Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и осми
състав
На
четиринадесети януари Година
две хиляди двадесет и първа
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 4835 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
20-0460-000891/03.11.2020 г. на Началник група към ОДМВР Варна, РУ 05 «Златни
пясъци», с което на Е.В.Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 20 лева на осн. чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Е.В.Д., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на Е.В.Д. срещу НП на Началник група към
ОДМВР Варна, РУ 05 «Златни пясъци», с което й е наложено административно
наказание ГЛОБА.
В жалбата си
въззивницата оспорва компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Счита, че в АУАН и НП липсва описание на нарушението. Счита още, че свидетелят,
подписал АУАН не е присъствал при установяване на нарушението, поради което
АУАН е следвало да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели. Сочи като нарушени чл. 42 , чл.43 и
чл.44 от ЗАНН, както и чл.52 ал.4 от ЗАНН. В НП бланкетно е цитиран закона, без
да са посочени съставомерните признаци на деянието, като остават неясни фактите,
срещу които въззивницата следва да се защитава.
Оспорва соченото,
че МПС е създало пречки за движението. Счита, че е налице продължавано
нарушение, а не отделни нарушения при осъществяване на отделни паркирания. Тъй
като са налице две отделни наказателни постановления, то е следвало настоящото
административнонаказателно производство / образувано по- късно/ да не бъде
провеждано.
Формулира
искане за отмяна на наказателното постановление, както и за връщане на отнетия
й контролен талон. Прилага снимки.
В с. з. въззивницата поддържа жалбата си.
По същество
поддържа и доразвива основанията за отмяна на наказателното постановление,
наведени с въззивната жалба.
Представител на
въззиваемата страна не се явява. В молба моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка
доводите на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 05.10.2020г.
полицейски служители към 5 РУ ОДМВР Варна, сред които св. В., установили
паркиран лек автомобил «Рено Лагуна» с рег. №В 3958НА, в гр. Варна, на ул.
«Янко Клавчев», срещу ВСУ. Автомобила бил паркиран върху пътното платно, като
пречел на движението.
На място не бил установен водач на автомобила, поради
което бил съставен фиш за налагане на глоба срещу собственика на автомобила .
В сведение въззивницата Д. посочила, че не собствените на
автомобила, а тя е управлявала същия на посочената във фиша дата и оспорила
обстоятелството, че е извършила нарушение на закона.
Предвид оспорването на съставения фиш, на 03.11.2020г.
св. В. съставил акт за установяване на административно нарушение.
Деянието било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.1
от ЗДП.
В графата за
възражения въззивницата вписала, че не е извършено нарушението и не може да й
се вмени във вина.
На 03.11.2020г.
въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на
което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейски служител фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна
квалификация по ЗДП и на основание санкционната норма на чл.183 ал.2 т.1 от
същия закон, на въззивницата било определено административно наказание.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни
доказателства- показанията на св. В. и св. Н., както и от писмените такива – АУАН,
представляващ годно доказателствено средство; сведение; становище; фиш; заповед
и др.
За да се
произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и
правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на
процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по
ЗДП, като след разследване на спорните обстоятелства е дал правна квалификация
на извършеното от въззивницата нарушение. Въз основа на квалификацията на
деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по
пътищата. Правилно е бил преценен вида на
наказанието с императивно определен размер.
Що се отнася да
наведените с жалбата възражения, съдът прецени същите като неоснователни,
предвид на следното :
Въззивницата
оспорва компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Съдът, изхождайки
от съдъражнието на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., приложена по
администартивнонаказателната преписка, намери възражението за неоснователно.
Счита се, че в АУАН и НП липсва описание на нарушението.
Съдът не констатира да е налице такова нарушение,
доколкото в съдържанието на АУАН и НП е посочен конкретен извършител, мястото
на нарушението, факта на осъщественото паркиране и обстоятелството, че са
създадени опасност и пречки за движението. В този смисъл и е налице достатъчно
ясно описание на нарушението, което се вменява във вина на санкционираното
лице.
Счита се още, че
свидетелят, подписал АУАН не е присъствал при установяване на нарушението,
поради което АУАН е следвало да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели.
По така възразеното съдът констатира следното: в
съдържанието на АУАН, в съответствие с изискванията на чл.40 ал.1 от ЗАНН са
били вписани данните на свидетел- очевидец , като това е св. В., присъствал при
установяване на нарушението. С горното е било изпълнено изискването на чл.40
ал.1 от ЗАНН, поради което не може да се приеме тезата на въззивницата за
приложението на ал.3 , когато липсват свидетели на извършване или установяване
на нарушението. В съдържанието на АУАН е положен подпис от св. Н., с което се
установява, че на същата е известно съдържанието на документа, по който е
свидетел.
Сочат се като нарушени чл. 42 , чл.43 и чл.44 от ЗАНН,
както и чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения
на посочените разпоредби, водещи до отмяна на наказателното постановление . В
съдържанието на АУАН се съдържат изискуемите реквизити по смисъла на чл.42 от ЗАНН; същия е съставен при спазване на изискванията на чл.43 и чл.44 от ЗАНН,
като очевидно наведените възражения не са били възприети от наказващия орган,
който е санкционирал въззивницата с издаденото наказателно постановление.
Счита се, че в НП бланкетно е цитиран закона, без да са
посочени съставомерните признаци на деянието, като остават неясни фактите,
срещу които въззивницата следва да се защитава.
Съдът не констатира да е налице такова нарушение,
доколкото в съдържанието на НП е посочен конкретен извършител, мястото на
нарушението, факта на осъщественото паркиране и обстоятелството, че са
създадени опасност и пречки за движението. В този смисъл и е налице достатъчно
ясно описание на нарушението, което се вменява във вина на санкционираното
лице. Посочена е и правна квалификация на деянието, съответстваща на описаните
в диспозитивната част признаци на нарушението.
Оспорва се
соченото, че МПС е създало пречки за движението.
Доколкото въз
основа на показанията на св. В. се установява, че същия пряко е възприел
паркираното превозно средство на пътното платно и създадените пречки за
движението, както и предвид на факта, че показанията на св. В. се подкрепят от
писмените доказателства по делото – АУАН и становище, съдът намери, че
нарушението е установено по безспорен начин.
Счита се, че е
налице продължавано нарушение, а не отделни нарушения при осъществяване на
отделни паркирания. Тъй като са налице две отделни наказателни постановления,
то е следвало настоящото административнонаказателно производство / образувано
по- късно/ да не бъде провеждано.
Съдът , противно
на изразената позиция намира, че при всяко отделно паркиране на автомобила на
отделни дати, въззивницата е осъществила отделен състав на нарушение и правилно
в настоящия казус е била ангажирана администартивнонаказателната й отговорност.
На последно място съдът счита за нужно да отбележи, че
приложени с жалбата снимки не представляват годно доказателство за целите на
наказателния процес, доколкото същите не са изготвени по реда , предвиден в
НПК. За прецизност следва да се отбележи, че отразения върху част от тях час на
изготвяне е последващ във времето установяването на нарушението и съставянето
на фиш от страна на св. В., поради което и същите не отразяват пътната
обстановка и положението на превозното средство върху пътя към момента на
осъществяване на административното нарушение.
След проверка на издаденото наказателно постановление и
преценка на доводите на въззивницата, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото
разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :