№ 1245
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100511870 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от 125-то СОУ „Боян Пенев“
срещу решение № 11818/17.06.2024г., постановено по гр. д. № 67164/2023г. на
СРС, 63 с-в в частта, в която 125-то СОУ „Боян Пенев“, с код по БУЛСТАТ:
*********, с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, ул. *******, е осъдено да
заплати на П. Й. Р., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. *******,
следните суми: 1/ сумата от 1946.14 лева – главница, представляваща
незаплатено брутно трудово възнаграждение в договорен с Анекс № Д01-192
от 10.08.2023 г. Към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022 г. увеличен размер, равняващ се на 15 % от
работната заплата към 01.01.2023 г., за периода от 01.01.2023 г. до 16.06.2023 г.
и 2/ сумата от 34.75 лева – обезщетение за забава върху сумата от 1946.14
лева, за периода от 20.10.2023 г. до 07.12.2023 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба – 07.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в
обжалваната част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е
1
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.
Спорният въпрос в първоинстанционното производство, на който се
основава и единственото възражение във въззивната жалба, е дали
разпоредбите на Анекса № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022г. намират приложение по отношение на лица, които са били с
прекратени трудови правоотношения към датата на подписване на анекса -
10.08.2023год. , но полагали труд от момента, на който е придадено действие
на увеличението -01.01.2023год. , до датата на прекратяване на трудовия им
2
договор.
Съгласно новия текст на чл. 27 ал. 2 от КТД за системата на
предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., е
предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи
за осигурителните им вноски. Следователно, предвидено е, че увеличението е
със задна дата, тоест 01.01.2023г., предхождаща подписването на анекса, но
това предвиждане очертава само периода, от който настъпват по-
благоприятните последици за съответна категория лица. Тази определена
задна дата не изменя кръга на ползващите се лица, а това са именно „заетите в
системата на предучилищното образование“. Анексът не сочи, че заетите лица
следва да са заети към посочената задна дата- 01.01.2023г., поради което и се
налага изводът, че кръгът от лицата, по отношение на които е приложимо
увеличението на заплатите със задна дата, е именно моментът на подписване
на Анекса- 10.08.2023г. Видно от ал. 2 на Анекса, която се явява допълваща
разпоредбите на ал. 1, увеличението се отнася само до заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал към датата на постигане на договореността, а
именно 10.08.2023 год., т. е. с действащ трудов договор към този момент и
имащи качеството педагогически специалисти и непедагогически персонал.
Съгласно тази разпоредба, въззиваемият няма действащ трудов договор и
изискумото от КТД качество на заето лице, като педагогически специалист.
Предвид на това, същият няма и право да се ползва от договореното
увеличение, на което е придадена обратна сила от 01.01.2023 год. В случая
ответникът отказва да заплати, не защото не приема придаденото обратно
действие на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Анекса, а защото ищецът няма
необходимото качество на заето лице, съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2
от Анекса, с действащ трудов договор към датата на постигане на
договореността.
Горният извод се налага и от тълкуването на чл. 27, ал. 3 от Анекса,
която изрично предвижда, че „се гарантират минималните основни работни
заплати на педагогическите специалисти по ал.1, които отговарят за заемане
на съответната длъжност“. Това води до извод, че към момента на подписване
на анекса педагогическите специалисти трябва да отговарят на изискванията
3
за заемането на съответната длъжност, а не към онзи минал момент, от който
е предвидено, че ще се начисли увеличението. Тоест предпоставка нормата на
чл.27 от КТД въобще да намери приложение по отношение на едно лице е
същото към момента на приемане на изменението да отговаря на
изискванията, за да може същото да се възползва от увеличението на
трудовото си възнаграждение, считано от посочената в Анекса дата.
Текстът на чл. 54 ал. 1 КТ регламентира, че колективният трудов
договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е
уговорено друго. Правилото е, че клаузите на колективния трудов договор
действат занапред, но страните по договора може да уговорят друго. Под
"друго" законът има предвид друг момент, друга дата, различна от датата на
сключването/ подписването му, от която ще влезе в сила. В случая обаче не
става дума за "обратно действие" на анекса към КТД, а само за определяне на
началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи
качеството на работници и служители към момента на постигане на
договореността 10.08.2023 г., тоест основанието за увеличение на заплатите
възниква на 10.08.2023 г. с подписването на анекса към КТД, поради което към
тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Предвиденият
минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и
училищното образование съгласно чл. 27 ал. 1 от Анекса се определя, считано
от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежават
качеството педагогически специалист. Аналогично е и предвиденото в §3 от
заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр.
75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./, където е предвидено, че минималните
размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти
влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само тези лица, които
имат качеството педагогически специалисти към момента на приемане на
нормативния акт. Както бе посочено по-горе, текстът на чл. 27, ал. 2 от анекса
към КТД от 10.08.2023 г. предвижда "осигурените средства от държавния
бюджет на РБългария за 2023 г- да се изразходват единствено и само за
увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя". Тоест
4
осигурените средства следва да бъдат използвани единствено и само за
увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата
специалисти, което означава, че към датата на подписания анекс съответния
работник или служител следва да има подписан индивидуален трудов договор
с работодателя си, да е заето лице в системата на предучилищното и
училищното образование, респективно да е страна по КТД.
От събраните пред СРС доказателства се установява, че трудовото
правоотношение на въззиваемият е прекратено, считано от 16.06.2023г., което
автоматично прекратява и качеството му страна по КТД, но безспорно същият
не е бил заето лице в системата на предучилищното и училищното
образование към датата на подписването на анекса. Задължителна
предпоставка, за да може да ползва договорените с КТД привилегии, е да е
страна по КТД към момента на постигане съгласие за увеличението-
10.08.2023г., каквото качество обаче уговореното със задна дата действие на
увеличението не може да й придаде. Това е така, тъй като в случая не се касае
за уговаряне „на друго“ по смисъла на чл.54 ал.1 КТ досежно момента на
влизане в сила на изменението на чл.27 КТД, а касае уговаряне период, от
който постигнатите договорености да намерят приложение.
Нещо повече, приемането на обратното становище би било в
противоречие с разпоредбите на КТ, който не предвижда правна възможност
за увеличаване на трудово възнагражедние на лица с прекратени договори.
Трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово
правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за
увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор /чл. 119
КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по
несъществуващо правоотношение на лице, която няма качеството на работник
или служител по действащ договор.
Предвид изложените по-горе съображения, настоящият състав намира,
че доколкото въззиваемият към момента на подписване на Анекса за
изменение на КТД-10.08.2023г., не е бил зает в системата на предучилищното
и училищното образование, респективно не е бил страна по действащия КТД,
то и същият не попада в кръга от лицата, по отношение на които изменението
намира приложение. Предявеният иск за главница, претендирани като
дължимо трудово възнаграждение, е неоснователен и следва да бъде
5
отхвърлен, както и акцесорното искане за заплащане на законната лихва.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да
бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове отхвърлени.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззивника на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 539.62 лв., от които 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 39.62
лв. държавна такса за въззивна жалба.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11818/17.06.2024г., постановено по гр. д. №
67164/2023г. на СРС, 63 с-в в обжалваната част, в която 125-то СОУ „Боян
Пенев“, с код по БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, ул.
*******, е осъдено да заплати на П. Й. Р., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ул. *******, следните суми: 1/ сумата от 1946.14 лева – главница,
представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение в договорен с
Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. Към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г. увеличен размер, равняващ се на 15
% от работната заплата към 01.01.2023 г., за периода от 01.01.2023 г. до
16.06.2023 г. и 2/ сумата от 34.75 лева – обезщетение за забава върху сумата от
1946.14 лева, за периода от 20.10.2023 г. до 07.12.2023 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 07.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и в частта, в която 125-то СОУ
„Боян Пенев“, с код по БУЛСТАТ: ********* с адрес гр. София, ж.к. Младост
1, ул. ******* е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П. Й.
Р., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. ******* сумата от общо 895.58
лева адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, както и в частта,
в която 125-то СОУ „Боян Пенев“, с код по БУЛСТАТ: ********* с адрес гр.
6
София, ж.к. Младост 1, ул. ******* е осъдено да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК по сметка на СРС сумата от 79.24 лева за държавна такса и
сумата от 164 лева – възнаграждение за вещо лице по уважените искове и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Й. Р., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ул. ******* срещу 125-то СОУ „Боян Пенев“, с код по БУЛСТАТ:
*********, с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, ул. ******* искове за следните
суми: 1/ сумата от 1946.14 лева – главница, представляваща незаплатено
брутно трудово възнаграждение в договорен с Анекс № Д01-192 от 10.08.2023
г. Към КТД за системата на предучилищното и училищното об-разование от
06.12.2022 г. увеличен размер, равняващ се на 15 % от работната заплата към
01.01.2023 г., за периода от 01.01.2023 г. до 16.06.2023 г. и 2/ сумата от 34.75
лева – обезщетение за забава върху сумата от 1946.14 лева, за периода от
20.10.2023 г. до 07.12.2023 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 07.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. Й. Р., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. ******* да
заплати на 125-то СОУ „Боян Пенев“, с код по БУЛСТАТ: ********* с адрес
гр. София, ж.к. Младост 1, ул. *******, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 539.62 лв., представляваща направените във
въззивното производство разноски.
Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7