№ 2937
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100503374 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №111711 от 05.06.20 г. по гр.д. №61004/17 г., СРС, ГО, 142 с-в ОСЪЖДА
на основание чл. 149 ЗЕ Б. Л. Н. с ЕГН: ********** да заплати Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК ********* сумата в размер на 2038.18лв. - главница топлин енергия за периода от
01.2014г. до 04.2016г., и 11.16 лв. - главница дялово разпределение, ведно с законната лихва
от подаване на исковата молба - 22.02.2017г. до окончателното заплащане задължението,
както и сумата в размер на 298,19 лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия и 2.1 лв.
- лихва върху главницата за дялово разпределение, като отхвърля частично иска за лихва за
сума над уважения размер от 300.29лв. до пълния предявен размер на 602.79лв. за имот с аб.
№ 05251 находящ се в гр. София, ж.к. ****, за които суми има издадена заповед изпълнение
на парично задължение по гр. Д. № 10897/17г. на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Л. Н. с ЕГН: ********** дължи Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* сумата в размер на 2038.18лв. - главница топлин енергия за
периода от 01.2014г. до 04.2016г., и 11.16 лв. - главница дялово разпределение, ведно е
законната лихва от подаване на исковата молба - 22.02.2017г. до окончателното заплащане
задължението, както и сумата в размер на 298,19 лв. - лихва топлинна енергия и 2.1 лв. -
лихва вър главницата за дялово разпределение, като отхвърля иска за лихва за сумата над
уважения размер298,19лв. до пълния предявен размер на 299.3лв. за имот с аб. № 052516,
находящ се в гр. София, ж ****, за които суми има издадена заповед за изпълнение на
парично задължен по гр. Д. № 10897/17г. на СРС.
ОСЪЖДА Б. Л. Н. с ЕГН: ********** да заплати на Топлофикация София“ Е/ с ЕИК
********* сумата в размер на 318,56 лв,- разноски, сторени в исковото производство, както
1
сумата в размер на 50.49 лв. - разноски, сторени в заповедното производство, а ответника Ив
Л. Н. с ЕГН: ********** да заплати на Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 8316090 сумата в
размер на 358, 11 лв. - разноски, сторени в исковото производство, както и сумата в размер
56.43 лв. - разноски, сторени в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД в качеството му на
трето лице - помагач на страната на ищеца.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Б. Л. Н. ,с
която се твърди,че решението е неправилно.Съдът постановил решение като неправилно
приел,че претенциите са доказани,документите изхождат от ищеца и не била доказана
тяхната редовност;не е налице облигационна връзка с ищеца;нямало доказателства за реално
потребена енергия ;допуснатите експертизи не установявали какво количество енергия е
доставено на ответниците .
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да отхвърли исковете.
По въззивната жалба не е постъпил отговор.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
Ищецът „Топлофикация София" ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
С въззивната жалба се твърди,че неправилно съдът приел наличие на
облигационно отношение между страните .Възражението е неоснователно.Между страните е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Общите условия за продажба на топлинна енергия (ОУ) са станали задължителни
за ответника. Предлагат се от топлопреносното предприятие и се одобряват от ДКЕВР.
Влизат в сила 30 дни след публикуването им в поне един централен и един местен
всекидневник и без да е нужно одобрение от потребителя. Прилагат се и за заварени
потребители.
В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответникът /въззивник/ не установи да е упражнил правото си да възрази срещу цитираните
ОУ, предвид което може да се направи обоснован извод, че ги приема.
Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по реда на чл. 202 ГПК на
писмените доказателства по делото, както и на заключенията на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза, се налага извод, че същите правилно са били кредитирани
2
от първоинстанционния съд. В тази връзка, експертизите са били допуснати в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в
съответните области на науката. От събраните по делото писмени доказателства и при
кредитиране заключението на вещото лице , съдът приема за установено, че при спазване на
чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището на ответниците е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане
обема на ползваната ТЕ на база три броя радиатори без уреди за дялово разпределение и
БГВ на база отчет водомер.
По делото са представени съобщения към издавани фактури . Правно обосновано
СРС е кредитирал и заключението на приетата по делото техническа експертиза във връзка
с чл. 182 ГПК и е приел за доказани количествата доставена на ответника топлинна енергия.
В този смисъл приема, че решението е постановено при правилно приложение на
материалния закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а
не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на
счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че
воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата по делото съдът дава вяра
на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй като верността на удостоверяванията в
тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК). При работата си вещото лице-счетоводител е
направило документална проверка в счетоводството на „Топлофикация София” ЕАД, което
е достатъчно съдът да възприеме изводите по експертизата, още повече, че същите не се
опровергават и от никакви други обстоятелства и доказателства по делото.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение,поради което то
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №111711 от 05.06.20 г. по гр.д. №61004/17 г., СРС,
ГО, 142 с-в в обжалваните части.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежина обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3