Решение по дело №14038/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2223
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 10 октомври 2020 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20195330114038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

№ 2223                   03.07.2020 година              град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14038 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86  ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрк. П. е предявил против Д.Д.Ч., ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 6344/ 2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми за начислена топлинна енергия, както следва: 369,17 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. по партидата на длъжника, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. – 17.04.2019 г. в размер на 41,26 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.04.2019 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лизенция за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот пък имал качеството на потребител на топлинна енергия и като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати начислените му суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № 6344/ 2019 г. на ПдРС, заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на ищеца, в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК, да предяви иск. Поради това ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 6344/2019 г. на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 369,17 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. по партидата на длъжника, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. – 17.04.2019 г. в размер на 41,26 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.04.2019 г. до окончателното погасяване и разноските по заповедното  по производство в общ размер на 75 лева. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети декларация по чл. 14 ЗМДТ, ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди  от „Топлофикация Пловдив” ЕАД.

В настоящото производство ответникът оспорва иска само по основание, но не и по размер.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Видно от приетите по делото писмени доказателства – декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответникът има качеството на потребител на  топлинна енергия.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти -  чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Ответникът не оспорва размера на исковата претенция.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.

Ето защо предявените искове следва да  се уважат, като основателни и доказани.

    По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 75 лв., 300 лв. – депозит за особен представител  и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа и правна сложност.

 Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство разноски в общ размер на 75 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4243/22.05.2019 г., издадена по частно гр. дело № 6344/ 2019 г. на ПдРС, Д.Д.Ч., ЕГН ********** ***, *, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37   суми за начислена топлинна енергия, както следва: 369,17 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. по партидата на длъжника, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. – 17.04.2019 г. в размер на 41,26 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2019 г. до пълното й изплащане.

ОСЪЖДА Д.Д.Ч., ЕГН ********** *** , да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по делото разноски в размер на 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/ и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ представляваща разноски частно гр. дело № 6344/ 2019 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

На особения представител на ответника Д.Д.Ч. –адв. К.К. да се изплати внесения депозит за особен представител.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