Р Е Ш Е Н И Е
№204, 30.07.2020г.,
гр.Разград
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на тринадесети юли две
хиляди и осемнадесета година
в открито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА
ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.дело № 2331 по описа за 2019г.
на РРС:
Предявени са обективно и субективно съединени искове
по чл.26 ал.1 пр.1 и пр.2 ЗЗД чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и обратните искове по чл.79
във вр. с чл.92 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от малолетната Н.И.К., действаща чрез своята
майка и законен представител С.Г.Б. моли съда да постановите решение, с което да обяви
нищожността на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 03.08.2019г. със страни: а/.продавач - Н.И.К., представлявана от
своята майка и законен представител С.Г.Б. и б/.купувач - Д.И.Х., с предмет
покупко-продажба на 1/8 идеална част от жилище, представляващо самостоятелен
обект с идентификатор 61710.502.6382.7.17, поради противоречие на закона и
поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал.1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД/ и в условията
на евентуалност, ако отхвърли иска да
постанови решение, с което да обяви нищожността на същия предварителен
договор, поради абсолютна симулация /чл.26 ал.2 ЗЗД/.
Твърди, че от 2006г до 02.09.2018г. майка й С.Г.Б. е
живяла на семейни начала с баща й И. К. Д. Последният е починал на
02.09.2018г., като след смъртта си е оставил наследници по закон: а/.П. М. Д. -
негова законна съпруга, с която не е бил разведен; б/.К. И. К., негов син от
брак; в/.Д.И.Х., негова дъщеря от брак и г/.ищцата, негова дъщеря, родена от С.Г.Б..
През 2013г. срещу И. К.Д. е образувано изп.д. №20137620400702 на ЧСИ Д.Драганов
с взискател Райфайзенбанк България ЕАД за неизплатената част от задължение на
наследодателя по договор за банков кредит. След смъртта на Димитров, като
длъжници в това изпълнително производство са конституирани посочените неговата
преживяла съпруга и три деца, като са поканени да платят неплатената част от
задължението на наследодателя си от
4047.79лв.
С цел уреждането на дълга майката на
ищцата, като нейн законен представител
се срещнала с ответницата. Ответницата заявила готовност да плати задължението по изпълнителното дело
общо в размер на 6200лв., като в замяна пожелала да получи правни гаранции за
връщането на платената от нея сума. Ответницата представила проект на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който договор тя
заявява, че този договор щял да й даде нужните й гаранции за връщането на
сумата 6200лв., която тя възнамерявала да плати на ЧСИ Деян Драганов. Майката
на ищцата и самата ищца подписали предварителния договор, както и още един
документ /споразумение/.
След консултация с адвокат майката
на ищцата разбрала, че е подписала документи - предварителен договор и
споразумение, които по съдържание не са идентични с това, което мислела че
подписва, доверявайки се напълно на ответницата. От адвокат разбрала, че е
подписала незаконосъобразен /нищожен/ предварителен договор за покупко-продажба
на собствената на детето й 1/8ид.ч. от наследствения имот с идентификатор
61710.502.6382.7.17. От така подписаните
документи за детето и за неговата майка биха могли да настъпят
неблагоприятни последици.
Налице е нищожност на този
предварителен договор поради противоречието му със закона /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД/, поради накърняване на добрите нрави /чл.26 ал.1, пр.3 ЗЗД/, и поради
наличието на симулация.
Нищожност поради противоречие със
закона: ЗЗД: Продажба на недвижим имот, собственост на малолетно дете, се
допуска само с разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето, след
като съдът се увери, че сделката е в интерес на детето, или важни нужди на
семейството налагат извършването на тази сделка. Такова разрешение нито е
искано, нито е получавано от районния съд по настоящия адрес на малолетното
дете /Районен съд-Разград/. Сключването на този предварителен договор на
продажба на недвижим имот на малолетно дете е в противоречие с императивната
норма на чл.130 ал.3 СК. При сключването му не са били спазени и
изискванията на чл.15 от Закона за закрила на детето, като не е изслушано детето, нито е взето
становище от Дирекция "Социално подпомагане". За да е
действителен един договор за продажба, трябва да е уговорено плащането на
конкретна и действителна продажна цена чл.183 ЗЗД. В настоящия случай е
налице сключване на сделка /предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот/, по която продавачът - малолетно лице, не получава и няма да
получи никакви парични средства от уговорената предстояща продажба, което е
несъвместимо с изискванията на закона /чл.183 от ЗЗД/. По сочената в чл.2 от
този предварителен договор сума от 6200лв., не е изплащана и не е получавана.
Заедно с предварителния договор майката на ищцата, в качеството на нейн законен
представител и ответницата подписват и „споразумение",в което е посочено,
че ответницата ще плати сума 6200лв.,
които ще се преведат по сметката на ЧСИ в срок до 01.11.2019г. и тази сума се
явява покупна цена на 1/8ид.ч. от съсобствения имот, като се приема, че е платена изцяло, като по бъдещата сделка няма да се дължи
допълнително плащане. Това изявление на страните по
споразумението установява, че уговарянето на плащане на продажна цена по
сключения предварителен договор, е привидна уговорка. Действителната воля на
страните е била съвсем различна- да се прехвърли собствеността на 1/8ид.ч. от
наследственото жилище, без реално да се плаща такава. Изводът, които следва да
се направи от анализа на съдържанието на двата подписани документа е, че ищцата
не е получавала и никога няма получи „уговорената", макар и нереално ниска
продажна цена, за собствената си 1/8 ид.ч. от жилището. С т.нар.
„уговорена" и неполучена от ищцата продажна цена, ответницата щяла да
заплати целия дълг по изпълнителното дело, който дълг на общия наследодател,
който има и други наследници. Уговарянето за такова плащане на продажна цена по
договор за покупко- продажба на недвижим имот е нищожно. Липсата на реално
плащане на продажна цена, опорочават целия предварителен договор и дори само на
това основание водят до изводи за неговата нищожност- защото продажната цена
трябва да се получи от продавача, а не със сума в същия размер да се плащат
други, включително и чужди задължения по изпълнително дело.
Налице е противоречие на сключения
договор с разпоредбата на чл.152 ЗЗД. Ответницата е изразила желание да
плати задълженията по изп.д.№20137620400702, което е видно от съдържанието на
подписаното на 03.08.2019г. между нея и С.Б. споразумение. Като бъдещ кредитор
на ищцата, ответницата е предвидила начин за удовлетворяване на своето бъдещо
вземане, което прави и споразумението, и подписаният предварителен договор
нищожни.
Подписаният
предварителен договор е нищожен поради противоречие с изискванията на
посочените правни норми.
Нищожност поради накърняване на
добрите нрави: С процесният предварителен договор, продавачът - малолетно
лице, поема задължение да прехвърли собствеността на 1/8ид.ч. жилище, за което
не получава и няма да получи никакви парични средства от уговорената предстояща
продажба, което е несъвместимо както с изискванията на закона, така и с
правилата на морала. „Уговорената" продажна цена за собствената на малолетното
дете е силно занижена в сравнение с продажните цени на подобни недвижими имоти
в гр.Разград през 2019г. Ако средните пазарни цени за подобни жилища са били не
по-ниски от 700 евро/кв.м., пазарната стойност на жилището е не по-малко от 68000 евро. Ищцата счита, че
трябва да получи 1/8 част от тази сума, или 8500евро, а в процесния
предварителен договор се уговаря приблизително три пъти по-ниска продажна цена.
Бидейки заблудена от купувача по предварителния договор в истинските цели на
подписването на предварителен договор, законният представител на малолетното
дете, без да иска е застрашила от увреждане имуществените му права. Това
поведение на майката е несъвместимо с нравственото й задължение да се грижи за
детето си, да пази имуществото му и да предприема действия само в негов
интерес. Сключеният предварителен договор за покупко-продажба нарушава „добрите
нрави", установени в нашето общество, тъй като в резултат на него едно
малолетно дете е поставено в ситуация да загуби правата си от единствения придобит
по наследство от баща си имот, без реално да получи дори справедлива пазарна
цена след прехвърлянето на собствеността.
Нищожност поради абсолютна симулация
- чл.26. ал.2 от ЗЗД:
Привидните договори са обявени
изрично за нищожни с разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД. Привиден договор е
този, при който страните, въпреки че правят волеизявление за сключването му,
нямат за цел постигането на правните последици на този конкретен договор.
Процесният предварителен договор е привиден, защото в него привидно е уговорено
плащането на продажна цена в размер на 6200лв., но реално такова плащане няма
да се извършва. Макар че продавачът - лично и чрез своята майка е декларирал
получаването на продажната цена, той не е получил същата и никога няма да я
получи. Подписаното от страните допълнително споразумение установява какви
точно са действителните намерения на страните по предварителния договор - със
сума в същия размер 6200лв. ответницата поема задължение да заплати целия дълг
по изп.д.№20137620400702, който дълг не е само на малолетната ищцата, но и на
всички останали наследници по закон, длъжници по същото изп.д.
