О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………………2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Макариева
въззивно частно гражданско дело № 2323 по
описа за 2019година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на частна жалба от Т.А.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, гражданин на Руска Федераци чрез
особен представител адв. Д.М., против определение от 14.11.2009
г. по гр.д. № 14909/2019г. на ВРС, с която
ОСТАВЯ БЕЗ уважение искането на Т.А.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, гражданин на Руска Федерация, чрез особеният й
представител адв. Д.М. за
прекратяване производството по гр. дело № 419/2019г. на ВРС, поради международна неподсъдност на
производството по делото.
В жалбата са наведени твърдения,
че определението е незоконосъобразно и следва да бъде отменено и делото да бъде
върнато на ВРС за продължамване на съдопроизводственте действия
За да се произнесе ВОС прецени следното:
Въззивната частна жалба е депозирана в срок и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима,
а по същество е неоснователна.
Производството пред ВРС
е образувано въз основа на предявен
иск от К.Н.
Сородумов, ЕГН ********** ***, гражданин на Руска Федерация, с правно осн. чл.
59, ал.9 СК срещу Т.А.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, гражданин на
Руска Федерация за изменение размер на месечната издръжка в полза на
децата Емилия Константинова К., ЕГН ********** и Александър Константинович
Кулинкин, ЕГН **********, определена с решение от 28.08.2017г. по гр. дело №
2-2594/2017г. на Октябрски съдебен район на гр. Архенгелск, Руска Федерация,
чрез намаляването й от общо 45384 рубли за двете деца на от по 140 лева
за всяко едно от децата.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника чрез назначеният й особен представител,
уточнен с молба от 13.11.2019г., с който се релевира възражение за
международна неподсъдност на
производството по делото.
Варненският окръжен съд
намира определението валидно и законосъобразно.
Страните респ. техните
ненавършили пълнолетие деца са граждани на Руска Федерация. Към момента на
депозиране на исковата молба в съда (15.01.2019г.) ответницата има
регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на страната – гр. Варна,
ул. Любен Каравелов №11, вх.Б, ат.1, ап.4, което обстоятелство се установява от
справка от НБД „Население“ на л. 17 от делото. Първоинстанционният съд е изисканал и приложил по делото справка от ОД на МВР
гр. Варна, сектор „Миграция“ от която се установява, че ответницата е напуснала
територията на Република България на 03.06.2019г. заедно с детето Емилия Константинова К., както датата на
излизане от страната е след образуване на производството по делото. По
отношение на детето Александър Константинович Кулинкин, ЕГН ********** ОД на
МВР гр. Варна, сектор „Миграция“ няма данни да е напускал територията на
страната за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.
Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд , че приложим в
настоящата хипотеза се явява Договор между НРБ и СССР, ратифициран с Указ
№784/1975г., обнародван ДВ бр.33/1975г., в разпоредбата на чл. 25, т.1 на който
се посочва, че правоотношенията между родителите и децата се определят по
законодателството на договарящата страна, на чиято територия те имот съвместно
местожителство. Хипотезата на чл. 25 от договора предполага прилагане на
принципа за по-благоприятния за детето закон, който принцип следва да намери
приложение по същество на спора.
За
международната си компетентност съдът следи служебно, независимо дали тя се
урежда от Регламент на Европейския съюз/ЕО/, от двустранен договор, със страна,
която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на
международното частно право. В случая международната компетентност се
урежда от КМЧП. От изложените твърдения в исковата молба и представените с нея
писмени доказателства се установява, че обичайното местопребиваване на ищеца,
ответницата и децата, по отношение на които се претендира заплащане на месечна
издръжка е в страна, която не е членка на ЕС.Съгласно разпоредбата на чл. 11 КМЧП,
българските съдилища са компетентни по искове за издръжка освен в случаите по
чл. 4, ал. 1 и когато търсещият издръжка има обичайно местопребиваване в
Република България.Страните по делото, към момента на предявяване на исковете
не са български граждани /граждани са на Русия /, но имат обичайно
местопребиваване в България, и децата по отношение на които ще следва да се
определи издръжка имат обичайно местопребиваване в България, които
обстоятелства, съгласно цитираните разпоредби на КМЧП определят компетентността
на българските съдилища по предявените искове за издръжка.
При тези съображения и доколкото
ответницата към момента на сезиране на съда има обичайно местопребиваване на
територията на страната, като същата е напуснала територията на страната след
сезиране на съда с исковата молба за издръжка, то следва, че на осн. чл. 11
КМЧП българският съд е компетентен да разгледа производството по делото.
С оглед
изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от
горното , съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 14.11.2009 г. по гр.д. № 14909/2019г. на
ВРС .
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: