Решение по дело №360/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260050
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20203200500360
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260050

                В ИМЕТО НА НАРОДА                           

                 гр.Добрич 23.10.2020 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито заседание на двадесет и четвърти септември            

през две хиляди и двадесета       година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:        Г.ЖЕЧЕВА

                                                           Мл.съдия:   Г.ПАШАЛИЕВ                                                                                                                  

при  секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.......В гр.д.№360

от 2020 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:    

 

    Производството е по чл.258 е сл.от ГПК.

     Постъпила е въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,Столична община,район „Люлин“,бул.“***“№25,офис сграда на ***,ет.2,офис 4,представлявано от изпълнителния директор ***,чрез юрисконсулт П.Б. срещу Решение №1306/29.11.2019г.по гр.д.№3907/2018г. по описа на РС гр.Добрич,с което е отхвърлен предявения иск от „АГНЕЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД,гр.София,бул“***“№144,мецанин срещу *** А.С. *** за признаване за установено съществуването на парично вземане на ответника към ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение,издадена по ч.гр.д.№2214/2018г.на ДРС за следните суми:400лв.главница,дължима по договор за гаранция,сключен между длъжника и „ФЕРАТУМ БАНК“ЕООД на 09.11.2015г.,като на основание  чл.99 от 01.12.2017 г.вземането е прехвърлено от страна на кредитора на АГНЕЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД,гр.София,ведно със законната лихва,считано от подаването на заявлението за незабавно изпълнение-25.05.2018г.до окончателното плащане;сумата от 20,48 лв.-договорна лихва ,начислена за периода от 24.12.2015г.до 24.12.2015г.;80лв.такси и 151,20 лв.-гаранция по кредитната сделка.

   Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.Жалбата е подадена от третото лице помагач по делото- АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,Столична община,район „Люлин“,бул.“***“№25,офис сграда на ***,ет.2,офис 4,представлявано от изпълнителния директор ***,чрез юрисконсулт П.Б..

   В срок от въззиваемата страна не е постъпил писмен отговор по жалбата.

  Жалбоподателят излага следните доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебоното решение:

   Неправилно районният съд е приел,че за ответницата не са възникнали  облигационни задължения за изплащане на претендираните от ищеца суми,предвид непредставянето на договора за заем.Процесният договор не е представен,тъй като е сключен от разстояние в т.нар.“он лайн „форма.Общите условия към него не са представени,тъй като са общодостъпни-публикувани са на електронната страница на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД

    Неоснователно съдът не е допуснал изискване по реда на чл.192 от ГПК на предоставяне на информация от „ИЗИ ПЕЙ“АД,в качеството на трето неучастващо в процеса лице,което е извършило превода на паричната сума,както и на сумата по гаранционния договор.

   Като е отхвърлил направеното искане в тази насока,съдът е стигнал до неправилния извод,че цедентът по договора за цесия не е продал вземане на цесионера,което съществува реално в неговия патримониум.

   Неоснователно РС гр.Добрич е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно-икономическа експертиза,която да установи горетвърдените факти.

   С тези мотиви се настоява първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено,а предявеният иск уважен като основателен и доказан.

    В съдебно заседание въззивникът поддържа подадената жалба.

    Въззиваемата страна *** А.С. *** ,чрез назначения си особен представител адв.А.М. ,ДАК оспорва основателността на жалбата и моли ,като правилно и законосъобразно постановеното съдебно решение да бъде потвърдено.

   „АГНЕЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД,гр.София,бул“***“№144,мецанин се присъединява към мотивите на подадената въззивна жалба от третото лице помагач по делото- АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,Столична община,район „Люлин“,бул.“***“№25,офис сграда на ***,ет.2,офис 4.

   Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,прие за установено следното:

   Жалбата е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,постановен от съда в рамките на правораздавателната компетентност на постановилия го съдебен състав.Налице са всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на спора ,а от друга страна липсват отрицателни такива.Решението не страда от пороци,водещи до неговата недопустимост.

   По отношение на правилността на съдебното решение съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

   За да отхвърли предявения иск районният съд е приел,че по делото не е представен Договор за кредит №317184/09.11.2015г.Не са представени и Общи условия ,уреждащи отношенията между кредитодателя „ФЕРАТУМ  БЪЛГАРИЯ“ЕООД  и неговите клиенти.От подадената заявка ,с която ответникът е отправил запитване за сключване на договор за заем не може да се установи наличието на облигационни отношения между страните.На следващо място е прието,че не е представен договор,сключен между ответника и „ФЕРАТУМ БАНК“ за гаранция.От тук е направен и изводът на съда,че цесионерът е придобил вземане от цедента,което не се доказва да е възникнало в неговия патримониум.

    Макар и във въззивната жалба да са направени оплаквания за неоснователен отказ на първоинстанционния съд да събере исканите в молба от 25.10.2019г. доказателства,в жалбата не са направени доказателствени искания в този смисъл,следователно и пред въззивната инстанция доводите за отпускане и усвояване на главницата и дължимостта на възнаградителната лихва ,както и дължимите допълнителни вземания за такси ,остават недоказани.

   Договорът е потребителски по смисъла на ЗПК.Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК,договорът се сключва в писмена форма,на хартиен или друг траен носител. Към договора се прилагат и разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.За доказване на постигнато между страните съгласие е необходимо да се установи наличието на електронно изявление на получателя на кредита за приемане на условията по договора.Съгласно чл.2 и чл.3 от ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление,представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,разчитане и визуално представяне на информацията.Електронното изявление следва да е подписано с електронен подпис-писмената форма се счита спазена,ако е съставен електронен документ,подписан при условията на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ.В тази насока е Решение №70/19.02.2014г.на ВКС по гр.д.№868/2012г.на Четвърто ГО.В случая липсват доказателства за постигнато съгласие за сключване на договора за заем.

    И в двата посочени закона ЗПФУР и ЗПК е регламентирано задължението на доставчика на финансова услуга от разстояние за предоставяне на преддоговорна информация на потребителя-чл.5 ал.1 и ал.10 от ЗПК и чл.8,9 ,10 от ЗПФУР.Тези правила се предвиждат от законодателя с цел защита на потребителя от финансови злоупотреби при предоставяне на финансовата услуга и с оглед на качеството му на по-неинформирана и по-слаба икономически страна по договора.В тежест на ищеца по делото е било установяването на изпълнението на това задължение,а от представените доказателства не се установява предоставянето на визираната в закона преддоговорна информация на потребителя,нито в електронна ,нито в писмена форма.

   Що се отнася до предоставяне на заемната сума,не се събраха доказателства и в двете съдебни инстанции за реалното й предаване на ответницата по делото.

      Доколкото договорът за гаранция е акцесорен по отношение на договора за    потребителски заем,тъй като го обезпечава,то липсата на доказателства за валидно възникнало заемно правоотношение между страните водят на извода ,че недействително ,поради липса на основание е свързаното с него съглашение за обезпечаване на договора за заем с поръчителството на „ФЕРАТУМ БАНК“.Правилно и обосновано районният съд е приел,че сами по себе си представените общи условия не съставляват доказателство за постигнато индивидуално договаряне на условията по договора за поръчителство.

      Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи първоинстанцицонният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение ,което следва да бъде потвърдено.

      Тъй като по подадената жалба не е внесена дължимата държавна такса ,жалбоподателя следва да бъде осъден да внесе по сметка на ДОС сумата от 87,50лв.-дължима държавна такса.

      Водим от изложеното Окръжният съд,

                Р  Е  Ш  И:

   ПОТВЪРЖДАВА   Решение №1306/29.11.2019г.по гр.д.№3907/2018г. по описа на РС гр.Добрич.

   ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,Столична община,район „Люлин“,бул.“***“№25,офис сграда на ***,ет.2,офис 4 да внесе по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 87,50 лв./осемдесет и седем лева и петдесет ст./-дължима държавна такса по жалбата.

   Решението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.