Представя предварителен договор за
покупко-продажба; Споразумение; нот.акт
за собственост на жилище, строено на държавно място от ЖСК №71 т.IV
д.№1502/24.07.1991г. на нотариус И.Иванов; Схема на самостоятелен обект в
сграда; Удостоверение за наследници; Удостоверение за раждане; Изп.лист от 20.09.2013г. по ч.гр.д. №1547/ 2013г. РРС; ПДИ по изп.д.
№20137620400702; Съобщение по изп. дело №20137620400702 до Н.И.К.; Данъчна
оценка; Служебна бележка за доходите на
майката на ищцата;Удостоверение от НОИ, за размера на насл.пенсия на
ищцата;Удостоверение от ОУ „В.Левски". Има искане за назначаване на СТЕ и
поставяне на въпроси към ответницата.
Ответницата Д.И.Х. оспорва основателността на
исковете и твърденията на представителя
на ищеца по същество, като счита че за ищеца липсва активна материално-правна
легитимация от водене на настоящият иск. Уговорения срок и падежа на въпросния
договор не е настъпил, към днешна дата не може да се реализират никакви права,
съответно да се търси изпълнение на поети задължения или да се поиска защитата
по чл.19, ал.3 ЗЗД. В тази връзка счита, че ищеца няма правен интерес, към
днешна дата, от водене на настоящето дело.
Не оспорва, че на 03.08.2019г е
сключен предварителен договор, но това е
сторено с цел осигуряване на един добър житейски старт на ищцата, която е
сестра на ответницата, и че всичко е направено в нейн интерес. По време на
съвместното си съжителство продължило близо петнадесет години С.Г.Б. и наследодателя
И. К. Д. са правили дългове, произвеждайки сериозно финансово задължение.
Майката на ищцата е признала през ответницата, че никой от законните наследници
няма реална отговорност към произведената от нея и него ситуация и дългове, и
прехвърлянето на отговорността върху другите наследници е неправилно. Именно за
това е подписано и споразумението между тях и чрез него се цели уреждане на
тази фактическа ситуация и юридическото поемане на целият дълг на И. К. Д. от
страна на С.Г.Б.. За да се помогне финансово на ищцата и на нейната майка и в
същото време, за да се реши донякъде и въпроса с общата съсобственост върху
апартамента страните по споразумението са се договорили да бъде сключен
процесния предварителен договор. Той е следствие от вече подписаното
споразумение, като неговото правно и самостоятелно тълкуване извън гореописаната
фактическа обстановка е неправилно.
Оспорва твърдението, че предварителния договор
е нищожен поради противоречие със закона, тъй като продажбата е станала без
разрешение на PC по настоящият адрес на детето в
противоречие с разпоредбата на чл.130, ал.З от СК и чл.15 от ЗЗДетето. Страните
са сключили предварителен договор, като са поели задължение да сключат
окончателен такъв в срок до един месец от навършване на пълнолетие на
ищцата, а именно до 05 април 2025 година. Едва тогава, купувача ще има
евентуално и правата по чл.19 ал.3 ЗЗД. Предвид на това счита, че разпоредбата
на чл.130 ал.3 СК е неприложима. След навършване на пълнолетие ищцата може сама
да потвърди и одобри или не сключения предварителен договор. Едва при
неодобрение от нейна страна за купувача остава възможността и то само като
опция да потърси правата си съдебен ред. Именно това е била идеята при
сключване на предв.договор, да се даде възможност на детето само като навърши
пълнолетие да прецени дали да прехвърли на сестра си ид.ч.
Според ответницата съдебната практика
приема, че правни последици поражда окончателния договор, а не предварителния,
който няма транслативно действие, поради което преценка за валидността на
договора следва да се прави към постановяване на решението за обявяването му за
окончателен. Само и единствено в условията на евентуалност, ако съда
прецени, че разпоредбата на чл.130 ал.3 СК е следвало да намери приложение и в
конкретния случай, моли за изрично произнасяне в настоящето съдебно производство
дали предварителния договор противоречи на интересите на детето.
Възражението за недействителност
поради липса на уговорена продажна цена е неоснователно в конкретния случай ,
тъй като в предварителния договор е
посочена цена. Дори съда да приеме, че цената не е платена, въпреки че
ответницата е изплатила цялото задължение по изп.д., ГПК е предвидил изричната
хипотеза на чл.362, която урежда срока за изпълнение на това задължение на
купувача - едва след обявяване на предварителния договор за окончателен!
Твърдението на ищцата, че е налице
противоречие на договора с разпоредбата на чл.152 ЗЗД отново е неоснователно,
тъй като тази разпоредба е неприложива. Дори и съдът да приеме, че не е налице
реално плащане на цената в брой, то безспорни са доказателствата, че
ответницата е заплатила и чужд дълг, този на Н.И.К. по изп.д.. Ако има някой
ощетен това е ответницата. Предварителният договор все пак може да бъде обявен
за окончателен дори когато цената не е платена изцяло в пари, а в предвидените
срокове длъжникът я плати или със съгласие на кредитора престира нещо друго
вместо дължащата се по договора цена чрез даване вместо изпълнение.
