№ 161
гр. Харманли, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200391 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. А. Ш., с ЕГН **********, с адрес с.
Стамболово, ул. без име против Наказателно постановление № 23-1253-
000034 от 20.02.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Хасково, сектор „
Пътна полиция” Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.
3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
200,00 лева и „ лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в
законоустановения срок е постъпила жалба от Д. А. Ш., с ЕГН **********, с
която моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В
подадената жалба, се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, както при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, така и при издаване на наказателното
постановление.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР Хасково.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
1
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
упълномощеният по делото адвокат М. Д. Д. от АК- Хасково, който поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемата страна началник сектор в ОТМВР – Хасково,сектор
„Пътна полиция” Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе
пооснователността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 07.01.2023 г. около 22:30 часа, в с. Българин, на ул. Без име като
водач, Д. А. Ш. управлява лек автомобил, БМВ 530 Д, *** до кметство с.
Българин в посока гр. Тополовград негова собственост на автомобила
съгласно нотариално заверен Договор за покупко-продажба на МПС от
12.10.2022г. с рег. № 4307, на Нотариус С.Д. с № 541 в НК.От направената
справка с ОДЧ- Харманли се установила, че автомобила е с прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, който в двумесечен срок от
придобиването не е регистрирал превозното средство.При проверка от свид.
М. Д. Я. и свид. Н. Г. Д. водачът не представил контролен талон на МПС и е
извършел следните нарушения:Управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от
ЗДвП; не носи контролен талон от свидетелството за управление, с което
виновно е нарушил чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП поради което и на основание чл.
53 от ЗАНН и чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДВП му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200,00 лева за нарушение по чл.140,ал.1 от
ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 10 лева наказание, за нарушение на чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП.
С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, в
негово присъствие, бил съставен от свид. М. Д. Я. Акт за установяване на
административно нарушение серия АД № 496358 за нарушения по чл. 140, ал.
1, предл. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който Д. А. Ш. подписал, а в
графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма
такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 7 – дневен срок
от връчване на акта. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и
допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му,
осъществено на дата 07.01.2023г, според отразеното в приложената
разписка.След съставяне на АУАН са иззети 2 броя регистрационни табели
***,СРМПС, част II № *********,прекратена регистрация за унищожаване.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
07.02.2023 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието очертава
елементите от обективна страна и има признаците на състава на престъпление
2
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и едновременно с това на административно
нарушение, отчел, че била налице хипотезата по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК,
отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр. пр. № 410/2023 г.
по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с
преписката да се изпратят на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД
на МВР Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки че издава
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
07.02.2023г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 410/2023 г. по
описа на РП – Хасково, ТО - Харманли.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, въз основа на която и наложил процесните
административни санкции.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена
от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Д. Я. и Н. Г. Д.
относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка
– пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи процедурата по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение като
логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена
от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в
преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на
обжалване наказателно постановление. С оглед на това жалбата е породила
присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ
съда) ефект.
Настоящият състав намира, че Наказателно постановление № 23-
1253-000034 от 20.02.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Хасково, сектор
„ Пътна полиция” Хасково се обжалва в цялост, тъй като във въззивната
жалба изрично е посочено, че жалбоподателя обжалва Наказателно
постановление № 23-1253-000034 от 20.02.2023г. на Началник сектор в
ОДМВР – Хасково, сектор „ Пътна полиция” Хасково, с което са му наложени
две административни наказания — „Глоба” в размер на 10 /десет/ лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП за виновно нарушение на чл. 100,
ал.1,т.1 от ЗДВП и наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест / месеца на
3
основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП за виновно нарушен чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, а и в писмените бележки представени от защитата се иска отмяна на
Наказателно постановление № 23-1253-000034 от 20.02.2023г. на Началник
сектор в ОДМВР – Хасково, сектор „ Пътна полиция” Хасково.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията,
относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са
извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване. По силата на чл. 175, ал. 3, наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Според разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона
за движението по пътищата, водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. По силата на чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са
наложени административни наказания към 20.02.2023г. е обявено от закона за
наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН относно необходимото съдържание, като всяко от визираните
нарушения, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм
всички, характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде
обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от
закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере, всички факти
от състава на нарушението, за което е привлечен към административно
наказателна отговорност, за да може да организира защитата си.
4
Санкционното производство относно коментираното нарушение е
протекло при стриктно съблюдаване на изискванията на ЗАНН, като до
издаване на НП се е стигнало, след като е била образувана преписка вх. №
410/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, която приключила на
07.02.2023 г. с отказ за образуване на досъдебно производство и върната на
сектор "Пътна полиция" Хасково към ОДМВР Хасково, с оглед преценка за
търсене на административнонаказателна отговорност. В рамките на
регламентирания законов срок административнонаказващият орган, надлежно
оправомощен с посочената в обстоятелствената част на НП заповед на
министъра на вътрешните работи, е пристъпил към ангажиране на
отговорността на дееца. Административнонаказващият орган изрично е
посочил, че наказателното постановление се издава в
административнонаказателно производство, образувано по реда на чл. 36, ал.
2 от ЗАНН. При условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН НП се издава въз основа
на постановлението на прокурора, поради което не е необходимо съставянето
на АУАН.
Цитираната норма указва, че образуваното административно
наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото
процесното наказателно постановление относно коментираните две
нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е издадено по
реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, то преценката за спазване на шестмесечния
срок следва да се извърши при отчитане на датата на постановлението за
отказ да се образува наказателно производство и изпращането на материалите
на съответния административнонаказващ орган. В конкретния случай
прокурорското постановление е от 07.02.2023 г., входирано е в ОДМВР
Хасково на 09.02.2023 г., поради което наказателното постановление,
издадено на 20.02.2023г. се явява постановено в рамките на
законоустановения срок.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в
процеса на реализиране на отговорността, при издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В случая, не е изтекла и
абсолютната давност за привличане и реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да
отбележи и следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 07.02.2023г., прокурор в РП – Хасково,
след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има
5
признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че деянието,
поради своята малозначителност се характеризирало с явно незначителна
степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК,
изключвало определянето му като престъпление, с оглед и текста на чл. 24,
ал. 1, т. 1, предл. 2 – ро НК. Преценката на прокурора за доказаност от
обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на
деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от
решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган е
преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на
деяние.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на процесното наказателно постановление за описаното в
него деяние, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен
състав намира, относно материалноправните предпоставки за реализиране на
административнонаказателната отговорност, че наказващият орган е
направил дължимия анализ, но всеки от решаващите органи следва
самостоятелно да прецени наличието на деяние, неговата обществена
опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице, което
в пълна степен важи и за съда в рамките на осъществявания съдебен контрол
за законосъобразност. В случая, от материалноправна страна, преценката на
наказващия орган, че извършеното осъществява признаците от обективна
страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата, както правилно е квалифицирано, доколкото
служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, обосновава тезата, че
превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата,
в който момент действително е осъществено и процесното управление, е
правилна. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е
подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, а при
преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на
отговорността е била отчетена в необходимата конкретика цялостната
фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка от
гледна точка и на субективния момент. Изначално ясно е, че моторното
превозно средство все пак в предходен момент е било регистрирано по
надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на
съответното място, а жалбоподателят е бил наясно за въведеното в чл. 145, ал.
2 от ЗДвП задължение, като приобритател на регистрирано ППС в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба и за последиците от неизпълнение на
това задължение в двумесечен срок от придобиването на превозното средство,
регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с
6
отбелязване в автоматизираната информационна система. За разлика от
хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в настоящата уведомяване на
жалбоподателя не се изисква. Следователно, същият, като адресат на правна
норма, е действал съзнателно, доколкото е управлявал собствено моторно
превозно средство,съгласно нотариално заверен Договор за покупко-
продажба на МПС от 12.10.2022г. с рег. № 4307, на Нотариус С.Д. с № 541 в
НК.Вписването в АУАН и НП, че МПС е собственост на Х.Е. Д. с ЕГН
**********, не променя гореизложения извод. Следователно, липсва
основание за изключване на отговорността в случая за жалбоподателя, като
собственик на управляваното превозно средство, със служебно прекратена
именно на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация, а и нарушителят в
своите обяснения сочи, че е знаел за необходимостта да регистрира МПС, но
е забравил да го регистрира.
В обобщение, отговорността на жалбоподателя е реализирана
обосновано и в съответствие с материалния закон, след като не е допуснат
пропуск в дейността на наказващия орган при определяне вида и размера на
всяко от кумулативно предвидените в санкционната норма на чл. 175, ал. 3
ЗДвП административни наказания съобразно установения минимум за всяко
от тях, съответно на направената предшестваща оценка по чл. 27 от ЗАНН на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и установените
смекчаващи отговорността обстоятелства.
По нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП:
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в действащата редакция към ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019г., съгласно която водач на моторно превозно средство е длъжен
да носи контролния талон към свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория. Следователно от обективна
страна е предвидена една форма на изпълнителното деяние – нося, както и
специален предмет –контролния талон към СУМПС.
Както вече беше посочено изискването за описание на нарушението
в АУАН и НП ще бъде изпълнено тогава, когато съдържа твърдения за
обективното осъществяване на всеки един от елементите от състава на
твърдяното нарушение.
В процесните АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил на процесната дата и място. Следователно същият
е бил водач на моторно превозно средство по смисъл на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП – "водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
елитни животни или стада по пътищата". Като управляващ моторно превозно
средство по пътищата за жалбоподателя е възникнало задължението да носи
контролен талон към него.
Съгласно цитираната правна норма, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи контролен талон към свидетелство за управление
7
на МПС от съответната категория. Задължение на водачите на МПС е при
извършване на проверка от контролните органи да представят контролен
талон към СУМПС. При непредставянето му контролният орган няма как да
установи наличието му и съответно правилно стига до заключението, че не се
носи от водача на МПС. Ето защо съдът намира, че описанието на
нарушението по отношение на изпълнителното деяние в АУАН и НП е
достатъчно ясно и не ограничава правото на защита на нарушителя с
посочването, че не представя и КТ към СУМПС. Същевременно следва да се
отбележи, че в НП изрично е записано като нарушение "не носи КТ към
СУМПС".
Разпоредбата на чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП в редакцията ДВ, бр. 51 от
2007 г., изм., бр. 67 от 2023 г. в сила от в сила от 6.10.2023 г. е изменена, като
„Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория”, като не
носенето на контролен талон не е инкриминирано. В случая следва да се
приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото след издаването на
НП на 20.02.2023г., в сила от 06.10.2023г. е настъпила по-благоприятна за
нарушителя промяна и деянието не носи контролен талон към СУМПС не е
въздигнато като нарушение. Наказателно постановление № 23-1253-000034 от
20.02.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Хасково, сектор „ Пътна
полиция” Хасково не е влязло в сила, поради съдебното му обжалване и
същевременно е настъпила промяна в закона. Съобразно правилото на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, влязла в сила на 06.10.2023г., следва да се приложи по-
благоприятния за жалбоподателя закон, който е сега действащия, поради
което НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да се отмени.
По изложените съображения, подадената жалба се явява частично
основателна, по пункт 2 за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с което
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 10 лева и следва да се отмени, а наказателното
постановление, като обосновано, оттам правилно и законосъобразно –
потвърдено от съда в частта относно деянието по пункт 1 с което на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200, 00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за 6 месеца.
По отношение на разноските, в настоящия случай предвид отмяната
на наказателното постановление досежно едното нарушение и потвърждаване
по отношение на другото нарушение страни имат право на разноски, но
такива са били поискани единствено от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя
8
е възникнало право на разноски. Според задължителното указания за
прилагането на закона, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК, ВКС,
приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези разноски,
за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
400, 00 лева е платено "в брой" следователно договорът служи за разписка за
реалното му заплащане. Предвид частичната отмяна на наказателното
постановление разноски следва да се присъдят съразмерно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН,
районен съд Харманли,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1253-000034 от
20.02.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Хасково, сектор „ Пътна
полиция” Хасково, В ЧАСТТА, с която на Д. А. Ш., с ЕГН **********, с
адрес с. Стамболово, ул. без име на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 лева и „
Лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1253-000034 от
20.02.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Хасково, сектор „ Пътна
полиция” Хасково, В ЧАСТТА, с която на Д. А. Ш., с ЕГН **********, с
адрес с. Стамболово, ул. без име на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр.2, вр. чл.3, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Хасково
да заплати на Д. А. Ш., с ЕГН **********, с адрес с. Стамболово, ул. без име
сума в размер на 200,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен
съд – Хасково.
9
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10