№ 12607
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110165907 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от Р. В. М., ЕГН ********** срещу
***** осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
а незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателно изплащане на
сумата, както и сумата в размер на 7800 лв., представляваща имуществени
вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва
от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателно изплащане на сумата и сумата в размер на 274,99 лв.,
представляваща имуществени вреди за пътни разходи, ведно със законната
лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 11.02.2021 г. е бил привлечен в качеството му на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК и
му е наложена мярка за неотклонение – подписка. Сочи, че му е направена
полицейска регистрация. Релевира доводи, че с решение от 07.05.2021 г. на
***** му е отнето разрешението за носене и съхранение на късо огнестрелно
оръжие заради повдигнатото обвинение. Излага, че в съда е бил внесен
1
обвинителен акт за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК и
образувано НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС, 19-ти състав. С присъда
№ 30000/25.10.2022 г. на СГС – СпНС (закрит), 19-ти състав. Присъдата е
протестирана от СГП и с Определение № 213/07.03.2023 г. на САС, НО, 4-ти
въззивен състав по НОХД № 221/2023 г. въззивното производство е
прекратено. Релевира доводи, че в продължение на повече от две години е бил
обвиняем и подсъдим, като са накърнени честта, достойнството и името му в
обществото. Твърди, че се е чувствал унизен и третиран като престъпник от
изготвянето на полицейска регистрация. Обосновава, че му е създаден
непрекъснат дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията от
наложената му мярка за неотклонение подписка. Аргументира, че
множеството проверки на Прокуратурата са накърнили правото му на личен
живот и неприкосновеност. Сочи, че се чувствал напрегнат и обезверен.
Изразява становище, че доколкото производството се е гледало в гр. София му
се е налагало да пътува от Козлодуй и обратно за съдебните заседания.
Преживял е стрес и напрежение, тревога и неудобство. Засегнати са
професионалната му репутация и авторитет. Променило се е отношението на
неговите познати и приятели, като много от тях са се отдръпнали. Накърнено е
чувството му за сигурност заради отнетото разрешително за оръжие.
Обосновава, че заради обвинението е направил имуществни разходи в размер
на 7800 лв. за адвокатски възнаграждения и 274,99 лв. за пътуване от гр.
Козлодуй до гр. София и обратно.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответникът е изложил, че не оспорва иска по основание, а го оспорва
като недоказан и в тази връзка е развил подробни съображения в насока, че
липсват доказателства ищецът да е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди. Евентуално оспорва размера на претенцията и сочи, че
същият е прекомерно завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 11.02.2021 г.
ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК и му е наложена мярка за
2
неотклонение – подписка и му е направена полицейска регистрация. С
решение от 07.05.2021 г. на ***** му е отнето разрешението за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие заради повдигнатото обвинение. В
съда е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3,
вр. ал. 1 НК и образувано НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС, 19-ти
състав. С присъда № 30000/25.10.2022 г. на СГС – СпНС (закрит), 19-ти състав
Р. М. е признат за невинен. Присъдата е протестирана от СГП и с Определение
№ 213/07.03.2023 г. на САС, НО, 4-ти въззивен състав по НОХД № 221/2023 г.
въззивното производство е прекратено.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Х. М. И. и М. И. М..
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото и им дава вяра. Свидетелката И. разказва как ищецът
видимо се е променил изключително много след делото. Станал тревожен,
нервен. Стресът му се е отразил. Започнал да гризе ноктите си. Свидетелката
дава показания, че ищецът и към днешна дата има своите притеснения и
безпокойства. Свидетелства, че от колегите, които не са от най-приятелския му
кръг се е наблюдавало отдръпване. Свидетелят М. разказва как делото е
създало дискомфорт на ищеца. Пояснява, че последният е обществена
личност. Бил е съдия, кмет, адвокат. Станал припрян, изнервен, умислен.
