№ 709
гр. София , 13.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Николай Николов
Анелия Щерева
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора на НПК.
Образувано е по частна жалба от 09.08.2021 г., подадена от адв. А.Н. от
САК, в качеството му на преупълномощен защитник на подсъдимия ИВ. М.
П., срещу протоколно определение от 04.08.2021 г. постановено по НОХД №
10936/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 17-ти състав, с което
молбата на подсъдимия за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение "задържане под стража" е оставена без уважение.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че
подсъдимият има добро процесуално поведение, изразяващо се в доброволно
явяване на същия в сградата на 03 РПУ. Поддържа се, че събраните
доказателства не подкрепят обвинението. На следващо място намира, че е
налице нововъзникнало обстоятелство, изразяващо се в сключване на
граждански брак от страна на подсъдимия. Посочва се още, че опасностите от
укрива и извършване на престъпление не са налице. Моли съдът да измени
постановената мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по – лека
такава.
Препис от частната жалба е изпратен на СРП, като становище в срок не
е постъпило.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, отразени в
частната жалба, и доказателствата по делото, намира от фактическа страна
следното:
В хода на досъдебно производство ИВ. М. П. е бил привлечен в
качеството му на обвиняем с постановление от 15.01.2021г. за извършено
престъпление по чл. 211, предл. 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29,
1
б.“а“ от НК.
С определение от 17.01.2021г. на СРС, 12- ти състав, постановено по
НЧД № 759/2021г. спрямо И.П. е взета мярка за неотклонение "задържане под
стража", потвърдено с определение от 26.01.2021 г. на СГС, XIV въззивен
състав, по ВНЧД № 292/2021 г.
С определение от 01.06.2021г. на СРС, 96- ти състав, постановено по
НЧД № 7526/2021г. е оставена без уважение молбата на подсъдимия за
изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
С определение от 08.06.2021г. на СГС, IV- ти въззивен състав,
постановено по ВНЧД № 2183/2021г. е потвърдено определението на СРС.
Производството по НОХД № 10936/2021 г. по описа на СРС, НО, 17 -
ти състав, е образувано по внесен на 28.07.2021г. в Софийски районен съд
обвинителен акт срещу И.П. за извършено престъпление по чл. чл. 211, предл.
3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, б.“а“ от НК, както и срещу К.С.К.
за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По повод молба с правно основание по чл. 270 от НПК е постановено
сега обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на
подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение. Съображенията на
СРС за това са липсата на данни за промяна на обстоятелствата, наличие на
обосновано предположение за извършено престъпление, реална опасност от
извършване на престъпление и от укриване.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното
от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно
чл. 270, ал. 4 от НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима.
Разгледана по същество обаче същата е неоснователна по следните
съображения:
Въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия
може да се поставя по всяко време на съдебното производство, но съгласно
чл. 270, ал. 1 НПК това искане е основателно при промяна на
обстоятелствата, която промяна обосновава извод за отпадане на опасностите
от укриване или извършване на престъпление, послужили за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение или при наличие на други, нови
обстоятелства, обуславящи нейното изменение.
Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че към момента е налице обосновано
предположение, че подсъдимият има отношение към инкриминираното
деяние, който извод на този етап се подкрепя от събраните в производство
доказателствени източници – протоколи за разпит на свидетели, видео –
2
технически експертизи, както и останалите събрани писмени доказателства и
доказателствени средства, годността на които подлежи на преценка
единствено от съда, разглеждащ делото по същество и не може да бъде
обсъждана в настоящото частно производство. С оглед осигуряване както на
минималния стандарт на чл. 5, пар. 4 от ЕКЗПЧОС, така и обезпечаване на
правото на подсъдимия по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за разглеждане на
делото от безпристрастен съд при произнасянето си по въпроса за наличие на
обосновано предположение, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което е обвинен, съдът не следва да взима отношение по въпроса за вината,
както и да се произнася с оценка за годността на събрания доказателствен
материал и неговата достатъчност. Подозрението и съответно формалното и
категорично установяване на вината на лицето не следва да се третират като
идентични понятия, поради което наличието на обосновано предположение
не може и не следва да се отъждествява с безспорното установяване на
авторството на деянието и неговата обективна и субективна съставомерност.
В този смисъл настоящият състав, с оглед събраните до момента
доказателства, намира, че е налице обосновано предположение за
съпричастност на подсъдимия И.П. в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение.
Този състав на СГС намира, че е налице реална опасност подсъдимият
да извърши престъпление. Видно от справката му за съдимост същият е
осъждан не веднъж за извършени престъпления и е изтърпял ефективни
наказания. Последно е освобождаван от затвора на 27.09.2019г., като
настоящето деяние е извършено в нетолкова отдалечен период от време
(приблизително две години), но достатъчно подсъдимият да преосмисли
бъдещото си поведение, което очевидно не е повлияло на трайно изградените
му престъпни навици. Ето защо предходните му осъждания и времето,
прекарано в социална изолация не са изиграли своята възпираща и
превъзпитателна роля у личността на П..
На следващо място по отношение на подсъдимия е налице и реална
опасност от укриване, поради липсата на трайна обвързаност на същия по
местоживеене на постоянния си адрес в гр. Монтана, както и на този на
съпругата му Р.А., находящ се гр. София. На посочените адреси подсъдимият
е търсен многократно, но не е бил откриван.
Не може да бъде споделено разбирането на защитата за добро
процесуално поведение от страна на подсъдимия, изразяващо се в
доброволното му явяване в сградата на съответното РПУ за предявяване на
постановлението за привличане в качеството му на обвиняем. По делото /л.
57, т. 1 от ДП/ се съдържат доказателства, обективирани в официален
документ от длъжностно лице, че П. е бил установен и отведен в РПУ от
органите на реда, поради което доводът на защитата за проява на
доброволност от страна на подсъдимия е некоректен. В заповедта за
задържане, в графа „подписаният“ се съдържат изявления (че доброволно се е
явил) на самия подсъдими, а не на длъжностно лице, което няма
3
доказателствена стойност.
Не са налице и нови обстоятелства, които да обуславят изменение на
изпълняваната мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На първо място продължителността на срока на задържане не се явява
неразумен. По повод изискването за законова установеност и разумност на
сроковете на задържане под стража следва да се отбележи, че в НПК
законодателят действително е регламентирал максимални срокове на тази
мярка, но те касаят единствено досъдебната фаза на наказателното
производство, а към настоящия момент то се намира в съдебната такава. При
извършване на преценката на съда за разумността на задържането следва да
се отчете балансът между интересите на правосъдието и общественото
спокойствие и личните права на лицето. В настоящия случай вярно е това, че
подсъдимият е задържан почти осем месеца. Този срок обаче не е
непропорционален. За този период се наблюдава активност от страна на
разследващите органи в хода на досъдебното производство. След последното
произнасяне по мярката за неотклонение (08.06.2021г.), на 28.07.2021г. е
внесен обвинителен акт и с разпореждане от 04.08.2021г. делото е насрочено
за открито разпоредително заседание за 04.10.2021 г., т.е. своевременно след
разпределянето му на съдията-докладчик, което сочи и на положена
активност от страна на първостепенния съд.
На второ място, както пъроинстанционният съд, така и този въззивен
съдебен състав намира, че представеното доказателство за сключен
граждански брак, само по себе си не се явява ново обстоятелство по смисъла
на чл. 270 от НПК, нито води на извод на трайна обвързаност на подсъдимия
на адреса, обитаван от съпругата му.
По гореизложените причини въззивният съд намира, че към момента не
са налице предпоставки за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение в по-лека, тъй като "задържането под стража" се явява
законосъобразна и пропорционална намеса в правата му, гарантираща
личното му участие в производството по делото и своевременното развитие и
приключване в разумен срок на наказателния процес. Не е налице промяна на
обстоятелствата, налагаща отпадане на опасностите от укриване или
извършване на престъпление, послужили за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. Не са налице и други, нови обстоятелства, обуславящи
нейното изменение.
Ето защо подадената частна жалба е неоснователна, а атакуваният с нея
съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
С оглед изложените съображения Софийски градски съд, Наказателно
отделение, ІX въззивен състав, на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл.
270, ал. 4, вр. ал. 2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.08.2021 г. по н.о.х.д. № 10936/2021
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17- ти състав, с което е
оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на
ИВ. М. П. от „задържане под стража“ в по – лека такава.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
5