РЕШЕНИЕ
№ 2339
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20211100109761 по описа за 2021 година
Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за
сумата от 50 000 лв.
В исковата молба на В. П. Д. се твърди, че в интернет сайта
**********, в периода 01.09.2020-31.07.2021 г. били публикувани поредица
от статии, касаещи личността на ищеца, които накърнили доброто му име и
репутация в обществото и му причинили емоционални болки и страдания.
Твърди се, че последователно били публикувани статии със заглавия:
„Задържаха човек на Б. за метежите у нас – В.Б., свързан с „Отровното трио“
от 02.09.2020 г., К.Е.: Обвиняват В.Б. и за убийството на С.М. - участват в
групата за рекет на И.М.“ от 03.09.2020 г., „БОМБА В ПИК: Лихварят на Б.,
разследван за смъртта на С.М., пръснал половин милион за пир с „Джипси
Кингс“, месеци преди убийството й“ от 06.09.2020 г., „Полицейска спец-акция
в ресторанта на касиера на Б. – В.Б.“ от 12.09.2020 г., „Касиерът на Б. В.Б.,
подозиран като поръчител на убийството на С.М. – спецчасти разследват
бизнеса му с мощна операция“ от 12.09.2020 г., „ЗАДКУЛИСИЕ: И.Б. върти
милиони през 11 фирми. Подозират „Мис Б.“, че препира парите на касиера
на В. Б.“ от 28.09.2020 г., „ОКОНЧАТЕЛНО: Апелативният специализиран
1
наказателен съд отряза В.Б.“ от 17.12.2020 г., „Хората на В. Б. В.Б. и
Пифовете сред обвинените от Спец-прокуратурата“ от 27.01.2021 г., „В
СЛЕДСТВЕНИЯ АРЕСТ: И.П. плаши свидетел – тарторът на лихварската
банда на В.Б. сипе закани за убийство“ от 10.05.2021 г., „Човек на Б. към
убитата С.М.: 200 000 лева глоба или променям съдби“ от 22.06.2021 г., „Ц. с
разкритие за човека на Б. В.Б. „Ще съдя всеки, който замеси името ми“ от
25.06.2021 г., „САМО В ПИК: И.Б. в кабинета на Б.Р. като у дома си, пратена
от Б. и В.Б.“ от 15.07.2021 г., „Ъндърграундът с нова атака срещу
управлението: Хора на В. Б. и М. готвят компромати, пак търсят връзка с
ДеБъ“ от 29.09.2020 г.
Твърди се, че тези статии не били подписани от конкретен автор, но
интернет платформата била възложител на материалите и собственост на
ответното дружество.
Изложени са твърдения, че ищецът е с чисто съдебно минало като
срещу него се упражнява прокурорски натиск чрез образуване на поредица от
досъдебни производства, които впоследствие „катастрофират“ в съдебна зала
и традиционно се връщат на прокуратурата, поради наличие на тежки
процесуални пороци като наличието на досъдебни производства, висящи с
години се ползват за упражняване на натиск.
Твърди се, че в статиите били отправени квалификации, относно
личността на ищеца в разрез с всички стандарти на медийната етика и
професионални стандарти като се публикуват твърдения, неотговарящи на
истината, лепят се етикети и се раздава „авансово правосъдие“. Изложени са
твърдения, че в съдържанието на самите статии се съдържат клеветнически
твърдения, непочиващи на обективната истина, които накърнявали
репутацията на ищеца: „Брадата е сочен за шеф на арестуваните Г. и П.“,
„В.Д. е смятан за лихвар номер 1 в Б., той е подсъдим заедно с И.М., с когото
заедно са изнудвали С.М. преди убийството й“ /статията от 02.09.2020 г./.
Изложени са твърдения в исковата молба, че ищецът е мажоритарен
собственик на капитала на „М.К.Г.“ ООД, небанкова финансова институция,
вписана в регистъра на БНБ, поради което следвало да се прави ясно
разграничение между регламентирано предоставяне на кредити и
упражняването по занятие дейност като „лихвар“, попадащ в приложното
поле на НК.
