Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 15.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, IV-Д въззивен
състав в публичното заседание на двадесети и четвърти октомври две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗДРАВКА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
|
|
мл.с. ЯНА БОРИСОВА |
при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 864 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.
Ищецът Р.Ж.Ж. обжалва решение № 20219543/08.10.2020г.,
постановено по гр. дело № 63073/2019г. по описа на СРС, 126-и състав, в частта, в която СРС е отхвърлил
предявените срещу ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР осъдителни
искове по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за разликата над сумата
2 183.39 лева до пълния предявен размер от 3 622.54 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016г.
до 30.10.2019г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 274.81 лева до
пълния предявен размер от 507.62 лева – обезщетение за забава за плащането на
същата главница за периода от падежа на всяко отделно вземане до 30.10.2019г.
Във въззивната жалба са изложени доводи за
неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част. Налице била празнота
в нормативната уредба, касаеща служителите на МВР, предвид на което субсидиарно
се прилагала разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Излага подробни съображения. Позовава
се на нормите на КТ, КРБ – принципите на недопускане на дискриминация,
равенство, чл. 14 ЕКЗПЧОС. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде
отменено в обжалваната част, а вместо това – постановено друго, с което исковете
му бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба на ищеца от насрещната страна.
С въззивната си жалба ответникът Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР обжалва решение № 20219543/08.10.2020г., постановено
по гр. дело № 63073/2019г. по описа на СРС, 126-и състав, в частта, в която СРС е уважил предявените от ищеца Р.Ж.Ж. искове
по по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, за сумата
2 183.39 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.07.2016г. до 30.10.2019г., ведно със законната лихва от
31.10.2019г. до окончателното погасяване и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 274.81
лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от
падежа на всяко отделно вземане до 30.10.2019г.
Ответникът намира, че постановеното първоинстанционно
съдебно решение било неправилно в обжалваната част, постановено в нарушение на
материалния закон. Неправилно СРС приел, че на ищеца се полагало допълнително
възнаграждение за положен труд за времето за явяване за инструктаж 30 минути
преди всяка смяна. Позовава се на чл. 23, ал. 1 Наредба №
8121з-36/07.01.2020г., вр. чл. 187, ал. 9 ЗМВР, където не било предвидено
отчитане на времето за инструктаж като отработено време. Намира, че като
заинтересовани, показанията на разпитания св. К.не следвало да бъдат
кредитирани от съда. По изложените съображения моли за отмяна на решението в
обжалваната част, а вместо това да бъде постановено друго, с което исковете
бъдат изцяло отхвърлени от съда. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Ж. депозира
писмен отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата като
неоснователна. Излага подробни съображения, вкл. се позовава на практика на СЕС.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени
доказателства и заключението по изслушаната ССчЕ се установява, че през исковия
период от 01.07.2016г. до 30.10.2019г. между страните било налице валидно
служебно правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявал при ответника длъжността
„старши полицай” в ГКПП-Аерогара София при ГД „Гранична полиция“.
Страните не спорят и от представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. платежни бележки, неоспореното по делото заключение на
изслушаната ССчЕ и гласните доказателства, събрани по делото посредством
разпита на свидетеля К.се установява, че през процесния период ищецът полагал
при ответника труд на смени, по график. Смените, на които работил ищецът, били
организирани като 12-часови дежурства по график.
От писмените доказателства по делото, в т.ч. от
представената по делото Заповед № 4064з-828/08.08.2016г. на директора на РД
„ГП“ – Аерогари и показанията на свидетеля К.се установява, че съобразно
графиците дневните смени били от 08.00 часа до 20.00 часа, а нощните съответно
от 20.00 часа до 08.00 часа на следващия ден. От представената по делото и
неоспорена Заповед № 4064з-828/08.08.2016г. на директора на РД „ГП“ - Аерогари,
в частта за Аерогара – София, не се установява времето за инструктаж било
включено във времето на смяната. По делото са представени указания относно реда
за водене, попълване и съхранение на служебни документи, регламентиращи
наблюдението на държавната граница и специфичната охранителна дейност в зоните
на международните летища, неоспорени от страните, от съдържанието на които се
установява, че на служителите бил указан ежедневен инструктаж на
гранично-полицейските наряди, който инструктаж се изготвял преди всяка работна
смяна по бланка, в която се нанасяла актуалната за деня и смяната информация,
промените в състоянието на ситуационната картина и наличната оперативна
информация, като след инструктажа всички служители били задължени да се
подписват за удостоверяване, че били запознати с поставените им задачи. Видно
от показанията на разпитания по делото свидетел К.служителите преди всяко
дежурство следвало да се явяват в 07.30 часа сутринта за дневна смяна, респ. в
19.30 часа - за нощна смяна, за да им бъде проведен задължителен инструктаж, на
който им била докладвана оперативната обстановка, запознавани били с документи,
свързани с работата, съобщавано им било за издирвани лица. Едва след
провеждането на задължителния инструктаж, служителите поемали работното си
място. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира
показанията на разпитания свидетел Костова. Същите са непосредствени, логични и
безпротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства –
писмени такива и заключение на ССчЕ.
Съобразно
неоспореното заключение на ССчЕ за процесния период от 01.07.2016г. до 30.10.2019г.
ищецът Р.Ж.Ж. положил при ответника 541 броя 12 часови дежурства - общо 6 492
часа. От тях нощният труд бил 1 856 часа, като ищецът положил 52 часа труд по
заповед, извън редовното работно време, което се заплащало като извънреден труд
съгласно чл. 24, ал. 2 и чл. 26 от Наредба 776/2016г. /отм./. Експертизата
изчислила и формирания неотразен при ответника незаплатен извънреден труд от
инструктаж в размер на 318 часа за исковия период – Вариант 2 на заключението,
при което полагащото се на ищеца възнаграждение възлизало в размер на сумата
2 183.39 лева. Именно този вариант на заключението първоинстанционният съд
кредитирал в обжалваното съдебно решение.
Спорните
между страните въпроси по въззивната жалба на ищеца са свързани с това дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите
на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да
се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд
при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Предвид
нормата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че възнаграждението за извънреден
труд е допълнително такова и се изплаща към основното месечно възнаграждение на
държавните служители. На държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. - чл. 179,
ал. 1 ЗМВР. Следователно ЗМВР урежда отделно заплащане, както на
положения извънреден труд, така и на този, положен през нощта, като няма пречка
двете разпоредби да се прилагат едновременно.
Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, урежда нормалната продължителност на
работното време на държавните служители, която е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Ал. 3 на разпоредбата регламентира
начина на изчисляване на работното време за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Изр. 4 в приложимата към казуса редакция
предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Когато служителят е работил извън редовното работно време, в чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР са предвидени компенсации –
възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период за служителите, работещи на смени. С ал. 6 е уреден и начинът за заплащане на положения извънреден труд по
ал. 5 – с 50 % увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Съобразно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (редакция бр. 81/2016г.
ДВ) редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
темпорален аспект подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на горната законова делегация са следните:
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
обн. бр. 69/2014г. ДВ, действала от 19.08.2014г. до 31.03.2015г., както и от 29.07.2016г.
до 01.08.2016г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн. бр. 40/2015г. ДВ, действала от 01.04.2015г. до 28.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. бр. 60/2016г. ДВ, действала от
02.08.2016г. до 09.01.2020г. (последната е приложима към
конкретния казус). Единствено в чл. 31, ал. 2 на
първата от наредбите
е регламентирано, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за съответния отчетен
период се умножава по 0.143, а полученото число се събира с общия брой работни
часове за същия период (т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1.143). Нито в ЗМВР, нито в някоя от останалите две наредби е предвидено преобразуване на нощния труд в
дневен с коефициент 1.143.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета от Министерския съвет по приложението на КТ и обн. в
бр. 9/2007г. ДВ, когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Този коефициент възлиза именно на 1.143 и се
получава при разделянето на нормалната продължителност на работното време през
деня, установена от нормата на чл. 136, ал. 3 КТ (8 часа) на нормалната продължителност на нощния труд,
установена от
нормата на чл. 140,
ал. 1, изр. 2 КТ (7 часа).
По
въпроса „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители
на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“ е постановено Тълкувателно
решение № 1/15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС.
Съобразно задължителното тълкуване на ВКС при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не
са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
В мотивите си към същото
тълкувателно решение ВКС възприема становището, че ЗМВР е специален нормативен
акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото
възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се
прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1
ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени
предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. По задължителен за
съдилищата начин е прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността
на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Анализирайки разпоредбата на
чл. 187, ал. 1 ЗМВР ВКС приема, че по смисъла на същата норма „8 часа дневно“
означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта –
в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа. Съпоставката
на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се
аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми,
които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително
отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и
заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на
възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби
липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята
на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в
дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46,
ал. 2, изр. 1 ЗНА. ВСК приема, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни.
Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а
служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е.
като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Становището на ВКС е, че
прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения няма да обезпечи постигането
на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в
чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през
деня или през нощта. При разработването на ЗМВР, законодателят е съобразил
спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред
закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по -
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по -
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
От мотивите на ТР № 1/2020 от
15.0.03.2023г. на ВКС не следва извод, че даденото тълкуване е неприложимо към
случаите до преди изменението на ЗМВР ДВ, бр. 60 от 2020г., а намира приложение
само за след този период, каквото възражение поддържа ищецът в настоящото
производство. Даденото от ВКС тълкуване на нормите на ЗМВР е принципно и не
касае конкретна редакция на закона.
Като се съобрази даденото от
ВКС тълкуване, че работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред следва, че е недопустимо към техните правоотношения по аналогия
да се приложи ЗДСл или КТ, в това число - конвертиране на часовете труд положен
през нощта в дневни часове с коефициент 1.143.
Ето защо, при съобразяване на
горното задължително във връзка с нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ за настоящия съдебен
състав тълкуване следва да се приеме, че в случая не могат да се прилагат
субсидиарно издадените по приложение на Кодекса на труда подзаконови нормативни
актове. Като се съобразят постановките в ТР № 1/2023г. на ВКС, следва да се
направи извод, че в случая е неприложим чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, според който при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Предвид обстоятелството, че
размерът на възнаграждението за положен нощен труд е определен от ответника по
реда на посочените заповеди на Министъра на вътрешните работи, цитирани
по-горе, предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен
труд за периода от 01.07.2016г. до 30.10.2019г., получен чрез преизчисляване на
нощния труд с коефициент 1.143, се явява неоснователен.
По спорния по въззивната жалба
на ответника въпрос настоящият въззивен състав приема, че по делото се
установява от неоспорените писмени доказателства и гласните такива, събрани
посредством разпита на св. Костова, че ежедневният инструктаж преди започването
на всяка смяна бил задължителен и реално бил провеждан, като ищецът бил длъжен
да се явява 30 минути преди началото на работното време.
Нормата чл. 2 от Директива № 2003/88/ЕО
на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време дава легална дефиниция на понятието „работно време“, а именно:
всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения в съответствие
с националното законодателство и/или практика. Ето защо, следва да се приеме,
че времето, през което ищецът присъствал на задължителния ежедневен инструктаж-част
от задълженията на служителя и се извършвал в работно време, и присъствието на
него било задължително, представлява част от работното време и следователно
следва да се отчита като такова, съответно при превишение следва да се отчита
като извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Ето защо правилно СРС
кредитирал втория вариант на заключението на ССчЕ, изготвен без преизчисляване
на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и с отразяване на
30 минути преди всяка смяна за инструктаж, като приел, че полагащото се на
ищеца за исковия период възнаграждение за извънреден труд възлиза в размер на
сумата 2 183.39 лева.
Задължението на работодателя
за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо
акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане до 30.10.2019г., вкл. Понеже във въззивната жалба
липсва конкретно оспорване и не се излагат никакви съображения по отношение
установените задължения за лихви за забава, съдът не намира основание за
промяна изводите на СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка
съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
Тъй като крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат, по посочените по – горе съображения (поради
постановяване на ТР №1/2023г. на ОСГК на ВКС по спорния въпрос),
първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора
въззивният съд не присъжда на страните разноски, сторени пред СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20219543/08.10.2020г., постановено по гр.
дело № 63073/2019г. по описа на СРС, 126-и състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.