№ 9924
гр. С, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110159641 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я
№ 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Г. И. В., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.М-1 бл....., че последния дължи на ищеца суми за потребена
топлиина енергия и осъществена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен №
...., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 65636/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: сумата 2 543.77 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 497.67 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 22.11.2023 г., сумата 42.88 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 10.57 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 22.11.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия като
собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
1
извършва дялово разпределение от „Д” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва ищцовите претенции по основание и размер.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяването им по
давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответникът не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 65636/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на следните суми: сумата
2 543.77 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
29.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 497.67 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г., сумата 42.88 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10.57 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 22.11.2023 г.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрираните от нея
адреси в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу
него.
Видно от нотариален акт №..., нот.дело №.../1993 г., съставен от нотариус при Втори
районен съд, Д А В.а е дарила на сина си Г. И. В. процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 1, находящ се на първи етаж в жилищна сграда бл...., ж.к.М 1, като дарителят
е запазил вещното си право на ползване. На 19.07.2020 г. ползвателят Д В.а е починала,
което се установява от представеното удостоверение за наследници. Приживе – на 07.07.1986
г. Д В.а е подала до ищцовото дружество молба за разкриване на партида за доставка на
топлинна енергия в имота.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
2
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено през м.март 2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕООД. Договор с
последното е сключен на 29.07.2002 г. Представени са доказателства за наличието на
договорни правоотношение между ищеца и ФДР – договор № .../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период в процесния имот е използвана топлоенергия за отопление и за подгряване на БГВ,
като е извършен реален отчет на показанията на уредите за дялово разпределение за
отоплителен сезон 2020/2021 г. и 2021/2022 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания, но е извършено намаляване на задълженията чрез
прихващане на подлежащи на възстановяване суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Д“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода. Посочено е, че в имота се
ползва топлоенергия за отопление, като има две отоплителни тела с монтирани
индивидуални разпределители. По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че
потреблението на гореща вода се отчита от водомер, коригираните показания от който при
извършения отчет са начислени в издадената изравнителна сметка. Експертът е установил,
че на ответника е разпределяна ежемесечно прогнозна топлоенергия за отопление и БГВ.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия за отопление и БГВ, а именно по реда на чл.61, ал.1
от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което е издадено свидетелство за
метрологична проверка през 2018 г., 2022 г. и 2024 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 2561.42 лв. /отразеното в заключението по задача № 4 след приспадане на вноските за
дялово разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните
разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са
определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
3
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск, следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от нотариален акт №..., нот.дело №.../1993 г., съставен от
нотариус при Втори районен съд, ответникът Г. И. В. е придобил на 05.04.1993 г. чрез
дарение от Д А В.а процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се
на първи етаж в жилищна сграда бл...., ж.к.М 1.
Действително, съобразно отразеното в нотариалния акт, дарителят си е запазил
правото си на ползване върху дареното жилище, като в този случай доколкото това
ограничено вещно право е противопоставимо на всички, в това число и на собственика, като
то включва правомощието владение и правомощието ползване, отговорността за
потребената топлинна енергия следва да е на ползвателя. В случая обаче ползвателят Д В.а
е починала на 19.07.2020 г., когато се е погасило нейното право на ползване /чл.59, ал.1 от
ЗС/.
С оглед на това съдът намира, че до датата на смъртта на Д В.а – 19.07.2020 г.,
ответникът Г. В. отговаря по иска като наследник на вещния ползвател до своя дял от ½. От
19.07.2020 г. до края на исковия период ответникът В. дължи стойността на доставената в
имота му топлинна енергия на собствено основание, въз основа на разпоредбата на чл.153 от
ЗЕ, която предвижда възникване по силата на закона на облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и собственика на
топлоснабдения имот.
В случая за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. В случая не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца,
писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
4
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2020 г. –
м.04.2022 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 2561.42 лв., от
която сума погасени преди завеждане на делото са 17.65 лв.
Установеното от експерта по приетата съдебно-техническа експертиза, че общия
топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал
метрологичен контрол, дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за
потреблението на топлоенергия.
Ответникът Г. В., не ангажира доказателства, че в срока по чл.70, ал.8 от Наредба №
NE-РД-04-1/12.03.2020 г. е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу
изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни данни. Такива не са
установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
2561.42 лв., които според изводите на вещите лица, са частично погасени със сумата от 17.65
лв. чрез прихващане.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника, такива не са установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответникът дължи
на ищцовото дружество стойността на доставената в имота му топлинна енергия в размер на
2543.77 лв.
От страна на ответника своевременно, с отговора на исковата молба, е направено
възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност.
По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време,
с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
5
29.11.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за м.септември 2020 г.
/който е с падеж на плащане 14.11.2020 г./ и предхождащите го месеци, включени в исковия
период. Т.е. от претендираните от ищеца вземания, погасени по давност са тези от м.май
2020 г. до м.септември 2020 г. вкл., които са в размер на 72.94 лв., начислени за БГВ
/съобразно отразеното в таблицата, приложена на стр.8-9 от СТЕ/.
При така изложените съображения непогасени по давност остават задълженията в
размер на 2470.83 лв. за периода от м.октомври 2020 г. до края на исковия период м.04.2022
г. Именно до тези размери и за този период искът се явява основателен и доказани като
такъв следва да бъде уважен. За периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. и за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 2543.77 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за
периода 16.09.2021 г. – 22.11.2023 г. в размер на 473.94 лв. Размерът на лихвата по върху
задълженията за отоплителен сезон 2020/2021 г. от 303.89 лв., съдът определи с помощта на
специализиран модул, разпечатка от който е приложена по делото, като олихвяемата
главница, посочена в колона 3 на ред 1 на таблицата, поместена на стр.6 от ССчЕ, съдът
намали с погасената по давност сума /1330.49 лв. – 72.94 лв. = 1257.55 лв./. Към лихвата за
забавено плащане на задълженията за отоплителен сезон 2020/2021 г., съдът добави
посочената на ред 2 от таблицата на стр.7 от заключението на вещото лице по ССчЕ лихва
по общата фактура за отоплителен сезон 2021/2022 г. от 170.05 лв.
С оглед на това искът за мораторна лихва следва да се уважи до размера от 473.94 лв.,
а за разликата до пълния предявен такъв от 497.67 лв. да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Като законна последица, следва да се присъди законна лихва върху приетата за
дължима главница от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 29.11.2023 г., до окончателното плащане на
дължимото.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница в
размер на 42.88 лв., за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 10.57 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 22.11.2023 г., следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Д“ ЕООД. Ищцовото
дружество не ангажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
6
лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за държавна такса общо от 251.75 лв. по двете дела, за депозит за
експертизи 750.00 лв. и за депозит на назначения от съда особен представител на ответника
510.00 лв. В същото време, ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което
следва да се определи за исковото производство в размер от 150.00 лв. предвид
действителната фактическа и правна сложност на спора, обема събран доказателствен
материал, процесуалното поведение на ответната страна, броя проведени съдебни заседания,
както и реално извършените от пълномощника на ищеца действия по неговото процесуално
представителство и защита. Към тази сума следва да се добави и присъденото
юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело от 50.00 лв.
От така направените от ищеца разноски в общ размер на 1 711.75 лв., в тежест на
ответника следва да бъде поставена сумата от 1628.72 лв.
По делото няма данни за извършени разноски от страна на ответника, поради което
съдът не се произнася с решението в тази насока по отношение на него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. В., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.М-1 бл....., че дължи на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 65636/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата 2 470.83 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с
абонатен № ...., за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 473.94 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
7
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2543.77 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 497.67 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на Г. И. В., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.М-1 бл....., че последният дължи на ищеца суми за дялово разпределение в имот с
абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 65636/2023 г. по описа на СРС, а именно: главница в размер на 42.88 лв.,
за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2023 г.
до изплащане на вземането, и сумата 10.57 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 16.12.2020 г. до 22.11.2023 г.
ОСЪЖДА Г. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М-1 бл....., да заплати на “Т –
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на
1628.72 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
65636/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Д” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 65636/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8