О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№............., град Шумен,27.05.2019г.
Шуменският административен съд в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Кремена Борисова
като разгледа докладваното от административен
съдия Кр.Борисова
адм.д.
№274 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.166 ал.4 във
вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.171 т.2а б.Б от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, образувано по искане, обективирано в жалбата на Б.А.Б. ЕГН ********** с
адрес ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0869-000606/15.05.2019 г. на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР град
Шумен, с която е наложена ПАМ- прекратяване на регистрацията на ППС с
рег.№Н1078ВТ за срок от шест месеца.
В искането се твърди, че от така наложената санкция за оспорващия ще
настъпят съществени затруднения във връзка с обслужване ежедневните му нужди по
снабдяването му с лекарства и медикаменти и посещаването на лечебни заведения
като инвалид с 60% трайно намалена работоспособност,както и досежно
функционирането на фирмата му,на която е управител.Обосновава искането си с недоказаността на употребата на алкохол и
концентрацията на алкохол в кръвта му поради липсата на кръвно
изследване,респективно недоказаността на извършеното от него нарушение.
Жалбата и съответно искането по чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК е депозирана в законоустановения 14-дневен срок за оспорване на
процесната заповед, от надлежна страна, която е адресат на оспорената заповед и
за която е налице правен интерес от оспорването й, поради което е допустимо. По
същество е неоснователно по следните съображения:
С жалбата до съда Б.А.Б. ЕГН ********** с адрес *** е оспорил
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №№19-0869-000606/15.05.2019
г. на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР град Шумен, с която е наложена ПАМ- прекратяване на
регистрацията на ППС с рег.№Н1078ВТ за срок от шест месеца.
Съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП подадената
жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка. Според разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК, която е приложима в настоящата хипотеза, допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да
бъде спряно от съда при условията на ал.2 на чл.166 от АПК, а именно когато
предварителното изпълнение
би могло да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на
нови обстоятелства.
При това положение в тежест на оспорващия е
да докаже необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение, поради наличие на предпоставките, предвидени в чл.166 ал.2 от АПК. В жалбата се развиват доводи за това, че така наложената санкция за
оспорващия ще настъпят съществени затруднения във връзка с обслужване
ежедневните му нужди по снабдяването му с лекарства и медикаменти и
посещаването на лечебни заведения като инвалид с 60% трайно намалена
работоспособност,както и досежно функционирането на фирмата му,на която е
управител . Към депозираната жалба и в частност към
направеното искане за спиране, оспорващият е приложил единствено експертно решение на ТЕЛК№2821 от
07.12.2017год.,удостоверяващо,че същият е освидетелстван от ТЕЛК към
МБАЛБ-Шумен,като му е определена 60% трайно намалена работоспособност със срок
на освидетелстването за 3 години,считано от датата на
инвалидизация-08.12.2017год.Към жалбата липсват и не са приложени никакви
доказателства досежно твърденията на жалбоподателя,че има регистрирана фирма,на
която е управител,както и че наложената ПАМ ще затрудни съществено функционирането
на фирмата му с оглед спецификата на предмета на дейност на фирмата.Оспорващият
не е приложил никакви доказателства,че не е семеен или е единствен водач на МПС в семейството,поради
което предварителното изпълнение на заповедта ще затрудни ежедневните му нужди
по снабдяването му с лекарства и медикаменти и
посещаването на лечебни заведения във връзка със заболяването му.При това съдът
в настоящия съдебен състав счита,че
снабдяването на жалбоподателя с медикаменти и лекарства може да бъде
осъществявано и от други лица в семейството,както и че посещенията при лекар не
изискват задължително достъпа до лечебни заведения да бъде осъществяван с личен
автомобил.Нещо повече,не релевира в жалбата
никакви доводи,че същото би могло да му причини значителни или трудно
поправими вреди.Към жалбата си е приложил талон за кръвно изследване№0030476,подписан
от Б. с възражение „не приемам“ и АУАН с.АА №113486,въз основа на който е
издадена обжалваната заповед за прилагане на ПАМ,видно от който Б. е управлявал
собствения си лек автомобил БМВ 525 ХД с рег.№Н1078ВТ с концентрация на алкохол
в кръвта 0.63 промила,установено с техническо средство-алкотест дрегер 7510 с
фабр.№AR BB-0003.
Съдът намира, че искането е неоснователно, тъй като в него не се
съдържат конкретни съображения, които да обосновават настъпването на значителни
или трудно поправими вреди, както и не се сочи и твърди, че има новонастъпили
обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК. Невъзможността на жалбоподателя
да използва личния си автомобил за
изпълнение на ангажиментите си по обслужване ежедневните си нужди по снабдяването му с лекарства и медикаменти и
посещаването на лечебни заведения като инвалид с 60% трайно намалена
работоспособност,както и досежно функционирането на фирмата му,на която е
управител , поради прекратяване
регистрацията на ППС на същия не може да обоснове настъпването на вреди, които
да са значителни или трудно поправими.
В хипотеза на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК при липса на нормативно
регламентирани критерии за „значителна или трудно поправима вреда“, чрез които
да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че
тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се
противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с
предварителното изпълнение. В случая, законодателят е оценил налагането на
процесната ПАМ - "прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца"
поради управление на ППС след употребата на алкохол като породено от деяние с
висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон
предварително изпълнение на този ПАМ е за защита на особено значими ценности и
права. Фактите, които жалбоподателя претендира като противопоставими, следва да
са със същата степен на значимост. От представените по делото доказателства не
се установяват факти, които да обосновават извод за вреди, които са
противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя.
Невъзможността на оспорващият да ползва автомобила си за обслужване нуждите си като инвалид с 60% трайно намалена работоспособност и
функционирането на фирмата му не обосновават вреди, противопоставими на целите
на закона.
От така установеното фактическо и
правно положение, съдът намира, че не са налице основания за спиране на
предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка№19-0869-000606/15.05.2019 г. на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР град
Шумен, поради което искането се явява неоснователно
и като такава следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание
чл.166 ал.4 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ искането,
обективирано в жалбата на Б.А.Б. ЕГН ********** с адрес ***, за спиране
предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0869-000606/15.05.2019 г. на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР град
Шумен.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд на Р България.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: