Присъда по дело №112/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 56
Дата: 3 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия: Светлана Димитрова Митрушева Атанасова
Дело: 20232330200112
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 56
гр. Ямбол, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева

Атанасова
СъдебниД.Х.Д.

заседатели:З.С.А.
при участието на секретаря Г.Б.М.
и прокурора М. Г.
като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Наказателно дело от общ характер № 20232330200112 по описа за 2023
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите Д. А. Т., роден на *** г. в гр. Я., живущ в гр.
Я., ул. Р. **, българин, български гражданин, с начално образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** и
Й. И. М., роден на 03.07.1997 г. в гр. Я., живущ в гр. Я., ул. Р.Т. **,
българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
реабилитиран, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВНИ за това, че в периода от около 22:00 часа на 30.10.2022
г., до около 07:00 часа, на 31.10.2022 г. в гр. Ямбол, от бар „ Рахаб“, находящ
се в гр. Ямбол, жк Георги Бенковски № 97, действайки в съучастие, като
съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот - взломяване на прозорец и чрез използване техническо средство -
отвертка, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 1114 лв., от
владението на собственика им „Йосиф Барбер“ ЕООД, гр. Ямбол, с *** И. Х.
Ю. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като Т. е действал в условията на повторност и деянието не
представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3,
1
т.4 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК,
ОСЪЖДА подс. Д. А. Т. на ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от
свобода“ и
На основание чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.54
от НК, ОСЪЖДА подс. Й. И. М. на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода“.
На основание чл.58а от НК, НАМАЛЯ с една трета наложеното на подс.
Т. наказание от една година и три месеца „Лишаване от свобода“ на ДЕСЕТ
МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален ОБЩ
РЕЖИМ.
На основание чл.58а от НК, НАМАЛЯ с една трета наложеното на подс.
М. наказание от една година „Лишаване от свобода“ на ОСЕМ МЕСЕЦА
„Лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
На основание чл.59 ал.1 от НК, ЗАЧИТА времето, през което
подсъдимите Т. и М. са били с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 01.11.2022 г. за всеки един от тях, до влизане на
присъдата в сила.
Иззетото по делото веществено доказателство - 1 бр. отвертка, като вещ
без стойност, след влизане на присъдата в сила да бъде УНИЩОЖЕНО.
ОСЪЖДА подсъдимите Д. Т. и Й. М. ДА ЗАПЛАТЯТ направените по
делото разноски в размер на по 53.25 лв. за всеки един от тях, вносими в
приход на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР-Ямбол
Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред ЯОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимите Д. А. Т. и Й. И. М. за престъпление
по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, а за Т. и т.7 , за двамата вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК, а за Т. и
вр. чл. 28 ал.1 НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено с
обвинителния акт. Счита обвинението за доказано от обективна и субективна страна въз
основа на самопризнанието на подсъдимите, направено по реда на чл. 371 т.2 НПК и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. За извършеното престъпление
пледира на подсъд. Т. да се определи наказание от една година и два месеца лишаване от
свобода, а на подсъд. М. наказание от една година лишаване от свобода, след което така
наложените на двамата подсъдими наказания да се намалят с една трета. Предлага се
полученото след редукцията наказание да бъде изтърпяно ефективно от Т. при първоначален
общ режим, а по отношение на М. да се приложи института на условното осъждане, като се
определи изпитателен срок от три години.
Подсъдимият М. участва лично в съдебно заседание и с със служебно назначен
защитник-адвокат. Признава се за виновен по предявеното му обвинение и на осн. чл. 371
т.2 НПК признава фактите, изложени в обвинителния акт за верни като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Чрез защитата си изразява становище за доказаност на
обвинението . За извършеното деяние моли да му бъде опеделено наказание по реда на чл.
55 ал.1 т.1 от НК поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, в размер на осем месеца лишаване от свобода, след което да се намали с една
трета.
Подсъд. Т. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник
адвокат. Признава се за виновен по предявеното му обвинение и прави самопризнания по
реда на чл. 371 т.2 НПК. Чрез защитата си счита обвинението за доказано и моли за
определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства , като
се приложи редукцията на чл. 58а от НК.
Съдът, след като обсъди самопризнанието на подсъдимите на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съотнесено към събраните в хода на
досъдебното производство доказателства приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите Т. и М. живеели в циганската махала в гр. Я. и се познавали.
На 30.10.2022г около 22.00ч. двамата се разхождали в ж.к. „Бенковски“ в гр. Я..
Минавайки покрай бар „Рахаб“, находящ се в ж.к. „Бенковски“ № 97 Т. предложил да влязат
вътре и да извършат кражба на вещи. М. се съгласил и двамата минали от задна страна на
сградата. Т. се качил на прозорец, намиращ се между двата етажа на сградата, където с
помощта на отвертка, подадена му от М. успял да изкриви алуминиевата дограма на
прозореца и да го отвори. След това двамата подсъдими влезли през прозореца в
заведението. За времето от около 22.00ч. на 30.10.2022г до около 7.00ч. на 31.10.2022г
отвътре взели 1 бр. музикална уредба марка „Самсунг“ 1 бр. кафе машина „Солак“ 1 бр.
