РЕШЕНИЕ № 246
гр. Бургас,25.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговска колегия в закрито заседание двадесет и пети юли, през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Нели Събева,
Членове: Албена Зъбова,
Христина Марева,
като разгледа докладваното от съдия Хр. Марева ч.т.д. № 198 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 25, ал. 4, пр. 2 ЗТР.
Обжалвано е решение № 205/31.05.2019г. по т.д. № 270/2019г. по описа на БОС, с което е оставена без уважение жалбата на „Д“ ООД срещу отказ на длъжностно лице при АВп с №*** от 21.05.2019г.
В жалбата на адв. В. Ф. като пълномощник на „Д“ ООД, се посочва, че длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) е отказало вписване на „действителни собственици“ на дружеството, но такова обстоятелство не било заявено за вписване. В мотивите към отказа е цитирано изменение на чл. 64, ал. 5 ЗМПИ относно липсата на основание за вписване на „действителни собственици“, ако същите са вписани по партидата на дружеството в друго качество. Сочи се, че със заявлението е поискано вписване само на „лице за контакти“, което е задължително съгласно чл. 63, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП. В частната жалба се поддържа, че мотивите на окръжния съд да потвърди отказа са неясни. В настоящия случай нямало спор, че вписаните по партидата на дружеството съдружници са идентични с лицата, посочени като действителни собственици от управителя на дружеството – Н. Л. в попълнената от него декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, която е била попълнена и заверена от него на 30.04.2019г., т.е. преди изменението на чл. 63, ал. 5 ЗМИП с ДВ бр. 37/07.05.2019г. Изтъкнато е в частната жалба, че както вписването на обстоятелствата относно действителните собственици, така вписването на лицето за контакт на територията на Република България се извършват със заявление Б7 съгласно Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В зависимост от обстоятелствата, за които се иска вписване, съгласно цитираната наредба следва да бъде попълнено поле "550 - Д. собственици" и/или поле "550а - Л. за контакти". Предвид изменението на чл. 63, ал. 5 ЗМИП за дружеството липсва задължение за отделно посочване на " действителни собственици", но съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП съществува задължение за вписване на „лице за контакт“, тъй като управителят на дружеството няма адрес на територията на Република България.
Оспорва се изводът на съда в обжалваното решение, че заявеното за вписване обстоятелството е по чл. 63, ал. 5 ЗМИП, като в случая е заявено за вписване само „лице за контакти“ по смисъла на член 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП.
Предвид изложеното се иска обжалваното решение да бъде отменено, както и обжалвания отказ №** вписване на заявеното със заявление №***обстоятелство, а именно „лице за контакти“
С частната жалба се претендират и деловодни разноски в която връзка са наведени доводи че производството по частната жалба нямало характер на охранително.
Бургаски апелативен съд намира, че жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 25, ал. 4, пр. 2 ЗТР от надлежно легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт и разгледана по съществото си е основателна, по следните съображения:
В обжалваното определение БОС е приел, че е сезиран с жалба от „Д“ООД, срещу отказ №*** от 21.05.2019г.на ДЛР при АВп, за вписване на обстоятелства на основание чл. 63, ал.1 и 4 от ЗМИП относно действителния собственик на дружеството Н. Л. и лице за контакт – адв. В. , като в жалбата е поддържано твърдение, че е заявено за вписване само „лице за контакти“, но не и „действителни собственици“.
Въз основа на извършената справка в обжалваното решение правилно е прието, че в търговския регистър по партидата на жалбоподателя, на 17.05.2019г. адвокат В. като изрично упълномощен представител на „Д“ ООД подала заявление - образец Б7 №20190517173840, в което е посочила като основание чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП и в него не са попълнени данни за действителните собственици на дружеството, а е отразено само лице за контакт. Информацията за действителния собственик е посочена в приложената декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП към заявлението.
При тези констатации, в обжалваното решение е преценена като правилна преценката на ДЛР, че са заявени за вписване обстоятелства относно действителните собственици и съгласно чл. 63, ал.5 от ЗМИП правилно било прието в обжалвания отказ, че за заявителя не е налице интерес от подаденото заявление – обр. Б7 за вписване на обстоятелствата по смисъла на чл. 63, ал.5 от ЗМИП.
Така направените изводи в обжалваното решение са неправилни.
С разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е предвидено, че подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в част І на заявление по образец съгласно приложение № Б* обстоятелства по чл. 63, ал. 1 ЗМИП и 4 от ЗМИП: по т. 1 - идентификационните данни за действителните собственици , а по т. 3 - данните по т. 1, букви "а" – "г" на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това.
Както от ДЛР, така и от съда в обжалвания съдебен акт е формиран неправилен и незаконосъобразен извод, по че, по аргумент от чл. 50а, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г., заявлението по обр. Б7 се отнася само за вписване на действителни собственици. Подлежащите на вписване обстоятелства съгласно тази разпоредба не са само по чл. 63, ал. 4 т. 1 ЗМИП, но и по т. 3 на посочената разпоредба – „лице за контакти“, като именно това обстоятелство е заявено за вписване, чер попълване на поле „550а“ в подаденото заявление Б7.
Видно от данните по партидата на дружеството, по партидата на лицето не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице, поради което е налице както правен интерес, така и основание да се извърши вписване на лице за контакти по смисъла на чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП.
Представена е както от законния представител, така и нотариално заверено съгласие на физическото лице, за което се иска да бъде вписано като лице за контакти.
Предвид изложеното по-горе, обжалваното решение на Бургаски окръжен съд следва да се отмени. Искането за присъждане на разноски в това производство, обаче, е неоснователно. Производството по обжалване на откази на А. по вписванията за вписване и обявяване в Търговски регистър по чл. 25 ЗТР е охранително и за същото са приложими нормите на ГПК, катоподадената частна жалба не порменя този характер на производството. Съгласно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, респективно – частния жалбоподател.
Водим от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 205/31.05.2019г. по т.д. № 270/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ обжалвания от „Д“ ООД, ЕИК**, със седалище гр. Б., ул. М., офис *, представлявано от управителя Н. Л. , подадена чрез пълномощника В. Ф. , отказ №*** от 21.05.2019г. на длъжностно по регистрацията лице при А. по вписванията Търговски регистър и
УКАЗВА на длъжностно лице по регистрацията при А. по вписванията, да извърши вписване в Търговския регистър по заявление № 2* от „Д“ ООД, ЕИК***, със седалище гр. Б., ул. М., офис *, представлявано от управителя Н. Л. , подадено чрез пълномощника – адв. В. на заявеното обстоятелство - „лице за контакти“, съгласно чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: