Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 03 май, 2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 15.03.2022 г. /петнадесети март, две
хиляди двадесет и втора година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 1946 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявен от
„Лено” АД (с предишно наименование „Ленно“ АД и „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД),
ЕИК *********, представлявано и управлявано от изпълнителния директор - А.Т.,
със седалище и адрес на управление, чрез юрк. М.Щ., със съдебен адрес:***
против: „Фейт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: представлявано от Д.В.И. – управител и против
Д.В.И., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл.240, ал.1
и 2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено, че ответниците
„Фейт“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството си на заемополучател, със седалище и
адрес на управление, чрез Д.В.И. – управител и Д.В.И., с ЕГН **********,***,
като солидарен длъжник, дължат на ищеца „Лено“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: присъдената със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 1445 от
03.08.2017г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1845, по описа на Районен съд -
Лом, сума от общо 2 037, 32 евро,
включваща следните суми: 1 515.59 евро (хиляда петстотин и петнадесет евро и
петдесет и девет евроцента) падежирала главница от вноска №1 до вноска №4
включително по Договор за Заем Бизнес кредит „ПРАЙМ” - Клиентски №5546 от
16.03.2017г.; 401,59 евро (четиристотин
и едно евро и петдесет и девет евроцента) по чл. 2.3, (а) и (b) - падежирала
договорна лихва по смисъла на Приложение №1-Погасителен план от дата
17.03.2017г. до 16.07.2017г.; 45,14 евро (четиридесет и пет евро и
четиринадесет евроцента) по чл. 2.3, (с) и (d) от Договора за заем - неустойка
за забава от дата 17.04.2017г. до дата 01.08.2017г.; 25,00 евро (двадесет и пет
евро) разноски по Договора за заем, съгласно чл. 2.5 (б), подт. ii и 50.00 евро
(петдесет евро) разноски по Договора за заем, съгласно чл. 2.5 (б), подт. iii,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК - 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират
се и разноски, направени от ищеца в заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че между „Лено“ АД като
заемодател и „Фейт“ ЕООД като заемополучател и Д.В.И. с ЕГН ********** като
солидарен длъжник е сключен Договор за заем бизнес кредит „Прайм“- Клиентски №
5546 от 16.03.2017 год. с главница на заема в размер на 5 000 (пет хиляди евро)
и срок - 12 (дванадесет) месеца. Заемополучателят дължи месечни вноски от
датата на подписване на договора за заем. Заемната сума се предоставя целево
съгласно уговорките между страните по съглашението, постигнати в чл. 2.2 (а),
подт. (i) от Договора за заем. Заемополучателят се съгласява заемната сума да
се отпусне чрез целево плащане към „Прайм Маркетс“ С.А, при която ответникът
има разкрита брокерска сметка. Плащането следва да бъде направено с основание
захранване на личната брокерска сметка на заемополучателя, разкрита при „Прайм
Маркетс“ С.А. (Prime Markets S.A.), като се посочва и нейният номер. „Прайм
Маркетс“ С.А. осъществява дейност като инвестиционен посредник, при който
заемополучателят има разкрита брокерска сметка, по която именно той е изявил
желание да получи заемната сума при сключване на договора. „Лено“ АД, в
качеството си на заемодател по сключения Договор за Заем Бизнес кредит „ПРАЙМ”
- клиентски №5546 от 16.03.2017г. е изпълнило всички свои задължения по
отпускане на уговорената сума. По посочената в Договор за Заем Бизнес Кредит
„Прайм“ - Клиентски № 5546 от 16.03.2017 г. сметка на заемодателя - „Лено“ АД
не са постъпили плащания по падежиралите месечни вноски, като е налице
неизпълнение по договора. С депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1845 по описа на Районен съд- гр. Лом се иска присъждане на падежиралата
главница от вноска № 1 до вноска № 4 съгласно Погасителния план от Договор за
Заем Бизнес кредит „ПРАЙМ” - Клиентски №5546 от 16.03.2017г. и Приложение 1 -
Погасителен план към Уведомление с изх.№ 311 от 12.05.2017 г. Към момента на
подаване на заявлението главницата от Вноска № 1 до вноска № 4 е падежирала,
изискуема и дължима в пълен размер. Претендираната договорна лихва по чл. 2.3,
(а) и (Ь) от Договора за заем е изчислена на 5% годишна база върху сумата на
отпуснатия заем и е разпределена на анюитентни месечни вноски за период от 12
месеца. На 12.05.2017 г. поради забава на плащане на падежирало задължение и
неизпълнение на договорно поето задължение за предоставяне на обезпечение
съгласно чл. 2.3, б (е) и чл. 2.3, б (0, размерът на лихвения процент се изменя
на 36 %, като новият лихвен процент влиза в сила от вноска № 2 и е в сила за
всички следващи вноски до пълното изплащане на предоставената заемна сума. На
заемополучателя „Фейт“ ЕООД е изпратено Уведомление с изх. № 311 от
12.05.2017г. ведно с Приложение 1 към уведомлението - Погасителен план с
отбелязани промени съгласно променения лихвен процент. Договорната лихва се
начислява ежемесечно на 36% годишна база върху сумата на остатъчния заем и
разпределена на анюитентни месечни вноски за оставащия период от срока на
договора. Лихвеният процент е определяем по размер, като черпи основанието си
от разпоредбата на чл. 2.3, (а) и (Ь) и
в чл. 2.3, б (е) и чл. 2.3, б (0 от Договора за заем. Заемополучателят не е
изпълнил поетото от него задължение по договора за заплащане на месечните погасителни
вноски съгласно уговорения между страните погасителен план. Вследствие на
посоченото неизпълнение на задълженията по Договора от страна на
заемополучателите, „Лено“ АД е предприело действия по събиране на дължимите
суми по съдебен ред, като е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Районен съд - Лом. Въз основа на подаденото
заявление е образувано ч. гр. д. № 1845 от 2017 г. по описа на Районен съд
- Лом и са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист от 03.08.2017г. Уговореният заем е в максимален размер на 5,000 (пет
хиляди евро) и следва да бъде върнат в срок
12 месеца, като се изплаща на анюитетни месечни вноски съгласно погасителен
план, който представлява неразделна част от Договора. От съдържанието на договора за заем е видно,
че Д.В.И., с ЕГН **********, се е съгласил да отговаря солидарно за всички
задължения на Заемополучателя. Заемополучателят и солидарният и ипотекарен
длъжник не са изпълнили задължението си за заплащане на анюитетни месечни
вноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника «ФЕЙТ» ЕООД.
Писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е
постъпил от ответника Д.В.И. чрез назначения му особен представител адв. С.П.
от МАК.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не
се представлява, като е постъпило писмено становище по делото, с което се поддържа предявеният иск и се
иска присъждане на разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът
«ФЕЙТ» ЕООД не се представлява.
В
проведеното по делото о.с.з. ответникът Д.В.И.
се представлява от назначения му особен представител адв. С.П. от МАК, който
оспорва иска като неоснователен.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от материалите по
приложеното ч.гр.д. № 1845/2017г. на РС- Лом, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е
ангажирана солидарната отговорност на ответниците за сумите, предмет на
предявения в срока по чл. 415 от ГПК специален установителен иск.
Видно е от приложения по делото Договор за
заем, Бизнес кредит “Прайм“, Клиентски № 5546 от 16.03.2017г., ведно с
Приложение №1, Погасителен план, носещ нотариална заверка на подписите на
страните от 16.03.2017 г. с рег.№ 795/2017г. на нотариус с рег.№ 098 на НК, че
между ищеца като заемодател, ответното дружество като заемополучател и Д.В.И.,
в качеството на солидарен длъжник, е сключен договор по силата, на който
първият се задължил да предостави на втория лихвоносен заем с максимален размер
на главницата до 5000 евро. От своя страна заемателят се е задължил да погаси
задължението в 12-месечен срок на равни вноски в размер на 428.04 евро, с падеж
16-то число на съответния месец. Видно е още, че заемът е целеви и се
предоставя единствено и само за търговия на финансовите пазари, предлагана от
“Прайм Маркетс“ С.А., извършвана от заемополучателя. Според чл.2.2, б.(а),
т.(i), заемодателят отпуска, а заемополучателят усвоява заема в срок от три
работни дни от подписване на договора чрез извършване на целево плащане към
“Прайм Маркетс“ С.А., с основание захранване на личната брокерска сметка на
заемополучателя за търговия на финансовите пазари, открита в чуждестранното
дружество “Прайм Маркетс“ С.А, като заемополучателят е декларирал, че лично е
открил въпросната банкова сметка ***. Съгласно чл.2.2, б.(а), т.(ii) от
договора плащането се извършва от сметка, собственост на заемодателя, открита
при оператора на платежни инструменти ТНК Пей ПТЕ ЛТД, със седалище в Република
Сингапур, към сметка, която е собствена на “Прайм Маркетс“ С.А. и открита при
същия оператор на платежни инструменти. На основание чл.2.2, б.(б) от договора
за удостоверяване на получаването на сумите от заемополучателя е достатъчно
извлечение от счетоводните книги на заемодателя и копие от платежно нареждане.
С клаузата на чл.2.3, б.(а) е уговорено, че заемополучателят дължи
възнаградителна лихва в размер на 5% на година върху усвоената и непогасена
част от главницата, като с б.(с) и б.(d) е предвидена неустойка за забава в
размер от 0.23% върху непогасената част от заема за всеки ден забава, считано
от падежа на съответното задължение до деня на пълното му погасяване. Съгласно
чл. 2.3, б.(е) от договора поради доказано увеличения риск за заемодателя в
резултат от неизпълнение на падеж, заемополучателят е длъжен в седемдневен срок
от настъпване на неизпълнението да предостави допълнително обезпечение - поръчителство,
което отговаря на посочени в договора условия. Според чл. 2.3, б.(f) от
договора при непредоставяне на въпросното обезпечение, размерът на договорения
лихвен процент се изменя на 36 %, като с цел избягване на всякакво
съмнение в б.(i) на същия текст е посочено, че разпоредбите на чл.2.3, б.(е) и
б.(f), се прилагат кумулативно с разпоредбите на чл.2.3, б.(c) и б.(d). В
чл.2.5, б.(b),
т.(ii) от договора е предвидено, че в случай на неизпълнение, заемополучателят
дължи такса за уведомление по електронна поща в размер на 0.5 % от размера на
заема, но не по-малко от 25 евро, като според б.(b), т.(iii) се дължат и разходи и разноски
по изпращане на покана в размер на 1% от размера на заема, но не по-малко от 50
евро. Съгласно чл. 4.3 от договора предварително условие за отпускане на заема
е заемополучателят да предостави финансово обезпечение с предоставяне на залог
в размер най-малко на 6000 евро върху вземанията на залогодателя по неговата
сметка, открита в “Прайм Маркетс“ С.А., което гарантира задълженията за
главница и начислена лихва, заедно с всички останали акцесорни вземания.
По делото е прието Уведомление от 12.05.2017г.,
съдържащо изявление на ищеца до заемополучателя, че поради допуснато просрочие
на задълженията с над 26 дни кредиторът изменя лихвения процент на 36%, считано
от 16.05.2017 г., като към уведомлението е приложен нов Погасителен план - Приложение
1, съобразно настъпилите промени. Според съдържанието на представените по
делото товарителница за куриерска пратка и извлечение от системата на куриера
“Спиди“ АД уведомлението е изпратено на 12.05.2017 г., но поради неуспешна
доставка е върнато обратно на подателя на 22.05.2017 г.
От приложеното заповедно производство е
видно, че е издадена Заповед от 03.08.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1845/2017г. по
описа на РС- Лом, с която ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца
1 515.59 евро падежирала главница от вноска №1 до вноска №4 включително по
Договор за Заем Бизнес кредит „ПРАЙМ” - Клиентски №5546 от 16.03.2017г.; 401,59 евро
по чл. 2.3, (а) и (b) падежирала
договорна лихва от вноска № 1 до вноска № 4, падежирали от 16.04.2017 г. до 16.07.2017
г., по смисъла на Приложение №1-Погасителен план, за периода от дата
17.03.2017г. до 16.07.2017г.; 45,14 евро по чл. 2.3, (с) и (d) от Договора за
заем - неустойка за забава от дата 17.04.2017г. до дата 01.08.2017г.; 25,00
евро разноски по Договора за заем, съгласно чл. 2.5 (б), подт. ii и 50.00 евро
разноски по Договора за заем, съгласно чл. 2.5 (б), подт. iii, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и общо
разноски 818, 62 лева.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че сумата по заема
е усвоена изцяло на датата на превеждането й и до датата на изготвяне на
заключението няма постъпило плащане по заема.
Според вещото лице размерът на непогасената главница за падежирали
вноски от № 1 до № 4 е 1515.59 евро.
Размерът на падежиралата договорна лихва /при отчитане на изменения лихвен
процент, което е видно от погасителния план от 12.05.2017 г./, е 401,59 евро. Размерът
на дължимата неустойка е 45.14 евро и общо разноски 75,00 евро.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл. 415, т. 2 от ГПК предвижда,
че след като е издадена заповед за изпълнение, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят може да предяви установителен иск за
сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен
предявеният
установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да
бъде установено признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна
вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№1845/2017г. на ЛРС, да бъде установен и юридическият факт,
от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и
размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор
за заем,
юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на
валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него.
От приложените писмени доказателства,
които не са оспорени, е видно наличието на облигационно отношение между
страните по процесния договор за заем, по който ответникът „Фейт“ ЕООД дължи
периодични месечни вноски в размер на 428.04 евро, с падеж 16 -то число на
съответния месец, в продължение на 12 месеца. Поради неизпълнение на
задължението за заплащане на договорените суми съгласно чл. 2.3 б. /с/ от
договора започнало начисляване на неустойка в размер на 0,23 % върху
непогасената падежирала главница и натрупалата се договорна лихва за всеки ден,
считано от падежа на дължимото плащане до окончателното погасяване на дължимите
суми. На 12.05.2017г. поради забава за плащане на основание чл. 2.3 б./е/ вр. с
чл.2.3,б./f/
размерът на лихвения процент едностранно е изменен на 36%, считано от
16.05.2017г. На ответника е изпратено уведомление с приложение погасителен план
с отбелязаните промени на лихвения процент с изх.№ 311 от 12.05.2017 г. Предвид
неоспорване изчисляването на размера на претендираните суми в експертното заключение, съдът ги намира за
безспорно установени. В договора е предвидено заплащането на лихви - уговорена е в чл. 2.3 б./а/ възнаградителна
лихва, възнаградителна лихва при забава
съгласно чл.2.3б./е/ и чл.2.3 б./f/, както и обстоятелствата за настъпване на промяната във
възнаградителната лихва. Съгласно чл.2.2 /g/ заемодателят има право, но не и
задължение да уведоми заемополучателя на хартиен носител или друг
траен носител за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в
сила на промяната, като заемополучателят се смята за уведомен, когато уведомлението е изпратено на последния
посочен от него адрес - чл.2.2 /h/. В случая в заповедното производство е приложено уведомление от
ищеца до ответника „Фейт“ ЕООД чрез управителя Д.И. за промяна на лихвения
процент, като е достатъчно същото да се изпрати на посочения в договора адрес, което
е сторено, поради което главният длъжник „Фейт“ ЕООД следва да се счита
уведомен. Клаузата на чл. 2.3, б.(f) от
договора за кредит в частта относно едностранната промяна на лихвения процент
поради непредоставяне на обезпечение, необходимо поради нарасналия риск за
заемодателя вследствие неизпълнението на заемателя, не следва да се определя
като неравноправна, тъй като в случая заемополучателят и солидарният длъжник
нямат качеството на потребител и не следва да се прилага ЗЗП, нито ЗПК.
Съгласно § 13 от ЗЗП "Потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност, а в случая е видно от
договора за заем, че заемът е целеви и се предоставя единствено и само за
търговия на финансовите пазари, предлагана от “Прайм Маркетс“ С.А., извършвана
от заемополучателя. Но дори да се прилагат разпоредбите на цитираните закони,
то тази клауза в договора за заем е индивидуално уговорена по смисъла на
чл.146, ал. 2 ЗЗП, поради което не е
неравноправна, и съответно не е нищожна на основание чл.143 ЗЗП. Едностранното увеличение на лихвен процент представлява
изменение на договора за кредит, което е принципно допустимо, но при спазване
на определени условия. За да може да се променя лихвен процент, страните трябва
да са изразили съгласие, предварително, при настъпването на какви обстоятелства
такова изменение ще е допустимо. В случая в клаузата на чл.2.3, б.(е) от
договора ясно са посочени обстоятелствата, при които настъпва изменение на
лихвения процент - поради доказано
увеличения риск за заемодателя в резултат от неизпълнение на падеж,
заемополучателят е длъжен в седемдневен срок от настъпване на неизпълнението,
да предостави допълнително обезпечение - поръчителство, което отговаря на
посочени в договора условия, като според чл. 2.3, б.(f) от договора при
непредоставяне на въпросното обезпечение, размерът на договорения лихвен
процент се изменя на 36 %. С оглед на това и вследствие на настъпилите
предпоставки за едностранно увеличение на лихвения процент, главният длъжник
„Фейт“ ЕООД дължи вноски за главница и договорна лихва съобразно новия
погасителен план, изпратен му с уведомление от 12.05.2017 г., влизащ в сила от
16.05.2017 г.
С оглед горното и тъй като въпросната
заповед за изпълнение обхваща задължения за главница и договорна лихва, то
следва извода, че настоящите претенции, предмет на специалния иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, са установени по основание. Относно размера на
претенциите следва да се вземе предвид заключението на вещото лице, според
което размера на падежиралата и непогасена главница по вноски № 1 до № 4
възлиза на 1515.59 евро, а този на договорната лихва, при отчитане на изменения
лихвен процент, е 401.59 евро. Дори без експертно заключение, от новия
погасителен план от 12.05.2017 г. тези изчисления могат да бъдат направени.
Следователно исковете за главница и договорна лихва са изцяло основателни и
следва да бъдат уважени.
Предвид изложеното и с оглед
констатираното неизпълнение от страна на длъжника „Фейт“ ЕООД, основателен се
явява искът за осъждане на този ответник да заплати предвидената в чл.2.3,
б.(с) и б.(d) от договора неустойка за забава за периода от 17.04.2017г. до
01.08.2017г., изчислена от вещото лице в размер на 45,14 евро.
С оглед формирания извод за действителност
и валидност на процесния договор за заем, както и на основание установеното
неизпълнение на главния длъжник „Фейт“ ЕООД, последният дължи предвидените в
чл.2.5, б.(b), т.(ii) и т.(iii) вр. с чл.2.3., б.(f) от договора такси в размер
на 25 евро за уведомление по електронна поща за просрочена дължима сума и в
размер на 50 евро за разходи и разноски по изпращане на уведомление за промяна
на размера на договорения лихвен процент поради допуснато просрочие над 26 дни
към дата 12.05.2017 г. Процесният
договор не попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит, поради
което по отношение на същия е неприложима разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. При
съобразяване с изложеното предявените претенции към ответника „Фейт“ ЕООД да
заплати претендираните такси следва да бъдат уважени.
Относно съображенията на особения
представител на ответника Д.И. за нищожно вписване на ответника И. като
солидарен длъжник, като не ставало ясно дали е ипотекарен длъжник, поръчител
или солидарен длъжник, съдът намира следното: По реда на чл. 20 от ЗЗД следва да се
тълкува действителната воля на страните. Предвид действащата съдебна практика
за възникване на солидарната отговорност следва да е налице определено правно
основание и не е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря
солидарно с длъжника, доколкото солидарна отговорност "по принцип" не
съществува, от където възниква необходимост съдът да изясни конкретното
договорно основание по чл. 121 ЗЗД. В този
смисъл е Решение № 213 от 6.01.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК. Солидарната отговорност е налице
във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от
длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и
освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл.
121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна
солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от
изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за
възникване на солидарността. В мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по т. д.
№ 998/2011 г. на I т. о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност
между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между
страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са
съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни.
Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са
получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от
тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като
кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един
от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство -
чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря
пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в
собственост. Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира,
че ответникът Д.И. не е съдлъжник по договора за кредит, доколкото от договора е видно, че
кредитополучател /заемополучател, съгласно терминологията в договора/ е само
„Фейт“ ЕООД, не и ответника Д.И., но последният отговаря пред кредитора за
изпълнение на задължението, т.е. за връщане на паричната сума, без да е
кредитополучател, което го определя като поръчител по договора. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на
главното задължение и е функция на главното задължение, но е винаги акцесорно
на главното задължение за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от
солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание,
докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което
дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него. Задължението на ответника Д.И. е акцесорно на това по
договора за заем и е уговорено като поръчителство и спрямо него следва да се
прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД. Съгласно
сочената разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В
случая се претендира падежирала главница
от вноска № 1 до вноска № 4 включително, с падежи 16.04.2017 г. - 16.07.2017г., като заявлението по чл. 417 ГПК
е подадено на 03.08.2017 г., т.е. преди
изтичането на 6-месечния срок по чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД. Падежиралата
договорна лихва е от вноска № 1 до вноска № 4, падежирали от 16.04.2017 г. до
16.07.2017 г., по смисъла на Приложение №1-Погасителен план, за периода от дата
17.03.2017г. до 16.07.2017г., т.е. по отношение на нея също не е изтекъл
визираният срок. След като този срок не е изтекъл, отговорността на поръчителя
не е отпаднала. По изложените съображения предявеният иск за дължимост на
исковата сума за главница, договорна лихва, неустойка и такси, на основание чл.
147, ал. 1 от ЗЗД е основателен и спрямо ответника Д.И. и като такъв следва да
бъде уважен.
Относно твърдението на особения
представител адв. П., че солидарният длъжник не знае за предсрочната изискуемост
на кредита, следва да се отбележи, че кредиторът претендира падежирали вноски,
а не цялата дължима сума по договора за заем. Видно от представените два
погасителни плана, претендираните суми са за падежирали и изискуеми вноски. Ако
ставаше дума за предсрочна изискуемост, то в такъв случай, за да бъде
ангажирана отговорността на поръчителя, би било необходимо поръчителят да е
писмено уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по
кредита.
По
разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца и в тежест на ответниците, но не при условия на
солидарност, следва да бъдат присъдени
разноски за заповедното производство в размер на общо 818.62 лева, включващи
заплатена държавна такса 79,69 лева и
738,93 лева адв. възнаграждение.
За първоинстанционното производство в
полза на ищеца се следват разноски в размер на общо 1154,52 лева, от които 238,52 лева за довнесена държавна
такса, 200,00 лева депозит за вещо лице, 566,00 лева за особен представител и юрк.
възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Фейт“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:, представлявано от Д.В.И.
– управител, и Д.В.И., с ЕГН **********,***, дължат солидарно на „Лено“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: представлявано от
изпълнителния директор А.Т., сумата от
общо 2 037, 32 евро /две хиляди тридесет
и седем евро и тридесет и два евроцента/, включваща: 1 515.59 евро (хиляда
петстотин и петнадесет евро и петдесет и девет евроцента) главница от вноска №1
до вноска №4 вкл., падежирали от 16.04.2017 г. до 16.07.2017 г. вкл., по
смисъла на Приложение № 1 – погасителен план по Договор за Заем Бизнес кредит
„ПРАЙМ” - Клиентски №5546 от 16.03.2017г. и Приложение № 1 – Погасителен план
към уведомление с изх. № 311 от 12.05.2017 г.;
401,59 евро (четиристотин и едно евро и петдесет и девет евроцента) договорна
лихва от вноска № 1 до вноска № 4, падежирали от 16.04.2017 г. до 16.07.2017 г.
, съгласно чл. 2.3, (а) и (b), по
смисъла на Приложение №1- Погасителен план за периода от 17.03.2017г. до
16.07.2017г.; 45,14 евро (четиридесет и пет евро и четиринадесет евроцента) по
чл. 2.3, (с) и (d) от Договора за заем - неустойка за забава от 17.04.2017г. до дата 01.08.2017г.; 25,00 евро
(двадесет и пет евро) разноски съгласно
чл. 2.5 (б), подт. ii и 50.00 евро (петдесет евро) разноски съгласно чл. 2.5
(б), подт. iii от договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 03.08.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
03.08.2017г. по ч. гр. д. № 1845/2017 г.
по описа на Районен съд – Лом.
ОСЪЖДА „Фейт“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр., представлявано от Д.В.И. – управител, и Д.В.И.,
с ЕГН **********,***, да заплатят на „Лено“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: представлявано от
изпълнителния директор А.Т., сумата от 818.62 лева /осемстотин и
осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки/
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1845 по
описа за 2017 г. на Ломски районен съд, както и сумата от 1154,52 лева /хиляда сто петдесет и четири
лева и петдесет и две стотинки/ сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Монтански окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: