Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2223 03.07.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14038 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрк. П. е предявил против Д.Д.Ч.,
ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № 6344/ 2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми за начислена топлинна енергия,
както следва: 369,17 лева - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г.
– 30.09.2018 г. по партидата на длъжника, обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. – 17.04.2019 г.
в размер на 41,26 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 18.04.2019 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежавал лизенция за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот пък имал качеството
на потребител на топлинна енергия и като такъв бил длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в
срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът не
бил изпълнил задължението си да заплати начислените му суми, в резултат на
което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № 6344/ 2019 г. на
ПдРС, заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на ищеца, в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК, да предяви иск. Поради това ищецът предявявал настоящия установителен иск
за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 6344/2019 г.
на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми за начислена
топлинна енергия: 369,17 лева - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г.
– 30.09.2018 г. по партидата на длъжника, обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. – 17.04.2019 г.
в размер на 41,26 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 18.04.2019 г. до окончателното погасяване и разноските по
заповедното по производство в общ размер
на 75 лева. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване
на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени
доказателства по делото са приети декларация по чл. 14 ЗМДТ, ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Пловдив” ЕАД.
В настоящото производство ответникът
оспорва иска само по основание, но не и по размер.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал.
1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Видно от
приетите по делото писмени доказателства – декларация по чл. 14 ЗМДТ се
установява, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.
2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна
енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата,
на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна
собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят
не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани
и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата
в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от
тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
Ответникът не оспорва размера на
исковата претенция.
В заключение следва да се приеме, че в полза
на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно
възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече
е била издадена заповед за изпълнение.
Ето защо предявените искове следва
да се уважат, като основателни и
доказани.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 75 лв., 300 лв. – депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер от
100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа
и правна сложност.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство
разноски в общ размер на 75 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4243/22.05.2019 г., издадена по
частно гр. дело № 6344/ 2019 г. на ПдРС, Д.Д.Ч., ЕГН ********** ***, *, ДЪЛЖИ на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37
суми за начислена топлинна енергия,
както следва: 369,17 лева - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г.
– 30.09.2018 г. по партидата на длъжника, обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. – 17.04.2019 г.
в размер на 41,26 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.04.2019 г. до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Д.Ч., ЕГН ********** *** , да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по делото разноски в размер на
475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/ и сумата от 75 лева /седемдесет и
пет лева/ представляваща разноски частно гр. дело № 6344/ 2019 г. на ПдРС, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
На особения представител на ответника Д.Д.Ч.
–адв. К.К. да се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