№ 345
гр. Велико Търново, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20234110200593 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, представляван по пълномощие от адв. *** от ХАК,
против Наказателно постановление № BG20092022/4000/Р8-1039 от 27.01.2023 г. на
Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което за извършено административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева. Претендира
се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата. Депозирано е писмено такова от пълномощника му.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също
претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната
страна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Административно наказателно производство е инициирано чрез Акт за установяване
1
на административно нарушение (АУАН) № BG20092022/4000/Р8-1039 от 20.09.2022 г.,
съставен от ***., старши инспектор в ТД на АМ, в отдел ПТРР, териториална дирекция „ТД
Митница Русе“, срещу жалбоподателя. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на свидетелите *** и ***.
АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето. В съответната графа за
възражения не са вписани такива. В законоустановения срок не са подавани писмени
възражения.
Въз основа на издадения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се приема за
установено, че на 20.09.2022 г., в 05:33 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе – Дунав мост, е
пристигнало пътно превозно средство с peг. № Е 41 49 КР, вид: влекач, марка и модел
СКАНИЯ Р 420 ЛА 4 Х 2 МНА, с обща техническа допустима максимална маса - над 12
тона, управлявано от жалбоподателя.
След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на
05.09.2022 г., в 11:32 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен
№ Е 41 49 КР, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно
средство било засечено на 05.09.2022 г., в 11:32 часа, по път № 55, км 5+140, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път № 55, км 5+140, за който се събира такса за
изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на
Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
E8B4655F84330639E053041F160A11Е3.
Прието е за установено, че за процесното пътното превозно средство на посочената
дата 05.09.2022 г., в 11:32 ч. няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е
получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката
(20981), на която е отчетено нарушението.
В хода на извършената проверка, на 20.09.2022 г., жалбоподателят е заплатил
дължимата пътна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133.00 лева с
Квитанция от същата дата.
При така установеното от фактическа страна наказващият орган е приел, че е налице
извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в
размер на 1800 лева.
2
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От показанията на свидетелите на въззиваемата става ясно, че на жалбоподателя на
тази дата са съставени два акта, за две отделни нарушения, като системата ги е генерирала
под един и същ номер. Същите излагат, че не могат да установят и не провеждат
разследване кой е управлявал ППС в момента на заснемането му с техническото средство.
От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че процесното
ППС е собственост на дружество „*** ЕООД гр. Пловдив, като е отдадено под наем на
дружество „***“ ЕООД гр. Пловдив.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
В хода на административно наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като в АУАН и НП неправилно е посочена
нарушената материалноправна норма. Посочено е, че е нарушението е по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв. Посочената норма е санкционна, в нея не се посочват права и задължения на
водача. В разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП се съдържа правилото за поведение, което
според наказващия орган е нарушено, тъй като в посочената норма е вменено, че водачът на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. Неправилната квалификация на нарушението е съществено нарушение на
процесуалните правила, нарушена е императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
като неправилно са посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Нарушението е съществено, защото е свързано с правото на защита на жалбоподателя, в
правата на който е да разбере какво нарушение е извършил и срещу какво да се защитава,
като допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
3
Освен това наказателното постановление е и материално незаконосъобразно,
доколкото от приобщените по делото гласни и писмени доказателства, не се установява по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна
вмененото му административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата и, че именно той е бил водач на заснетото нарушение от сегмента на
Електронната система на АПИ на дата 05.09.2022 г. Безспорно е, че с разпоредбата на чл.
139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълнят
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от
трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които
управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения. В конкретния случай обаче се касае
за заснемане на нарушение чрез техническо средство, като посредством изготвените от
въпросното техническо средство веществени доказателства не може да се установи
самоличността на водача, който е управлявал ППС в момента на нарушението. От друга
страна, проверката от контролните органи, при която е констатирано нарушението, следва с
няколко дни момента на извършването му и не може да се приеме за безспорно, че водачът,
който е управлявал товарния автомобил на датата на проверката, е същият, който е
извършил въпросното нарушение. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
собственик на автомобила е ЮЛ, за което няма данни да е представлявано от
жалбоподателя. По преписката липсват каквито и да е било данни, още по-малко
доказателства дори и като индиция, че на посочената дата и място, именно жалбоподателят
е управлявал т.а., за който е дължима, но незаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и, че
той е извършител на вмененото му нарушение. При това положение е било необходимо
преди съставянето на АУАН или най-късно преди издаването на НП /арг. от чл. 52, ал. 4 и
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, съответните длъжностни лица да съберат доказателства, които по
достатъчно категоричен начин да установят самоличността на нарушителя – напр. трудов
договор валиден към релевантната дата, пътен лист за ППС от същата дата, разпечатки от
тахографа на т. а. или други документи от този вид. Вярно е, че жалбоподателят, като водач
на автомобила в момента на проверката, не е възразил конкретно срещу констатациите в
АУАН, но това не освобождава АНО от задължението му да обоснове със съответните
доказателства обстоятелствата, въз основа на които е наложено административното
наказание, вкл. да персонализира по безспорен начин нарушителя. Като краен резултат на
жалбоподателя е било наложено наказание за нарушение авторството на което не е
установено по съответния ред, при недоказано осъществяване от него на изпълнителния
състав на обявеното за наказуемо деяние. Горното прави наказателното постановление
незаконосъобразно поради издаването му при допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила и противоречието му с материалния закон. При
това положение и с оглед недоказаност на авторството от проверяващите и наказващия
орган, непреодолим към момента на извършване на съдебната проверка, районният съд
4
следва да констатира недоказаността по отношение извършителя на претендираното
наказуемо деяние и да отмени атакуваното наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
В този смисъл е и константната съдебна практика на административните съдилища в
страна, която е непротиворечива.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото.
Съгласно доказателствата по делото същият е направил такива в общ размер на 720
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на
въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото размерът
му е ориентиран доста над минималния размер, посочен в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в случая
материалния интерес по делото е в размер на 1 800 лева, а минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на 480 лева/. Предвид обстоятелството, че настоящото дело не
представлява фактическа и правна сложност, съдът счита, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено към минималния размер, а именно – 500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG20092022/4000/Р8-1039 от 27.01.2023 г. на
Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на жалбоподателя ***, с ЕГН
********** на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на ***
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните,
пред Административен съд – Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5