Р Е
Ш Е Н
И Е
№______
29 ноември 2019г., гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При
участието на секретаря ХРИСТИНА Х. разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. №3907 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Васил Левски“ №144, ет.Мецанин, срещу
В.А.С., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено съществуването на
парично задължение на ответника към ищеца по заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д.№2214/2018г. по описа на ДРС за следните суми:
400 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за гаранция,
сключен между длъжника и „Фератум Банк”
ЕООД на 09.11.2015 г., във връзка с договор за кредит №317184 от 09.11.2015 г.,
като на основание чл. 99 ЗЗД, на 01.12.2017 г. вземането е прехвърлено от
страна на кредитора в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското
клеймо/ - 25.05.2018 г., до окончателното плащане; 20,48 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 24.12.2015
г. до 24.12.2015 г.; 80 лева – такси;
151,20 лева – гаранция по кредитната сделка.
Искът се основава на
следните обстоятелства: Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз
основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на В.А.С. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат
на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията
на дружеството срещу нея.
Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № 317184 от 09 ноември 2015 г. между „Фератум България"
ЕООД като Кредитор и В.А.С. като Кредитополучател, сключен
чрез средствата за комуникация
от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ и отношението е реализирано
при спазване на изискванията
на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи,
Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане
на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят
е декларирал, че приема всички
условия посочени в преддоговорната
информация за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла
на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/, както
и тези посочени в Общите условия. Със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят
удостоверява, че е получил, запознат
е и се е съгласил предварително
с всички условия на индивидуалния
договор и Тарифа на Фератум България
ЕООД в случайте, в които същата
е приложима, както и с Общите
условия, неразделна част от същия.
По силата на сключения Договор за кредит № 317184 от 09 ноември
2015 г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер
на 400 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 20.48 лева, за срок от 45 дни.
Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, кредиторът
следва да оцени кредитоспособността
на кредитополучателя. От своя страна, последният, с
цел да повиши кредитоспособността
си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение,
предоставено от Гарант - „Фератум
Банк" ЕООД, което дружество е одоборено от кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни
институции, лицензирани в страни
от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на
услуги на територията на Република
България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 09 ноември 2015 г. между В.А.С. /Кредитополучател/ и „Фератум
Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция
с №
317184, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава
солидарно с последния. Съгласно
чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение
на задълженията на Кредитополучателя, Дружеството -Кредитор има
право да предяви претенциите
си директно към Гаранта,
без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Съгласно чл.5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 317184, сключен между В.А.С. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят
се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в
размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 151.2 лв.
В.А.С. не е изпълнила договорното
си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение
от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това,
Дружеството-гарант „Фератум
Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
Кредитополучателя.
Датата на последна вноска по кредита е била на 24 декември 2015 г., респективно вземането е изискуемо
в пълен размер след тази
дата. В изпълнение разпоредбата
на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в
забава и не върне която и
да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната
падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 80 лв. и представлява административна такса за събиране
на вземането.
На 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба
на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол
на просрочени задължения"
ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум
Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
По договора за кредит, ответникът не е извършвал
плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 669.08 лв., от който главница: 400 лв., договорна лихва: 20.48 лв. за периода от датата на първа
вноска 24 декември 2015 г. до 24 декември 2015 г. - датата
на последната вноска, административна
такса за събиране на вземането: 80.00 лв., такса за гаранция: 151.2 лв., мораторна лихва върху непогасената
главница 17.4 лв., за периода от датата на настъпване
на забавата, а именно 25 декември 2015 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
По делото е привлечено на страната на ищеца трето лице
помагач – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4. Третото лице помагач изразява становище за основателност на предявения
иск.
Ответникът чрез назначения му особен представител е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и
основателността на исковата претенция. Излагат се съображения, че видно от „особеното искане"
в исковата молба, уведомлението за цесия не е връчено по надлежния ред и ответникът не е уведомен за прехвърляне на вземанията и възникналите между
него и ищеца права и задължения.
Не са представени Договора
за кредит, ведно с Общите
условия, така че от представения
„статус на заема" не става ясно, как е формирана „административна такса
за събиране на вземането"
в размер на
80.00 лв.
Липсват доказателства, че първоначалният кредитор е предприел
действия по уведомяване за настъпилото
просрочие.
Районният съд, съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422
вр. 415 от ГПК
за вземане произтичащо от чл. 99 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр.9 ЗПК, вр.
с чл.6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.
Установителният иск е предявен след успешно провеждане на
производство по чл.410 от ГПК. По заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД по ч.гр.д.№2214 по описа на ДРС за 2018г., по реда
на чл.410 и сл.от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1319/30.05.2018г.
срещу В.А.С. за следните суми: 400 лева, представляваща главница –
дължима сума по договор за гаранция, сключен между длъжника и „Фератум Банк” ЕООД на 09.11.2015
г., във връзка с договор за кредит №317184 от 09.11.2015 г., като на основание
чл. 99 ЗЗД, на 01.12.2017 г. вземането е прехвърлено от страна на кредитора в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското клеймо/ -
25.05.2018 г., до окончателното плащане;
20,48 лева - договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 24.12.2015 г. до 24.12.2015 г.; 80 лева – такси; 151,20 лева – гаранция по кредитната сделка;
17,40 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 25.12.2015 г. до
17.05.2018 г.; 57,52 лева – държавна
такса; 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, а искът е предявен на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. С влязло в законна
сила определение №2855/29.11.2019г. производството по делото е прекратено на основание
чл. 232 ГПК по отношение на вземането за лихва за
периода от 25.12.2015 г. до 17.05.2018 г. в размер на 17,40 лева и в тази част издадената заповед за изпълнение е обезсилена.
Предмет на установителния иск по чл.422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване дължимостта им на посочените
от ищеца основания. Във
връзка с изложените
фактически твърдения ищецът
следваше пълно и главно да установи наличието на
валидно облигационно правоотношение, по силата на което същият има качеството
кредитор, а ответната страна качеството
длъжник, че ответникът е задължен за процесните суми, че тези вземания
са били изискуеми към датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК, че е налице договор за цесия между ищеца и встъпилият в правата на удовлетворения кредитор, за който
договор ответникът е надлежно
уведомен.
Ищецът твърди
че между „Фератум
България" ЕООД като
Кредитор и В.А.С.
е сключен Договор за кредит № 317184 от 09 ноември 2015 г. Такъв договор не е представен. Твърди се също, че конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите
условия, уреждащи отношенията
между "Фератум България"
ЕООД и неговите клиенти, но
такъв документ също не е представен от ищеца. В действителност по делото е представена заявка в табличен вид
/л. 7 по делото/, от която
е видно, че на 09.11.2015 г. ответникът е
отправил запитване за сключване
на договор под формата на заявка. Включена е информация за заявителя, като са посочени
неговите три имена, ЕГН, номер на лична
карта, дата на нейното издаване
и адрес, които кореспондират
с индивидуализацията на ответника
по настоящия правен спор. Посочена е дата на превод към клиента, която съвпада с тази на подаване на заявката, размер на отпуснатия кредит, лихвата по
него, както и срока на връщане.
Имайки предвид горните съждения и направеното оспорване от страна
на ответника досежно постигнато съгласие между страните за сключване на договора
за потребителски кредит, съдът
намира, че ищецът не доказа пълно и главно наличието на облигационни правоотношения между ответника
и "Фератум България"
ЕООД.
На следващо място, искът се явява неоснователен и на
друго основание. Ищецът
заявява активната си процесуална легитимация, като се позовава на договор за придобиване
-покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски
кредити, сключен между него
и "Фератум Банк" ЕООД. Сочи, че вземането срещу ответника е включено в Приложение Г- неразделна
част от договора за цесия, както
и надлежно уведомяване на длъжника за цесията. По делото обаче няма
доказателства, които да
установят качеството на кредитор на цедента. Твърди се, че между кредитополучателя и "Фератум Банк" ЕООД е сключен
договор за гаранция №317184 от 09.11.2015г., по силата на който гаранта "Фератум Банк" ЕООД се задължава
в полза на кредитора да гарантира
изпълнение на задълженията
на кредитополучателя, като се задължава
солидарно с последния. За поръчителството
дадено под формата на гаранция се иска заплащане на такса от 151,20 лева, за която
ищецът заявява, че е
уговорена в чл. 5 от ОУ, приложими към договора за гаранция. Също така се заявява,
че гарантът е изпълнил задълженията на кредитополучателя, поради
което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, респективно
станал е кредитор по вземането.
Ищецът не установи пълно и главно изложените фактически твърдения. По делото
не е представен посочения по-горе договор за гаранция,
сключен между ответника и
"Фератум Банк" ЕООД, което
за целите на доказването се приравнява на липса на такъв. Представените
Общи условия към договор за гаранция
/поръчителство/ не са релевантни към спора, доколкото от същите не
се доказва наличие на индивидуално
сключен договор за гаранция,
към който те са приложими. При липсата на доказателства за сключен договор за поръчителство, гарантът не би могъл да реализира права по
чл.143, ал.1 от ЗЗД срещу длъжника. Горното води до извода, че цедентът
по договора за цесия, на който
основава активната си процесуална легитимация ищецът в настоящото производство, е продал вземане, за
което не се доказва да е съществувало в неговия
патримониум. Анализът на представените
доказателства води до категоричния
извод за неоснователност и недоказаност
на претенциите на изложените
по-горе основания. Ищецът
не доказа качеството си на
кредитор, основанието и размера на претенциите си, поради което искът за установяване на дължимост на сумите от 400 лева главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 20,48 лева
- договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 24.12.2015 г. до 24.12.2015 г.;
80 лева – такси; 151,20 лева – гаранция по кредитната сделка е неоснователен и
подлежи на отхвърляне. Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат, съдът не
намира за необходимо да бъдат обсъждани всички останали събрани доказателства и
доводи на страните.
При този изход на делото
разноски на ищеца не се дължат, нито за исковото, нито за заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Васил Левски“ №144, ет.Мецанин,
срещу В.А.С., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено съществуването
на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д.№2214/2018г. по описа на ДРС за следните
суми: 400 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за гаранция,
сключен между длъжника и „Фератум Банк”
ЕООД на 09.11.2015 г., във връзка с договор за кредит №317184 от 09.11.2015 г.,
като на основание чл. 99 ЗЗД, на 01.12.2017 г. вземането е прехвърлено от
страна на кредитора в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското
клеймо/ - 25.05.2018 г., до окончателното плащане; 20,48 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 24.12.2015
г. до 24.12.2015 г.; 80 лева – такси;
151,20 лева – гаранция по кредитната сделка.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: