РЕШЕНИЕ
гр.София, 02.01.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети и девети ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл.с. ПЛАМЕН
ГЕНЕВ
с участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурора Любомир
Мирчев след като разгледа докладваното от съдия Борисова внохд № 4687/2018 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към
въззивна жалба на адвокат Г.У. – служебен защитник на подсъдимия Д.Р.М. срещу
присъда от 03.07.2017 г. постановена по нохд № 4446/2016 г. по описа на СРС,
НО, 16 състав, с която подсъдимия е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК,
за това, че на 08.05.2014 г. в гр. София, ж.к. „*****, на площадката пред
апартамент № 46 като непълнолетен, но разбирал свойството и значението на
постъпките си и могъл да ги ръководи, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон
„Самсунг S 5230" на стойност от 45 /четиридесет и пет/ лева, собственост
на П.Д.З., от владението на малолетния й син С.С.С., с намерение противозаконно
да го присвои като употребил за това заплаха - насочил към С.спринцовка, пълна
с червена течност и му заявил, че ако не му даде телефона си, ще го убоде, в
резултат на която заплаха С.дал на М. телефона си, като на основание чл.58а,
ал.1 НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, което на основание чл.69,
ал.1 НК е отложено за изпитателния срок от 3 /три/ години. Със същата присъда в
тежест на подсъдимия М. са възложени и направените по делото разноски на
основание чл.189, ал.3 НПК в размер на 482,44 лева, които да бъдат заплатени по
сметка на СДВР.
В депозираната
въззивна жалба и допълнение към въззивна жалба се твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна, т.к. е постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в хода на проведеното пред
първия съд съдебно следствие не са се събрали достатъчно доказателства, от
които да се изведе извод, че е налице извършено деяние от подсъдимия М.. Според
жалбоподателят съществува съмнение за това дали случилото се отговаря изцяло на
показанията на пострадалия, защото осъдителната присъда се основава на неговите
показания и на заинтересовани лица от кръга на семейството. Посочва се, че
криминалната проявеност на подсъдимия не може да се приеме за негова вина, а също
така и да се приеме, че въз основа на това обстоятелство
той е виновен по повдигнатото му обвинение. Моли първоинстанционната присъда да
бъде изменена, като се определи наказание в по-малък размер.
С жалбата не са направени искания за събиране на нови
доказателства.
С определение постановено по реда на чл.327 НПК,
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно
следствие.
В хода на съдебното производство пред въззивната
инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия М., адвокат Г.У. от САК
поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея. Моли въззивния съд да
уважи същата по изложените в нея съображения като постанови решение, с което да
отмени първоинстанционната присъда, която е завишена по размер.
Подсъдимият М., поддържа казаното от своя адвокат.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита
жалбата за неоснователна. Поддържа, че постановената от първоинстанционния съд присъда
е правилна, обоснована и законосъобразна, базирана на доказателствата по
делото, от които по безспорен и категоричен начин се установява авторството на
деянието за подсъдимия. Сочи, че определеното наказание е в рамките на закона и
е съобразено, както с тежестта на деянието, така и с личността на дееца.
В последна си дума, предоставена на основание чл.333,
ал.2 НПК, подсъдимия М. заявява, че не е знаел защо е там. Нямал спомени дали е
подавал жалба, дали е заплашвал дете със спринцовка и, че е бил осъден за това.
Моли да му се намали наложеното с присъдата наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните изложени във въззивната жалба и допълнения
към нея и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие по глава двадесет и седем от НПК, а именно по реда на чл.371, т.2 НПК по искане на подсъдимия М.. При прилагане на диференцираната процедура, районният съд е разяснил по реда на чл.372, ал.1 НПК правата на подсъдимия по чл.371 НПК и го е уведомил, че съответните доказателства събрани в хода на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След разясняване на правата на подсъдимия М., същият е признал всички факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират други доказателства за тези факти. Районният съд с протоколно определение по реда на чл.372, ал.4 НПК е обявил, че при постановявате на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При пълната служебна проверка на присъдата въззивният
съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага
внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Оценъчната дейност на
съда не е довела до логически грешки, волята му е обективирана ясно и точно,
което позволява проверка на изведените фактически констатации.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя
възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, която се
основава на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателствени средства, писмени доказателства и средства за тяхната проверка,
а именно: показанията на свидетелите П.З., С.С., А.С.и В.П., протокол за
разпознаване на лица и предмети и изготвен към него албум; протокол за
доброволно предаване; заключението по изготвената съдебно-оценителна
експертиза, заключенията на комплексните психиатрични и психологични експертизи,
справка за съдимост за подсъдимия М., направеното самопризнание на подсъдимия
по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и всички останали приложени и приети
писмени доказателства в хода съдебното производство по делото.
При това положение се установява следното от
фактическа страна, а именно:
Подсъдимият Д.Р.М. е на ** години, роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, не работи, живущ ***, с ЕГН **********. Същият е осъждан за престъпление по чл. 198,
ал. 1 от НК и е известен на ИДПС.
На 08.05.2014 г. подсъдимият М. ***, в района на ж.к.
„Зона Б-5“. Около 18,30 часа малолетният свидетел С.С.С., който към инкриминираната
дата бил на 10 години се прибирал към дома си в ж.к. „Зона Б-5“, бл.11.
Свидетелят С.С.минал в близост до спирка на масов градски транспорт, където се
намирал и подсъдимия М.. Подсъдимият М. попитал свидетеля С.колко е часа. За да
отговори на въпроса свидетеля С.извадил мобилния си телефон марка „Самсунг S
5230“, собственост на неговата майка свидетелката П.Д.З., след което казал на
подсъдимия М. колко е часа. В този момент подсъдимият М. видял мобилния апарат
и взел решение да го отнеме. В изпълнение на намерението си подсъдимият
проследил свидетеля С.до бл. 11 в ж.к. „Зона Б-5“, влязъл във входа на блока
заедно със свидетеля С., а след това се качил в асансьора заедно с него.
Двамата заедно слезли на площадката на 10 етаж. Пред апартамент № 46
подсъдимият М. извадил и насочил към малолетния С.спринцовка пълна с червена
течност и му заявил, че ако не му даде телефона си, ще го убоде със
спринцовката. Свидетелят С.се изплашил много, да не бъде заразен с червената
течност от спринцовката, поради което и дал на подсъдимия М. мобилния телефон.
Подсъдимият М. взел телефона, след което избягал по стълбите към изхода на
блока. Пострадалият С.споделил с родителите си за случилото се, а те от своя
страна подали сигнал към органите на МВР.
В хода на досъдебното производство е проведено
процесуално следствено действие разпознаване на лица и предмети, при което свидетеля
С.разпознал подсъдимия Д.М., като лицето, което е насочило към него
спринцовката с червена течност в нея и му е взел мобилния телефон. За
проведеното действие по разследването е съставен протокол при спазване на
разпоредбата на чл.170 НПК, който е подписан от присъстващите поемни лица.
От заключението
на назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на
инкриминирания телефон към датата на
деянието е 45,00 лева, при минималната работна заплата за страната в размер на
340 лева за този период.
От заключението на приетата комплексна психиатрична и
психологична експертиза се установява, че при подсъдимия Д.М. е налице
зависимост от опиев тип - хероинова зависимост, която не е същинско психично
заболяване и не се приравнява към продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието по смисъла на чл.33 НК. От заключението на експертите се
установява, че същият има трайна нагласа за асоциално поведение. Според експертизата
при подсъдимия била налице психическа годност да разбира и ръководи действията
си, като към датата на деянието подсъдимия М. е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, независимо от непълнолетната си
възраст.
От заключението на приетата комплексна психиатрична и
психологична експертиза се установява, че свидетелят С.С. С.е психически здрав,
без установени анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване,
което да може да бъде приравнено към продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 НК. Вещите лица посочват, че при
пострадалия не е установена склонност към фантастно преработване на възприети
от него обстоятелства от обективната действителност. Според тях свидетеля С.С.притежава
свидетелска годност за инкриминирания инцидент и може да дава годни показания,
както и да участва в производството.
При така установената фактическа обстановка, районният
съд е извел и правилни фактически изводи, въз основа на извършения анализ на
доказателствената съвкупност събрана по делото. Видно е в случая, че събраните
в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и
писмени доказателства, както и средства за тяхното проверка са еднопосочни,
логични и последователни, поради което районния съд с оглед на разпоредбата на
чл.373, ал.3 във вр. с чл.372, ал.4 НПК не следва да извършва детайлен анализ
на същите. Независимо от това, законосъобразно районния съд е преценил, че
събраните по делото доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия М. и
това е така, защото в случая всички действия по разследването и съставените
протоколи за тях са извършени правилно и законосъобразно, а чрез показанията на
разпитания по делото свидетел С.се установява по несъмнен и категоричен начин
авторството на деянието спрямо подсъдимия М.. Законосъобразно районния съд е
оценил и средствата за проверка и доказване, като им е дал вяра, поради
обстоятелството, че същите изясняват не само авторството на деянието, но и
изпълнителните действия извършени от подсъдимия М., които от обективна страна
са довели до настъпване на обществено опасния резултат за свидетелите С.и З...
Правилни и законосъобразни са и правните изводи на
районния съд, т.к. почиват на безспорно и категорично установената по делото
фактическа обстановка. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че подсъдимия М. е извършил престъплението по чл.198, ал.1, вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК, т.к. е осъществил, както неговите обективни, така и
субективни признаци. Това е така, защото изпълнителното деяние на
престъплението по чл.198, ал.1 НК го характеризира като съставно престъпление и
включва в себе си два акта, които са взаимосвързани, осъществени въз основа на
едно решение и са насочени към една и съща цел. Между двата акта, съставляващи
изпълнителното деяние на грабежа съществува функционална връзка. Единият акт на
изпълнителното деяние на престъплението „грабеж” се изразява в употребата на
сила или заплашване, т.е. на физическа сила или психическа принуда по отношение
на владелеца на движимата вещ, предмет на престъплението. Използваната сила от
дееца е начин, метод за сломяване на съпротивата на владелеца и така той
създава условие за отнемането на вещта. Поради това при грабежа по чл.198, ал.1 НК отнемането на вещта трябва да съвпада по време с упражняваната сила и
принуда или да следва веднага след нея. Употребата на сила е физическото
въздействие, било пряко върху личността на владелеца на вещта или на друго присъстващо
лице, било върху самата вещ и чрез нея - върху владелеца. Другият акт от
изпълнителното деяние на престъплението „грабеж” е отнемането на вещта, а
именно в изпълнение на своите намерения, деецът прекъсва фактическата власт
върху предмета на престъпление и установява своя фактическа власт върху него.
В настоящият случай отнемането е извършено от подсъдимия
М. чрез психическо въздействие, изразяващо се в заплаха, че ако свидетеля С.не
му даде телефона си, ще бъде убоден със спринцовка с неустановена в нея червена
течност. Подсъдимият М. е установил своя фактическа власт върху инкриминираната
вещ веднага след отнемането й от свидетеля Станков, а в последствие я е отнесъл
със себе си в неустановена посока. С тези свои действия подсъдимия М. е
осъществил състава на престъплението „грабеж“.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
функционална връзка между отнемането на веща и употребената заплаха респ.
психическа принуда, като последната се явява метод за сломяване на съпротивата
на пострадалия и улесняваща отнемането. Грабежът е престъпление против
собствеността, тъй като засяга имуществени права, а използването на заплаха е
само с цел улесняване на отнемането.
Правилни и законосъобразни са изводите на СРС и
относно субективната страна на деянието, т.к. същото може да бъде осъществено
само при форма на вината, пряк умисъл. Деецът следва да съзнава, че вещта се
намира във владението на другиго, че тя е чужда, че владелецът не е съгласен тя
да му бъде отнета и че това несъгласие се преодолява чрез упражняването на
заплаха. Още при използването й, деецът цели да установи своя фактическа власт
върху предмета на престъплението и извършва деянието с намерението да го
присвои, а такова намерение е налице,
когато той желае след деянието да се разпореди с предмета в свой или чужд
интерес. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминирания мобилен телефон е чужд, но
независимо от това го е отнел от владението на свидетеля С.с намерение
противозаконно да го присвои, като е съзнавал, че за установяване на своя
фактическа власт върху него използва психическа принуда.
Подсъдимият Д.М. е бил в ниската граница на
непълнолетието (на 15 години и 7 месеца) към датата на извършване на
престъплението, но е имал нормално развит интелект и изграден социален опит във
връзка с обществено неприемливото си поведение, поради което е бил способен да
прецени характера, значението и противоправността на конкретното деяние и не е
действал поради лекомислие или увлечение, които обстоятелства се установяват и
от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета в
хода на съдебното следствие комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза на подсъдимия.
С оглед на гореизложеното, въззивния съд намира за
правилни и законосъобразни правните изводи на районния съд, чрез които по
несъмнен начин се установява, че с действията си от обективна и субективна
страна, действайки с пряк умисъл, подсъдимият М. е осъществил състава на
престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, поради което го е
признал за виновен в извършване на това престъпление.
При правилна преценка на събрания доказателствен
материал и на установената по делото фактическа обстановка, първостепенният съд
е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е съобразил факта, че
производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил
да не се събират доказателства за тези факти при постановяване на съдебния акт
– присъда. В настоящият случай, районният съд законосъобразно е определил
наказанието на подсъдимия М. при условията, визирани в разпоредбата на чл.58а НК, т.к. след като е постановил определение по смисъла на чл.372, ал.4 НПК, то
за този съд е била налице задължителната за прилагане процесуално правна норма
на чл.373, ал.2 НПК, а именно, че следва да определи размера на наказанието на
дееца при условията на чл.58а НК. За да се определи наказанието на дееца при
условията материално правните предпоставки на чл.58а, ал.1 НК съдът следва да
се ръководи от Общата част на НК и да прецени наличието на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Районният съд правилно е отчел като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на дееца към датата на
деянието и изключително младата му възраст, а като отегчаващи вината
обстоятелства – особената дързост, последователност и планираност в действията
на подсъдимия М., изразяваща се в това, че инкриминираното деяние е осъществено
в светлата част на денонощието, на обществено място, по отношение на малолетно
лице, лишено от възможност за самоотбрана и чрез използването на предварително
подготвена за целта спринцовка с неустановена в нея по съдържание червена
течност. Отделно от това, първостепенният съд правилно е съобразил и
обстоятелството, че въпреки ниската си възраст от 16 години, подсъдимият е с
трайно изградени престъпни навици и проявява тотално незачитате на правата на
граждани и установения в обществото правов ред. С оглед на изложеното районният
съд правилно е преценил, че не може да бъде приложена нормата на чл.55 от НК,
доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като в тази връзка правилно е определил наказанието при
условията на чл.58а, ал.1 НК. Въззивната инстанция, счита, че така определеното
от първостепенния съд наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години,
намалено с 1/3 в съответствие с чл.58а, ал.1 НК, се явява напълно справедливо.
След намаляване на така определеното наказание „Лишаване от свобода” с 1/3, на подсъдимият е наложено наказание
„Лишаване от свобода” в размер на една година, което правилно и в съответствие
с разпоредбата на чл.69, ал.1 НК е отложено за срок от три години. При така
установените от районния съд отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, правилно е определено наказанието и неговия размер, т.к. така
определеният размер и според настоящият съдебен състав в пълна степен ще
изпълни целите на наказанието или най-вече на специална превенция по отношение
на подсъдимия М., визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
С оглед изхода на делото законосъобразно са определени
и присъдени в тежест на подсъдимия М. на основание чл.189, ал.3 НПК направени
по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 482,44 лева
по сметка на СДВР.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намери първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен след
извършената служебна проверка, т.к при
неговото постановяване не се констатира
неправилно приложение на материалния закон или допуснати процесуални нарушения,
които да налагат неговото изменение или отмяна, поради което обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена изцяло като правилна, законосъобразна и
обоснована.
Така мотивиран и на основание чл.338, вр. с чл.334,
т.6 НПК, СГС, НО, ХIII въззивен състав,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 03.07.2017 г., постановена по НОХД № 4446/2016 г. по описа на СРС,
НО, 16 -ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.