Делото му създало лош имидж. Посочва, че градът е малък и ищецът до
делото е бил познат в населеното място като личност с висок морал. Общи
познати разпитвали за делото. Посочва, че от страна на колегите, викани на
разпит в съда и прокуратурата, не е имало промяна в отношенията, тъй като те
също са били част от екипа и са знаели естеството на работата. За реакцията
на други служители не може да сподели. Не знае дали са отнели на ищеца
правото да носи оръжие.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
3
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Ищеца извежда съдебно предявеното субективно материално
право на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от
проведено спрямо него наказателно производство, завършило с оправдателна
присъда. За основателността на предявените искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: образувано срещу него наказателно производство,
което е завършило с оправдателно решение; претърпени неимуществени вреди
и наличие на причинна връзка с проведеното наказателно преследване.
В процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две
материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената
отговорност на ***** по ЗОДОВ – 1) на ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление и 2) ищеца е оправдан с влязла в сила присъда.
Посочените обстоятелства са отделени и като безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото.
От показанията на свидетелите се установява проведеното наказателно
производство да се е отразило неблагоприятно на психическото състояние на
ищеца. Въз основа на събраните гласни доказателства се установяват
неимуществените вреди – стрес, притеснение, дискомфорт, гризане на нокти.
Съдът намира, че повдигането на обвинение и провеждането на наказателно
преследване спрямо настоящия ищец се е отразило негативно на
психическото му състояние.
При така приетите за установени обстоятелства съдът счита, че
предявеният иск е доказан по своето основание – изяснени са измененията в
психично състояние на ищеца. Тези неблагоприятни за него обстоятелства
представляват закономерна, естествена, необходима последица (в причинно-
следствена връзка) от незаконното обвинение за престъпление от общ
характер, т.е. изживеният стрес и психическо напрежение са в причинно-
следствена връзка с незаконно предявеното обвинение за извършване на
престъпление.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
4
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
От свидетелските показания не се установява, притесненията на ищеца
да са били породени от друго обстоятелство, освен воденото срещу него
наказателно производство. Поради това съдът намира, че вредите, които
ищецът е претърпял са причинени именно от процесното обвинение. Вредите
са последица от наказателното производство, водено срещу него, от
съответните процесуално-следствени действия, в които той е участвал, както и
от конкретните мерки, които са били взети по отношение на ищеца.
Последното обстоятелство следва да бъде съобразено при определянето на
обезщетението, което ответникът следва да заплати на ищеца поради
повдигането и поддържането на незаконно обвинение, за което впоследствие е
бил оправдан. При определянето на обезщетението следва да бъдат взети
предвид и всички обективни фактори, които имат значение за да бъде
присъдено справедливо обезщетение (чл. 52 ЗЗД), като тежестта на
престъплението, в което е бил обвинен, продължителността на наказателното
производство, дали производството се е водило и в двете фази на процеса
(досъдебна и съдебна), процесуалните действия, проведени с участието на
ищеца, данни за личността на последния, дали срещу него са били водени и
други наказателни производства или не, поведението му в рамките на
воденото срещу него производство. От момента, в който ищецът е бил
обвинен в извършване на престъпление в процесното производство, до
момента на влизане в сила на оправдателната присъда на СГС е изминал не
много дълъг период от 2 години. Ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление, за което е било предвидено наказание от три до десет години
лишаване от свобода, т.е. незаконното обвинение срещу ищеца е било за тежко
престъпление. Спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение –
подписка. Участвал е в извършването на процесуално-следствени действия,
като е следвало да се явява както пред органите на досъдебното производство,
така и пред СРС и СГС в съдебната фаза на процеса. Следва да бъде отчетено
и обстоятелството, че няма данни ищецът да е бил осъждан, т.е. няма данни
същият да има обременено съдебно минало, което обосновава извод, че
5
негативните изживяване, свързани с поддържането на процесното обвинение
са в значително по-висока степен в сравнение с тези на лице, което е било
обект на наказателно преследване и в резултат на него е било осъдено. Нещо
повече ищецът е бил обществена личност – съдия, кмет. От свидетелските
показания се установява, че се е славел като личност с висок морал.
Длъжностите, които е заемал са за работа в полза на обществото. Съдът взима
предвид при определяне на обезщетението и факта, че ищецът живее и работи
в малък град. Не се установиха по делото претърпени неимуществени среди от
ищеца поради отнетото право да носи оръжие. Изхождайки от понятието
"неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение
в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и
изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане
на обезщетение в размер на 5 000 лв. Отрицателните изживявания на ищеца в
случая са установени въз основа на събраните показания на свидетелите,
които твърдят, че ищецът е преживял стрес, дискомфорт, притеснения. С оглед
установеното по делото, настоящият съдебен състав намира за справедливи
обезщетения, които биха репарирали процесните неимуществени вреди,
търпяни от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се
овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и
същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост), то на ищеца следва да бъде
определено справедливо обезщетение в размер на 5 000 лв., тъй като
предназначението му е да поправи конкретно установените по делото лична
болка и страдания от незаконното преследване. При определянето на този
размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната страна
да заплати това обезщетение има основно репариращо действие - предвид
моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
Поради изложеното съдът намира предявения иск за основателен за
сумата от 5 000 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за горницата
да се отхвърли като неоснователен. Така определеното обезщетение следва да
6
бъде присъдено, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на 24.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
Относно претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на 7800
лв. за заплатени адвокатски възнаграждения и сумата в размер на 274,99 лв. за
пътни разходи съдът приема следното:
От материалите по приетото за послужване НОХД № 2639/2021 г. по
описа на СпНС, 19-ти състав се установява, че ищецът се е явявал в открити
съдебни заседания в Специализирания наказателен съд в гр. София. Страните
не спорят и се установява от събрания доказателствен материал, че
местоживеенето на Р. В. М. по време на наказателното производство е било в
гр. Козлодуй. По делото са представени писмени доказателства – касови
бележки за гориво (л. 64). При съвкупна преценка на доказателствения
материал съдът намира за установени по делото извършените имуществени
разходи в размер на 274,99 лв. за пътни разходи и достига до еднозначен
правен извод, че същите са осъществени в причинно-следствена връзка с
повдигнатото на ищеца незаконно обвинение, поради което подлежат на
възстановяване от Прокуратурата. Поради изложените съображения съдът
намира искът за имуществени вреди за основателен в тази част и като такъв
следва да се уважи.
Относно претендираните имуществени вреди за заплатено адвокатско
възнаграждение съдът намира, че от НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС,
19-ти състав се установява, че ищецът е бил представляван от адвокат през
цялото наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза. От
представените по делото писмени доказателства – договор за правна защита и
съдействие, два броя фактури, разходен касов ордер от 25.02.2021 г. и
извлечение от банкова сметка от 28.05.2021 г. и 02.06.2021 г. (л. 59-63) се
установява, че ищецът е заплатил сумата в размер на 7800 лв. за адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по ДП №
138/2019 г на СлСП, пр.пр. № 127/2019 г. по описа на Специализирана
прокуратура и НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС, 19-ти състав. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото наказателното производство се
състои от 28 тома, извършвани са процесуални действия с участието на ищеца
и неговите процесуални представители и съдът намира, че наказателното дело
7
е от фактическа и правна сложност.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 20 лева за заплатена държавна такса и 960 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение с включено ДДС за иска за неимуществени вреди, съобразно
уважената част от иска и уважено своевременно направено от ответника
възражение за липса на правна и фактическа сложност на делото и сумата в
размер на 1329 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включено
ДДС за иска за имуществени вреди, съобразно уважено своевременно
направено от ответника възражение за липса на правна и фактическа сложност
на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ***** /*****/ да заплати
на Р. В. М., ЕГН ********** сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат а незаконно
обвинение по ДП № 138/2019 г на СлСП, пр.пр. № 127/2019 г. по описа на
Специализирана прокуратура и НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС, 19-
ти състав, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателно изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 7800 лв., представляваща имуществени вреди за заплатени
адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. –
дата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателно изплащане
на сумата и сумата в размер на 274,99 лв., представляваща имуществени
вреди за пътни разходи, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателно изплащане на
сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. В. М., ЕГН ********** срещу *****
/*****/ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 5000 лв.
до пълния предявен размер, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат а незаконно обвинение по ДП № 138/2019 г
8
на СлСП, пр.пр. № 127/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура и
НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС, 19-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК *****
/*****/ да заплати на Р. В. М., ЕГН ********** сумата в размер на 2309 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9