№ 2880
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504448 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу
решение от 30.06.2023 г. по гр.д. №83363/2017 г. на Софийския районен съд, 123 състав, в
частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу И. Х. Т. установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ал.4 вр. ал.1 т.1 ГПК вр. чл.124 ал.1
ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 пр.1 ЗЗД за разликата над 1168,23 лв. до пълния предявен
размер от 2531,44 лв. - 1/2 част от стойността на доставена от „Топлофикация София“ ЕАД
топлинна енергия за периода от месец 06.2012 г. до месец 04.2014 г. топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „*********, абонатен
№*********; за разликата над 216,85 лв. до пълния предявен размер от 467,86 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
31.07.2012 г. до 02.07.2015 г.; за разликата над 14,28 лв. до пълния предявен размер от 28,56
лв. - 1/2 част от стойността на предоставена в периода от месец 06.2012 г. до месец 04.2014 г.
услуга дялово разпределение; за разликата над 2,04 лв. до пълния предявен размер от 4,09
лв. - обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогасеното в срок
задължение за дялово разпределение за периода на забава от 31.07.2012 г. до 02.07.2015 г.,
като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано -
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че в
противоречие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че ответникът
е собственик само на 1/2 ид.ч. от процесния топлоснабедн имот. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна И. Х. Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
1
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Образувано е по насрещна въззивна жалба на ответника И. Х. Т. срещу решение от
30.06.2023 г. по гр.д. №83363/2017 г. на Софийския районен съд, 123 състав, в частта, в
която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ал.4 вр. ал.1 т.1 ГПК
вр. чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 1168,23 лв. - 1/2 част
от стойността на доставена от „Топлофикация София“ ЕАД топлинна енергия за периода от
месец 06.2012 г. до месец 04.2014 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: гр. София, бул. „*********, абонатен №*********, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.07.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№43132/2015 г. по описа на СРС, 123 състав, до изплащане на вземането; за сумата от 216,85
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
31.07.2012 г. до 02.07.2015 г.; за сумата от 14,28 лв. - 1/2 част от стойността на предоставена
в периода от месец 06.2012 г. до месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2015 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. №43132/2015 г. по описа на СРС, 123 състав, до изплащане на вземането;
за сумата от 2,04 лв. - обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 31.07.2012
г. до 02.07.2015 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно,
постановено необосновано и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че страните са в облигационни отношения и
че ищецът е доставял на ответника топлинна енергия през процесния период, респ. нейното
количество. Поддържа, че ответникът не е канен, както и не е получил покана за заплащане
на таксата за дялово разпределение, поради което и не е изпаднал в забава. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му
част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са частично
основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
2
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период
мес.06.2012 г. – мес.04.2014 г. ищецът и ответникът са били във валидна облигационна
връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът
касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №11, находящ се в гр. София, бул.
„********* с абонатен №*********.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не оспорва, че е собственик или ползвател на
процесния имот, като това обстоятелство се установява от представените по делото договор
за продажба на държавен недвижим имот, съгласно НПЖДЖФ, от 26.02.1972 г. и
удостоверение за наследници, изх. №3573/02.12.2022 г., издадено от СО, район „Сердика“,
както и от приетото във въззивното производство съдебно удостоверение за отказ от
наследство, изх. №РД-30-376/22.01.2025 г., издадено от СРС.
Ето защо, следва да се приеме, че ответникът е бил собственик на процесния
апартамент през процесния период, противно на приетото от първоинстанционния съд.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, в първоинстанционното производство са приети заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
напълно, се установява, че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в
съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна
уредба при начисляване сумите за имота на ответника. От заключението се установява още,
че за периода мес.06.2012 г. - мес.04.2014 г. стойността на потребената от ответника ТЕ при
съобразяване на сумата за доплащане е в общ размер на сумата от 2336,47 лв. Вещото лице
сочи още, че топломерът в АС е преминавал на периодични проверки.
Видно от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за периода
мес.06.2012 г. – мес.04.2014 г. дължимата и незаплатена от ответника сума за топлинна
3
енергия при съобразяване на сумите за изравняване възлиза на 2531,44 лв., а сумата а дялово
разпределение – на 28,56 лв.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда
клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат
топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но
съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по
чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните
месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава
след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
Размерът на лихвата за забава върху главницата за ТЕ за периода 31.07.2012 г. –
02.07.2015 г. възлиза на 433,70 лв.
По отношение лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение,
доколкото липсва предвиден срок за плащането им и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2
ЗЗД, за изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо изрично отправяне на
покана, за каквато липсват представени доказателства, поради което предявеният иск е
изцяло неоснователен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна енергия за разликата над сумата от
1168,23 лв. до 2336,47 лв., за дялово разпределение за разликата над сумата от 14,28 лв. до
28,56 лв. и за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата
от 216,85 лв. до 433,70 лв., и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени до посочените размери, и в частта, в която е уважен искът за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Решението следва да се отмени и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за
разликата над сумата от 63,57 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното
производство, както следва: в заповедното производство - в размер на сумата от 39,99 лв.,
представляваща държавна такса, и сумата от 23,04 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата от 362,54 лв., и сумата от
46,08 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1, ал.3 и
ал.8 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 27,95 лв.,
4
представляваща държавна такса, и сумата от 171,42 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.1
и ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата
от 28,58 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.06.2023 г., постановено по гр.д. №83363/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 123 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, срещу И. Х. Т., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. „*********, установителни
искове с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ал.4 вр. ал.1 т.1
ГПК вр. чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 пр.1 ЗЗД за разликата над 1168,23 лв.
до размера от 2336,47 лв. - 1/2 част от стойността на доставена от „Топлофикация София“
ЕАД топлинна енергия за периода от месец 06.2012 г. до месец 04.2014 г. топлинна енергия
за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „*********, абонатен
№*********, за разликата над 216,85 лв. до размера от 433,70 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.07.2012 г. до 02.07.2015 г., за
разликата над 14,28 лв. до пълния предявен размер от 28,56 лв. - 1/2 част от стойността на
предоставена в периода от месец 06.2012 г. до месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение,
в частта, в която е уважен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу И. Х. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. София, бул. „*********, иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.415 ал.4 вр. ал.1 т.1 ГПК вр. чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 2,04 лв. -
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогасеното в срок задължение
за дялово разпределение за периода на забава от 31.07.2012 г. до 02.07.2015 г., и в частта, в
която „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, е осъдена да заплати на адвокат О. К. Д., ЕГН **********,
адрес: гр. София, ул. „*********, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на основание чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. вр. чл.7 ал.2 т.2 Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за разликата над
сумата от 63,57 лв., и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че И. Х.
Т., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. „*********, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, на
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ допълнително сумата от 1168,23 лв. /или разликата
над присъдените 1168,23 лв. до 2336,47 лв./, ведно със законната лихва, считано от
23.07.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*********, абонатен
№*********, за периода мес.06.2012 г. - мес.04.2014 г., сумата от 14,28 лв., ведно със
законната лихва, считано от 23.07.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща
стойността за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода мес.06.2012 г. –
мес.04.2014 г., на основание чл.86 ал.1 ЗЗД допълнително сумата от 216,85 лв. /или
разликата над присъдените 216,85 лв. до 433,70 лв./, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 31.07.2012 г. - 02.07.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №43132/2015 г. по описа на СРС, 123
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
5
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу И. Х. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. София, бул. „*********, установителен иск с правно основание
чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 2,04 лв., представляваща лихва за
забава за периода 31.07.2012 г. -02.07.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по гр.д. №43132/2015 г. по описа на СРС, 123 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. Х. Т., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. „*********, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК допълнително сумата от
63,03 лв., представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 408,62 лв.,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, и на основание чл.78 ал.1, ал.3
и ал.8 ГПК сумата от 199,37 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на адв. О. Д., адрес: гр. София, ул.
„*********, на основание чл.38 ЗА вр. чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК сумата от 28,58 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6