2
Твърди се в исковата молба, че поредицата от статии внушавали и
правили произволни заключения, че ищецът стои високо в йерархията на
силови структури, занимаващи се с престъпна дейност и е свързан с
представители на олигархията. Тези статии достигнали до широк кръг
читатели с оглед броя на уникалните прочитания в сайта на ответното
дружество и трайно накърнили репутацията на ищеца. Изложени са
твърдения в исковата молба, че изразът „касиера на Б.“, използван в статиите,
внушава тезата, че ищецът е ангажиран с нерегламентирани транзакции на
парични средства в полза на обвиняемия бизнесмен В. Б.. В исковата молба се
твърди, че не се сочат никакви данни ищецът да познава цитираното лице, а
липсата на такова познанство било потвърдено и интервю за телевизия
„Евроком“ през юни 2021 г. от самия Б., който заявил, че няма как Д. да му е
касиер като е лице, което той познава само бегло.
В съдържанието на статиите се съдържали и множество други лъжи,
уронващи доброто име на ищеца – „бизнесът с ресторанта на Д. е бил
финансово дотиран от Б.“, „той /ищецът/ е основен тартор на бригадите на
забегналия в Дубай хазартен бос В. Б., които финансират метежите в София“,
„Освен за лихварство, В.Б. ще отговаря пред съда, заедно с И.М., и за
поръчителството за убийството на С.М.“, „Б. е само формален собственик на
компаниите, а всъщност те са управлявани от В.Б.. Смята се, че по този начин
са препирани част от незаконно получените приходи от лихварска дейност“,
„Оборотните средства за престъпната дейност осигурявал обвиняемият В.Д.“,
„В.Д. е наследил 20 млн лева след убийството на бившия бос на групировката
СИК – Д.М. – Д.Р.“, последното поднесено като цитат от вестник „Уикенд“ от
2009 г. , „кредитният портфейл на „М.К.Г.“ ООД бил разтоварен с отпускане
на пари към люлинския престъпен бос И.Г. – П.“, „Д. и М. с насилие и
заплахи принудили М. да им прехвърли два автомобила на фирмата си
„Крайслер“ и „БМВ““, „въпреки, че докарват М. до фалит, дуетът –рекетьори
не спират“.
Твърди се, че след всяка една от статиите ищецът се оплаквал от високо
кръвно налягане и главоболие като водеща тема на разговорите с близките му
била именно публикацията, уронваща доброто му име и репутация.
Предвид изложените твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
3
ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от статиите, публикувани в интернет сайта
www.piq.bg. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът „П.Н.” ЕООД, редовно уведомен, оспорва искът чрез
процесуален представител. Подробни съображения сочи в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Ч..
Възраженията на ответната страна се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. М. и адв. Атанасов.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание
чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени в текстови формат описаните в
обстоятелствената част на исковата молба статии от сайта *********
Представен е протокол от съдебно заседание от 23.02.2021 г. на СпНС по
нохд 153/21 г.
Представена е заповед БНБ-02771/11.01.2021 г. на Подуправителя на
БНБ, с което е заличен „М.К.Г.“ ООД от регистъра на финансовите
институции по чл.3а от ЗКИ.
Представен е договор за заем от 01.02.2011 г., сключен между И.А. М.,
от една страна, и С.К. М. и Д.И.Г., от друга страна, за сумата от 100 000 лв.,
ведно с допълнително споразумение към него, с което е отпусната
допълнителна заемна сума от 100 000 лв.
Представен е договор за прехвърляне на вземане от 13.10.2011 г.,
сключен между И.А. М., цедент, и „М.К.Г.“ ООД, цесионер с предмет
вземането от С.К. М. и Д.И.Г., ведно с уведомление по чл. 99 ал.3 от ЗЗД.
