ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1915
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Борис Д. Илиев
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501842 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба с вх.№ 44809/03.06.2022 г., депозирана
от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт И.Н.,
против разпореждане № 11968/26.05.2022 г., постановено по ч.г.д.№ 902/2022 г. по
описа на РС Пловдив, в частта с която жалбоподателят е осъден да заплати на
Адвокатско дружество „Гърбев“, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Братя
Пулиеви“№ 1, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 180,00 лева (сто и
осемдесет лева) адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
заповедното производство.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност на
атакуваното определение, поради допуснато съществено процесуално нарушение и
противоречие с материалния закон. Съдържа се оплакване, че първостепенният съд не
е взел предвид и не се е произнесъл по подадена от жалбоподателя нарочна молба, с
която се възразява за липсата на предпоставки за получаване на безплатна правна
помощ от длъжника. Поддържа се, че в случая не са налице предпоставки за
определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
доколкото по делото липсват доказателства за това, че длъжникът е материално
затруднено лице. Сочи се, че относно преценката за наличие на последното, по
аналогия, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, сочеща
релевантните за това обстоятелства, а именно доходите на лицето и неговото
семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното
положение, здравословното състояние, трудова заетост и възраст. Във връзка с
предявеното, поддържано и пред въззивната инстанция, възражение за липса на
1
основание за предоставяне на безплатна правна защита на длъжника, са ангажирани
доказателствени искания за изискване на справки: 1) от НАП относно трудовата
заетост на длъжника; 2) от служба „Местни данъци и такси“ гр. Тунджа – относно
недвижими имоти на длъжника; 3) от Национална база данни „Население“ – относно
семейното положение на длъжника и 4) от КАТ – относно регистрирани МПС на
длъжника. Сочи се съдебна практика. Отправено е искане обжалваното определение в
атакуваната част да бъде отменено и искането за присъждане на разноски да бъде
оставено без уважение.
В срок е постъпил отговор от Адвокатско дружество „Гърбев“, чрез адвокат
Д.Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат съображения в
подкрепа на обжалваното разпореждане в атакуваната му част, като се моли то да бъде
потвърдено. Сочи се, че предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата не
подлежат на съдебен контрол, поради което и съдът не следва да събира доказателства
в тази посока.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, поради което следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч.г.д. № 902/2022 г. по описа на РС Пловдив е об-
разувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
подадено от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Н. Г. Н., ЕГН **********
за вземания по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за открит
акаунт № 15888473002, сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и длъжника, а именно: 715,20 лева – главница, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, които
вземания са прехвърлени от кредитора в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД по силата на приложение № 1/18.10.2019 г. към Договор за прехвърляне
на вземания (цесия) от 15.10.2018 г.
Искането е уважено и за посочените вземания е издадена заповед №
461/25.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С оглед
постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от длъжника, до заявителя са
дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, че може да предяви иск за вземането си.
Това е сторено с разпореждане № 7836/05.04.2022 г., връчено на 14.04.2022 г.
Впоследствие, тъй като в срока по чл. 415 от ГПК заявителят не е представил
доказателства за заведен установителен иск, с разпореждане № 11968/26.05.2022 г.,
издадената заповед № 461/25.01.2022 г. е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 от
ГПК, а производството по делото, прекратено, като в полза на Адвокатско дружество
2
„Гърбев“ е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
в размер на 180,00 лева за оказана безплатна правна помощ на длъжника в заповедното
производство. За да присъди последните районен съд е приел, че по делото са
представени доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 38, ал. 2 от ЗА и че
дължимият размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде 180,00 лева.
Изводът на съда за дължимост на разноски за предоставената в заповедното
производство безплатна правна помощ на длъжника е правилен.
По общото правило на чл. 32, ал. 1 от ГПК длъжникът в заповедното
производство има право на процесуално представителство и защита от адвокат. В
хипотезата на обезсилена заповед за изпълнение и прекратено заповедно производство
разноски, във връзка с предоставената защита, му се следват на основание чл. 78, ал. 4
от ГПК. Когато процесуалният представител на длъжника е оказал правна помощ в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, той има право на адвокатско възнаграждение,
определено в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание
за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не изследва
налице ли е основанието за предоставяне на безплатна правна помощ, доколкото
договарянето на подобен вид защита е изцяло в правомощията на страните по договора
- упълномощител и упълномощен ( определение № 327/18.06.2018 г. по г. д. №
4988/2017 г., I г.о. на ВКС и определение № 100/2.06.2022 г. на ВКС по ч. г. д. №
1154/2022 г., II г. о. на ВКС). В същия смисъл е и определение № 203/17.05.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1518/2021 г., I т. о. на ВКС, в което е прието, че наличието на
обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА не подлежат на съдебен контрол.
В конкретния случай възражение по чл. 414 от ГПК е подадено, чрез адвокат
Д.Б., като в него е обективирано искане за определяне на възнаграждение за
процесуалното представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Към възражението са
представени адвокатско пълномощно и договор за правна защита с включена
договорка по чл. 3, ал. 1, че правната помощ е предоставена безплатно, тъй като
доверителят не разполага с достатъчно средства (л. 54 гръб – л. 55 от делото на РС).
Посоченото е достатъчно за определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА на адвокатското дружество предоставило безплатна правна помощ, при наличие на
общата предпоставка по чл. 78, ал. 4 от ГПК, за което няма спор. Дължимото
възнаграждение се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 от ЗА
в размер, в рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което и доказателствените искания,
предявени с частната жалба се явяват неотносими.
До същите крайни изводи е достигнал и решаващият състав на РС Пловдив,
3
поради което подадената частна жалба се явява неоснователна, съответно атакуваното
с нея разпореждане, в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11968/26.05.2022 г., постановено по ч.г.д.№
902/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е осъдена да
заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Братя Пулиеви“№ 1, адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 180,00
лева (сто и осемдесет лева).
В необжалваната част разпореждането е влязло в сила.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4