Ищцата твърди нищожност на договора
поради накърняване на добрите нрави, защото нямало да получи парични средства
от продажбата и защото цената била силно занижена. Напротив ищцата и майка й
вече са се обогатили за сметка на ответницата,тъй като тя е покрила техния дълг
/произтичащ за ищцата от наследственото правоприемство, а за нейната майка на
договорно основание поето с подписване на споразумението от 03.08.2019г./
В исковата молба пространно се
обяснява какви били нивата на цените на подобни имоти в гр.Разград през 2019г.
и как имотът струвал 68 000 евро. Такава цена е непозната за пазара в града.
Според ответницата имота е в лошо и неподдържано състояние, там не е живяно от
години, има течове, счупени прозорци, таванските и сервизните помещения са в
критично състояние и изобщо собствеността се нуждае от изключително скъп
ремонт, за да бъде преведена в състояние годно за ползване или продажба.
Твърдяната симулация отново е
неоснователна. Това твърдение се разминава с предходните. Фактите са ясни и
потвърдени с подписите на страните. Действително ответницата е поела и
изплатила дълга на ищцата по посоченото изпълнително дело. Това обаче не
променя договорките по въпросния предварителен договор. Нещо повече от
представеното споразумение е видно, че майката и законен представител на ищцата
- С.Г.Б. декларира, че поема изцяло за своя сметка погасяването на останалата
част от дълга на И. К. Д. към Райфазенбанк АД, за който е образувано
изпълнително дело №20137620400702 на ЧСИ Деян Драганов и няма да има никакви
претенции към Д.И.Х., К. И. Д. и П. М. Д. по този повод. Не само, че поетият
ангажимент от нея не е изпълнен изобщо, но за да спаси същият този имот,
предмет на настоящето дело, от публична продан цялото задължение, включително и
дългът на ищцата Н. е погасен от ответницата.
Ответницата е привлякла като трето
лице-помагач С. Г.Б. и е предявила обратни искове срещу нея за сумата от 4475лв., явяваща се
разликата между общия размер на дълга по изп.д. от 10675лв и сумата от 6200лв,
която е уговорена да се плати от Х. и сумата от 18600лв, явяваща се
договорна неустойка за неизпълнение на поетото задължение съгласно
споразумението от 03.08.2019г., сумите ведно със законната лихва върху
присъдените суми от датата на съдебното решение до окончателното им изплащане.
Твърди, че по време през
време на съвместното си съжителство на ответницата и наследодателя са направили
големи дългове. Според ищцата, ответницата признава, че е неправилно никой от
законните наследници не следва да носи отговорност за натрупаните от нея и
наследодателя дългове. С подписването на споразумението между тях се цели
уреждане на тази фактическа ситуация и юридическото поемане на целият дълг на
наследодателя от страна на С.Г.Б.. Към датата на подписване на предварителния
договор е било висящо изп.д. №20137620400702 срещу общия наследодател И. К. Д.,
а в последствие срещу неговите законни наследници, с взискател Райфазенбанк АД
и общо задължение в размер 16005.40лв.към 05.07.2019г. В последствие
задължението по решение на кредитора е редуцирано на 10765лв. Покана за плащане
на задълженията е отправена до всички длъжници, включително и до ищцата, а
изпълнението е насочено и срещу нейните сестра, брат и майка. Цялата сума от
10765лв. е заплатила с лични средства, чрез брат си К. И. К.
В споразумението страните
са се уговорили С.Г.Б. да поеме изцяло за своя сметка погасяването на дълга на
И. К. Д. към Райфазенбанк АД и да няма никакви претенции към Д.И.Х., К. И. К. и
П. М. Д. Въпреки уговорката, Б. не е изпълнила това свое договорно задължение,
не е погасила своевременно дълга, което е наложило ищцата да го плати, за да не
се стигне до принудително изпълнение срещу нея и семейството й. Ищцата е
заплатила, както дълга на сестра си Н.И.К., така и поетото със споразумението
от 03.08.2019г договорно задължение на С.Г.Б. да погаси останалата част от
дълга на наследодателя. На отделно правно основание поради неизпълнение на
споразумението, ищцата дължи и неустойка в троен размер на сумата от 6200лв.
или 18600лв.
Отв.С.Г.Б. счита,
предявените обратни искове за недопустими и неоснователни.
По повод подадената срещу С.Г.Б. искова молба:
не оспорва факта, че на
03.08.2019г. е подписала споразумение. Не оспорва факта, че новоконсгитуираните
длъжници са поканени от ЧСИ Деян Драганов да платят неплатената част от
задължението на наследодателя си по изп.дело и законен представител на Н.И.К.
на среща, на която ищцата №20137620400702. В края на месец юли 2019 г. ищцата я
поканила, в качеството й на майка заявила желание да се търсят начини за
плащането на неплатената част от задължението на И. К. Д. по изп.дело
№20137620400702
На 03.08.2019г. ищцата
заявила готовност да плати задължението по изп.д./6200лв./ и й дала два
документа: а/.споразумение, и б/. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ищцата ги
подписала на доверие.
Оспорва твърденията на
ищцата Х. и възразява да е признавала и твърдяла, че никой от законните наследници на И. няма реална отговорност към
произведената от нея и него ситуация и дългове, и прехвърлянето на
отговорността върху другите наследници е неправилно. Оспорва ищцата да е
заплатила цялата дължима сума по изп.д.№20137620400702. Това
изпълнително производство е прекратено още преди датата на подписване на
споразумението /03.08.2019г./,поради настъпила перемпция.
Прави възражение за
нищожност на пункт „А" и пункт „Г" от споразумение, сключено на
03.08.2019г. поради накърняване на добрите нрави; поради липса на основание;
поради невъзможен предмет; поради противоречие на закона.
Страните
не са сключвали договор за поемане на дълг, каквато защитна теза се опитва да
изгражда ищцата в обратната си искова молба. Те са сключили договор за
спогодба, само един от елементите на който е поемането на дълг от ответницата.
За да се съгласи тя да поеме чужд дълг /чужди дългове/, трябва да е налице
интерес от подписването на споразумението, а интересите й, както и тези на малолетното
й дете не са защитени в процесното споразумение.
Спогодбата е договор, с
който страните прекратяват един съществуващ между тях спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. В споразумението липсват такива
от страна на ищцата към ответницата и детето й. Споразумението е несправедливо
и крайно неизгодно за тях, защото с него те поемат само задължения. Категорично
липсва взаимен интерес от подписването и изпълнението на това споразумение.
Това споразумение защитава само интереса на ищцата /респ. и на нейната майка П.
М. Д., и на нейния брат К. И. К./: състоящ се в това да натовари малолетното
сираче и неговата майка, със задължения да платят дълговете на Д.И.Х., П. М. Д.
и К. И. К.; да се придобият от ищцата наследствените права на малолетното дете,
без да се плати за това придобиване реална и справедлива пазарна цена.
Уговарянето на прекомерно
големи неустойки противоречи с морала и с добрите нрави.
Ответницата не е наследник
на И. Д. и няма задължение да плаща дълговете му. Тя няма качеството на длъжник
по изп.дело.
Уговорките в
споразумението не създават основание за ответницата да извършва плащания по
изп.д.№20137620400702, което вече е било прекратено по силата на закона, на
основание чл.433 ал. 1 т.8 ГПК, преди датата на подписване на споразумението
/03.08.2019г./.
Споразумението
има невъзможен предмет, поради правната невъзможност да бъде изпълнено, поради
настъпилата перемпция.
Поемането
на задължение от ответницата със споразумението за плащането на задължения по
изп.дело №20137620400702, противоречи на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Последица от това настъпило по силата на закона прекратяване, е
невъзможността да бъдат извършвани законосъобразни плащания по същото изп.д.
№20137620400702.
Неоснователна
е претенцията за заплащането на договорна неустойка, тъй като в тази част от
споразумението страните са уговорили кумулативно определени предпоставки за
плащане на договорна неустойка:(ако) ответницата не погаси своевременно дълга,
и (ако) кредитора или ЧСИ отправят претенции за плащане към Д.И.Х., К. И. К.
и/или П. М.Д. или изпълнението бъде насочено към тях. Тези кумулативно
определени предпоставки не са налице, за да се търси - на договорно основание -
„неустойка в троен размер на получената сума от 6200лв". Също така, и
никаква сума 6200лв. не е получавана, каквото условие също е посочено като
предпоставка за основателност на претенцията за неустойка.
Налице са
противоречиви и взаимно изключващи се клаузи в споразумението, които не могат
да установят по категоричен и недвусмислен начин какви точно - по основание и
по размер - задължения е поела С.Г.Б.: да заплати целия дълг по изп. дело ИЛИ да заплати част от дълга по изп. дело
От
съдържанието на споразумението не става ясно каква част от чуждите дългове
ищцата е поискала да се плащат от детето Н., чрез нейната майка и законен
представител С. Г.Б., и каква част от чуждите дългове ищцата очаква да се
плащат лично от С.Г.Б..