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 59,
дело 529/11 г. на нотариус с рег. № 260 – М.И., сключен като обезпечение на
договор за цесия от 13.10.2011 г.
Представено е уведомление изх. № 072/20.02.2012 г. с покана за
изпълнение за забавено плащане.
Представен е и изпълнителен лист от 14.03.2012 г. на СРС, 47 състав по
4
гр.д. 10 367/12 г. за сумата от 100 000 лв., частично претендирана от 200 000
лв., в полза на „М.К.Г.“ ООД и дължима от С.К. М. и Д.И.Г., ведно със
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Представен е договор за жилищен креди от 10.05.2008 г., сключен
между „Б.П. Б.“ АД и кредитополучателите С.М. и Д.Г. за сумата от 50 000
евро, ведно с два изпълнителни листа, издадени в полза на търговската банка
въз основа извлечения от банкови сметки срещу кредитополучателите.
Представено е постановление за възлагане на недвижими имоти от
27.12.2021 г. на ЧСИ – И.М.-К. и протокол за въвод във владение в недвижим
имот на купувач от публична продан от 19.09.2013 г. на ЧСИ – М.П..
Представено е и определение в производство по чл. 435 от ГПК на СГС
по ч.гр.д. 1289/2013 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на С.М. и
Д.Г. срещу постановление за възлагане на недвижими имоти от 27.01.2021 г.
на ЧСИ – К..
Представени по делото в текстови формат са и статии от други
интернет сайтове.
По делото е изготвена и изслушана СТЕ на вещото лице П. ЦВ. В.. В
заключението си вещото лице е посочило, че е установена на сайта pik.bg
статия от 02.09.2020 г. със заглавие „ИЗВЪНРЕДНО В ПИК: Арестуваха
касиер на Б. за метежите у нас – В.Б., свързан с Отровното трио“ като вещото
лице е посочило, че са налични 402 893 прочитания на същата. Вещото лице
е установило и наличие на статия от 03.09.2020 г. със заглавие – К.Е.:
Обвиняват В.Б. и за убийството на С.М. - участват в групата за рекет на И.М.“
с налични 76 526 прочитания. В заключението е обективиран извод за
наличие на статия от 06.09.2020 г. в сочения сайт със заглавие „БОМБА В
ПИК: Лихварят на Б., разследван за смъртта на С.М., пръснал половин
милион за пир с „Джипси Кингс“, месеци преди убийството й“ с 83 406
прочитания. Установено от вещото лице е и наличието на статия от
12.09.2020 г. със заглавие „Полицейска спец-акция в ресторанта на касиера на
Б. – В.Б.“ с 64 122 прочитания. Вещото лице е посочило, че в интернет сайта
се съдържа статия от 12.09.2020 г. със заглавие „ ИЗВЪНРЕДНО В ПИК:
Касиерът на Б. В.Б., подозиран като поръчител на убийството на С.М. –
спецчасти разследват бизнеса му с мощна операция“ с 141 525 прочитания.
Обективиран в заключението е и извод за наличие на статия от 28.09.2020 г.
