Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 34 19.06.2019г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На девети април 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Р.-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Р.-Маркова
гражданско дело номер 344 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №
2415/23.11.2018г., постановено по гр. дело № 5759/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас е осъден С.Г.В. да върне на П. М. Р. и на малолетното дете Г.С.В.,
действащо чрез майката – законен представител П. М. Р. държането на следния
недвижим имот – апартамент № *, находящ се в гр. Б., бул. Д., бл. *, ет. *, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.619.46.1.22 с площ от 124, 50 кв.м.,
отнето им от ответника по насилствен начин на 30.06. и на 01.07.2018г. С
цитираното решение е оставена без уважение молбата на ищците П. М. Р. и Г.С.В.
за допускане предварително изпълнение на настоящото съдебно решение.
С Решение №
2547/10.12.2018г., постановено по гр. дело № 5759/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас е поправена очевидната фактическа, допусната в Решение №
2415/23.11.2018г., постановено по гр. дело № 5759/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас, като на страница четвърта, след абзац втори от диспозитива, да се
чете следният добавен диспозитив – „Обявява на страните, че на основание чл.
361 от ГПК настоящото съдебно решение, в частта му по иска с правно основание
чл. 76 от ЗС, подлежи на предварително изпълнение.”
Против
постановеното Решение № 2415/23.11.2018г., постановено по гр. дело №
5759/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е депозирана въззивна жалба от С.Г.В.
***, в която се посочва, че атакуваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно. Претендира се постановеното решение да бъде отменено. В жалбата се
посочва, че ищците не са успели да докажат качеството си на държатели по
отношение на процесния имот, а от друга страна – пред първоинстанционния съд не
е доказано отнемане на държането на имота чрез насилие или по скрит начин. В
жалбата се посочва, че за да се приеме наличието на насилствени действия то
същите следва да са били извършени конкретно към държателите и в момента на
отнемането. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Против
постановеното Решение № 2547/10.12.2018г., постановено по гр. дело №
5759/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е депозирана и въззивна жалба с
вх. № 53173 от 27.12.2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с която се
претендира да бъде отменено атакуваното решение като неправилно. В жалбата се
посочва, че не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 247 от ГПК грешките,
които съдът е допуснал при формирането на своята воля. Посочва се, че не е
допустимо съдът по своя инициатива да иска съответно да поправя очевидна
фактическа грешка, чрез което да замести формирането в решението воля. Не се
отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание въззивникът чрез своите процесуални представители поддържа
депозираните въззивни жалби и счита, че следва да бъдат уважени.
Ответната
страна по делото – П. М. Р. – лично и в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете – Г.С.В. депозира по делото писмен отговор, в
който оспорва и двете депозирани въззивни жалби, като претендира да бъде
потвърдено Решение № 2415/23.11.2018г., постановено по гр. дело № 5759/2018г.
по описа на Районен съд – Бургас и да бъде оставена без разглеждане въззивната
жалба против Решение № 2547/10.12.2018г., постановено по гр. дело № 5759/2018г.
по описа на Районен съд – Бургас, като недопустима, поради липса на правен
интерес, а в случай, че съдът прецени, че жалбата е допустима, то да потвърди
решението като правилно.
В депозирания пред
съда отговор на въззивната жалба се прави обстоен анализ на доказателствата,
които са представени пред районния съд и се посочва, че съдът е постановил
своето решение в съгласие с материалния закон и съдебната практика по
прилагането на чл. 76 от ЗС. В отговора се посочва, че отнемането на държането
по отношение на майката е по скрит начин, т.е по начин и време, което прави
действията на ответника трудни за възприемане от ищцата, по начин и време, по
което тя поради отсъствие, не може да се защити. В отговора се посочва, че
спрямо детето на 01.07.2018г. е и упражнено насилие, тъй като то е изгонено от
имота. Посочва се, че по отношение на двамата ищци е доказана и другата
предпоставка – упражняване на фактическа власт от вида на държането върху
процесния апартамент – обитаването на жилището от страна на майката и детето
следва да се определи като тяхна самостоятелна фактическа власт от вида на
държането по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС. По отношение на атакуваното
решение, с което се поправя очевидна фактическа грешка по отношение на
допуснато предварително принудително изпълнение в отговора на въззивната жалба
се посочва, че същата е лишена от правен интерес и като недопустима следва да
бъде оставена без разглеждане, а в случай, че съдът я намери за допустима то
следва да я остави без уважение като неоснователна.
В съдебно
заседание – ответната страна по депозираната въззивна жалба – лично и в
качеството й на законен предсатвител на малолетното дете Г.В. чрез своя
процесуален представител оспорва жалбите и счита, че следва да бъдат оставени
без уважение.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирана Искова молба от
П. М. Р. – лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете –
Г.С.В. против С.Г.В., с която се претендира на основание чл. 76 от ЗС да бъде
осъден ответника да им предаде държането по отношение на следния недвижим имот
– апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. „Д.“, бл. *, ет.*, ар. *, да бъде
наложена глоба на ответника и да бъде допуснато предварително изпълнение на
първоинстанционното решение.
В депозирания
по делото отговор на исковата молба, ответната страна – С.Г.В. оспорва исковата
молба, посочва, че жилището, предмет на настоящия спор е негова лична
собственост. Посочва, че от страна на П. М. Р. е налице фактическо състояние по
отношение на този апартамент, но това състояние не представлява държане по
смисъла на чл. 68 от ЗС. Посочва, че за преустановяване на търпимите действия е
достатъчно едностранно волеизявление на собственика или владелеца, а той вече е
изпратил нотариална покана до П.Р. незабавно да напусне жилището и да предаде ключовете на неговата съпруга.
Оспорва твърденията, че е отнел владението по насилствен начин.
По делото не се
спори, а и видно от представения Нотариален акт № *от 20.03.2001г., том *, нот.
дело № */2001г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас
се установява, че С.Г.В. е закупил недвижим имот, представляващ апартамент № *,
* жилищен етаж, със застроена площ от 124, 50
кв.м., находящ се в гр. Б., к-с „Б. М.”, бул. Д. №
*.
По делото не се
спори, че по силата на одобрена спогодба с Определение, постановено в открито
съдебно заседание по гр. дело № 807/2017г. по описа на Районен съд – Бургас
родителските права по отношение на детето – се предоставят на майката, а бащата
се задължава да заплаща месечна издръжка за своето дете в размер на 150 лева,
като му е определен и режим на лично отношения със своето дете.
По делото не се
спори и относно обстоятелството, че П.Р. заедно със своя син – Г.С.В. живеят в собствения
на С.В. недвижим имот, представляващ апартамент.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана М. С. В.– майка на С.В., която в своите
показания сочи, че през лятото на 2018г. – на 30.06.2018г. вечерта тя е била в
жилището заедно с малолетния към този момент Г.В. (син на С.В. и П.Р.), С.В. е
дошъл в жилището и е помоли да напуснат, но тя му е отказала, а той е извикал
полиция. По това време малолетния Г.В. е бил на разходка със своята леля и
неговите ключове от жилището са висяли на вратата, тъй като той не ги е взел на
разходката. Свидетелката посочва, че е помолила своята дъщеря да задължи през
нощта Г.В. да остане да спи при нея, а на следващия ден тя е завела детето в
неговия дом и е отключила с ключовете, които тя има, но С.В. отново е
пристигнал с полиция и един ключар и отново я е поканил да напусне жилището.
Свидетелката посочва, че се е обадила на своята дъщеря да дойде, за да прибере
багажа на Г. и тя заедно с Г. са си тръгнали преди ключаря да смени бравата и
от този момент нямат ключове от жилището. Свидетелката посочва, че на
01.07.2018г. Г. си е тръгнал с нея и нейната дъщеря, тъй като е нямало кой да
се грижи за него.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан и М. Р. Р.– баща на П.Р. и дядо на Г.В.,
който в своите показания сочи, че неговата дъщеря е заживяла в процесното
жилище през 2004г., след покана от негова страна когато са направили семейство.
По отношение на
депозираната въззивна жалба от С.Г.В. против Решение № 2415/23.11.2018г.,
постановено по гр. дело № 5759/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, Окръжен
съд – Бургас съобрази следното:
На основание
чл. 76 от Закона за собствеността владелецът или държателят, на когото е отнета
чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен
срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. С оглед трайната и
непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 733 от
04.11.2010г., постановено по гр. дело № 1536/2009г. по описа на ВКС на РБ
предмет на владелческия иск по чл. 76 от ЗС е да се възстанови отнетото
владение върху имота, като фактическо състояние. По тези спорове, съдът е
ограничен да установи само факти – факта на владение, факта на нарушение и кой
владее имота към момента на разглеждане
на спора. Представените документи за установяване правото на собственост се
вземат предвид само доколкото установяват факта на владение, като фактическо състояние
– чл. 357, ал. 2 от ГПК. Предмет на петиторните искове е винаги вещно право.
Правото на собственост и ограничените вещни права включват в съдържанието си
правото да се владее вещта, респективно ограниченото вещно право. С петиторните
искове, след съдебно пълно доказване на правото на собственост се дава защита
на правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост.
Владелческите искове имат за предмет фактическо състояние. Споровете по тях се
решават въз основа на установените факти, за които много рядко има съставени
документи.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид събраните доказателства, настоящата инстанция
намира, че по делото се установява по безспорен начин, че П.Р. и нейният син – Г.В.,
който е син и на ответника С.В. осъществяват фактическия състав на държането на
недвижимия имот, представляващ жилище и находящ се в гр. Б., к-с Б. М., бл. *. По
делото безспорно се установява, че този недвижим имот е собственост на С.В.,
като той е допуснал П.Р. и Г.В. (син на П.Р. и С.В.) да живеят в апартамента и
по този начин, настоящата инстанция намира, че същият е дал своето съгласие
тези лица да обитават апартамента му. По делото се установява, че по време на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ С.В. е сключил граждански брак с
К. В.през 2017г. и след като е изтърпял своето наказание – в края на месец
август 2017г. поискал да влезе в своя апартамент и потърсил съдействие от
органите на полицията. При това положение, съдът намира, че към 30.06.2018г. –
01.07.2018г. П.Р. и Г.В. (син на страните по делото) са имали качеството на
държатели на процесния недвижим имот, поради което и настоящата инстанция
намира, че могат да се ползват от специалния ред, предвиден в чл. 76 от ЗС, за
да защитят своето държане като фактическо състояние.
По делото от
представените доказателства се установява и обстоятелството, че в отсъствието
на П.Р. – тоест – по скрит начин С.В. е отнел държането на процесния недвижим
имот по отношение на двамата ищци, тъй като е безспорно по делото, че П.Р.
упражнява родителските права по отношение на тяхното дете и дори и да не е бил
налице акт на насилие от страна на С.В. спрямо неговия син, то е безспорно, че
детето следва да остане с родителя, който упражнява родителските права.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че по делото се установява обстоятелството, че
държането по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул. „Д.“, бл. *, ет. *, ап. *е отнето от П.Р.,
респективно чрез нея е отнето и от детето, по отношение на което тя упражнява
родителски права и което живее с нея по скрит начин, то настоящата инстанция
намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Следва да се
отбележи, че в случай, че ответната страна С.В. желае да защити своето право на
собственост, то следва да предприеме мерките, предвидени в закона за защита на
правото на собственост, които мерки обаче не могат да са противоправни. В този
смисъл и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния
съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и
към мотивите, отразени в първоинстанционното решение.
По
отношение на депозираната въззивна жалба от С.Г.В. против Решение № 2547 от
10.12.2018г., постановено по гр. дело № 5759/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас, Окръжен съд – Бургас съобрази следното:
На основание
чл. 247 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да
поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа
грешка e налице при явно несъответствие между формираната воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения акт.
Безспорно е, че съдът при
постановяване на Решение № 2415/23.11.2018г., постановено по гр. дело №
5759/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е оставил без уважение молбата на
ищците П. М. Р. и Г.С.В. за допускане на предварително изпълнение на съдебното
решение. В своите мотиви, Районен съд – Бургас е изложил мотиви, в които е
посочил, че намира молбата за неоснователна, тъй като делото не съдържа
твърдения и доказателства за наличие на предпоставките на чл. 242, ал. 2, т. 3
от ГПК, поради което съдът е приел, че искането е необосновано и недоказано и
следва да бъде оставено без уважение. При това положение – настоящата инстанция
намира, че не е налице явно несъответствие между формираната воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения акт, поради което и не може да се приеме,
че при постановяване на Решение № 2415/23.11.2018г., постановено по гр. дело №
5759/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е допуснал очевидна
фактическа грешка при произнасяне по основателността на молбата на П.Р. и Г.В.
относно предварителното изпълнение на първоинстанционното решение. Нещо повече
– за да постанови своето Решение № 2547 от 10.12.2018г., постановено по гр.
дело № 5759/2018г. по описа на Районен съд – Бургас и да отстрани допусната
очевидна фактическа грешка, съдът е изложил мотив, че при постановяване на
решението е допуснат процесуален пропуск, като не е съобразен императива на чл.
361 от ГПК, който въвежда предварителното изпълнение на решението за предаване
на имота по реда на чл. 76 от ЗС по силата на закона, а това безспорно е мотив, който сочи на неправилност
на решението, а не на констатиране на несъответствие между формираната воля на
съда и нейния външен израз.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция счита, че постановеното Решение № 2547 от
10.12.2018г., постановено по гр. дело № 5759/2018г. по описа на Районен съд е
неправилно и следва да бъде отменено.
Независимо от
изложеното – с оглед на крайния изход от спора и на основание чл. 361 от ГПК,
по силата на който решението относно предаването на имота подлежи на
предварително изпълнение и не може да бъде спряно, настоящата инстанция следва
да постанови предварително изпълнение на своето решение, тъй като то самото
подлежи на предварително изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна по въззивната жалба – П. М. Р. – лично и в качеството й
на законен представител на малолетното дете – Г.С.В. следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи разноски
пред настоящата инстанция, изразяващи се във възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2415/23.11.2018г., постановено
по гр. дело № 5759/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ
Решение № 2547 от
10.12.2018г., постановено по гр. дело № 5759/2018г. по описа на Районен съд, по
силата на което е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в Решение №
2415/23.11.2018г., постановено по гр. дело № 5759/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас, като на страница четвърта, след абзац втори от диспозитива, да се
чете следния добавен диспозитив – „Обявява на страните, че на основание чл. 361
от ГПК, настоящото съдебно решение, в частта му по иска с правно основание чл.
76 от ЗС, подлежи на предварително изпълнение.“
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на
постановеното въззивно решение по гр. дело № 344/2019г. по описа на Окръжен съд
– Бургас.
ОСЪЖДА
С.Г.В., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** А. *, ет. *, офис *– адвокат Панайот Велков да заплати на
П. М. Р., ЕГН ********** – лично и в качеството й на законен представител на
детето Г.С.В. ***, със съдебен адрес ***, офис *
– адвокат Иванка Кирязова сума в размер на 400 (четиристотин) лева,
представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция като
възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.