Р Е
Ш E Н
И Е
№ 489
Гр.
Перник, 26.11.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А. М., като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 592/2019 година по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е
по жалба на С.Б.Д. с ЕГН ********** и Е.П.Д. с ЕГН ********** *** против
Заповед №
1379/29.08.2019 година, издадена от кмета на община Перник. С оспорвания акт,
на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка
с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж
„Пристройка към павилион“, построен в поземлен имот № ***, кв.***по плана на
гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № 3, представляващ имот с идентификатор *** по
кадастралната карта на гр. *** в срок до 1 месец, както и в три дневен срок от
получаване на настоящата заповед „Водоснабдяване и канализация“ ООД да прекъсне
водоподаването до обекта, съответно в три дневен срок от получаване на
настоящата заповед „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да прекъсне
електрозахранването на обекта.
В жалбата се
излагат съображения, че заповедта е постановена при съществени процесуални
нарушения и е в противоречие с материалния закон и се моли за отмяната й.
Твърди се, че неправилно административният орган е приел, че пристройката към
павилиона представлява незаконен строеж, тъй като всъщност тя е преместваемо
съоръжение, което изпълнява обслужващи функции спрямо жилищен имот, разположен
в същия поземлен имот.
В
проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година, жалбоподателите се явяват
лично и с упълномощеният от тях процесуален представител адвокат Т.М.от АК Ш..
Поддържат жалбата и молят съда да отмени оспорената заповед, по съображения,
изложени в нея и в представени по делото писмени бележки. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година ответникът по жалбата –
кмета на община Перник, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д.Е.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена
без уважение. Подробни съображения развива в представените писмени бележки.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски, съгласно списък по чл.
80 от ГПК.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
На
02.03.2018 година в община Перник е постъпила жалба вх. № 18/ТР-873 от същата дата
/лист 56/, подадена от В.И., с изнесени данни за наличие на незаконни постройки
в ПИ ***, кв.***по плана на гр. ***, кв. „***“, с административен адрес: ул. „***“
№ 3, представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. ***,
които навлизат в уличното платно. По повод на жалбата в община *** била
образувана преписка, в хода на която били извършени проверки на място и били
изискани документи, необходими за извършване на преценка достоверността на
изложеното.
На
15.05.2018 година и 19.03.2019 година оправомощени служители от общинската
администрация при община *** извършили проверки в имота на жалбоподателите и
констатирали, че от южната страна на метален павилион, разположен в източната
част на ПИ ***, е изградена пристройка с размери 3,40 м/3,50 м и височина 2,50
м, като стената между тях е обща. В стената бил оставен отвор за преминаване от
павилиона в пристройката. Конструкцията на стената и част от конструкцията на
павилиона били стоманени. Стената била обшита с ламарина откъм павилиона и с
гипсокартон откъм постройката. Останалите стени били изпълнени от зидария от
газобетонни блокчета. Основите били изградени от наредени каменни блокове. От
външната страна пристройката била обрамчена със стоманени профили, подът бил
направен от бетонова плоча, покрита с теракотени плочи. Същата била захранена с
електрическа енергия и вода и представлявала склад към търговски обект и част от
нанесена в кадастралната карта на гр. *** сграда с идентификатор ***.1
/състояща се от метален павилион, пристройка и навес/.
Констатациите от проверките
длъжностните лица обективирали в Констативен протокол № 1-18/ТР-873 от
15.05.2018 година /лист 51/ и Констативен протокол № 4-18/ТР-873 от 19.03.2019
година /лист 24/. При ***та проверка на място присъствали и жалбоподателите,
които се подписали в протокола.
От тях били
изискани строителни книжа за построените в имота им сгради, но такива не били
представени. С.Д. представила две разрешения за поставяне на преместваемо
съоръжение „павилион“ – едното – Разрешение № 3 от 28.02.2000 година /лист 72/
за срок от 01.03.2000 година до 01.03.2004 година и другото: Разрешение № 23 от
2004 година /лист 70/ за срок от 01.03.2004 година до 01.03.2009 година. С
Писмо /Заявление/ вх. № 18/ТР-873-7 от 08.01.2019 година /лист 29/ тя
депозирала конструктивно становище/лист 30 - 34./, изготвено от инж. Н.С.,
притежаващ Удостоверение за ограничена проектантска правоспособност рег. №
27058 /лист 36/. Според заключението на инж. С. – т. ІІІ.2. „Пристройката е
изпълнена от стоманобетонни панели /дебелина не по-голяма от 6 сантиметра/.
Панелите могат да бъдат демонтирани и преместени при необходимост.“.
В преписката
се съдържат и Заключение за конструктивно становище, изготвено от инж. Б. П. –
старши експерт в дирекция „Строителство, инфраструктура и екология“ при община ***
/лист 28/, според което „Пристройката е изградена непосредствено до павилион с
обща стена. В стената е оставен отвор за преминаване от павилиона в
пристройката. Конструкцията на стената е стоманена и е част от конструкцията на
павилиона. Стената е обшита с ламарина от страна на павилиона и с гипсокартон от
страната на пристройката. Основите са от наредени каменни блокове. Стената
откъм двора е изпълнена от зидария с газобетонни блокчета. От външната страна е
обрамчена със стоманени профили. Пристройката може да се ползва самостоятелно,
без павилиона само ако се запази общата им стена“. Въз основа на изложените
данни и след преценка на останалите събрани по преписката документи арх. Д.К.–
главен архитект на община ***, изготвил Становище № 2-18/ТР-873 от 21.03.2019
година /лист 22 и 23/, в което приел фактите, установени от инж. П. и приел, че
пристройката представлява склад към търговски обект и не отговаря на
изискванията на чл. 169 от ЗУТ по отношение на механично съпротивление и
устойчивост. Приел също, че тя може да са ползва самостоятелно само ако се
запази общата стена с павилиона, който е без строителни книжа /с изтекло
разрешение за поставяне/ и подлежи на премахване. Отразено е, че строежът е
построен без необходимите строителни книжа, както и че не отговаря на
изискванията за търпимост, тъй като не е допустим по разпоредбите, които са
действали по времето когато е извършен /чл. 42,ал. 1 от ЗТСУ/, нито по сега
действащите разпоредби /чл. 169, ал. 1 от ЗУТ/, поради което главният архитект
на община *** е направил заключение, че не са налице условия за прилагане на § 127 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
ЗУТ, поради което строежът не е търпим по смисъла на закона и подлежи на
премахване и забрана за ползване.
При подробно
разглеждане на събраните документи, във връзка с образуваната административна
преписка в Община *** било установено, че „пристройка към павилион“,
констатирана по време на извършените проверки на 15.05.2018 година и 19.03.2019
година от служители на Община *** представлява незаконен строеж от пета категория,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2003 година за номенклатурата на
видовете строежи, който освен това не отговаря на условията за търпимост /тъй
като не е допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата
и нормите, действали както по времето на изграждане на строежа, така и по сега
действащите/ и бил съставен Констативен акт № 5-18/ТР-873 от 17.06.2019 година
/лист 17-19/. Преписи от същия били връчени на жалбоподателите на 10.07.2019
година, което се установява от разпечатка във връзка с проследяване на пратка
/лист 15 и 16/. Възражения срещу него не постъпили в законоустановения 7-дневен
срок, който изтекъл на 17.07.2019 година /сряда, присъствен ден/.
На
29.08.2019 година, основавайки се на резултатите от извършените проверки и
констатациите в нарочните протоколи, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1,
ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и като счел, че
гореописаният строеж е незаконен, кметът на община *** издал процесната Заповед
№ 1379 /лист 11-13/.
По делото е
назначена и изслушана съдебно- техническа експертиза. Съгласно заключението на
вещото, което съдът възприема като обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено „така, както е изграден, процесният обект е долепен от южната страна
до съществуващ метален павилион, разположен в източната част на ПИ с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр. ***, идентичен с ПИ № *** кв.614 по отменения
кадастрален план на гр. ***, кв. „***“. Към момента на огледа служи като
складово помещение към търговският обект като помежду им има отвор за свободно
преминаване. Конструкцията е смесена като една от стените /тази откъм
павилиона/ е метална, обшита с гипсокартон. Две от стените са от сглобяеми
бетонни панели, с монтирана метална дограма, която е остъклена. Четвъртата
стена /откъм двора/ е изпълнена от зидария от газобетонни блокчета. Размерите
на обекта на 3,4/3,5 м и височина 2,5 м /светла височина 2,3 м/. Основите са от
каменни блокове. Пода е от бетонна плоча, с настилка теракот.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – *** като
извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирани лица, адресати на
заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
От правна
страна:
Кметът на
общината осъществява административен контрол по устройство на територията и
строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящето производство заповед
е издадена от кмета на община *** във връзка с негови правомощия по Закона за
устройство на територията. Същият, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има
право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, а осъществения
строеж е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл.10, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1/2003 година за номенклатурата на видовете строежи. Въз
основа на изложеното се приема, че оспорваният административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, с оглед на което не са
налице отменителни основания по
чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорвания
акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и
непосредствено права на жалбоподателите. Т.е. в случая е налице индивидуален
административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна
степен и за актовете по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за неговата
законосъобразност, а това задължава
административния орган при неговото издаване да съблюдава предвидените
от законодателя изисквания и условия. Формата по чл. 59 от АПК е въведена като
основание за отмяна на издадени при неспазването й административни актове – чл.
146, т. 2 от АПК. В случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта на
това основание.
По правило
производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо органът да бъде
сезиран, за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена
преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване на
процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Разпоредбата на чл. 225, ал. 3
от ЗУТ не изисква актът, с който се установява незаконно строителство да се
съставя в присъствие на нарушителя, макар че в конкретния случай това е
направено в присъствието на жалбоподателите и е отразено в Констативен
протокол №
1-18/ТР-873 от 15.05.2018 година /лист 51/. За последващите проверки и
резултатите от тях те също са били уведомявани с писма, но оспорване съдържанието
на протоколите няма. Такова не се прави и в настоящото производство. Отделно,
описанието в обстоятелствената част на заповедта съответства на констативните
актове, а последните имат доказателствена сила за съществуването и вида на
строежа. В този смисъл, нарушение на административнопроизводствените правила не
се установява, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т.
3 от АПК.
Относно
съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби:
Съществуването
на пристройката, чието премахване е постановено, не е спорно и не се отрича от С.
и Е. Даскалови. Спори се дали същата представлява строеж или преместваемо
съоръжение по смисъла на § 5, т. 80 от ДР
на ЗУТ, което изпълнява обслужващи функции спрямо техен жилищен имот. Това
становище на жалбоподателите съдът намира за неприемливо от гледна точка на
закона и счита, че правилно и обосновано административният орган е приел, че се
касае за незаконен строеж, който не е със статут на търпим строеж и при
наличието на предпоставките на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ същият следва да бъде
премахнат.
Съображенията
са следните:
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по
недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
Настоящият съдебен състав приема, че констатираният от проверяващите строеж,
попада в легалната дефиниция за строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ – конструкцията на стената е стоманена и е част от
конструкцията на павилиона; стената е обшита с ламарина от страна на павилиона
и с гипсокартон от страна на пристройката; останалите стени са изпълнени от
газобетонни блокчета; основите са от наредени каменни блокове, подът е изграден
като бетонова плоча, покрита с теракотени плочи. Следователно, пристройката,
чието премахване е постановено, представлява надземна постройка, трайно
прикрепена в земята, като по този начин е променено и предназначението на
земята. Същата не представлява преместваемо съоръжение, тъй като
местоположението му не може да бъде променено безпроблемно, без да променя
конструктивната си цялост, а след това да функционира със същото или подобно
предназначение, като същевременно площта, върху която е било разположено да не
измени субстанцията си, нито начина на ползване. В този аспект, пристройката не
отговаря на характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
От събраните
по делото доказателства категорично се установява, че се касае за незаконен
строеж. От констативния акт и от заключението на вещото лице се установява, че
процесната пристройка, находяща се в ПИ ***, кв.***по плана на гр. ***, кв. „***“,
с административен адрес: ул. „***“ № 3, представляващ имот с идентификатор ***
по кадастралната карта на гр. ***, има характер на строеж по смисъла на ЗУТ и
за нея не е издавано разрешение за
строеж, нито има одобрени инвестиционни проекти. Такива не са представени от
жалбоподателите, въпреки че са изискани от тях по време на проверката.
От
изложеното се установява, че строежът е извършен без изискваните от закона
строителни книжа – без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148,
ал. 1, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ и не попада в
изключителната хипотеза на чл. 151 , ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 147, ал.
1, т. 1 от ЗУТ, изисква издаване на разрешение за строеж, с оглед на което се
подкрепя изведения по – горе извод, че обектът представлява строеж по смисъла
на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ. От тази разпоредба е видно, че за извършването на строеж е
установен разрешителен режим и за тях се изисква разрешение за стоеж.
Независимо от годината на построяване, съгласно чл. 55 от ЗТСУ, респ. чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ строежи се извършват само ако са разрешени, респ. липсата на
надлежно издадено разрешение за строеж на процесната сграда, прави същата
незаконна.
В хода на
административното производство са установявани факти и събирани доказателства
за извършване на строителство в нарушение на
чл. 148, ал.1 от ЗУТ, т.е. без строителни книжа. Липсата на строителни
книжа е вписана като основание и в констативния акт от проверяващите длъжностни
лица. Позоваване на тази разпоредба има и в атакуваната заповед. След като са
налице непротиворечиви фактически основания, характеризиращи строежа като
незаконен в условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, правилно административния
орган в съответствие с действащите материалноправни разпоредби е издал
процесната заповед, с която е наредено да се премахне незаконен строеж
„пристройка към павилион“ намиращ се в ПИ ***, кв.614 по плана на гр. ***, кв.
„***“, с административен адрес: ул. „***“ № 3, представляващ имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр. ***.
Законосъобразното
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в хипотезата на изпълнен
незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ обаче
е обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а
именно строежът да не е търпим по см. на § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012
година, в сила от 26.11.2012 година/. Липсата на строителни книжа и твърденията
за момента на изграждане на пристройката, обуславят и проверката по § 127 от ПР на ЗУТ, доколкото търпимите строежи не
подлежат на премахване и забрана за ползване, т.е. „търпимостта“ на строежа се
явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното
правомощие по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за
издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.
Жалбоподателите
не твърдят, че строежа е търпим, но въпреки това административният орган е
извършил проверка, а после и преценка на това обстоятелство.
В процесната
заповед административният орган е изложил съображенията, които съдебният състав
напълно споделя. За да бъде един строеж търпим трябва да отговаря на следните
условия, които трябва да са налице едновременно: 1. да е изграден преди 07.04.1987 година или до 31.03.2001
година.; 2. да е незаконен – без строителни книжа; 3. да е допустим по
действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите, действали
както по времето на изграждане на строежа, така и по сега действащите.
От събраните
по делото доказателства се установява, че строежът е изграден през 1993 година
и е без строителни книжа и разрешение за строеж – т.е. налице са първите две
предпоставки. Строежът обаче не отговаря на третата кумулативно необходима
такава, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 169 от ЗУТ по отношение на
механично съпротивление и устойчивост. По време на изграждане на пристройката в
сила е бил Законът за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, според чл. 42,
ал. 1 на който „Строежите и проектите, въз основа на които те се извършват,
трябва да бъдат съобразени с изискванията за безопасност, които включват
носимоспособност, пожарна безопасност, опазване на здравето и живота на
обитателите при ползването им по предназначение, безопасност при ползването на
инсталации и инженерни системи, осигуряване на топлосъхранение и икономия на
енергия, както и с изискванията за опазване на околната среда“, а според сега
действащата разпоредба на чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ „Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с
основните изисквания към строежите, за: механично съпротивление и устойчивост,
безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда, достъпност и
безопасност при експлоатация, защита от шум, икономия на енергия и
топлосъхранение, и устойчиво използване на природните ресурси“. Т.е. процесната
пристройка, представляваща строеж, който не отговаря на изискванията на закона
както по време на изграждането му, така и на сега действащия закон.
С оглед на
изложеното настоящия съдебният състав приема, че от едра страна: процесният
строеж е незаконен, а от друга: че не са налице предпоставките за търпимост по
смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012
година, в сила от 26.11.2012 година/. По тази причина се налага извода, че
оспорваната заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея –
неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
В хода на
производството и двете страни са претендирали присъждане на направените по
делото разноски, но с оглед изхода на спора, съдът намира, че те трябва да
бъдат присъдени на ответника по жалбата. Последният е направил искането си
своевременно. Представил е списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Другата
страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на изложеното
и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на
ответника по жалбата направените съдебни разноски, които в случая възлизат на
200 /двеста/ лева и представляват юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на
Административен съд – ***
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.Д.
с ЕГН ********** и Е.П.Д. с ЕГН ********** *** против Заповед № 1379/29.08.2019 година,
издадена от кмета на община ***, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА,
чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Пристройка към павилион“, построен
в поземлен имот № ***, кв.***по плана на гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № 3,
представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. *** в срок
до 1 месец, както и в три дневен срок от получаване на настоящата заповед
„Водоснабдяване и канализация“ ООД да прекъсне водоподаването до обекта,
съответно в три дневен срок от получаване на настоящата заповед „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД да прекъсне електрозахранването на обекта, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.Б.Д. с
ЕГН ********** и Е.П.Д. с ЕГН ********** – и двамата с адрес: гр. ***, кв. „***“,
ул. „***“ № 3 да заплатят по сметка на община *** сумата от 200 /двеста/ лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/