5
със заглавие „ЗАДКУЛИСИЕ: И.Б. върти милиони през 11 фирми. Подозират
„Мис Б.“, че препира парите на касиера на В. Б.“ и 170 507 прочитания на
същата. Вещото лице е посочил, че е налична и статия от 17.12.2020 г. със
заглавие „ОКОНЧАТЕЛНО: Апелативният специализиран наказателен съд
отряза В.Б.“ с 12 005 прочитания. Посочено в заключението на вещото лице е
и наличие на статия от 27.01.2021 г. със заглавие „Хората на В. Б. В.Б. и
Пифовете сред обвинените от Спец-прокуратурата“ и 49 965 прочитания на
същата. Обективиран в експертизата е и извод за наличие на статия от
10.05.2021 г. със заглавие „В СЛЕДСТВЕНИЯ АРЕСТ: И.П. плаши свидетел –
тарторът на лихварската банда на В.Б. сипе закани за убийство“ ис 47 164
прочитания. Вещото лице е установило наличие на статия от 22.06.2021 г. със
заглавие „Човек на Б. към убитата С.М.: 200 000 лева глоба или променям
съдби“ със 78 608 прочитания. Посочено в заключението е, че е налична
статия от 25.06.2021 г. със заглавие „Ц. с разкритие за човека на Б. В.Б. „Ще
съдя всеки, който замеси името ми“ с 28 344 прочитания. Установена от
вещото лице е и статия на сайта от 15.07.2021 г. със заглавие „САМО В ПИК:
И.Б. в кабинета на Б.Р. като у дома си, пратена от Б. и В.Б.“ и 157 627
прочитания. Посочено от вещото лице е че на сочения интернет сайт е
публикувана на 29.09.2020 г. статия със заглавие „Ъндърграундът с нова атака
срещу управлението: Хора на В. Б. и М. готвят компромати, пак търсят връзка
с ДеБъ“ 94 495 прочитания.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Р. Е. Т., в съдебно заседание от 13.06.2022 г. и Ч. И.Н., в съдебно
заседание от 27.06.2022 г.
, И.А.М. и Е.К.П..
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
6
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа.
За да бъде уважен предявеният иск да бъде присъдено търсеното
обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав
на деликтната отговорност, установен в нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а
именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и
причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
вината, визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищецът твърди,
че в поредица от публикации в интернет сайта piq.bg са изнесени
обстоятелства, които са неверни и клеветнически твърдения, довели до
накърняване на неговото личното достойнство, авторитет, добро име и
репутация.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и с оглед неоспорените в исковата молба фактически
твърдения, настоящият съдебен състав приема, че са публикувани в сочения
интернет сайт поредица от статии със заглавия: „Задържаха човек на Б. за
метежите у нас – В.Б., свързан с „Отровното трио“ от 02.09.2020 г., К.Е.:
Обвиняват В.Б. и за убийството на С.М. - участват в групата за рекет на И.М.“
от 03.09.2020 г., „БОМБА В ПИК: Лихварят на Б., разследван за смъртта на
С.М., пръснал половин милион за пир с „Джипси Кингс“, месеци преди
убийството й“ от 06.09.2020 г., „Полицейска спец-акция в ресторанта на
касиера на Б. – В.Б.“ от 12.09.2020 г., „Касиерът на Б. В.Б., подозиран като
поръчител на убийството на С.М. – спецчасти разследват бизнеса му с мощна
операция“ от 12.09.2020 г., „ЗАДКУЛИСИЕ: И.Б. върти милиони през 11
фирми. Подозират „Мис Б.“, че препира парите на касиера на В. Б.“ от
28.09.2020 г., „ОКОНЧАТЕЛНО: Апелативният специализиран наказателен
съд отряза В.Б.“ от 17.12.2020 г., „Хората на В. Б. В.Б. и Пифовете сред
обвинените от Спец-прокуратурата“ от 27.01.2021 г., „В СЛЕДСТВЕНИЯ
АРЕСТ: И.П. плаши свидетел – тарторът на лихварската банда на В.Б. сипе
закани за убийство“ от 10.05.2021 г., „Човек на Б. към убитата С.М.: 200 000
7
лева глоба или променям съдби“ от 22.06.2021 г., „Ц. с разкритие за човека на
Б. В.Б. „Ще съдя всеки, който замеси името ми“ от 25.06.2021 г., „САМО В
ПИК: И.Б. в кабинета на Б.Р. като у дома си, пратена от Б. и В.Б.“ от
15.07.2021 г., „Ъндърграундът с нова атака срещу управлението: Хора на В. Б.
и М. готвят компромати, пак търсят връзка с ДеБъ“ от 29.09.2020 г. Тяхното
наличие се установява и от изслушаната по делото и неоспорена СТЕ.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че
действителното съдържание на тези публикации е това, съдържащо се в
представените от ищеца по делото извадки в текстови формат. Ответникът не
е заявил оспорване на тези представени по делото доказателства, респ. не е
оспорил същите досежно тяхното съдържание.
Страните не са формирали спор, че ответното дружество е издател на
електронното издание, в което са публикувани процесните по делото статии.
В това си качество той носи отговорност за верността на написаното,
включително и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо
разследване респ. определя характера, съдържанието и визуалното
оформление на публикуваните материали и има качеството на възложител на
работата. Без правно значение за спора е дали авторът на публикацията се
намира в трудовоправни или други отношения с него, дали практикува на
свободна практика или е гражданин. В тази насока е и константната съдебна
практика /решение 404/13.07.2010 г. по гр.д. 907/2009 г., решение
581/30.09.2010 г. по гр.д. 1019/09 г. и двете на Трето ГО на ВКС/.
За да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект
следва да е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства,
касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на
общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна
негативна оценка на обществото. В практиката си ВКС /решение 12/
06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС / приема, че
неистинността на фактите т.е. несъществуването им в обективната
действителност има правно значение за спора, само когато те са обективно
позорни. В настоящия казус обстоятелствата, изнесени в статиите, съобразно
заявения предмет на иска, очертан в исковата молба касаят изнесените
твърдения относно поръчителство за убийство, участие в група за рекет,
касиер на В. Б., тартор на лихварска банда, препирал пари от незаконна
8
лихварска дейност, осигурявал оборотни средства за престъпна дейност, с
насилие и заплахи принудил физическо лице да прехвърли два автомобила,
изпратил трето лице в кабинета на Б.Р., наследил 20 млн от убит бос на СИК.
По съображенията, изложени по-горе на проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на
ответника само ако са неверни и позорят адресата. Оценката /мнението не
подлежат на проверка за вярност, предвид на обстоятелството, че същите не
са конкретни факти от обективната действителност и респ. биха ангажирали
отговорността му само ако са обидни. Съдът намира, че по естеството си
изразите, използвани в заглавията и текста на статиите имат характер на
фактически твърдения, а не съставляват оценка или мнение за личността на
ищеца. Същите представляват изнесени твърдения за причастност на ищеца
към крупна и мащабна престъпна дейност и по естеството си това са
конкретни факти, а не мнение или оценка. Тези твърдения настоящият
съдебен състав намира, че не са нито обществено приемливи, нито допустими
от гледна точка на морала и закона, доколкото внушават и уличават ищеца в
извършване на противоправни деяния т.е. обективно притежават качеството
„позорност” доколкото накърняват честта и достойнството му. Предвид което
в тежест на ответника е да установи тяхната истинност. Единствените данни
по делото, представени от самия ищец, са относно наличие на прекратено
наказателно производство в съдебна фаза поради съществени процесуални
нарушения без данни за по-нататъшно развитие на същото било в досъдебна,
или съдебна фаза респ. писмени доказателства, отново представени от самия
ищец, които опровергават изнесените в процесните статии фактически
твърдения.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил
възражение, че в процесните публикации не се съдържат обидни и
клеветнически твърдения, а същите са резултат от добросъвестно
журналистическо разследване. Наведено е възражение, че ищецът бил
обществена фигура и следвало да търпи критика в по-голяма степен от
обикновените граждани респ. възражение, че данните, изнесени от ответника
били известни в публичното пространство от други лица и медии –
първоизточници на предадената от ответника информация.
Неблагоприятните факти, насочени към друг правен субект следва да
9
бъдат проверени преди да бъдат оповестени и това го изисква
журналистическата етика с оглед журналистите и пресата да действат
добросъвестно, като проверяват точността и надеждността на информацията,
когато става въпрос за засягане на репутацията на частни лица ( дело Savitchi
с/у Молдова). Това задължение е регламентирано и в Етичния кодекс на
българските медии, където в чл. 2.2 е посочено, че медиите трябва да положат
необходимите усилия да проверяват достоверността на информацията преди
нейното оповестяване. В практиката си ЕСПЧ посочва, че журналистите
могат да докладват за събития, базирани на информация, събрана от
официални източници, без необходимост от допълнителна проверка /дело
Selistö v. Finland, № 56767/00, § 60, 16 ноември 2004 г./. Данни за
информация, базирана от официални източници не са ангажирани.
Правна регламентация относно начина на извършване на тази проверка
липсва като е утвърдено схващането, че за изнесените факти следва да е
получено потвърждение от поне два независими източника. При извършена
добросъвестна проверка от страна на същия, дори фактите да се окажат
неверни впоследствие, добросъвестността изключва вината /в този смисъл е
решение 85/23.03.2012 г. по гр.д. 1486/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС/.
Добросъвестността предполага извършване на обективно необходимите
действия, за да е налице увереност, че източниците на информация на
журналиста са надеждни и че е сторил зависещото от него да отстрани
разумните съмнения в надеждността на тези източници. В съдебно заседание
от 27.06.2022 г. свидетелят Н. е описал в какво се е състояло
журналистическото разследване. Ценейки неговите показания в съвкупност с
другите доказателства, ангажирани от страните, настоящият съдебен състав
не може да обоснове извод, че се касае за проучване, което да покрива
изискванията за „добросъвестност”. Свидетелят споделя, че имат „връзки и
контакти неофициални с различни институции. Имаме източници, с които
обменяме информация – и в съда, прокуратура, МВР, Президентство, МС.
Получаване информация от няколко източника“, „проверяват информацията
по надлежния ред“. Конкретни данни за лица и информация респ. начин на
проверка на такава информация, вън от тези декларативни твърдения на
свидетеля не са ангажирани.
Не са ангажирани и доказателства, подкрепящи второто възражение на
ответника, че данните изнесени в тези статии са препечатани от други
10
електронни или печатни медии, които се явяват техен първоизточник.
Представените от самия ответник печатни и електронни статии от други
медии като дата на тяхната публикация, следват процесните по делото статии,
поради което твърдението, че същите са първоизточник не може да бъде
възприето от настоящия съдебен състав.
Следващото възражение на ответника касае обстоятелството, че ищецът
бил обществена фигура и следвало да търпи по-големи ограничения и
критика. Като обществена или публична фигура би следвало да се приеме
всяко лице, което има роля в обществения живот, независимо от това дали в
областта на политиката, икономиката, изкуствата, социалната сфера, спорта
или други. Данни ищецът има роля в тези сфери на обществения живот не се
твърди да има по делото. Не са и представени доказателства. Единствените
данни по делото, отново ангажирани от самия ищец са, че същият притежава
дялове в търговско дружество, което в определен период от време е
притежавало лиценз като небанкова финансова институция. Участието на
физическо лице в търговско дружество не прави съдружника обществена
фигура.
Разпоредбата на чл. 10 т.1 от КЗПЧОС прокламира свободата на
разпространяване на информация, но тази норма не дава право да се
разпространяват неверни факти /предвид липсата на доказателства по делото
за тяхната истинност/, нито да се засяга достойнството и себеоценката на
други правни субекти. В този смисъл е и цитираното по-горе решение 85 по
гр. д. 1486/11 г. на ВКС.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът намира, че
ответникът е извършил противоправно деяние, насочено към увреда на
човешкото достойнство, себеоценка, авторитет и професионална репутация на
ищеца.
Причинените вреди, изразяващи се в накърняване на личното
достойнство на ищеца чрез публично изнесени твърдения, които го
представят в неблагоприятна светлина сред широк кръг от хора и засягат
отношенията му с тези хора се установяват от събраните по делото гласни
доказателства включително заключението на СТЕ, които съдът кредитира
като обективни и последователни.
Не са ангажирани доказателства, разколебаващи презумпцията на чл. 45
11
ал.2 от ЗЗД.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът
намира, че ответникът с факта на публикуване на процесните статии в
електронния сайт****** е реализирал противоправно деяние, доколкото
същото представлява посегателство върху личността и накърнява чувството
на достойнство и себеоценка на ищeца.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания, емоционален и психически дискомфорт
представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите
подлежат на репарация. Обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че
предвид интензитета на страданието на ищеца, периода от време, през който е
търпял негативни преживявания справедливо би било да се присъди сумата
от 15 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за
присъждане на разноски такива се следват на ищеца. При съблюдаване на
списъка по чл. 80 от ГПК респ. заявеното възражение по смисъла на чл. 78
ал.5 от ГПК, заявено от ответника, което с оглед фактическата и правна
сложност на делото, цената на иска и извършените по делото процесуални
действия съдът намира за неоснователно. Припадащата се част от
претендираните в списъка по чл. 80 от ГПК разноски с оглед уважената част
от претенцията възлизат на сумата от 1 359 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 705, 20 лв. с ДДС. Заявеното
възражение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК от ищцовата страна досежно
размера на адвокатското възнаграждение е основателно, според настоящия
съдебен състав, доколкото същият значително надвишава минималния такъв
по Наредба 1/2004 г., а фактическата и правна сложност на производството
респ. извършените процесуални действия не предполагат такова завишение.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19
състав
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София,
ул. *******а” ******* – адв. П. М. на основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1
от ЗЗД да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „*******2, партер – адв. С.Ч. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка
със статии, поместени в *******със заглавия: „Задържаха човек на Б. за
метежите у нас – В.Б., свързан с „Отровното трио“ от 02.09.2020 г., К.Е.:
Обвиняват В.Б. и за убийството на С.М. - участват в групата за рекет на И.М.“
от 03.09.2020 г., „БОМБА В ПИК: Лихварят на Б., разследван за смъртта на
С.М., пръснал половин милион за пир с „Джипси Кингс“, месеци преди
убийството й“ от 06.09.2020 г., „Полицейска спец-акция в ресторанта на
касиера на Б. – В.Б.“ от 12.09.2020 г., „Касиерът на Б. В.Б., подозиран като
поръчител на убийството на С.М. – спецчасти разследват бизнеса му с мощна
операция“ от 12.09.2020 г., „ЗАДКУЛИСИЕ: И.Б. върти милиони през 11
фирми. Подозират „Мис Б.“, че препира парите на касиера на В. Б.“ от
28.09.2020 г., „ОКОНЧАТЕЛНО: Апелативният специализиран наказателен
съд отряза В.Б.“ от 17.12.2020 г., „Хората на В. Б. В.Б. и Пифовете сред
обвинените от Спец-прокуратурата“ от 27.01.2021 г., „В СЛЕДСТВЕНИЯ
АРЕСТ: И.П. плаши свидетел – тарторът на лихварската банда на В.Б. сипе
закани за убийство“ от 10.05.2021 г., „Човек на Б. към убитата С.М.: 200 000
лева глоба или променям съдби“ от 22.06.2021 г., „Ц. с разкритие за човека на
Б. В.Б. „Ще съдя всеки, който замеси името ми“ от 25.06.2021 г., „САМО В
ПИК: И.Б. в кабинета на Б.Р. като у дома си, пратена от Б. и В.Б.“ от
15.07.2021 г., „Ъндърграундът с нова атака срещу управлението: Хора на В. Б.
и М. готвят компромати, пак търсят връзка с ДеБъ“ от 29.09.2020 г. като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от
1 359 лв. – разноски.
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******2, партер – адв. С.Ч. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
„П.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******а”
******* – адв. П. М. сумата от 1 705, 20 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
13
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14