телевизор марка „LG“, 1бр. DVR, 1 бр. ел. печка и паричната сума от 50 лв. По обратния
път с изброените вещи подсъдимите напуснали заведението. Заведението и намиращите се в
него вещи, в тома число и отнетите такива, били собственост на „Йосиф бербер“ ЕООД с
*** И. Ю..
Същата вечер около 22.30ч. подсъдимите отишли в дома на св. Илия Д. и му
предложили да купи уредбата за сумата от 30лв. Д. се съгласил и им платил поисканата сума
, а подсъдимите му оставили уредбата. Малко по-късно същата вечер се върнали до дома на
св. Д. и му предложили да закупи телевизора за сумата от 170лв. Свидетелят се съгласил и
им заплатил поисканата цена при което подсъдимите му оставали телевизора.
След разкриване на деянието св. Д. с протокол за доброволно предаване предал на
разследващите органи , бр. уредба „Самсунг“ и 1бр. телевизор „LG“, които срещу разписка
били върнати на пострадалия собственик.
1
На 31.10.22г около 6.30ч. сутринтасв. И.Ш. отишъл до дома на подсъд. Т.. Там Т. му
показал кафе-машината и му предложил да я зякупи за сумата от 10лв. Ш. е харесал и
заплатил на Т. поисканата цена.
След разкриване на деянието с протокол за доброволно предаване св. Ш. предал на
разследващите органи 1 бр. кафемашина „Солак“ , която срещу разписка била върната на
собственика й.
На 31.10.2022г около 9.30ч. двамата подсъдими отишли в дома на св. М.М. и му
предложили да закупи 1 бр. DVR за сумата от 100лв. Св. М. преценил, че поисканата цена е
висока и предложил на подсъдимите да закупи DVR-а срещу сумата от 10 лв. и 1 велосипед.
При което последните се съгласили.
След разкриване на престъплението св. М. с протокол за доброволно предаване
предал на разследващите органи 1 бр. DVR, който срещу разписка бил върнат на
собственика.
От заключението на изслушаната по делото стоково оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на отнетите от подсъдимите вещи възлиза на 1114лв.
От приложената справка за съдимост се установява, че Т. е многократно осъждан
като по отношение на него има три постановени и влезли в сила присъди. С Пр. № *** по
НОХД № *** на ЯРС, влязла в законна сила на 26.10.22г е осъден за престъпление по чл.
195 ал.1 от НК на една година лишаване от свобода, отложено за изтърпяване за изпитателен
срок от три години.
Подсъд. М. е с чисто съдебно минало предвид настъпилата реабилитация по право по
предходното му осъждане
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното производство доказателства:
обясненията на подсъд. Т. и подсъд. М., показанията на св. Ю., А., Ш.,М., Д., ,
заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза и приложените
писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, приемо-предавателен
протокол -2 бр., разписка , характеристична справка – 2 бр., справка за съдимост-2бр.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимите с деянието си са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3,4 за подсъд. Т. и т.7 за двамата вр. чл. 194 ал.1
вр. чл. 20 ал.2 , а за Т. вр. чл. 28 ал.1 от НК, тъй като в периода от около 22.00ч. на
30.10.2022г до около 7.00ч. на 31.10.2022г в гр. Я. от бар „Рахаб“ находящ се в гр. Я. ж.к.
„бенковски“ № 97, действайки в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот- взломяване на прозорец и чрез използване на
техническо средство- отвертка са отнели чужди движими вещи на обща стойност 1114лв. от
владението на собственика им „Йосиф бербер“ ЕООД с *** И. Ю. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като Т. е действал в условията на повторност и
деянието не представлява маловажен случай.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния
закон. Авторството на деянието, се установява по безспорен начин както от
самопризнанието на подсъдимите , направено по реда на чл. 371 т.2 НПК на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт , така и на всички , събрани в хода
на досъдебното производство доказателства. Предмет на престъплението са чужди
движими вещи, които към момента на отнемането им са притежавали определена парична
стойност. При определяне конкретния размер на последната съдът даде вяра на
заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза като компетентно и
обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. Фактическата власт върху
процесните вещи се е упражнявала от техния собственик – „Йосиф бербер“ЕООД. С
отнемане на владението от собственика им подсъдимите прекъснали упражняваната от него
2
фактическа власт и са установили своя такава. Липсвало е съгласие от страна на законния
представител на собственика на вещите за извършването на това своене. Налице е била и
предвидената в закона користна цел, тъй като непосредствено след деянието Т. и М. са се
разпоредили с вещите , предмет на кражбата . съдът прие, че и двамата подсъдими са
действали в съучастие като съизвършители тъй като и двамата са участвали в прекъсване на
фактическата власт на досегашния собственик и в установяването на фактическа власт
върху тях.
Безспорно се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195
ал.1 т.3 НК тъй като подсъдимите са осъществили кражбата чрез разбиване на прегради,
здраво направени за защита на имот, а именно взломяване на един от прозорците на
сградата , в която се е помещавало заведението. Тъй като преодоляването на посочената
преграда е в пряка причинна връзка със самото отнемане , поради това, че по този начин
подсъдимите са си осигурили безпрепятствен достъп до вещите, предмет на
престъплението, води до цялостна квалификация на извършеното по по-тежко наказуемия
състав на чл. 195 ал.1 т.3 НК.
Несъмнено се установява и наличието на квалифицирания състав на чл. 195 ал.1 т.4
НК, тъй като процесното деяние е осъществено посредством използването на техническо
средство отвертка С помощта на последната подсъдимият Т. е взломил прозореца на
сградата като е осигурил безпрепятствен достъп до отнетите вещи.
При осъществяване на продължаваното престъпление подсъд. Т. е действал в
условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК , тъй като е извършил деянието по
настоящата присъда след като е бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД 5*** на
ЯРС за друго престъпление от съответния вид (кражба), и преди изтичане на предвидения в
чл. 30 НК пет годишен срок.
Съдът прие, че не е налице маловажен случай на престъплението кражба по смисъла
на чл. 93 ал.1 т.9 НК. За да достигне до горния извод съдът изходи като наличието на три
квалифициращи признака , който факт сам по себе си свидетелства за една повишена степен
на обществена опасност на престъплението в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от съответния вид, а така също взе предвид и броя и стойността на отнетите
вещи.
Всичко това определя квалификацията на извършеното от Т. престъпление и по
чл.195 ал.1 т.7 вр. чл. 28 от НК
От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл. Същите са
съзнавали че лишават от фактическа власт досегашния собственик на вещите, предвиждали
са преминаването им в тяхна фактическа власт и пряко са целели нейното установяване.
Налице е била и користна цел при извършване на деянието за което свидетелства
обстоятелството, че непосредствено след осъществяването му подсъдимите са се е
разпоредили с процесните вещи, отчуждавайки ги в полза на трети лица. Всеки един от
подсъдимите е съзнавал , че участва в извършването на инкриминираното деяние съвместно
с другия подсъдим като общността на умисъла е била резултат както на съвместно взетото
решение за извършване на престъплението така и на мълчаливото координиране на
престъпните прояви .
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимите наказание съдът взе
предвид следното: От една страна взе предвид високата степен на обществена опасност на
престъплението, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления по
настоящем в страната, наличието на три квалифициращи признака по отношение на Т. и
два за подсъд. М., високата лична обществена опасност на подсъдимия Т., като видно от
приложените справки за съдимост е многократно осъждан за престъпления против
собствеността, а от приложените характеристични справки се установява, че срещу двамата
подсъдимите има заведени множество заявителски материала с тяхно участие. От друга
страна взе предвид младата възраст на подсъдимите, възстановяване на част от вещите до
приключване на съдебното следствие, дадените обяснения в хода на досъдебното
3
производство, с което са способствали за изясняване на фактическата обстановка по делото.
С оглед на всичко това и за двамата подсъдими съдът определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния, предвиден в текста на закона
размер за Т., а именно една година и три месеца лишаване от свобода и в минималния
предвиден в закона размер за М. , а именно една година лишаване от свобода.
Същевременно съдът прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни и същевременно най-лекото
предвидено в текста на закона наказание от една година лишаване от свобода не е
несъразмерно тежко за който и да било от подсъдимите, поради което и откзада да приложи
нормата на чл. 55 от НК.
На осн. чл. 58а от НК вр. чл. 371 т.2 НК съдът намали с една трета така определените
на подсъдимите наказания , а именно от една година и три месеца лишаване от свобода за Т.
на десет месеца лишаване от свобода и от една година лишаване от свобода по отношение
на М. ан осем месеца лишаване от свобода.
Предходното условно осъждане на подсъдимия Т. представлява законна пречка за
приложение на института на условното осъждане, поради което и съдът постанови
определеното му наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ
режим. Ефективно изтърпяване на наложеното наказание съдът постанови по отношение и
на подсъд. М. , тъй като съдът прецени, че една условна присъда не би могла да постигне
целите по чл. 36 от НК и не би въздействала превъзпитателно по отношение на подсъдимия.
Съдът постанови М. да изтърпи наложеното му наказание при първоначален общ режим.
На осн. чл. 59 ал.1 от НК съдът зачете времето през което подсъдимите са били
задържани с мерки за неотклонение „задържане под стража“ считано от 1.11.22 до влизане
на присъдата в сила
Иззетото по делото веществено доказателство – 1 бр . отвертка, като вещ без
стойност съдът постанови да бъде унищожена след влизане на присъдата в сила.
Тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното им обвинение, на
осн. чл. 189 НПК съдът ги осъди да заплатят в полза на държавата направените по делото
разноски в размер на по 53.25лв, вносими в приход на републиканския бюджет, по сметката
на ОД МВР Я..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни