№ 2757
гр. ***, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110149514 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от „******* искова молба, уточнена с молба с вх. №
239399/07.11.2022 г., срещу В. Л. А. и С. Л. М., в качеството им на наследници на Л. Ф.
М..
В исковата молба се твърди, че Л. Ф. М. бил потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото
дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.
****** аб. № ********, в периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., поради което за
него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За
процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „******* на потребители в гр. ***, съгласно които бил определен 45-
дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата
интернет страница. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до
процесния топлоснабден имот, но не заплатил дължимата от нея цена на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, като
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се извършвала от „***********.
1
През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от „***********, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от ответника, били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Предвид настъпилата към датата на
подаване на исковата молба смърт на Л. Ф. М., исковата претенция е насочена срещу
неговите наследници по закон. Съгласно уточнителна молба от 07.11.2022 г. това са
лицата В. Л. А. и С. Л. М., които отговаряли за процесните задължения в условията на
разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 част. Отправено е искане да бъде
постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените срещу
ответниците искове. Претендират се направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за
отговор, като такива са постъпили в срок. Страните оспорват наличието на валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия в процесния имот
през исковия период, качеството си на потребители на такава, включително
твърденията за притежавано от тях право на собственост върху имота, количеството на
сочената като доставена енергия, както и формираната цена за същата. Релевирано е и
възражение за погасяване по давност на процесните задължения. Изложени са
подробни доводи в подкрепа на така релевираните възражения и е отправено искане
предявените искове да бъдат отхвърлени, като в полза на страните бъдат присъдени
сторените от тях разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „*******
изразява становище за основателност на исковите претенции.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 ЗТСУ от 22.08.1978 г. (л. 106 от делото) се установява, че Л. Ф. М. и
С**** П*** М.а са били собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент ***
находящ се в гр. ********. Идентичността между описания в договора имот и
процесния такъв се установява от удостоверение с изх. № ***/28.02.2012 г., издадено
от Столична община, район „***“ (л. 11). Съгласно справка от Национална база-данни
„Население“ (л. 37), Л. Ф. М. е починал на 12.12.2013 г. и е оставил за свои наследници
по закон В. Л. А. – дъщеря и С. Л. М. – син. Видно от справката, към датата на нейното
изготвяне съпругата на Л. Ф. М. и съсобственик на процесния имот – С**** П*** М.а
2
– също е починала.
По делото е представен Договор № 201-6-3/22.06.2017 г. (л. 21 от делото),
сключен между „******* като възложител и „******* като изпълнител, с предмет
възлагане извършването на услугата дялово разпределение.
Съгласно протокол от общо събрание на етажните собственици, живущи в гр.
***, ж. к. „***“, ***, проведено на 25.09.2002 г. (л. 14), дружеството, избрано да
извършва услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост, е „*******.
От приложения към протокола списък е видно, че сред собствениците, взели участие в
ОС на ЕС от 25.09.2002 г., е вписан Л. Ф. М., положил подписа си като собственик на
ап. *** с аб. № ********. Представен е и Договор № ***/25.09.2002 г. за извършване
на услугата „дялово разпределение“, сключен между „******* и етажните собственици
на процесната сграда (л. 12).
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „******* на клиенти в гр. ***, приети с Решение по Протокол **/28.03.2013
г. на Съвета на директорите на „******* и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „19 минути“.
Третото лице-помагач е представило по делото (л. 87 и сл.) документите за
дялово разпределение и за годишни отчети през исковия период. И двата документа за
извършен отчет в процесния имот са подписани от клиента, а като е посочен Л. Ф. М..
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (л. 93)
се установява, че в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот,
ежемесечно в рамките на исковия период е извършван отчет на данните от общия
топломер, който през процесния период е преминавал задължителен метериологичен
контрол, съгласно изискванията на Наредбата, като същият е бил технически годно
измервателно средство от търговски тип. През посочения период е приспадана
топлинна енергия за технологични разходи за сметка на ищцовото дружество, а
дяловото разпределение е извършвано от третото лице-помагач в съответствие с
установената в периода методика и нормативна уредба. Вещото лице е изяснило, че в
имота през процесния период се е ползвала топлинна енергия само за погряване на
топла вода по показания на 1 брой водомер. Вещото лице сочи, че направените
измервания в абонатната станция, начисленията и дяловото разпределение относно
потребената в процесния апартамент топлинна енергия са в съответствие с
установените нормативни изисквания и цени на топлинната енергия, като общият
разход за топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за периода от м. 05.2018 г.
до м. април 2020 г. е в размер на 516,72 лева, съобразно прогнозно начисляваните
ежемесечно суми по фактури, като изравнителната сума за процесния период е -18,85
лева (за получаване).
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
3
съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
няма данни за извършени погасявания на задължения за процесния период и имот.
Вещото лице констатира, че общото задължение за цена на потребената топлинна
енергия през исковия период възлиза на 516,95 лева, след приспадане на сумите за
възстановяване от изравнителните сметки за периода. Дължимата сума за дялово
разпределение е в размер на 13,41 лева. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва
за забава, начислена върху главницата за потребена топлоенергия през исковия период
е в размер на 125,34 лева, а лихвата за забава за услугата дялово разпределение е в
размер на 3,29 лева.
От правна страна:
Производството е образувано по предявени обективно и субективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. Л. А. и С. Л. М., в
качеството им на наследници на Л. Ф. М., да заплатят на ищцовото дружество в
условията на разделна отговорност при квоти от по 1/2 част задълженията, начислени
за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****** аб. № ********, сумата от 516,95 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м.
април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, сумата от 125,34 лева, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2022 г. върху претендираната цена за
доставена топлинна енергия, сумата от 13,41 лева, представляваща цена на услугата
„дялово разпределение“ за периода от месец август 2019 г. до месец април 2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, и сумата от 3,29 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2022 г. върху претендираната цена за услугата
„дялово разпределение“.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
4
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответниците са
били потребители на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „*******
да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същите са били собственици
или вещни ползватели на процесния имот в този период. От представените по делото
доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е бил съсобствен на
ответниците В. Л. А. и С. Л. М. през исковия период при равни квоти. Този извод
следва от обстоятелството, че собствеността върху имота е придобита през 1978 г. от
наследодателите на двамата ответници, като след смъртта им притежаваното от тях
право на собственост е преминало в ответниците при равни квоти, на основание чл. 5,
ал. 1 ЗН. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
ответниците са се разпоредили с правото си на собственост върху имота преди исковия
период. Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови
5
нужди. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни някой от
ответниците да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „********** ***" *** и
одобрени от комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни
след първото им публикуване и са обвързващи за тях. Следователно, противно на
твърденията, изложени от ответниците, е доказано принципното съществуване на
облигационно правоотношение между страните. То произтича от съществуващ
валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния
период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответниците, като потребители на топлинна енергия,
дължат заплащане цената на отдадената за собствения им недвижим имот такава.
По делото е представен протокол от общо събрание на етажните собственици,
проведено на 25.09.2002 г., на което „******* е избрано да извършва дяловото
разпределение в сградата. Установено е, следователно, в производството, че са
възникнали облигационни отношения между етажните собственици и посоченото
дружество, поетите по които задължения са били изпълнявани, доколкото
потребителите на топлинна енергия от етажната собственост са допускали
представителите на третото лице-помагач да отчитат уредите за индивидуално
измерване, а въз основа на тези отчети последното е извършвало дяловото
разпределение на топлинната енергия. По този начин страните са потвърдили
обвързаността си с дружеството за топлинно счетоводство. На следващо място,
съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.)
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано
по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период
общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото
в коментирания договор лице, което да извършва дяловото разпределение, нито
ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното, се налага
изводът, че за исковия период третото лице-помагач в производството е извършвало
въз основа на валидно съществуващо свое договорно задължение дяловото
разпределение и отчитането на потребената в гр. ***, ж. к. „***“, бл. ***, топлинна
енергия. По делото е представен и договор между „******* и „*******, по силата на
който третото лице-помагач, в качеството си на изпълнител, е поело задължение да
извърша услугата дялово разпределение, а ищцовото дружество, като възложител, е
поел насрещното задължение да заплаща цената на изпълнителя извършваната услуга.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия, потребителите на топлинна
енергия заплащат на „******* цената на услугата „дялово разпределение“, извършвана
от избран от етажните собственици в съответната сграда търговец. Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице основания ищецът да претендира заплащането
цената на услугата „дялово разпределение“, доколкото е налице нормативно основание
за възникването на това вземане в патримониума на ищцовото дружество, както и
реалното извършване на дялово разпределение в процесната сграда.
6
Обстоятелството, че през процесния период до жилището на ответниците е
доставяна топлинна енергия, нейните обем и стойност, съответно - размерът на
формираните за същата задължения, се установяват от изслушаните по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира в цялост като
пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл. 202 ГПК.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че ответниците дължат в условията
на разделна отговорност заплащането на цената за потребената през исковия период
топлинна енергия, възлизаща на сумата от 516,95 лева, както и на цената за извършена
услуга „дялово разпределение“, възлизаща на сумата от 13,41 лева.
Ответниците своевременно в отговорите на исковата молба са навели
възражения за погасяване по давност на вземанията на ищеца, което съдът намира за
частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл.
156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответниците за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„********** ***” *** месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са
били дължими в 45-дневен срок, считано от изтичането на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници,
касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото исковата молба по делото е подадена
на 12.09.2022 г., всички процесни задължения, 45-дневният срокът за заплащането на
които е изтекъл към 12.09.2019 г., са погасени по давност. В случая това са
задълженията за цена на топлинна енергия, начислени за периода от 01.05.2018 г. до
30.06.2019 г., възлизащи на сумата от 312,63 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162
ГПК.
Предвид изложеното, предявените срещу ответниците искове за заплащане на
главница за доставена топлинна енергия се явяват основателни за сумата от общо от
204,32 лева (по 102,16 лева за всеки ответник), като до пълния предявен размер от
7
516,95 лева следва да се отхвърлят като погасени по давност.
Периодът, за който се претендира цена на услугата „дялово разпределение“ (от
01.08.2019 г. до 30.04.2020 г.) не попада в обхванатия от погасителна давност такъв,
поради което исковете за тези вземания се явяват основателни до пълния предявен
размер от 13,41 лева (по 6,71 лева за всеки ответник).
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „******* на клиенти в гр. ***, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок от изтичането на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от
2014 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-дневен срок от
изтичането на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен
срок от получаването на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия
за целия отчетен период. Следователно, обезщетение за забава се начислява само върху
вземането по общата фактура. В процесния казус размерът на дължимото обезщетение
за забава върху незаплатената цена за потребена топлинна енергия, изчислено
съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи условия за периода от
15.09.2019 г. до 30.08.2022 г., възлиза на сумата от общо 125,34 лева. Въпреки начина
на изчисляване на лихвата за забава, съответно – периода, през който е начислявана,
непопадащ в обхвата на приложимата в случая тригодишна погасителна давност, част
от вземанията за лихва също са погасени. Този извод се налага, с оглед правилото на
чл. 119 ЗЗД, съобразно който с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Поради това, доколкото част от главното вземане за цена на топлинна енергия,
отнасящо се за периода от м. май 2018 г. до м. юни 2019 г. е погасено по давност,
погасена се явява и лихвата за забава, дължима върху погасеното по давност главно
вземане, възлизаща на сумата от 75,83 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Предявеният иск за установяване дължимостта на лихвата за забава, начислена въху
главницата за топилнаа енергия, се явява основателен до сумата от 49,51 лева (по 24,76
лева за всеки ответник), като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
8
125,34 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 3,29 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете в общ размер на 259,54 лева за платена държавна такса,
депозити за съдебни експертизи и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на всеки от процесуалните
представители на ответниците следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
безплатно предоставена правна помощ и съдействие в размер на по 297,24 лева,
съобразно отхвърлената част от предявените искове. Противно на изложеното в
представените с отговорите на исковата молба списъци по чл. 80 ГПК, по настоящото
дело не се дължи отделно адвокатско възнаграждение за всеки един от кумулативно
предявените срещу ответник 4 броя искове (два за главници и два за лихва за забава), а
само едно възнаграждение в размер на 500,00 лева, от което да се присъди част,
съответна на отхвърлената част от исковите претенции. За да достигне до този извод,
съдът съобрази общия размер на всички вземания, предмет на предявените искове
(658,99 лева), правната и фактическа сложност на делото, извършените от
процесуалните представители на ответниците процесуални действия и релевираните в
отговорите на исковата молба възражения.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, В. Л. А., ЕГН:
***, и С. Л. М., ЕГН: **********, в качеството им на наследници на Л. Ф. М., ЕГН:
**********, да заплатят на „********** ***” ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „*** в условията на разделна отговорност при равни квоти
сумата от 204,32 лева (по 102,16 лева всеки), представляваща стойността на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,41
9
лева (по 6,71 лева всеки), представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 49,51 лева (по 24,76
лева всеки), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2019 г. до
30.08.2022 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия, както и
сумата от 259,54 лева (по 129,77 лева всеки), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща сторени по делото разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********** ***” ***, ЕИК: ***, срещу В. Л. А.,
ЕГН: ***, и С. Л. М., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдените суми от
204,32 лева и 49,51 лева до пълните предявени размери съответно от 516,95 лева и
125,34 лева, и за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2019 г., като погасени по давност,
както и в цялост като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,29 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода
от 14.09.2019 г. до 30.08.2022 г. върху цената за услугата „дялово разпределение“.
ОСЪЖДА „********** ***” ***, ЕИК: ***, да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 297,24
лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и
съдействие на ответника В. Л. А., съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „********** ***” ***, ЕИК: ***, да заплати на адв. В. ** С., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 297,24
лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и
съдействие на ответника С. Л. М., съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „**“ **.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11