Номер 309301.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502753 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско дело № 2753 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание член 274 във връзка с член 95, алинея 5 от ГПК и
е образувано по частна жалба на Д. М. Д. срещу определение № 226740 от 10.09.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 1471 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, двадесет и четвърти
състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за предоставяне
на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото.
В жалбата се излага, че не притежава знания, за да се защитава сам, а
първоинстанционният съд не му е дал възможност да представи доказателства, че е болен и
какви доходи има. Моли определението да бъде отменено и молбата му за предоставяне на
правна помощ - уважена.
С молба от 19.02.2020 г., депозирана по първоинстанционното дело, частният
жалбоподател е поискал предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство
по делото.
С определение № 2950 от 19.02.2020 г., Районен съд – Варна е оставил молбата без
движение, като е дал едноседемичен срок за представяне от страна на молителя на
документи по член 23, алинея 4, точки 1-7 от ЗПП, а именно: декларация за доходите на
лицето и членовете на семейството му, декларация за имуществено състояние, декларация за
семейно положение, документи, отразяващи здравословното му състояние, трудова заетост
и възраст, както и други констатирани обстоятелства. За това определение на лицето е
съобщено лично на 12.03.2020 г.
С оглед разпоредбата на § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона
1
за здравето предоставеният на частния жалбоподател срок е изтекъл на 28.05.2020 г.
Член 23, алинея 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/ предвижда, че по граждански и
административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на
представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната
няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съдът предоставя правна помощ по член 95 от ГПК във връзка с член 23, алинея 2 от
ЗПП след преценка на данните по член 23, алинея 3 от ЗПП - доходите на лицето или
неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейно
положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства. При
липса на такава декларация и изобщо каквито е да е било други доказателства относно
твърдението на ищеца за липса на средства за заплащане на правна помощ, то правилно
районният съд е отказал да предостави исканата такава.
С частната жалба обаче Димитров е представил декларация за доходите на лицето и
членовете на семейството му, декларация за имуществено състояние, декларация за семейно
положение, документи, отразяващи здравословното му състояние, трудова заетост и възраст,
както и други документи.
Въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразността на актовете,
подлежащи на обжалване с частна жалба, и разполага с правомощието самостоятелно да
установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе
собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото
същество. Съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява
доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и
отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в
предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури
прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните,
обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. В този смисъл е и
тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело №
6/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд въз основа на представените с частната жалба писмени доказателства
преценява, че частният жалбоподател разполага само с доход от получаваната от него
пенсия в размер на 260 лева месечно, тоест няма достатъчно средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Лицето притежава недвижим имот и води имуществени спорове относно него, но
страната не може да бъде принуждавана да отчуждава или предоставя временно възмездно
своето имущество, за да получи достъп до специализирана правна помощ, защото това
противоречи на идеята за достъп до правосъдие, залегнала в конституционно признатото и
гарантирано право на защита пред съд.
Това води до извод за отмяна на атакуваното определение и вместо него да се
постанови друго, с което да се предостави на частния жалбоподател правна помощ.
Поради това и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски
окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 226740 от 10.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 1471 по
описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, двадесет и четвърти състав, с което е оставена без
уважение молбата на Д. М. Д. за предоставяне на правна помощ под формата на
процесуално представителство по делото, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на Д. М. Д. ЕГН ********** от град Варна – бул.
„Сливница“ № 175, изразяваща се в процесуално представителство по гр.д.№ 1471 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Варна, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от член 95,
алинея 6 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3