№ 1212
гр. Русе, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520102935 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от непълнолетната Й. В. Х., действаща лично и със
съгласието на своя баща и законен представител В. К. Х. срещу
непълнолетния М. Г. Д., представляван от своя баща и законен представител Г.
И. Д., в която се твърди, че страните са били в интимна връзка през периода от
месец ноември 2021г. до месец август 2022г. Няколко месеца след
преустановяване на връзката им, от началото на 2023г., ответникът започнал
ежедневно да следи молителката, да я чака пред дома й, пред училището, в
което учи, да я дърпа за дрехите когато я види, да й звъни по телефон от
различни телефонни номера и да я заплашва, включително и с нож. Въпреки
многократните й молби да я остави на мира и да не я търси повече за нищо, по
никакъв повод той продължавал по яростно да я напада и притеснява през
цялата 2023г. От обиди и закани действията му се прехвърлили и във
физическа саморазправа.
Твърди се, че на 27.10.2023г. в близост до дома на молителката
ответникът я пресрещнал, ударил й шамар през лицето и я ритнал в тялото и
бедрата. На следващият ден отново в близост до дома й я дърпал за дрехите,
ритал и удрял с юмрук в корема. Стигнало се до там, че тя се страхувала да
1
излиза сама. Наложило се родителите и други близки да я придружават до
училище. Имало и множество подадени сигнали на тел. 112, но въпреки това
ответникът не се съобразявал с никого и с нищо.
Твърди се, че на 30.04.2024г. около 16.00 ч. молителката напуснала
дома си, за да отиде на зъболекар, който се намирал в близост. Тъй като се
страхувала да се движи сама помолила приятелката си Г. да я придружи.
Малко след като двете момичета се отправили към блок „Теодора“ се появил
М., който тръгнал след тях. Започнал да обижда Й. с думите „боклук“,
„отрепка“, „наркоманка“, да я плюе, да се заканва, че ще я пребие, че ще става
все по-лошо и няма да види бял ден. Дори посегнал с крак да ритне и
приятелката й Г., а молителката се опитала да я защити заставайки пред нея. В
този момент ответникът грабнал телефонът й „Самсумнг S8+“, който държала
в ръце и я блъснал силно. Поради тази причина тя страшно се изплашила и
позвънила на майка си от телефона на своята приятелка. Майка й веднага
пристигнала на място пред зъболекарския кабинет, но М. вече бил избягал.
По случая били сигнализирани правоохранителните органи.
Също така на 02.05.2024г. около 21.30ч. Й. се прибирала в дома си с
тротинетка. Позвънила по телефона на баща си да й отвори гаража където да
вкара превозното средство. В този момент отново се появил М., който я
блъснал от тротинетката, при което тя паднала на земята и натъртила тялото
си. Двама свидетели очевидци й помогнали да се изправи. След това
ответникът избягал в неизвестна посока. За случая отново били сигнализирани
органите на полицията.
По изложените съображения се моли да бъде издадена заповед за
защита, с която ответникът М. Д. бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Й. В. Х. и да му се наложи забрана да
приближава жилището й на посочения в молбата адрес, учебното заведение, в
което учи, както и местата й за социални контакти и отдих за М.ално
предвидения от закона 18-месечен срок. Моли се и да му бъде наложена
забрана да осъществява контакти с нея под каквато и да е форма. Претендират
се и направените по делото разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва изцяло изложените в молбата факти и
обстоятелства, на които се основава тя. Отрича ответникът да е имал
твърдяното агресивно поведение спрямо нея. Изразява становище, че
2
производството следва да бъде прекратено, тъй като дори и доверителят му да
е проявил някаква форма на агресивно поведение срещу молителката,
възрастта на страните и отношенията в които се намирали не можели да
квалифицират поведението му като „домашно насилие“.
Въпреки дадените от съда указания, намиращи правното си основание
в чл. 15, ал.1 ЗЗДт, ответникът не се явява за изслушване в проведените общо
три открити съдебни заседания по делото, без да се сочат и представят
доказателства за наличието на уважителни причини за неявяването му.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени и
гласни доказателства по делото, че страните се познават, поддържали са
„интимна връзка“ по смисъла на § 1 ЗЗДН – в продължение на повече от 60
дни са имали трайни лични, интимни и сексуални отношения, без да споделят
общо домакинство.
За последните два акта на домашно насилие по молбата, молителката е
представила декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която е посочила отправените
от ответника към нея обидни и заплашителни думи, както и блъскане,
включително и довело до падането й от тротинетка.
Молителката е представила и СМУ, в което са описани телесни
увреждания, кръвонасядания по горните крайници, които според съдебния
медик биха могли да бъдат получени от описан инцидент на 28.10.2023г. , при
който е била блъскана и дърпана от бившия си приятел (ответника).
В изготвения по случая социален доклад от ДСП – Русе се съдържат
данни за противообществени прояви и на двете страни, за които са им
налагани мерки от МКБППМН, както и за наличието на близки интимни
отношения които са имали и последвалото влошаване на отношенията им и
„раздялата им“, последвана от множество конфликтни ситуации, за които са
подавани сигнали от молителката до полицейските органи.
Според приложена по делото справка от ОД МВР – Русе, има
регистрирани четири сигнала за осъществени от М. Д. актове на насилие по
отношение на Й. Х., по които е извършена проверка и събраните материали са
предадени на РП – Русе. В една от докладните записки на полицейските
служители се съдържат данни за това, че при един от инцидентите, за който е
3
извършено посещение на място (от 07.07.2024г. и след образуване на
настоящото производство), ответникът е отправял обиди по отношение на
молителката и неин приятел, след което е счупил стъкло на входна врата на
жилищен блок, където са се срещнали.
Свидетелката Г. К. А. установява, че е била свидетел очевидец на много
случки, при които след като страните прекратили интимната си връзка („били
гаджета“), ответникът преследвал Й., причаквал я, отправял към нея обиди и
заплахи. На 30.04.2024г. свидетелката била заедно с Й., като я придружавала
до зъболекарския кабинет. М. изскочил от ъгъла на отсрещния блок и
започнал да отправя обиди към молителката „наркоманка, боклук“, заплашил
я, че „ще съжалява“. Агресията му прераснала във физическа, започнал да
„налита на бой“, ритнал свидетелката и измъкнал телефона на молителката,
която застанала пред приятелката си. Също така свидетелката знаела от
приятелката си за инцидента при който М. я блъснал и паднала от
тротинетката, както и за множество други случаи при които я следил, дебнел,
обиждал, дори и удрял, част от които лично видяла.
Свидетелят Е. В. В. установява, че се познавал с молителката, познавал
и бившият й приятел М.. Знаел от нея, че той постоянно я следи и заплашва.
Имало случаи в които В. ставал свидетел на такова поведение на ответника,
при което следи Й., включително и докато били заедно с нея. В един от
случаите през месец ноември миналата година ответникът казал на свидетеля
„няма да се занимаваш с нея“. Той ревнувал бившата си приятелка и
проявявал агресия, когато била с други момчета.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство, които обитават едно жилище
или в интимна връзка. Според легалната дефиниция на § 1. т.6, „интимна
връзка" представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и
сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол,
независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване,
4
съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон.
Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с
продължителност поне от 60 дни. В случая няма спор по делото, че страните
са били в „интимна връзка“, с оглед на което и предвид сочените актове на
насилие в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, молбата се
явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на
спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са описани
конкретни актове на насилие, които се изразяват в следене, дебнене, отправяне
на обидни думи и заплахи, последвани и от физическа агресия - блъскане и
удряне. В подкрепа на твърденията на молителката са ангажирани както
писмени така и гласни доказателства. Съвкупната преценка на същите дава
основание да се приеме, че изложените твърдения са доказани, че ответникът
е проявил поведение спрямо нея, което би могло да се квалифицира като
домашно насилие с оглед отношенията които са имали преди инцидентите и
които отношения би могло да се приеме, че са повод за това негово поведение.
За целите на настоящото производство детайлното доказване на всеки един
акт на насилие не е необходимо. В случая са събрани достатъчно
доказателства, които сочат поведение на ответника, което следва да се
квалифицира като домашно насилие, още повече, че тези доказателства не са
оспорени или опровергани с други доказателства, дори и с личните изявления
на ответника, каквато възможност съдът му е дал, но същият не се е
възползвал от нея.
Неоснователни се явяват и възраженията на процесуалния
представител на ответника за недопустимост на производството. Възрастта на
страните по делото (не са навършили пълнолетие) не е пречка за провеждане
на настоящото производство и квалифициране на поведението на ответника
като домашно насилие, независимо дали то може да бъде подведено и под
някой от фактическите състави на Наказателния кодекс. Наказателната
отговорност не е пречка за налагане на ограничителните мерки и по ЗЗДН,
след като са налице предпоставките на закона за такива.
Настоящият съдебен състав, отчитайки липсата на критично
отношение на ответника към поведението му, влошените отношения между
страните и доказаната проява на психическо насилие (дебнене, следене,
заплахи, обиди), както и физическа агресия от негова страна, включително и
5
за случай преди срока по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, намира, че молбата за защита
следва да бъде уважена, като се наложат мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1, т.3
и т.4 ЗЗДН за М.ално предвидения срок от 18 месеца.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по сметка
на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв, както и да бъде осъден да
заплати на молителката направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на Й. В. Х. ЕГН**********
с адрес гр. Русе, ******** е осъществено домашно насилие по смисъла на чл.
2 ЗЗДН от М. Г. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********.
ЗАДЪЛЖАВА М. Г. Д. ЕГН**********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Й. В. Х. ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на М. Г. Д. ЕГН********** да приближава на по-малко от
50 метра Й. В. Х. ЕГН**********, жилището в което живее на посочения по-
горе адрес, учебно заведение което посещава и местата й за социални
контакти и отдих за срок от 18 месеца.
ЗАБРАНЯВА на М. Г. Д. ЕГН********** да осъществява контакт с Й.
В. Х. ЕГН********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, М. Г. Д. ЕГН**********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА М. Г. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********, действащ
лично и със съгласието на баща си и законен представител Г. И. Д.
ЕГН********** да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в
размер на 25лв.
ОСЪЖДА М. Г. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********, действащ
6
лично и със съгласието на баща си и законен представител Г. И. Д.
ЕГН********** да заплати на Й. В. Х. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
********, действаща лично и със съгласието на баща си и законен
представител В. К. Х. ЕГН********** сумата от 800лв. разноски за
настоящото производство.
Да се издаде заповед за защита.
Препис от решението и заповедта да се връчи на страните, на Първо РУ и
Второ РУ при ОД МВР – Русе.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в седемдневен
срок считано от 16.09.2024г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7