да се квалифицира от проверяващите като
„значителна“ или „опасна“, като преценката за това е оставена изцяло в техните
правомощия. Според легалните дефиниции, дадени в § 6, т. 72, съответно т. 73 от ДР на
ЗДвП „Значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността
на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят
риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия, а „Опасни неизправности“, включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и
непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат
въздействие върху околната среда. С оглед важността на спирачната уредба на ППС за
пътната безопасност, обстоятелството, че спирачният диск участва както в движението
на ППС, така и при осъществяване на неговото спиране и степента на установената
повреда (спукан по височина спирачен диск), правилен се явява изводът на
проверяващите органи, че в случая се касае за „опасна“ неизправност по смисъла на §
6, т. 73 от ДР на ЗДвП.
По делото се доказа категорично от обективна страна, че на процесната дата
жалбоподателят Ш. е управлявал състав от ППС – влекач и полуремарке, както и че
спирачният диск на полуремаркето, монтиран на втора ос отдясно е бил спукан по
цялата височина. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, като
определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и
законосъобразна. Дори водачът да не е знаел за повредата на спирачния диск, то
отново е налице извършено административно нарушение при форма на вината
непредпазливост, тъй като водачът е бил длъжен и обективно е могъл визуално да
провери състоянието спирачните дискове преди извършването на превоза, но не го е
сторил, а съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, но този не е такъв. В този смисъл съдът намира за
неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че с оглед
представените доказателства за извършена техническа профилактика на управляваните
от жалбоподателя влекач и полуремарке, в конкретния случай е изключен на само
умисъла, но и непредпазливостта. Това е така, тъй като, видно от Протокол от
извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 32417021, същият
е от дата 28.06.2023 г., тоест малко повече от седмица преди установяване на
нарушението, в който период е възможно да е настъпила техническата неизправност.
Това обаче не изключва задължението на водача, особено когато се касае за
професионален шофьор, който управлява състав от ППС, неизправността на което би
могла да доведе до значителни вреди, да проверява преди започване на всеки курс
8
техническата изправност на превозното средство. В този смисъл, доколкото и не се
твърди това да е било сторено от страна на жалбоподателя, а единствено се твърди и се
установява, че ППС е преминало годишен технически преглед, съдът намира, че
деянието следва да се квалифицира като извършено при форма на вината –
непредпазливост, доколкото деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съгласно чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП, който управлява технически неизправно
пътно превозно средство, се наказва с глоба от 500 лева - при констатирани опасни
неизправности. Установи се категорично по делото и съобразно отразеното в
Наредбата, че неизправността е била опасна, поради което правилно наложената на
жалбоподателя глоба е в размер на 500,00 лева. Наказанието е във фиксиран размер,
поради което съдът не разполага с правомощието да го намали.
Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1, вр. § 1, ал. 1, т. 4 ЗАНН.
Не се констатираха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства,
обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете характера и вида
обществените отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и
че то се явява типично (обичайно), тоест разкрива типичната степен на обществена
опасност, взета предвид от законодателя. Нарушението е формално, поради което за
съставомерността му не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и
липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство.
Касае се за нарушение от категорията на противоправните допустителства, като съдът
намира, че степента на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение не
се отличава от обичайната за съответния вид. Това нарушение е посочено и в
Регламент ЕС/2016/403 на Европейската комисия в Група нарушения 5, раздел
Техническа изправност, точка 2 като: превозното средство не е поддържано в
безопасно и изправно техническо състояние, което води до сериозна повреда на
спирачната система, кормилната уредба, колелата/гумите, окачването или шасито, или
друго оборудване, което би могло да създаде такъв непосредствен риск за пътната
безопасност, който да доведе до решение за спиране от движение на превозното
средство и е квалифицирано като управление на МПС с неизправности, което създава
непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата. Следва да се
отбележи, че деянието на водача е било със завишена степен на обществена опасност,
тъй като посочената повреда на спирачния диск създава сериозен риск от цялостното
разпукване, което би могло да доведе до загуба на контрол върху управляваното МПС,
а оттам да се стигне до и ПТП със сериозни последици – телесни увреждания или дори
смърт за водача или някои от останалите участници в движението. Трябва да се
отбележи, че не се касае за лек автомобил, а за състав от ППС- влекач и полуремарке,
9
използвани за превоз на тежки товари, поради което и предвид тежестта е имало
сериозно натоварване, което пък допълнително е създавало предпоставка за евентуален
пътен инцидент. Единствено намесата на контролните органи и спирането от движение
на автомобила е довело до отстраняването на неизправността. Следователно
нарушението засяга обществени отношения със значим интерес, като може да
рефлектира пряко и непосредствено върху живота и здравето на гражданите. Всичко
това говори за сериозна и доста завишена степен на обществена опасност на деянието,
което дава основание същото да не бъде прието за маловажно от настоящия състав.
Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват подобно
неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха могли да
осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция, разписана като цел
на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и
превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат
възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна
има право на разноски, но доколкото Ч.А.К. – директор на РД „АА“ – София, не е бил
представляван, такива не следва да бъдат присъждани.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на наказателното постановление в обжалваната част, съдът не
констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва
да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 ЗАНН,
Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0007451 от 01.08.2023 г.,
издадено от Ч.А.К. – директор на РД „АА“ – София, в частта с която на Н. Б. Ш., ЕГН
**********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение
на чл. 139, ал.1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 ЗДвП, вр. Приложение 5, Част I, т. 1.1.14, б. „а“
от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Наказателно постановление № 42-0007451 от 01.08.2023 г., издадено от Ч.А.К. –
директор на РД „АА“ – София, в частта с която на Н. Б. Ш., ЕГН **********, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 (десет) лева за нарушение на чл.
10
100, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП, като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
11