Решение по дело №32/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 65
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20207120700032
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 10.06.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд – Кърджали в публично заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета  година в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                   МАРИЯ БОЖКОВА

при  секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки канд  №32  по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.  Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция “ИТ”, гр.Кърджали, чрез пълномощник,  срещу Решение №14/22.02.2020 г. постановено по анд № 322/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград. Касаторът намира оспореното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Намира за безспорно установено, че на 22.10.2019 г., работодателят не е държал на разположение на контролните органи, документи, свързани с разпределението на работното време, респ. не е изпълнил в срок даденото му задължително предписание. Въпреки, че не било изрично посочено в чл.415в, ал.2 КТ, нарушението било от категорията на неотстранимите, поради което неправилно била приложена хипотезата на чл.415в, ал.1 КТ. Иска отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.  

Ответникът – „Кутлустрой“ ООД, ***, чрез процесуалния си представител и в представен писмен отговор, намира жалбата за неоснователна. Излагат се и съображения за незаконосъобразност на издаденото НП и на процесното  решение. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че правилно РС-Кърджали е приложил материалния закон, както и че не са налице твърдяните в жалбата нарушения. 

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение,  констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по нахд №322/2019 г. по описа на МРС, а по същество е  неоснователна.

С оспореното решение районният съд е изменил НП № 09-002024/26.11.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5 във врчл.415, ал.1 от КТ, на Кутлустрой" ООД, ***, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, като на основание чл.415в, ал.1 КТ, намалил размера на санкцията, на 300 лв. След преценка на събраните доказателства, съдът приел за установено, че административното нарушение е безспорно доказано, тъй като работодателят не е изпълнил даденото му предписание, в указания срок. Счел обаче, че при определяне на наказанието наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като в случая не са налице вредни последици, и работодателят е отстранил нарушението по предвидения ред.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като при постановяването му няма допуснати нарушения на материалния закон, налагащи отмяната му.

С посочената като нарушена разпоредба на чл.415, ал. 1 от КТ е предвидена административнонаказателна отговорност за неизпълнение на  задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.  

В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на работодателя е била ангажирана за това, че не е изпълнил в срок до 28.08.2019 г., даденото му с т.7 от протокол за извършена проверка с изх. №***/*** г. задължително предписание, да държи на разположение на контролните органи в обекта на контрол-ресторант, документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа-поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. 

От събраните по делото доказателства се установява, че деянието е констатирано и отразено в протокол за извършена проверка изх. №***/*** г., като в т.7 от същия,  на основание  чл.404, ал.1, т.1 от КТ, е предписано на работодателя да го отстрани в срок до 28.08.2019 г. Установено е също така, че със Заповеди №***/*** г. и №***/*** г, работодателят е определил сумирано изчисляване на работното време за периода 01.07.2019 г. – 31.08.2019 г. Няма данни това предписание да е оспорено по реда на чл.405 от КТ, поради което същото е влязло в сила, като е породило за работодателя описаното в него задължение. При последваща проверка, извършена на 22.10.2019 г., служители на Д ”ИТ”- Кърджали установили, че работодателят не е изпълнил задължителното предписание в указания срок, което неизпълнение се явява нарушение на нормата на чл.415, ал.1 от КТ, както правилно е преценил и районният съд.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора за неправилно приложение на чл.415в, ал.1 КТ. Безспорно е в случая, че нарушението на чл.415, ал.1 КТ е било констатирано от контролния орган на 22.10.2019 г., а на следващия ден – 23.10.2019 г., видно от опис на представените документи на л.23 от анд №322/2019 г. по описа на МРС, работодателят е представил копия от документите, доказващи  изпълнението на предписанията, дадени с протокол изх. №***/*** г., в т.ч. и тези по т.7 от последния протокол. Т.е., констатираното нарушение е било отстранено, като няма данни за произтекли вредни последици за работници и служители, поради което са били налице предпоставките на чл.415в, ал.1 КТ. В тази връзка и предвид обстоятелството, че нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, не е сред предвидените в чл.415в, ал.2 КТ изключения,  правилно районният съд е изменил издаденото НП, като намалил размера на наложената санкция.

Следва да се посочи също, че в отговора по касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на НП, респективно на решението на МРС, които настоящия съдебен състав не следва да обсъжда, тъй като в случая дружеството не е упражнило в срок, правото си на жалба срещу постановеното съдебно решение.  

Ето защо, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение–законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №14/22.02.2020 г. постановено по анд № 322/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград. 

                    Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           

                                                                                            2.