От съдържанието на
споразумението на става ясно каква част от неустойката „в троен размер на получена та сума от 6200 лева ищцата иска да се плати от малолетното дете Н.И.К.,чрез
нейната майка и законен представител С. Г.Б., и каква част от тази неустойка Х.
очаква да се плаща лично от С.Г.Б.. Дори и в настоящето производство да се
установи, че ищцата е превела някакви суми по специалната сметка на ЧСИ ищцата
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение - плащания на
свои и на чужди дългове по изпълнително дело, което дело е прекратено още преди
да бъдат направени от нея такива плащания.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът установи следните факти: Наследодателят
на страните И. К. Д. е бил неизправен длъжник по договор за банков кредит от
07.05.2007г. и анекс №1/01.03.2010г., като кредиторът му се е снабдил с
изпълнителен лист за сумата 6553.47лв. главница, 1557.29лв. редовна лихва,
1070.42лв.-, наказателна лихва, сумата 154.94лв. лихва по анекс №1 и 186.72лв.
съдебни разноски или общо 9522.84лв.
Изпълнителното дело е образувано на
09.10.2013г., като длъжникът И. К. Д. е починал на 02.09.2018г. Последният е
оставил наследници по закон: преживяла съпруга П. М. Д. и три деца:К. И. К., Д.И.Х.
и Н.И.К.. Първите две деца са от непрекратения брак на наследодателя с П. М.Д.,
а третото дете-от фактическото му съжителство с третото лице-помагач С.Г.Б.. Наследодателят
е живял на съпружески начала с последната в периода от 2006г. до смъртта си.
След смъртта на длъжника
изпълнителното производство е спряно с разпореждане от 15.02.19г./л.179/, за
което е уведомен взискателя. С разпореждане от 03.05.2019г. /л.188/ като
длъжници по изп.д. са конституирани неговите наследници, всеки за ¼ от
дълга, като по отношение на ищцата само до размера на полученото наследство по
опис.Новоконституираните длъжници са уведомени със съобщения от ЧСИ /л.211-224/
в периода 02.08.19г.-23.10.19г. С четири платежни нареждания, две от 25.10.19г.
и две от 02.12.19г. К. И. К. е платил общо сумата от 10675лв., явяваща се
неговия дял от дълга, както и тези на неговата майка и сестра. С разпореждане
от 25.10.19г. ЧСИ е приключил производството спрямо длъжника К. К. По молба на
взискателя с постановление от 19.12.19г. ЧСИ е прекратил изпълнителното
производство по молба на взискателя.
Наследодателя и съпругата му П. М. К.
са придобили собствеността върху процесното жилище с идентификатор
51710.502.6382.7.17 през 1991г.
На 03.08.2019г. по инициатива на
ответницата е сключен предварителен договор между нея и ищцата, действаща чрез
своята майка и законен представител С.Б. по силата, на който детето Н.К. се
задължава до 05.04.2025г. да сключи окончателен договор за покупко-продажба на
наследствената си 1/8ид.ч. от имот с идентификатор 51710.502.6382.7.17 за
сумата от 6200лв., която е изплатена на продавача изцяло и в брой от купувача.
При неизпълнение на това договорно задължение в срок ищцата и нейната майка в
условията на солидарност дължат неустойка в размер на 18600лв.
На същата дата ответницата, ищцата
чрез своята майка и законен представител и майката в лично качество са подписали
споразумение по повод доброволното уреждане на наследствените си имуществени отношения
по повод наследството на И. К. Д. Страните са приели, че дългът на
наследодателя към банката по изп.д.№703/13г. на ЧСИ Д.Драганов е в размер на
16005.40лв., като ¼ от него или 4001.35лв. е дължима от малолетната
ищца. С.Б. декларира, че тъй като дългът е натрупан при съвместното им
съжителство с наследодателя тя поема задължението да го изплати изцяло. За
уреждане на частта на дълга отв.Х. поема задължението да заплати сумата от
6200лв. на ЧСИ в срок до 01.11.19г. Тази сума страните приемат, че е
равностойна на 1/8ид.ч. от съсобствения наследствен имот, като по бъдещата
сделка няма да се дължи плащане. При несвоевременно непогасяване на дълга С.Б.
действаща лично и като законен представител на ищцата ще дължи неустойка в
троен размер на получената сума от 6200лв. В същите качества Б. поема
задължението да прехвърли след навършване на пълнолетие на детето 1/8ид.ч. от
жилището. По този начин страните уреждат изцяло имуществените си отношения
възникнали по повод наследството.
По делото е назначена оценъчна
експертиза, според която действителната пазарна стойност на жилището възлиза на
96000лв.
Въз основа на така установените
факти, съдът направи следните правни изводи: Предмет на предявения иск е
установяването на нищожността на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, поради противоречието му със закона, с добрите нрави, както и
сключването му при абсолютна симулация.
Предварителния договор, разгледан
като такъв сам по себе си не страда от пороци и не противоречи на законови
забрани и не нарушава императивни правни норми. При сключването на
предварителния договор страните е следвало да се ръководят от разпоредбата на
чл.19 ЗЗД, което са и сторили. Същите са сключили договора в писмена форма и са
уговорили всички съществени елементи на окончателния договор /предмет, цена,
срок/.
Съдът не споделя и довода на ищцата,
че за сключването на предварителния договор е необходимо разрешение от съд, с
оглед малолетието на ищцата. Разпоредбата на чл.130 ал.3 СК поставя като
условие санкцията от съда, сами при разпоредителни действия, каквото обещанието
за продажба не е.
Съдът обаче счита, че с този договор грубо
са нарушени добрите нрави, като крайният резултат е обезнаследяване на
малолетно дете. Съгласно чл.26 ал.1, пр.последно ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави. Обратната
страна на тази повелителна норма се съдържа в разпоредбата на чл.9 ЗЗД, в която
добрите нрави (морала) са регламентирани като един от ограничителите на
свободата на договаряне на страните. Добрите нрави се определят най-често като
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона.
Частен случай противоречието с добрите
нрави се явява нееквивалентността на насрещните престации. В този смисъл ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация. Доколкото възмездните сделки и в частност
продажбата е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на
действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на
допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е
значителна следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от
страните цел, т.е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. В случая такъв липсва.
Напротив освен, че само един от наследниците /малолетно дете/ ще отговаря за
дълга, наред с третото встъпващо в дълга лице, ще му бъде отнето и правото на
собственост върху част от наследството, равняваща се на 12000лв. Доводите на ответницата за един добър житейски старт в живота на нейната
сестра не намират никаква опора във фактите. Ответницата счита, че наследниците
от брака на наследодателя не следва да отговарят за натрупания впоследствие
дълг, като същевременно наследникът от втората връзка на наследодателя няма
права върху останалия от наследодателя недвижим имот, който е придобит през
време на брака. Т.е. тримата наследници имат само права, а наследницата- малолетна
ищца и третото лице следва за поемат цялото задължение.
Видно от представеното
удостоверение от ЧСИ общото редуцирано от банката задължение е за 10765лв.,
като ¼ от него е 2691лв.,т.е. детето като наследник дължи този максимум.
Неговата майка пък изобщо не е наследник и не дължи нищо. От друга страна
пазарната стойност на наследствиният имот е 96000лв., като дела на Н. /1/8ид.ч./
възлиза на 12000лв. Следователно житейски неоправдано и неморално е малолетно дете
да бъде принудено, под каквато и да е форма да се лиши от имущество за 12000лв.
за дълг от 2961лв.
Ответницата твърди, че
предварителният договор следва да се разглежда при съобразяване с постигнатото
на 03.08.2019г. споразумение. Разгледани съвместно тези два договора
обосновават и твърдяната от ищцата в условията на евентуалност абсолютна
симулация, но тъй като съдът намира предварителния договор за нищожен, поради
противоречието му с добрите нрави не дължи произнасяне по предявения в условията
на евентуалност иск за нищожност поради симулация.
Съдът дължи произнасяне и по
отношение на предявените от ответницата Д.Х. обратни искове за сумата от
4475лв., явяваща се разликата между 10675лв. и 6200лв. и сумата от 18600лв.
договорна неустойка за неизпълнение на споразумение от 03.08.19г.
Третото лице, ответник по обратните
искове счита, че не дължи сумите като твърди нищожност на пункт А и пункт Г от
споразумението, поради противоречието му със закона, добрите нрави, поради
липса на основание, поради невъзможен предмет. Твърди, че не дължи сумите, първо
поради липса на плащане отстрана на ищцата, както и, че задължението по изп.д. №20137620400702
на ЧСИ Д.Драганов е прекратено по силата на закона, поради настъпила перемпция
по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, въпреки липсата на постановление за това от ЧСИ.
Със споразумението от 03.08.19г.
едно трето лице за дълга лице /С.Б./ е поело задължение наред с част от
длъжниците да погаси чужд дълг /на П. Д., Д.Х., К. К. и Н.К./. Същата се е
задължила пред един от дължниците /Д.Х./ да отговаря наред с двама от тях/ Д.Х.
за сумата от 6200лв. и Н.К. за целия дълг/, като останалите длъжници /П. Д. и К.
К./ се освобождават от дълга. Следователно с това споразумение имаме едновременно
встъпване и заместване в дълг.
Заместването в дълг може да стане
само със съгласието на кредитора /банката/, каквото по делото няма, поради
което не може да се приеме тезата за наличие на заместване в дълг със
споразумението. Всеки от длъжниците следва да отговаря съобразно дела си /1/4/.
Съгласно чл.101 ЗЗД трето лице може
да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или
с длъжника. Независимо от това, с кого е сключено съглашението встъпилият
отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С
кого е сключено съглашението, има значение за възможността встъпилият едностранно
да отмени или измени сключеното съглашение. Той няма такова право, ако
съглашението е сключено с кредитора. Встъпилият има право да се оттегли, ако
съглашението за встъпване е сключено с длъжника. Съглашението с длъжника е
двустранна сделка, но въпреки това встъпилият може да се откаже изцяло или
частично от нея с едностранно волеизявление при наличието на съответните
предпоставки. В случая третото лице С.Б. както с конклудентни действия, така
и изрично е заявила, че се оттегля от встъпването
в дълга,като счита че не следва да отговаря за чуждия дълг. Уговарянето в
съглашението за встъпване в дълг на неустойки /в троен размер/ в полза на
длъжника, при неизпълнение на задължението на встъпващия в дълг, съдът намира,
че противоречи както на закона /чл.101 изр.последно посочващо размера на
отговорността/, така и на добрите нрави /неоснователно обогатяване на длъжника/.
Не е налице твърдяното липса на
основание за встъпването, респ. заместването в дълг. В споразумението е
посочено такова: предвид фактическото съпружеско съжителство на третото лице с
наследодателя, същото е счело че следва да встъпи в дълга.
Не е налице и липса на предмет. Налице
е дълг, независимо дали е настъпила перемпция поради бездействието на взискателя
повече от две години. Действително по изп.дело няма данни след м.август 2016г.
до 15.02.2019г. да са извършвани каквито и да е действия по изпълнението. На
09.08.16г. взискателят е поискал запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
във връзка с което ЧСИ е направил съответните справки. Следващото действие на
ЧСИ е от 15.02.19г.- спиране на изп.дело поради смъртта на длъжника.
Пасивността на взискателя повече от две години води до прекратяване на
изпълнителното производство и то по силата на закона, като постановлението на
ЧСИ за прекратяване има декларативно действие, а евентуалната му липса- до
незаконосъобразност на последващите действия на ЧСИ. Твърдението за настъпила
перемция е средство за процесуална защита срещу принудителното събиране на
дължимото вземане, но не и до липсата му.
Не на последно място по делото няма
доказателства ищцата да е изпълнила насрещната престация: да преведе по сметка
на ЧСИ до 01.11.19г. сумата от 6200лв. По делото са приложени платежни
нареждания, всичките с наредител К. И. К., с които освен своите задължения е
погасил и задълженията на своята майка и сестра. Липсата на каквото и да е
плащане от страна на Д.Х. по изп.дело обосновава неоснователността и на двете
претенции за заплащане на разликата от 4475лв. и на 18600лв. неустойка.
Предвид основателността на
първоначално предявените искове и неоснователността на обратните искове Д.Х.
дължи на Н.И.К. и С.Г.Б. исковете сторените от тях разноски, първата от
1000лв., втората от 900лв.
Воден от горепосоченото и
от разпоредбата на чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Х., ЕГН ********** ***, че предварителен договор с
дата 03.08.2019г. за покупко-продажба на 1/8 ид.ч. от имот с идентификатор
61710.502.6382.7.17 за сумата от 6200лв., сключен между С.Г.Б., действаща като
майка и законен представител на Н.И.К. и Д.И.Х. е НИЩОЖЕН, поради
провитиворечието му с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.Х. против
С.Г.Б. обратни искове за сумата от 4475лв., явяваща се разликата между
общия размер на дълга по изп.д. от 10675лв и сумата от 6200лв, която е
уговорена да се плати от Д.Х. и за сумата от 18600лв., явяваща се договорна
неустойка за неизпълнение на поетото задължение съгласно споразумението от
03.08.2019г., сумите ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата
на съдебното решение до окончателното им изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.И.Х., ЕГН ********** да заплати
на Н.И.К., ЕГН **********,чрез нейната майка и законен представител С.Г.Б., ЕГН
********** сумата от 1000лв./хиляда лева/ съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.И.Х., ЕГН ********** да
заплати на С.Г.Б., ЕГН ********** сумата от 900лв./деветстотин лева/ съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: