Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 14.03.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на четиринадесети
декември две хиляди двадесет
и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА П.
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
608 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.
27 от ЗЗД във вр. с чл. 29 и чл. 31 от ЗЗД.
Ищецът Г.Х.Г., първоначално – лично, а в
хода на процеса лично и със съгласието на попечителя си С.Г.Г. твърди, че е
единствен наследник по закон на своите родители Х.Г.Х. - починал на 01.01.1991
г. и З.С.Х. - починала на 19.04.2000 г., видно от представеното удостоверение
за наследници изх.№ 805/13.03.2018 г. на О.С..
С нотариален акт № 526, том II, дело №
368/1964 г. на Карловски районен съд баща му Х.Г.Х. бил признат за собственик
на следния недвижим имот: къща, навес и плевня, находящи се в дворно място с
площ от около 900 кв.м в с. В.Л., К.община, при граници и съседи: Д.К.Л. и от
две страни улици, който имот по тогава действащия план на селото съставлявал
имот с пл.№ 863 в квартал 55 и за него бил отреден парцел IX.
По сега действащия план този имот
представлявал: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 1190
(хиляда сто и деветдесет) кв.м, находящо се в село В.Л., К.община, при граници
и съседи: от две страни улици, УПИ ****и УПИ ****, с административен адрес: ул.
*******, съставляващо ПИ № ********) в квартал 89 (осемдесет и девети), за
който е отреден УПИ ****(********), в който ПИ 671 участва с 1100 (хиляда и
сто) кв.м, като регулацията не е приложена, ВЕДНО с построените в имота жилищна
сграда с площ от 146 (сто четиридесет и шест) кв.м и второстепенна постройка с
площ от 49 (четиридесет и девет) кв.м.
През 2014 г. здравето му започнало
прогресивно да се влошава. Появявали се различни симптоми, които ту отшумявали,
ту отново рецидивирали. За около две години загубил обоняние, вкусът му се
нарушил, започнал да се храни по-малко и отслабнал с около 15 кг за 7-8 месеца.
В началото на 2016 г. започнал да вижда замъглено ту с едното, ту с другото
око. Постъпил на лечение в МБАЛ П., но проблемите му се задълбочили. През
пролетта на същата година се появила замаяност, започнал да залита при ходене.
Появили се болки в кръста и изтръпване от опашната кост надолу. Имал случаи на
изпускане по малка и голяма нужда. Започнал да губи съзнание. Тъй като, въпреки
проведеното лечение, състоянието му не се подобрявало, а даже напротив -
чувствал се все по-зле, на 29.08.2016 г. му бил направен МРТ на главен мозък в
ДКЦ „П.“ ООД гр.П.. Изследването установило данни за ************ с ангажимент
на малките съдове, начална ************, находка при ************, в ************я.
На 12.09.2016 г. постъпил на лечение в
Университетска болница „А.“ гр.С.. Бил изписан с диагноза: ***************.
През целия този период от време бил много
подтиснат и депресиран. В продължение на повече от две години здравето му
прогресивно се влошавало, провежданото лечение не давало никакви резултати.
Появилата се ******************************. А след като му била поставена
диагнозата от А. болница, буквално се сринал психически и емоционално.
Ответницата Н.И. била негова братовчедка, а
ответникът - неин съпруг. Споделил с нея за здравословния си проблем. Тя
поискала да й покаже епикризите, с които разполагал до момента. След като ги
прегледала, тя започна да го убеждава, че тези диагнози били неверни, че
лекарите ги били поставили, за да източат НЗОК със 17 000 лева. Започнала
да го убеждава, че бил здрав, че имал нужда само от антибиотик, който да му
„прочисти“ организма. Освен това ответницата започнала да му говори, че всичко
това било „нагласено“ от неговия тъст и приятелите му, защото те искали да му
вземат къщата с двора, описани по-горе. Ответницата се представяла, като
единствения човек на този свят, истински загрижен за него. По нейно настояване
започнал да ходи всеки ден в дома й. Всеки път тя му давала някакви лекарства,
твърдейки, че това били антибиотици, които щели да прочистят имунната му
система и да го излекуват. Всеки път тя и съпруга й му говорели, че е здрав, че
диагнозата му е невярна и е поставена единствено и само за да бъде източена
здравната каса, че тъстът и приятелите му са „нагласили“ всичко това, за да му
вземат имота и да оставят синовете му без покрив. Постепенно ответниците
започнали да го убеждават, че трябва да прехвърли имота си на ответницата, за
да го запази за синовете му от посегателствата на С.(негов тъст) и на приятеля
му, А.. Говорели му, че С.и А. не му мислят доброто и искат само да му вземат
имота. Ответницата все повтаряла, че на нея този имот не й трябвал, но тя, като
най-голяма от братовчедите, трябвало да го пази за децата му, затова те щели да
бъдат „включени“ в нотариалния акт. И всичко това се повтаряло всеки ден в
продължение на повече от два месеца. Състоянието на ищеца не се подобрявало -
той бил все по-замаян и дезориентиран, а от емоционална гледна точка се
превърнал в абсолютна развалина. Практически не бил в състояние да действа
съзнателно и разумно. Някъде през месец декември 2016 г. дал съгласие да бъде
извършена сделката с имота му, за която го убеждавали ответниците. Ответницата
много бързо подготвила документите, необходими за сделката.
На 27.12.2016 г. при ***С.Р.била извършена
сделката с нотариален акт № 50, том V, рег.№ 8814, дело № 815/2016 г. Много
скоро след това ответниците изгубили интерес към него и здравословното му
състояние. Той започнал лечение, както на основното му заболяване, така и на
неврологичните и психиатрични проблеми. Постепенно започнал да се успокоява и да
се ориентира. Имал спомен за нотариалната сделка, но нямал реална представа
какво точно се било случило. Смятал, че имотът бил прехвърлен по някакъв начин
на децата му така, че ответницата да можела да го пази за тях. Сега си давал
сметка, че тази негова представа за извършената сделка била абсурдна, но в това
го убеждавали ответниците по настоящото дело.
Миналата година се снабдил с екземпляр от
нотариалния акт. Когато го прочел, установил, че е „продал“ имота си на
ответницата, а не на синовете си, за сумата от 6800 лева, за която сума било
записано, че му била изплатена напълно и в брой от същата. Държал изрично да
подчертае, че ответницата не му е давала никакви пари. Единственото положително
в тази сделка било запазеното от негова страна право на пожизнено и
безвъзмездно ползване на имота.
Отишъл при ответниците и поискал да му
върнат имота. Като разбрали, че се снабдил с копие от нотариалния акт, те
коренно променили отношението си към него. Започнали да му крещят и да го
гонят. След това на няколко пъти пак ходел да ги моли да му върнат имота, но те
отказвали всеки път.
Ответницата все му повтаряла, че тя щяла да
реши дали и кога да му върне имота. При всички тези разговори двамата ответници
се държали много агресивно спрямо него, продължавали да се опитват да му
внушават, че тази сделка била извършена за негово добро - да запази имота за
синовете му. Той само повтарял, че си иска имота обратно. Споровете
продължавали. На няколко пъти братовчедка му се изпуснала, като му заявила, че
като най-голяма от всички братовчеди, тя щяла да реши, какво да го прави този
имот и дали изобщо да му го прехвърли обратно. Дори на няколко пъти в
приказките й се прокраднала претенцията, че този имот трябвало да бъде за нея.
Дал си сметка, че ответниците са се
възползвали от неговото здравословно състояние - психическо и емоционално и са
го въвели в заблуждение, че съществува опасност някой да му вземе имота и по
този начин да остави децата му на улицата, за да го мотивират да прехвърли
имота с гореописания нотариален акт. Затова при следващите срещи с ответниците
направил записи с телефона си. Въпреки многократно проведените разговори с тях
и опитите ми доброволно да уредят отношенията си, те категорично отказвали и до
сега да му върнат обратно имота. Това пораждало за него правния интерес от
завеждане на настоящото дело.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответниците, че при сключване на договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2012 г., сключен с нотариален акт
№ 50, том V, рег.№ 8814, дело № 815/2016 г. на ***С.Р. с рег. № 099 на НК и
район на действие - района на Карловски районен съд, акт № 4, том 21, дело №
3991/2016 г. на СлВп при Карловски районен съд, поради тежкото здравословно
състояние на Г.Х.Г. - физическо, психическо и емоционално, не е бил в състояние
да действа съзнателно и разумно, което е опорочило волята му при извършване на
тази сделка, както и че ответниците, възползвайки се от това му състояние са го
въвели в заблуждение относно естеството и правните последици на извършената
сделка, като на основание чл. 31 и чл.29 от Закона за задълженията и
договорите, ДА УНИЩОЖИ договор от 27.12.2012 г., сключен с нотариален акт № 50,
том V, рег.№ 8814, дело № 815/2016 г. на ***С.Р. с рег. № 099 на НК и район на
действие - района на Карловски районен съд, акт № 4, том 21, дело № 3991/2016
г. на СлВп при Карловски районен съд, за покупко-продажба на следния недвижим
имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 1190 (хиляда сто и
деветдесет) кв.м, находящо се в село В.Л., К.община, при граници и съседи: от
две страни улици, УПИ ****и УПИ ****, с административен адрес: ул. *******,
съставляващо ПИ № ********) в квартал 89 (осемдесет и девети), за който е
отреден УПИ ****(********), в който ПИ 671 участва с 1100 (хиляда и сто) кв.м,
като регулацията не е приложена, ВЕДНО с построените в имота жилищна сграда с
площ от 146 (сто четиридесет и шест) кв.м и второстепенна постройка с площ от
49 (четиридесет и девет) кв.м. Претендират разноски.
Ответниците Н.Х.И. и И.Б.И., починал в хода
на процеса и заместен от правоприемниците си Н.Х.И. и Ц.И.И., оспорват иска. Признават
факта, че първоначалните ответници са съпрузи, че ответницата И. и ищеца са
братовчеди и че на 27.12.2018 г. двамата са сключили договор за продажба на
посочения недвижим имот с нотариален акт № 50, том V, рег.№ 8814, дело №
815/2016 г. на ***С.Р..
Оспорват твърденията И. или съпруга й да са
се възползвали по някакъв начин от здравословното състояние на ищеца, за да го
мотивират да продаде имота, нито го въвеждали в заблуждение.
Действително ищецът имал здравословни
проблеми, и ответницата му помагала по негова молба с каквото имала възможност
- с храна, водила го на лекари и т.н. Ищецът не работил от една-две години, а
имал нужда от пари и продавал земеделски имоти, които имал.
Несъстоятелни били твърденията в исковата
молба, че ищецът поради заболяванията, които имал, не бил в състояние да
действа съзнателно и разумно при извършване на сделката при Нотариуса, тъй като
многократно преди това заявявал, както пред нея така и пред други роднини, че
иска да продаде освен нивите, част от които продал, и горния имот.
Тъй като ищецът идвал често в къщата й,
един ден в присъствието на техни роднини и странични хора, които били в дома им
заявил, че ако ответниците искат, има желание да продаде имота на И. като
поставил условие да запази единствено правото си на ползване поради
обстоятелството, че след това нямало къде да живее и че имотът бил на дядо им.
Тъй като ответницата не искала имотът да
бъде купен от външен човек, решила да го
закупи тя, като при сключване на договора ищецът запазил правото си на
ползване, както пожелал.
Както преди сключването на договора за
покупко-продажба така и по време на изповядване на сделката при нотариуса,
ищецът имал ясна представа и съзнавал напълно, какво било съдържането на
договора.
Цената предварително договорили с ищеца и
сумата за имота му била изплатила лично, което обстоятелство декларирали пред
нотариуса.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен. Претендират разноски.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представените по делото нотариален акт № 26, том ІІ, нот. дело № 368/1964 г. на
КрлРС (л.7), удостоверение за наследници изх. № 805 от 13.03.2018 г. на О.С. за
смъртта на наследниците на Х.Г.Х., бивш жител ***, починал на 31.12.1990
г.(л.6), скица № 378/19.06.2018 г. на О.К. (л.34) и удостоверение за
идентичност на имота № 94-00-8908/22.12.2016 г. на О.К. (приложено по нот. дело
№ 815/2016 г. на ***С.Р.– л. 72), че ищецът е бил собственик по наследство на
недвижим имот - дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1190
(хиляда сто и деветдесет) кв.м, находящо се в село В.Л., К.община, при граници
и съседи: от две страни улици, УПИ ****и УПИ ****, с административен адрес: ул.
*******, съставляващо ПИ № ********) в квартал 89 (осемдесет и девети), за
който е отреден УПИ ****(********), в който ПИ 671 участва с 1100 (хиляда и
сто) кв.м, като регулацията не е приложена, ведно с построените в имота жилищна
сграда с площ от 146 (сто четиридесет и шест) кв.м и второстепенна постройка с
площ от 49 (четиридесет и девет) кв.м.
Не се спори е се установява от
представените нотариален акт № 30, том V, рег. № 8814, дело № 815/2016 г. по
описа на ***С.Р.с рег. № 099 на Нотариалната камара, район на действие – района
на КрлРС (л.12), нотариално дело № 815/2016 г. на същия ***(л.61-78),
удостоверение за граждански брак, сключен на 08.12.1974 г. с акт за граждански
брак № 0022 от същата дата, съставен в село В.Л., О.К. между ответницата Н.Х.И.
и ответника И.Б.И., починал в хода на процеса, че на 27.12.2016 г. ищецът и
ответницата Н.Х.И. са сключили договор за покупко-продажба, като ищецът е
продал на ответницата имота за сумата от 6800 лева, като в акта е отразено, че същата е заплатена изцяло и в
брой в деня на сключване на договора. Ищецът е запазил и правото си на
пожизнено и безвъзмездно ползване на имота. Договорът е сключен по време на
брака на ответниците и същите са го придобили в режим на съпружеска имуществена
общност (СИО).
Фактът, че ищецът и ответницата Н.Х.И. са
първи братовчеди не е спорен и е установен с представеното по нотариално дело №
815/2016 г. по описа на ***Р.удостоверение за наследници на Г.Х.Г., роден през
1903 г., дядо на ищеца по бащина линия и на ответницата по майчина линия.
Представена е по делото справка за
сключвани трудови договори на ищеца с ЕТ „Ч.Н.Т.“ (л.80), от която се
установява, че същият е сключил трудов договор на 15.01.2009 г. като е заемал
длъжността *****, договорът е изменян с допълнителни споразумения в и трудовото
му правоотношение е било прекратено на 24.03.2017 г.
Установява се от представените
удостоверения за раждане (л.81 и л.82), че ищецът има две деца – З.Г.Г. и С.Г.Г..
По делото е представена справка от
Агенцията по вписванията (л.124-127), от която се установява, че освен
оспорения договор, други сделки с недвижими имоти ищецът не е сключвал през
периода 2014 г. до момента на изготвяне на справката.
В хода на процеса ищецът, с влязло решение
№ 260108 от 25.01.2021 г. по гр. дело № 2480/2019 г. по описа на Окръжен съд П.,
в законна сила на 20.02.2021 г. (л.396) е поставен под ограничено запрещение,
като за негов попечител е назначен синът му С.Г.Г. с ЕГН **********, ведно от
представените протокол № 2/2021 г., акт № 18.03.2021 г. и удостоверение (л.
398-400).
По делото са представени множество
медицински документи: По делото са представени множество медицински документи:
епикриза от МБАЛ П., О.О.ИЗ № 2696 постъпил на 03.02.2016 г., изписан на
15.02.2016 г. (л. 194); лабораторни изследвания от 25.05.206 г. - МЦ В.(л.217);
амбулаторен лист № *******г. *** Р.Д. (л.8); амбулаторен лист № *******г; *** В.К.(л.216);
амбулаторен лист № ********** В. К.(л.195); направление *******. (л.196);
амбулаторен лист № *******г: проф. С.(л.197); изследване компютърна томография
от 12.07.2016 г. (л. 198); изследване: МРТ на главен мозък от 29.08.2016 г.
(л.9); Епикриза от УМБАЛ А., Клиника по нервни болести, постъпил на 12.09.2016
г., изписан на 28.09.2016 г., ИЗ ******* (л.10); Етапна епикриза от УМБАЛ „Св. Г.“***,
Клиника по инфекциозни болести, Отделение за пациенти с п****************,
постъпил на 05.10.2016 г., изписан: 25.10.2016 г. (л.220); амбулаторен лист № ******
г., *** С.А. (л.200); амбулаторен лист № ******* г., проф. К.Х. (л.222);
амбулаторен лист № ********г., *** И. Б.(л.201); амбулаторен лист № *********
г. *** Р.Д. (л.83), от които се установява, че на ищеца е поставена диагноза: ********************************.
По време на уточняване на диагнозата и лечението, същият е бил консултиран от психиатър
– първоначално в А. болница, а в последствие диагностициран от *** С.А. с
окончателна диагноза: ****************, поставена на 01.11.2016 г.
Съдът не обсъжда представените медицински
документи за извършени прегледи и поставяни диагнози, некасаещи психичния
статус на ищеца.
В показанията си св. Т. сочи, че е тъст на
ищеца, той ходел в дома му грижел се за двора. Имало период, през който ищецът
работел като **************** за съпругата на свидетеля Н.Т., работното му място било в магазина, в село В.Л..
Работил там около десет години, до месец март месец 2017 година. Тогава вече
бил съкратен по болест. Разбрали за
здравословното му състояние след година тичане по болниците. Първо започнал да
се оплаква от очите, че не вижда, замъглено му било едното око. След това го
заболели краката, започнал да ходи трудно, накрая започнал да се оплаква, че
нещо му става с главата, че от време на време не може да мисли, не може да
преценя правилно и започнали да ходят по болници. През цялото време свидетелят
ходил по болниците с него, навсякъде съм го карал той. След редица прегледи и
изследвания ги изпратили в А. болница, където установили заболяването. От
болницата не давали информация, накрая зет му споделил какво е заболяването му.
По това време ищецът имал нещо като завеяност, започнали да се съмняват, че в
магазина не може да работи, а той работел. Отначало се съмнявали, после видели,
че не се справя. Видели, че не е в час, не можел да смята. Той сам пожелал да
не работи и да го замества сина му. След като се върнали от лечението в П.,
ищецът изпаднал в дупка, разстроил се нацяло, започнал да избягва да контактува
с роднините си. Със съпругата му били женени, но в момента не живеели заедно,
тя просто се изнесла, а децата му останали при ищеца. Големият постоянно бил
при баща си, а малкият – и при двамата. Ищецът изпаднал в дупка след като
разбрал от какво е болен. Споделял след това, че е търсил къде да падне да
умре, само да не е пред децата. След това започнал да ходи у кака си Н. – първа
братовчедка му се падала. Това станало около един месец след като се върнали от
лечението в П. болницата – през м. октомври или м. ноември 2016 г. През това
време ищецът и дъщерята на свидетеля още живеели заедно, тя не знаела нищо.
Ищецът започнал да ходи у братовчедка си за успокоение, или нещо такова търсил,
по неговите думи, за да не плаши децата, просто да се разтоварва, заради
здравословното си състояние, проявленията му да не плашат децата. Свидетелят
разбрал по-късно, че ищецът започнал да се храни там, а понякога ответницата му
носила храна в неговия дом. След тези контакти му се променило държането и
обноските към семейството. Свидетелят научил, че ответницата казала на ищеца да
изгони съпругата си и да зареже родителите й. Ищецът се променил откакто
започнал да посещава братовчедка си, отбягвал родителите на съпругата си и
децата си, прибирал се вкъщи само за сън. Започнал да тормози семейството си –
карал се на децата си, бил изнервен, дори дъщеря му споделила, че й е посягал.
Преди това в семейството нямало такива проблеми, съпрузите имали нормални
отношения. Роднините на ищеца научили, че къщата е продадена много след
сделката, след като ищецът се осъзнал. Свидетелят научил от внука си за
прехвърлянето и доколкото знаел, то е станало в началото на 2017 г. Разбрал, че
Г. ходил да си поправя грешката, да уговаря Н. да си върне каквото трябва, да
си върне парите каквито е дала, за да му върне къщата. Впоследствие разбрал, че
ответницата е обещала на ищеца, че децата му ще фигурират в завещание или в
продажбата на имота, но децата ги нямало никъде в документите, единствено
ответницата била купувач. Въпреки че ищецът ходил много пъти при братовчедка
си, веднъж бил със сина си, тя отговаряла, за да стигнат до споразумение,
ответницата отговаряла, че тя ще реши кога да се случи това. Свидетелят знаел,
че ответницата при един от тези разговори изгонила ищеца от дома си, а преди да
го изгони, и преди да сключат сделката, твърдяла, че ищецът не е болен, ходила
с него един-два месеца по болници,а от ищеца знаел, че дори на врачка го
водила, обещала му, че ще го пенсионира, завела го за освидетелстване в ТЕЛК и
му било издадено решение. Давала му и предписани лекарства. Свидетелят знаел,
че ответницата е ходила при психолог. След като започнал да посещава роднините
си, те тогава научили какво е станало. Споделил, че братовчедка му го е
подвела, че не е болен. Твърдяла, че не е болен, че го манипулират по здравна
каса и той повярвал, защото се зарадвал, че няма да е болен, ако се докаже.
Затова се съгласил да го води по болници и нови изследвания. Всеки човек искал
да разбере, че не е болен, особено от такава болест. След това споменал, че се
съгласил да прехвърли къщата, за да стане братовчедка му гарант, тази къща да
не може да я продаде съпругата му, нито децата му докато ответницата е жива и
ищецът се съгласил, не мислил когато се подписвал. Споделил, че са го завели
при нотариуса и се подписал, но дори не разбрал какво подписва. Свидетелят
разбрал, че ищецът не е получил пари при сделката. В случай, че имало пари,
щяло да си проличи, а те едва свързвали двата края. Ищецът два пъти ходил със
сина си при ответницата и искал да си върне къщата, бил съгласен да покрие
всички разноски, които били направени, но тя не се съгласила и повтаряла, че ще
я върне когато тя реши. Имало случай да запише разговорите с ответницата,
когато я посещавал и на този запис се чувало, че тя не иска да върне къщата.
Свидетелят чул репликата: ,,.. ти си
простак, ще останеш на пътя…синовете ти ще продадат къщата, ще вземат един
апартамент в С.от 5000 лв. и ти ще останеш на пътя..“. Записите били 3-4 от
различни дни. Свидетелят разпознал гласа на ответницата, съпруга й имало и
друга жена, която не познавал. Ищецът казал при разговора ,,…аз искам, както
баща ми я е оставил на мен, аз да я оставя на децата..‘‘. Отговорът на Н. бил:
„...не, когато аз реша тогава ще я върна..“. След като свидетелят и съпругата
му научили за болестта на ищеца, не се отдръпнали от него, ходили му на
свиждане, занесли печка и одеяло в болницата в П.. Дъщерята на свидетеля
напуснала съпруга си около 3-4 месеца след като научила, че къщата е продадена,
живеела в К.от лятото на 2017 година. Г. непрекъснато живял в дома си.
Свидетелят сочи,че след диагнозата, не е имало необходимост да ходят по болници
с ищеца, и до момента на разпита му, съпругата му вземала лекарствата на ищеца
на всяко 10-то число от месеца. Лекарствата се получавали с индивидуален номер
от УМБАЛ „С.Г.“ и само съпругата му можела физически да ги получи от болницата.
Свидетелят знаел, че ищецът е продал някаква нива през 2014 или 2015 година, на
негов приятел - С.. Поводът дъщерята на свидетеля да напусне семейното жилище
била коренната промяна у съпруга й след като започнал да посещава братовчедка
си – започнал да чупи вещи, да хока децата, да посяга на съпругата си и дошъл
момент, в който дъщеря му не изтърпяла. Понастоящем не били в лоши отношения,
но не живеели заедно. Дъщеря му ходела да чисти и пере, С.живеел с него. Според
свидетеля нямало как да не се разбере, ако ищецът е получил пари от продажбата,
от ищеца знаел, че не е получил такива.
В показанията си св. С.Г. – син на ищеца
(разпитан преди да бъде назначен за попечител на ищеца) сочи, че от раждането
си живее с баща си в къщата в село В.Л.. Имотът бил наследствен на баща му.
Знаел за здравословните проблеми на ищеца, първите симптоми се появили към края
на 2014 г., тогава ги забелязал. Ищецът не можел да работи както трябва, не бил
съсредоточен. След време си изгубил обонянието, нямал апетит, нещо му станало
психически. Бил емоционален за най-малкото нещо. В началото бил отпаднал,
станал по-мълчалив, по-затворен. От 2014 г. ставало все по-зле. Не излизал много,
имал болки, краката не го държали, болял го корема и не се хранел много. Бил
неадекватен, през повечето време не можел да мисли. Разпознавал предмети и
лица, но не знаел кое време на деня е, бил разсеян. Гледал телевизия през
повечето време, лежейки на леглото. Тръгнали по лекари през 2015 година,
приблизително. Свидетелят помнел, че първо са ходили в С., след това в П., баща
му лежал в различни болници. Разбрал, че диагнозата на баща му е нещо за
мозъка. След лежането в болници, леко състоянието му се подобрило за кратко
време, стабилизирали го, но после пак се влошило състоянието му със същите
симптоми. Баща му ходил на психиатър, но не редовно. При влошаването симптомите
му били същите, като преди влизането в болница. Свидетелят познавал ответницата
и знаел, че е роднина на баща му. В един момент баща му започнал да я посещава,
казвал, че е за разнообразие. Свидетелят не знаел точно кога са се случвали
посещенията, защото живеел с баща си, но работел. По това време бил
едновременно ученик и помагал в магазина на баба си и дядо си. Според
свидетеля, през ден баща му посещавал ответницата. По това време майка му също
живеела там. Баща му казвал къде е ходил, но не споделял защо. Понякога оставал
по цял ден у братовчедка си, казвал че правил някаква работа. Когато се
прибирал в дома им, баща му бил по-агресивен, по-ядосан. Хвърлял разни неща,
крещял, имало случай, когато посегнал на майка му. Преди това не се държал така
със семейството си. Те не знаели защо е изнервен. В онзи момент баща му не споделял
нищо за имоти. Той продължил да ходи у братовчедка си известно време, после
спрял за малко, после пак ходил. След прехвърлянето на къщата и още няколко
посещения, преустановил да ходи у тях. Роднините му научили малко по-късно за
продажбата. Свидетелят помни, че баща му го извикал за придружител, за да
отидат у ответницата и тогава му казал, за прехвърлянето. Двамата се
разправяли, баща му поискал ответницата да върне къщата на децата, а тя
отговорила че не става и че ще си помисли, не обяснила защо. Вторият път когато
свидетелят отишъл с баща си, ответницата казала, че ще прехвърли къщата, когато
брат му направи 18 г., тогава щяла да я прехвърли на двете деца. От разговора
между страните свидетелят разбрал, че според ответницата, съпругата на ищеца искала
да му вземе къщата. Баща му не бил в добро състояние, вярвал на всяка дума на
ответницата. Ищецът споделил със сина си, че при нотариуса по време на сделката
са му дали документи и той само се подписал, без да гледа. Според ответницата,
важното било къщата да не бъде взета от майка му. Майка му напуснала дома си
или в края на 2016 г. или в началото на 2017 г. Свидетелят не напускал дома си,
брат му тръгнал с майка им, защото бил ученик в К.. Баща му пуснал записи по
телефона от разговори с ответницата. Майка му идвала да чисти и пере в къщата.
Свидетелят замествал баща си в магазина от началото на 2017 година, баща му
бъркал сметките, не продуктите. Не знаел баща му да е говорил за продажба на
имоти с други лица, включително и с А.Б., който бил приятел на ищеца. Говорел
за продажба на някакви ниви, но не знаел дали А. е купил такива. Знаел, че
братовчедката на баща му го е водила на прегледи.
В показанията си св. А., първи братовчед на
ищеца сочи, че знае за продажбата на къщата през 2016 година, било през зимата.
Заедно с друг роднина на свидетеля отишли у ответницата. Г. споделял със
свидетеля, че положението му е зле, че искал на някой да види къща, имоти,
продавал някакви ниви. Извикали го у Н.и разговорът който се водел бил ищецът
да си продаде къщата на нея, но да остане да живее в дома си. Споменал нещо и
за децата, но казал, че я продават, оставала с тежест. Станало въпрос за пари и
ответницата отговорила, че няма такива. Впоследствие се появила друга нейна
братовчедка, която казала, че ще й даде пари. Доколкото разбрал, сделката
станала. През зимата на 2016 г. свидетелят се срещал с ищеца понякога два-три
пъти седмично, понякога – веднъж в месеца, но не семейно. През 2016 година
ищецът имал семейни проблеми. Психически си бил добре, адекватен бил. Имал
проблеми с жена си и здравословни проблеми. Свидетелят на знаел дали
здравословния проблем е породил проблем с жена му. Ищецът бил адекватен.
Свидетелят живеел в гр. С., а ищецът - в село В.Л.. В онзи период се срещали
веднъж месечно. Здравословните му проблеми започнали преди това, не помнел дати. Когато отишли у Н.,
Г. казал „нека да е на наш човек“, един ден ако може на децата да си остане, да
си я върнат и така нататък. Нямало как да запомни разговора на сто процента, но
се споменало нещо такова. Децата му тогава били ученици. Веднъж докато били на
кафе в К., Г. споменал, че иска да продава или заменя къщата с някакъв човек,
но се колебаел. Свидетелят и ответницата заедно карали ищеца в болница в П.
няколко пъти за около месец, ищецът нямал пари, затова се наложило. Свидетелят
и ответницата не му вземали пари. Посещението в болницата било за потвърждаване
на диагнозата. Ответницата му плащала лекарствата, а свидетелят поемал
горивото. Г. около месец се хранел вечер у Н., защото имал семейни проблеми.
Свидетелят не знаел кога точно е станала сделката, но разбрал, че след това
имало скандал, но не знаел причината. В дома на Н.при първото посещение ги извикал
Г., искал да пристават за да знаят какво става. Свидетелят знаел за здравните
проблеми на ищеца по това време, ищецът бил добре, изпаднал в шок, но не
изпадал в психическо състояние да не зае какво прави, имал си дертове, но бил
съвсем адекватен когато разговаряли. За къщата казвал: „...братчед, искам да я
продам на наш човек, за да мога да си живея и един ден децата да си я върнат
един ден“. След сделката свидетелят не разговявал с ищеца повече за нея.
В показанията си св. Я., далечна братовчедка
на страните, сочи че знае за продажба на къща от страна на Г. на Н.. Г. отишъл
при нея да се посъветва, защото иска да продаде къщата и някакъв С. му
предлагал, Г. да продаде къщата, а С. да му купи някакво малко жилище. Това
било необходимо, защото Г. нямал пари, нямал с какво да се издържа, жена му
живеела с друг мъж,той останал сам и си нямал нищо. Останал и без работа. Преди
това работел в магазина на тъста си, но го изгонили. Свидетелката казала, че не
може да му помогне. Ищецът поискал от нея да купи къщата, но да остане да живее
в нея, защото няма пари. Било го страх, че съпругата му и приятелят й ще го
изгонят от къщата. Свидетелката отговорила, че не й трябва къща, имала четири.
Тогава ищецът я попитал дали да я предложи на ответницата. После двамата със
свидетелката говорили с Н., но тя казала, че няма пари. Свидетелката й
предложила заем и дала 7000 лева. С тези пари ответницата купила къщата и
направили така, че докато ищецът е жив, няма да го пипа от къщата. Това било
условието. Той можел да продаде и на друг човек къщата, но нямало къде да отиде
да живее, затова станало по този начин. Свидетелката дала в плик парите на леля
си Н.. Тези пари преди това ги съхранявала в брой и й ги дала. Обменяла ги,
когато се прибирали от И., това били пари, предназначени за отпуската. С ищеца
после разговаряли много пъти за много неща, добре бил. По-адекватен даже от
свидетелката. Споделил с нея, че са го изгонили от магазина и не му дават да
ходи там, не му дават да яде, казал й че няма какво да яде. С ответницата си
споделяли тези неща, дори се чудели как да му помогнат. Ищецът казвал, че няма
никакво препитание, че децата са при майка си на квартира, че не го искат, не
го поглеждат, че не разговарят с него. Това се случило през юни 2015 година. Не
помнела кога точно е дала парите на ответницата, времето било хладно. Преди
около седмица съпругът на свидетелката видял ищеца да работи на казаните, варял
ракия. Ответницата й се обадила, че ищецът е много зле и умира, отишли да видят
какво става и го заварили заключен в къщата, сина му бил там, а ищецът
прескочил два метра висок дувар за да излезе. Свидетелката живеела в К., в село
В.Л. ходела на гости. Знаела, че ответницата е купувала на ищеца лекарства,
храна и цигари. Само веднъж свидетелката видяла ищеца много притеснен, казал й,
че съпругата му и любовника й искат да го колят и той стоял заключен в банята,
това станало преди около две години. Ответницата върнала парите около година
по-късно. Нейните дъщеря и син й ги върнали.
В показанията си св. Б. сочи, че познава
ищеца, приятели били от около 15 години. Свидетелят живеел постоянно в село В.Л.
през последните седем години. От 3-4
години ищецът имал здравословен проблем. Оплаквал се, че има проблеми с
обонянието, започнал да не вижда, отслабвало му зрението. Изпитвал болки в
костите, в ставите, бъбреците. Първо обонянието си загубил, после бързо се
развили и другите оплаквания. Той доста време ходел по болници, докато разберат
от какво е болен. След поставяне на диагноза, ищецът станал доста лабилен. За
най-дребните неща изпадал в състояние да страда, да плаче, трудно му било да
преживява ежедневни битови проблеми. Разстройвал се за най-малките неща. В
разговорите им сам се замислял, че животът му не е същия и че живота му
свършва. Това най-много го разстройвало. Ищецът казал на свидетеля, че е
прехвърлил имота си на братовчедка си през лятото на 2017 година. Започнал да
обяснява за някакви дарения, че щяло да остане за децата му. Свидетелят не
могъл да го разбере и попитал точно какво е направил, а ищецът отговорил, че
явно и той не знае какво е направил. Доколкото споделил със свидетеля, ищецът
се опитал да съхрани имота от евентуална загуба, от евентуална раздяла със
съпругата му, за да остане за децата му. Това били неговите обяснения. Казал,
че няколко пъти е ходил при братовчедка си, говорили са и тя отказала да върне
имота. Пускал записи на тези разговори веднъж. Всъщност общото, което
свидетелят чул е техния разговор, как единият иска имота, а другият отказва.
Децата се споменавали в тези записи. Не помнел с какви мотиви ответницата
отказва. Свидетелят отрича да е водил разговор с Г. този имот да бъде
прехвърлен на него или на тъста на ищеца. Смята, че Г. е осъзнал какво е направил
след разговорите с ответницата и е поискал да поправи нещата така, че децата му
да не останат ощетени. Свидетелят от доста време не виждал ищеца, когато го
видял за последен път, изглеждал по същият начин – нестабилен нито физически,
нито психически. Причината, за да не се виждат била, че ищецът не излиза от
дома си. Ищецът не споменавал пред свидетеля, че иска да си продава къщата. Със
съпругата му живеели разделени от около година след като ищецът се разболял.
Големият му син живеел с ищеца. Свидетелят отрича да е предлагал на ищеца да му
купи по-малко жилище срещу къщата. Сестрата на съпругата на ищеца живеела на
семейни начала с брата на свидетеля. Двамата с брат му не се занимавали с
продажба на недвижими имоти, брат му бил безработен и доколкото свидетелят
знаел, няма регистрирани фирми. Ищецът продал на свидетеля земеделска земя през
2007 година, а се разболял през 2016 година. През последната година двамата с
ищеца нямали контакти, не му е искал пари, не знаел нищо от брат си или жена
му, последните живеели в С.. Свидетелят бил земеделски производител, занимавал
се с етерично-маслени култури от 2005 година.
В показанията си св. Л., втори братовчед на
ищеца, сочи, че знае, че ищецът и съпругата му не живеят заедно и доколкото
знаел – това продължавало от около две години (към 14.12.2018г.). Причина били
здравословните проблеми на ищеца. Свидетелят знаел за продажбата на къщата, с
ответницата били трети братовчеди. През 2016 година били събрани заедно у
ответницата и тогава Г. съобщил пред него и братовчед си С., че има намерение
да продаде къщата на кака си от страх да не му я продадат къщата, и за да има
къде да живее. Казал, че остава сам и се притеснява да не го изнудят и да му
продадат къщата. Изпитвал този страх от жена си П.и неин приятел, защото
подпитвали, искали да продадат къщата и да му вземат по-малка. Ищецът се
притеснявал от всичко това и за да бъде спокоен, искал да е сигурен, да я
остави на кака си, и за да има покрив над главата си. Свидетелят не помнел дали
ищецът е споменавал децата си в този разговор. Този разговор провели около
Коледа. Тогава ищецът обявил, че е много щастлив, че ответницата се е съгласила
за тази цялата работа и че ще бъде спокоен, че дава къщата на негов човек.
Ищецът и сега живеел в къщата все още. Свидетелят го карал четири пъти в П.,
помолила го ответницата. Това стана през месец март 2017 година, а къщата била
прехвърлена след Коледа. Когато се събирали, ищецът не бил неадекватен, бил си
много добре. Не му направило впечатление да има отклонения. Бил крайно
притеснен, че няма кой да се грижи за него. Само кака му се грижела. В
хладилника нямал нищо, свидетелят помнел, че оставил един чифт обувки в
хладилника, за да покаже, че няма какво да яде, уж на майтап. Знаел, че ищецът
работел в ракиджийницата в селото, а понастоящем – в частна дърводелска фирма.
Свидетелят пътувал и скоро двамата не се виждали. През последните години
настъпила промяна в здравословното състояние ищеца, последният път когато го
карал в П., го изкарали серопозитивен. Имало промяна в състоянието му,
отслабнал. Не бил много адекватен в последно време, през последната година. От
март месец насам не бил наред, бил изтощен, отпаднал. Физически не бил добре,
за психически свидетелят не можел да каже, но имало нещо. Психически бил
разстроен, непостоянен, виждал го да плаче. Притеснявал се от това, че близките
и семейството му ще го изоставят. Бил много несигурен. Диагнозата, която
споменал била потвърдена когато двамата ходили в болница. Колко преди това била
поставена, не знаел. Свидетелят не живеел постоянно в селото, а в К.и си ходел
веднъж на два-три месеца. Работел и в чужбина. За пръв път забелязал промените
у ищеца през м. март 2018 година. Съпругата на ищеца не живеела с него, живеела
с друг човек, ищецът в момента живеел сам или с големия си син, но свидетелят
не бил сигурен. На Х. ден (Коледа) той бил много добре, бил много доволен, че
кака му се съгласила да направят сделката. Той искал да разговарят пред
свидетели – него и С., да каже какво е решил да направи. Ответницата се
двоумила, чудела се какво да реши, но в края на краищата и се разбрали пред
тях. На Х. ден ищецът казал, че е много притеснен, че жена му се изнесла и
живее с друг. Той бил доволен от това, че успял да се разбере с кака си, да й
прехвърли къщата, за да не остане на пътя. Имало страх, че искат да му продадат
къщата. Страхувал се, защото някакъв човек му предложил да му продаде къщата и
да му намери по-малка, за да има къде да живее. Ответницата приела да купи
къщата в деня, в който разговаряли. Никой не споменал за подготовка на
документи, свидетелят не знаел нищо за това.
В показанията си св. Р., нотариус, сочи, че
оспореният нотариален акт е изповядан в нейната кантора, от нея. Сочи, че
винаги чете сделките на страните, обяснява подробно реда, по който протича
изповядането на една сделка. Свидетелката не поми страните по сделката, но сочи,
че никога не нарушава реда, който описва подробно в показанията си, който ред включва
установяване на самоличност на страните по сделката, че страните разбират това,
което нотариусът говори, че могат да говорят български език Едва тогава се
пристъпва към прочитане на нотариалния акт – дума по дума. След прочитането му
се пристъпвало към подписване.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176
от ГПК ищецът сочи, че не е искал да продава къщата си, че помни среща с жена
на име Л.и мъж на име Л., като сочи, че ответницата е искала тези хора да бъдат
свидетели на техния разговор.Заявява, че помни много неща. Твърди, че по онова
време бил много стресиран и депресиран от болестта си. Три пъти си събирал
нещата, за да отиде у ответницата с цел да умре, за да не стресира децата си.
Те спели на леглото, а той на земята. Братовчедка му и съпруга й му казали, че
ще оправят нещата. Първо го завели в село К. да му леят куршум, тогава се
запознал с Л.. След това ходили в село Р.К. на гледач, за му му каже, че е
добре. След това три пъти ходили в П. да дава кръв, понеже бил лъган по
клинична пътека, но кръвта изчезвала, била скривана от лекарите с цел да се
предпазят. Всички тези пътувания били с ответницата. Тя му казала, че след като
са го лъгали по клинична пътека, сега ще го излъжат и ще му вземат къщата.
Казвала това за лекарите, които щели да фалшифицират нотариалните актове и да
вземат къщата. На въпроса му не може ли да прехвърли къщата на децата като
негови наследници, ответницата отговорила, че ще продадат имота и ще го
изхвърлят като клошар на пътя, тогава вратите за дома й щели да бъдат затворени
за него, затова било най-добре тя да стои като подставено лице. Ищецът се
съгласил ответницата да е подставено лице, а той да стои като собственик и
децата му – като наследници. Така се уговорили двамата и тогава ответницата
извикала приятелите си, да им каже какво решение са взели. Ищецът считал, че
при новия нотариален акт ще остане собственик на къщата, а децата му ще
фигурират там като наследници. След известно време ответницата започнала да се
дължи с него като с чужд човек, тогава извикал свой приятел, отишли в службата
по вписванията и като видял нотариалния акт, разбрал за какво става въпрос, че
къщата е продадена, а въобще нямал такова намерение.
От заключението на единичната
съдебно-псхиатрична експертиза на се установява, че Г.Х.Г. страда от ***************.
Начална ************ на мозъка. **************. Към 27.12.2016 г освен
описаните разстройства е било налице ****************, тежък депресивен
синдром. Поради болестните си изживявания на тази дата Г. не е бил в състояние
да действа съзнателно и разумно. В обсъждането експертът сочи, че са касае до
мъж на средна възраст, с правилно биологично развитие. Няма данни за е
изоставал в невропсихичното си развитие, както и да е боледувал от тежки,
хронични болести, които да се отразят негативно за личностовото му формиране.
Интелектуалните му възможности са в границите на нормата, което му е позволило
да се образова, да се адаптира добре в семейна, трудова и социална среда.
Според роднините му, поведението му в ежедневието е било подредено и адекватно,
проявявал се е като енергичен, общителен, екстравертен. Не са съобщени прояви
на дезадаптация или асоциално поведение. Първите неясни признаци на заболяване
са се появили през 2014 година, а отчетливо сгъстяване и засилване на
оплакванията - през 2016 г., като болестните симптоми изглеждат разхвърляни,
разнопосочни и многобройни. Наложили са се множество консултации и изследвания,
при които причината за страданието му не била установена. Сама по себе си тази
несигурност поражда тревожност и безпокойство. През септември 2016 г. е
поставена диагноза, която съответства на многобройните симптоми - ****.
Узнаването на диагнозата е тежка психотравма, защото засяга базисни житейски
параметри. На първо място е осъзнаването за наличие на заболяване, вещаещо
скорошна смърт, наред с разбираемия страх за живота, възниква и усещане за срам
поради естеството на болестта и обичайния начин на заразяване и разпостранение.
Съпругата му преживява това също като шок, който не е в състояние да
превъзмогне, и се отдръпва. Поведението на Г. става дезорганизирано,
преживяванията му са свързани основно със заболяването му. Преживяването е
страх, безнадеждност, отчаяние, обреченост. При изписването му от А. болница
изрично е посочено състоянието му да се контролира от невролог и психиатър. При
консултация с психиатър през ноември 2016 г. състоянието му е преценено като ****************
и е препоръчано лечение. В заключението са посочени трите групи на разстройства
в адаптацията: остра стресова реакция, посттравматично стресово разстройство и
разстройства в адаптацията. В последния случай разстройството настъпва до един
месец след стресогенното събитие. Продължителността му е различна според
особеностите на личността и нейните възстановителни възможности. Наблюдава се
невъзможност за планиране на бъдещето, безпокойствие, тревожност, депресия.
Нарушените адаптивни възможности пораждат прекомерна податливост на
въздействие, внушаемост, лековерност. Много често такива хора предприемат
отчаяни действия - доверяват се на врачки, магьосници, готови са да се разделят
със значителни средства в полза на мними лечители и съветници. Вещото лице
сочи, че за да се постави тази диагноза, е задължително да е налице една от
следните две причини: изключително стресогенно житейско събитие, пораждащо
остра стресова реакция или значителна житейска промяна, водеща до продължителни
неприятни обстоятелства, в резултат на което се появява ****************. Тъй
като повечето хора, страдащи от това разстройство, изпитват симптоми,
характерни за депресията, като загуба на интерес, чувство на безнадеждност и
плач, това разстройство понякога се нарича ситуационна депресия. Някои от
емоционалните признаци на това ************** **************. Някои от
поведенчески симптоми на разстройство на адаптацията са раздразнителност,
участие в сбивания, безразсъдно шофиране, игнориране на важни задачи (сметки или
работа), избягване на семейство или приятели, лошо представяне в обществото или
вандалски прояви. При Г. разстройството на адаптацията се проявява именно с
тежка депресивна симптоматика, като потиснати са всички психични сфери.
Настроението е мрачно, емоционалното състояние включва тревожност,
безнадеждност, отчаяние. Мисленето е изцяло в депресивен стил, с мисли за
малоценност, безперспективност и вина, и наред с тях хипохондрични изживявания.
Г. е фиксиран в болестните си симптоми до степен да игнорира всички други
обстоятелства от ежедневието. Волевите актове са потиснати, и въпреки
запазените интелектуални възможности, Г. не е могъл да формулира цели и идеи,
да осмисля интересите си и да постига желания. Особеното в конкретния казус е
участието на братовчедката И.. Въпреки че е възприела адекватно състоянието и
прогнозите му „...леля Н.ми се обади, че бил много зле и умирал... “, тя
предприема действия, които се явяват алтернатива на реалността и са приети от Г.
както се очаква. Поставяйки под съмнения диагнозата и с това хипотезата за
предстояща смърт, тя съсредоточава в себе си надеждата на освидетелствания за
оцеляване. Това и придава особено значение за него, така че приема безкритично
следващите внушения. Идеята, че Г. ще носи наказателна отговорност за
евентуални престъпления, извършени от други е нелепа, но е възприета
безкритично от него, както и внушението, че чрез продажбата на трето лице ще
съхрани интересите на децата си. Наблюдаваната внушаемост и наивност са до
голяма обусловени от синдрома на дезадаптация и уменията на И., но в основата
им стои органичната мозъчна симптоматика. При изследванията са установени
редица отклонения, като на първо място следва да се отбележи започнала атрофия
на мозъчната кора. Още по време на хоспитализацията в А. болница е уточнено:
Пациент с органично емоционално лабилно разстройство. От около 3 месеца (т.е.
преди узнаването на диагнозата) отчита **************значителен повод. От
предходния ден, след като научил диагнозата си, станал тревожен, потиснат, не
можел да заспи. Изказва притеснение, че заболяването му е в краен стадий,
изказва идеи за безперспективност. Обективно: **************ективност.
Апсихотичен, отрича суицидни мисли и намерения. Назначена е терапия и се препоръчва
амбулаторно проследяване на състоянието и терапията. Органичната промяна на
личността се изразява най- вече с разстройства на афекта и подтиците, с
повишена раздразнителност или апатия, промяна в настроението, снижение на
творческите способности и възможно отпадане на диференцираността на характера.
Мисленето е повърхностно, решенията са импулсивни и се обуславят от ситуативни
фактори. Минали личностови качества често се изострят отчетливо, докато от
друга страна сложни личностови черти могат да бъдат отслабени. Последното се
изразява в намаление на дистантността и тактичността, в несъобразяване с
другите, егоцентризъм, в засягане на етичните чувства и оценки. Органичните
промени и свързани с тях дефицити възпрепятстват преодоляването на
адаптационното разстройство и позволяват поведението на Г. да се обуславя от
болестните му изживявания. Г. не е бил в състояние да осмисля събитията, да
предвижда последиците им, да отстоява позиции и да се грижи за интересите си.
От заключението на тройната
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че Г.Х.Г. не се води на
диспансерно наблюдение в ЦПЗ-П. и не е получавал психиатрична помощ в
заведението. Посещавал е специалисти психиатри и е провеждал лечение в
амбулаторни условия. Страда от неблагоприятно хронично протичащо заболяване- ******************************.
Начална ************ на мозъка. **************. В обсъжданото време – 27.12.2016г., Г. не е
бил в състояние да взема рационални решения, бил е податлив на външно влияние.
Не е могъл да преценява действията си и последиците от тях. Били са нарушени
възможностите му да защитава правата си и да се грижи за интересите си. В
основата на състоянието му са наличните органични промени, повлияващи характеристиките
на личността. Улеснена е настъпилата дезаадаптация, поради драматичното
стресогенно събитие и са затруднени личностовите възможности за компенсация. В
обсъждането трите вещи лица сочат, че в здравословното състояние на
подекспертния са настъпили постепенно особености, които в началото имали
недиференциран характер, причинявали са дискомфорт. С по-ясното им маркиране се
е наложило да търси механизми за възстановяване на обичайното си състояние,
както и да изяснява евентуален медицински проблем. Г. е бил подложен на редица
изследвания, в различни медицински заведения. Изясняването на състоянието и
уточняването на конкретно заболяване е отнело време, което е предпоставка наред
с дискомфорта да изпитва безпокойство, поради неяснотата. Повратен момент в
живота на подекспретния се явява времето през втората половина на 2016г.,
когато здравословното му състояние е изяснено с наличие на инфекциозно
заболяване. Спецификата на това страдание има особено обществено отношение,
поради прояви на нетолерантност, неразбиране и като цяло стигматизиращ
характер. С поставянето на диагнозата Г. се изправя пред перспективата за
вероятна лоша прогноза, провеждане на продължително лечение, което е на фона на
продължително усещане за здравословна непълноценност. Вероятните механизми на
придобиване на заболяването са подложили на изпитание отношенията му с брачната
партньорка. Били са изправени пред необходимост да обсъждат взаимната
коректност, да правят признания, да се отправят укори. Налице е било усещане за
злепоставеност. При гласност на случилото се, освидетелстваният е изживявал
натовареност, как това ще рефлектира върху най- близките му хора. Респективно е
имал неудоволствени изживявания, свързани с чувство на вина. Съобщено е, че
след поставяне на диагнозата, Г. е започнал съответното лечение. При връщане в
домашна среда отношенията в семейството не са били спокойни, стигало се е до
спречквания. Негативните персонални изживявания на двамата партньори са
затруднили комуникацията. На определен етап се е стигнало до прекратяване на
общото съжителство. Съпругата е била устроена в други отношения, а
подекспертият е останал сам, което е засилвало усещането му за загуба и самота.
В този период на физическа и емоционална уязвимост освидетелстваният е изпитвал
потребност от разбиране, съпричастие, усещане за сигурност и приютеност.
Получил е активно внимание, подкрепено с проявена инициатива от семейството на
своя роднина. Г. е последователен относно основните факти, които сочи като
причина за предприемане на сделката. Получил е убедително за него обяснение, че
няма заболяване, но има друг значим проблем. Преминавайки през периода на
разбиране за нелечимо заболяване с вероятен скорошен фатален край, разрушени
семейни отношения и усещане за опозоряване стига за внушението за загуба на
семейното имущество и лишаване на децата си от дом. Г. описва период, в който е
имал усещане за значимо възстановена физическа стабилност. Отхвърлил е идеята
за сериозното заболяване, успявайки да се дистанцира от професионално даденото
мнение по време на болничния престой и последващите консултации. Имал е
удовлетворение, че получава внимание, „забавления“ в дома на роднините си.
Ежедневието му е било организирано и с „поработване по двора“. Подекспретният
твърди, че по това време е получил допълнителни разяснения за последиците от
така нареченото негово неистинско заболяване. Бил е улеснен да затвърди
впечатленията си поради общата информация за организацията на здравеопазването
и чуваното за възможни нередности. За нивото на общата си преморбидна социална
компетентност и опит, Г. не може да обясни как е смятал, че е възможно да
прехвърли имот на друго лице и да „останат в нотариалния акт“ той и децата му.
Последователен е в твърденията си, че предприетата сделка е с цел да запази
имуществото си за децата си. Стореното не е моментен акт, касае се
административна процедура, която изисква участие в подготовка и официално
деклариране на съгласие. От свидетелските показания е видно, че Г. в месеците
преди изповядване на сделката е имал състояние променено от обичайното за него.
Добили са впечатления, че е променил трудовата си заетост и се е разделил със
съпругата си след възникнали влошени отношения. Част от свидетелите обръщат
внимание на влошеното соматично състояние и го описват като напълно адекватен.
Междувременно споделят, че е имал сериозни безпокойства за материалното си
състояние и перспективите и ежедневието му е било ангажирано с идеята да реши
важни въпроси. Поставен е акцент на семейните му отношения и заплахата
съпругата да го лиши от имущество. Въпреки заявеното, че е напълно адекватен,
представен е като много тревожен, притеснен и ангажиран с идеята да бъде
подведен и ограбен. Няма данни за оказана подкрепа като съвет или медиация за
изясняване на семейните отношения. Обяснено е, че е търсил активно помощ за
защита на материалните си интереси, но не са посочени конкретни категорични
факти за нуждата от това. Също така са описани странни прояви на хумор,
мнителност, стигаща до подозрителност. От медицинската документация е видно, че
оценката на състоянието на Г. в болнични условия, по времето на поставяне на
диагнозата е определила да бъде наблюдаван от психиатър. Основание за това е
обективизираното психично състояние към онзи момент, изводимите възможни
ситуативни реактивни състояния и обективизираните органични мозъчни промени,
които се съпровождат с особености в психичните сфери. Особеностите в
емоционалното му състояние са преценени като проява на емоционално лабилно
органично разстройство, на база на установените промени в мозъка и съдовата
система. Преценено е, че е необходимо да приема терапия. При поредната
консултация с психиатър, която е във време близко до изповяданата сделка е
установено **************** и отново е препоръчано лечение. То е съобразено с
наличната депресивна симптоматика и изразена тревожност. Екстремалните
преживявания могат да доведат до проява на синдромокомплекс, който според
спецификите на личностовата структура и наличието на увреден соматичен терен се
характеризира с различна тежест и особености на клиничната картина. Във времето
след сблъсъка с нежеланото непреодолимо преживяване може да се наблюдава остра
стресова реакция, **************** и постравматично стресово разстройство. При
внезапната среща със стресогенния фактор следва остра стресова реакция, която
се отличава с краткотрайност. В такова състояние е бил Г., когато в болнична
обстановка му е съобщено каква диагноза има. Има се предвид също, че тогава е
бил след продължително преживяване на дискомфорт- флуктуиращо ограничени
физически възможности и изпитване на болки, при неяснота до тогава за какво се
касае. В състоянието му е имало изразена емоционална лабилност, повлияваща
поведението, мисли за безперспективност и обреченост. Наблюдаваната
симптоматика е било съотносима към характеристиките на органичното емоционално
лабилно разстройство. Клиничната картина на острата стресова реакция се
отличава, както с богато разнообразие, така и с бързи видими за околните
промени в състоянието. Повлияно е адекватното реагиране стимулите на външната
среда. Интензивността на преживяванията може да доведе до неорганизирана
свръхактивност, а също така и до пълна липса на активност. Когато въздействието
на стресогенното събитие не може да се преодолее с капацитета на личността,
поради своята интензивност е възможно да се наблюдава ****************. Това е
състояние, което настъпва във времето до месец след силното стресогенно
въздействие. Ежедневното функциониране е нарушено поради прекомерно мисловно
ангажиране със случилото се. Налице е постоянна тревожност, възможно е
изпитване на страх, действената активност е съобразена с доминиращите
изживявания. Изразената емоционална лабилност създава условия за
недооценъчност, намалена критичност. Това води до податливост на външно
влияние, когато то поддържа и преекспонира личните опасения по определени теми.
Свидетелите са единодушни, че във времето след изясняване на диагнозата е бил в
изразено променено емоционално състояние, като са наблюдавани промени на афекта
в широк диапазон. Изглеждал е като непостоянен, междувременно целенасочен за
постигане на цели, съответни на изживяванията му. Демонстрирал е себеотносни
мисли за злонамереност и опасност от ощетяване. Приемал е подкрепа,
предоставена по начин, който поддържа неговите представи за житейската му
ситуация и вероятните рискове. Относно заболяването, споделя, че е улеснено и с
доверие е приел казаното, че няма такава диагноза, което се интерпретира като
защитен механизъм. Подекспертният отхвърля убедително представената реалност,
че страда от сериозно заболяване и се фокусира върху свързани със същото
заболяване евентуални неблагоприятни материални последици за него. Във времето
след значимо непреодоляно стресогенно събитие е възможно развиване на
постравматично стресово разстройство (****). То представлява закъсняла реакция
на преживяното травмиращо събитие, при продължаваща интензивност на
неудоволствените изживявания. Съзнанието е заето с детайли от първите моменти
на сблъсъка с драматичното, възможно е възпроизвеждане на сцени, сънища и
кошмари. В ежедневието се инициират разговори свързани с коментар и
преекспониране на темата, както и разнопосочни опасения. Наблюдава се
астеновегетативна симптоматика, която води до затормозване. При Г. тя е била
отежнена от наличната телесна увреденост. Функционирането е с нарушена
адаптивност, поради съобразяване на поведението с преживяванията. При
подекспертния са налице критериите на МКБ (международна класификация на
болестите) за диагнозата ****, които изискват задължително да е налице една от
следните две причини: изключително стресогенно житейско събитие, пораждащо
остра стресова реакция или други разстройства на адаптацията или значителна
житейска промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства, в резултат
на което се появява ****************. За да може **** да бъде поставено в
някакъв контекст, непосредствено след травматични събития, повечето от хората
(95%) изпитват психичен дистрес (Norris et al., 2003). Следователно, в ранните
етапи, психологичният дистрес е нормално явление. МКБ-10 описва „смесена и
обикновено променяща се картина“, включително „замайване, депресия, тревожност,
гняв, отчаяние, свръхактивност и оттегляне (социално)“ могат да бъдат
наблюдавани, но нито един вид симптом не преобладава дълго време. В следващите
дни, тези първоначални отговори могат да бъдат заместени със симптоми на ****,
които са трайни и специфични за личността. Разстройството причинява значителен
дистрес и влошена функция на когницията. Като обобщение, индивидът следва да е
бил изложен на тежко събитие (животозастрашаващо или с подобна тежест) и следва
да се наблюдават натрапливи симптоми, отбягване на напомнящи събитието знаци,
отрицателни промени в когницията и настроението и промени в нивото на
възбудимост. Тези описания са налице при подекспертният Г.. Няма стандартизиран
метод за степенуване тежестта на травмата. Също така, някои хора преживяват
много тежки травми, без да развият симптоми, докато други развиват убедителна
картина на **** след много по-леки епизоди. Следователно, съществуват
индивидуални фактори, които повлияват уязвимостта към разстройството, като в
случая това са настъпилите общоозъчни промени в резултат на заболяването и
диагностицирани като органична емоционална лабилност. Това е създало
необходимост да провежда лечение с психотропни препарати и да посещава
психиатър. Състоянието е било с изразени тревожно депресивни симптоми, които са
ситуативно изводими. Депресивните мисли имат свръхценностен характер и има основание
да се приеме, че са били поддържани до степен от някои околни. Определяща роля
в състоянието на Г. има установената органична емоционална лабилност. Тя
повлиява баланса на афективните отреагирания и резките колебания в
настроението, които носят белези на несъответност. Мисленето е с нарушена
задълбоченост и рационалност, поради което действията биват импулсивни и под
влияние на улеснената внушаемост. Стигмата, продължителното време на
диагностициране на заболяването, непрекъснатата потребност от внимание и
подкрепа са нарушавали оценъчните способности на Г. и оттам - годностите му да
се грижи за интересите си, да ръководи постъпките си, да взема правилни и
адекватни решения за защита на интересите си, да сключва правни сделки и да се
разпорежда с имуществото си. Описаните разстройства предполагат повишена
внушаемост и риск от манипулация от трети лица. Типичните отделни личностови
характеристики биват акцентирани ли с намалена изразеност. Експертизата приема,
че в обсъжданото време Г. не е бил в състояние да намира рационални решения за
справяне със сложни житейски ситуации, също така е бил податлив на външно
влияние за предприемане на действия. Не е могъл да преценява действията си и
последиците от тях. Били са нарушени възможностите му да защитава правата си и
да се грижи за интересите си. В основата на състоянието му са наличните
органични промени, повлияващи характеристиките на личността. На този фон е
улеснена настъпилата дезаадаптация, поради драматичното стресогенно събитие и
са затруднени личностовите възможности за компенсация. Понастоящем
подекспретният е в относително стабилно общо състояние с чести флуктуации. Има
се предвид необходимостта за отлагане на изследването, поради период на влошено
соматично състояние. Фокусиран е над здравословното си състояние, както и на
преосмислените неблагоприятни последици от изповядване на сделката. Демонстрира
достатъчно ясен спомен за детайли, но има колебания в мотивировката на
обсъжданото поведение и разбирането си за детайлите на извършената процедура.
Други доказателства
от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Съдът е сезиран с
конститутивен иск за унищожаване на договор за покупко-продажба, като ищецът
въвежда две основания за унищожаемост – по чл. 31, ал.1 от ЗЗД, поради това, че
към момента на сключване на договора, макар и дееспособен, не е могъл да
разбира или ръководи действията си, и по чл. 29 вр. с чл. 27 от ЗЗД, поради
това, че договорът е сключен от ищеца след като другата страна умишлено го е
въвела в заблуждение.
В константната
практика на ВКС е прието, че независимо от поредността, в която са изложени
основанията за недействителност на договорите, всички искове са предявени в
условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече
от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на
унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или
висяща недействителност. Начинът на съединяване не зависи от волята на ищеца (в
този смисъл - определение № 244/16.04.2013, по ч.гр.д. № 5990/2014г на ВКС, ІV г.о.).
и съдът разглежда всички въведени основания за недействителност на договора,
според тежестта на порока. В конкретния случай при условията на евентуалност
ищецът въвежда две основания за унищожаемост на договора, като съдът е длъжен
да ги разгледа подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради
неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките –
поради неспособност да се разбира или ръководят действията, поради заплашване,
поради измама, поради грешка, до най-лекия – поради крайна нужда (решение № 198
от 10.08.2015 г. по гр. дело № 5252/2014 г. на ВКС, ІV г.о.).
Предвид изложеното,
съдът намира, че първо следва да се произнесе по претенцията за унищожаване на
договора на основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, унищожаем е
договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си, като в чл. 32, ал. 2 ЗЗД е установен тригодишен
срок за упражняване на това право по искове ред, който започва да тече от деня
на сключването на договора. В решение № 305/08.04.2020 г. по гр. д. № 660/2019
г. на ВКС, ІV г. о. на ВКС, е прието, че двете предпоставки, при които възниква
унищожаемостта на договора, а именно лицето при сключването му да не е могло да
разбила или да ръководи действията си, са дадени алтернативно, т. е. достатъчно
е наличието само на една от тях, за да бъде унищожен договора, но могат да
съществуват и кумулативно. Касае се такова състояние, при което лицето, макар и
формално да е дееспособно, не е в състояние да прецени правилно значението и
съдържанието на извършваните от него действия, както и последиците от същите.
Възможно е лицето макар и да разбира действията си, да не може да ги ръководи.
Това състояние може да се дължи както на обективни причини - болест, травма и
други подобни, така и на субективни причини - употреба на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества. При него лицето не е в състояние да действа
съзнателно и разумно, така че да може свободно и без външна намеса да формира и
изрази волята си. Същото може да с различно времетраене - може да е
краткотрайно или продължително, като от значение за унищожаемостта по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е то да е налично към
момента на сключване на договора. С Решение № 62/23.06.2020 г. по гр. д. № 3302/2019
г. на ВКС ІІІ г. о. на ВКС е разяснено, че за фактите от душевния мир -
неразбирането или невъзможността да ръководи дейността, се прави извод от
поведението на лицето и/или от съдържанието на договора. Поради това съдът
освен преценка на медицинския критерий, е длъжен да обсъди и юридическия
критерий за фактическата неспособност. В случая всички събраните доказателства
кореспондират помежду си – така, свидетелските показания, включително на част
от свидетелите доведени от ответната страна, сочат, че ищецът по времето,
когато договорът е бил сключен, е бил в тежко емоционално състояние, съобщават
прояви за обърканост във възприятията му – сочи се, че не бил в час, не можел
да смята, или пък считал, че съпругата и приятелят й ще му продадат къщата,
искал да я прехвърли на братовчедка си от страх да не му я продадат, казвал, че
иска да е на наш човек, за да я запази за децата, психически бил разстроен,
непостоянен, плачел, заключвал се вкъщи и пр. Свидетелските показания пряко
кореспондират с медицинските документи – епикриза от А. болница, при която са
направени първите констатации за състоянието на ищеца органично емоционално
лабилно разстройство, поставената диагноза от *** С.А.- ****************, което
е класифицирано като психично заболяване, и двете съдебно-психиатрични
експертизи, която пряко кореспондират с гласните доказателства и медицинските
документи. Отделно, установено е и органицно заболяване на мозъка, подробно
обсъдено от експертите. Вещите лица обосновано дават заключение, че към момента
на сключване на процесния договор, ищецът не е могъл да взема рационални
решения, не е могъл да преценява действията си и последиците от тях. Отделно,
установено е по несъмнен начин болестното му състояние. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели и от двете страни относно обективното
състояние на ищеца в края на 2016 г., като счита, че различията помежду им се
дължат на различия в оценките, и в самото променливо поведение на ищеца по това
време. Съдът кредитира изцяло и двете заключения по съдебно-психиатричните
експертизи, като кореспондиращи помежду си и с останалите събрани
доказателства, включително като подкрепени от неоспорените медицински
документи.
При съвкупната преценка на събраните в
производството по делото доказателства, съдът достигна до извод за
основателност на предявения конститутивен иск.
Съдът, като цени заключението на медицинските
експертизи, счита, че към момента на сключване на договора за кредит, ищецът е
страдал от разстройство на съзнанието, което е довело до невъзможност на ищеца
да разбира свойството и значението на извършеното – т. е. налице е първата
хипотеза по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Това е така, тъй като
ищецът е сключил договор за покупко-продажба с цел да запази имота за децата
си, което и фактически, и юридически е невъзможно. Съдът за да достигне до този
извод цени свидетелските показания,включително на свидетеля, доведен от
ответницата, който изрично подчертава, че ищецът е имал за цел „да спаси“
къщата за децата си, като я даде на „наш човек“, т.е. към онзи момент ищецът не
е разбирал последиците то сключване на договор за покупко-продажба.
По изложените съображения, искът с правно
основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи, като
се постанови унищожаемост на сключения между страните договор за покупко-продажба.
Предвид уважаване на иска за ней-тежкия въведен от ищеца порок, водещ до
унищожаемост на договора, съдът не следва да се произнася по евентуално
въведения – за унищожаемост поради измама по чл. 27 вр. с чл. 29 от ЗЗД.
ОТНОСНО разноските:
Следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът
да осъди ответниците да заплатят на иска деловодни разноски както следва:
сумата от 179.77 лева за внесена държавна така, сумата от 850.00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 260.00 лева за възнаграждение на
вещо лице и сумата от 20.00 лева, разноски за призоваване на свидетел.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, сключеният между Г.Х.Г.
с ЕГН ********** *** като продавач и Н.Х.И. с ЕГН ********** *** – като купувач,
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2012 г., сключен с
нотариален акт № 50, том V, рег.№ 8814, дело № 815/2016 г. на ***С.Р. с рег. №
099 на НК и район на действие - района на Карловски районен съд, акт № 4, том
21, дело № 3991/2016 г. на СлВп при Карловски районен съд, за следния недвижим
имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 1190 (хиляда сто и
деветдесет) кв.м, находящо се в село В.Л., К.община, при граници и съседи: от
две страни улици, УПИ ****и УПИ ****, с административен адрес: ул. *******,
съставляващо ПИ № ********) в квартал 89 (осемдесет и девети), за който е
отреден УПИ ****(********), в който ПИ 671 участва с 1100 (хиляда и сто) кв.м,
като регулацията не е приложена, ВЕДНО с построените в имота жилищна сграда с
площ от 146 (сто четиридесет и шест) кв.м и второстепенна постройка с площ от
49 (четиридесет и девет) кв.м, тъй като към момента на сключване на договора
ищецът не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, ПО ИСКА, ПРЕДЯВЕН
от Г.Х.Г. с ЕГН ********** ***, действащ лично и със съгласието на попечителя
си С.Г.Г. с ЕГН ********** против Н.Х.И. с ЕГН ********** *** и И.Б.И. с ЕГН **********,
починал в хода на процеса и на негово място конституиран правоприемника му Ц.И.И.
с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗД, Н.Х.И.
с ЕГН ********** *** и Ц.И.И. с ЕГН ********** *** да заплатят на Г.Х.Г. с ЕГН **********
***, действащ лично и със съгласието на попечителя си С.Г.Г. с ЕГН **********
деловодни разноски в общ размер на 1309.77 лева (хиляда триста и девет лева
седемдесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: