МОТИВИ:
Подсъдимият Д.В.Г.,
роден на *** ***, жител и живущ ***, настоящ адрес гр. Монтана, ул. „Клокотница”
№ 8а, понастоящем в Затвора Враца, българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен осъждан, ЕГН ********** е обвинен в това, че за периода от 26.09.2010г. до 06.12.2010г.
включително в гр. Монтана при условията на повторност и продължавано
престъпление, чрез използване на техническо средство отнел от владението на
различни собственици движими вещи както следва:
-
на 26.09.2010г.
отнел от владението на С.К.Д. *** 1бр. велосипед марка „Крос", модел
„Номад” на стойност 132.00 лв;
-
на 13./14.10.2010г.
отнел от владението на П.В.П. *** 1бр. суббуфер / туба /, марка „Кенууд”; 1бр. усилвател
„Филипс" и 1бр. флаш –памет, марка „Емтек -1” - 2 гигабайта или всичко
вещи на обща стойност 240.74 лв;
-
на 17./18.11.2010г.
отнел от владението на И.П.К. *** 1бр. МРЗ модулатор / трансмитер / комплект с
дистанционно управление и 1бр. флаш – памет / сменяем диск / ю ес би, марка
„Тошиба” - 4 гигабайта на обща стойност 26.50 лв;
-
за времето от
03.12.2010г. до 06.12.2010г. отнел от владението на Даниел Йорданов Илиев от гр.
Монтана 1бр. авто дивиди СМС 3 600, телевизор, марка „НЕО”, собственост на
М.С.З. *** на стойност 119.50 лв. или всичко отнети вещи на
обща стойност 518.74 лв, без съгласието на собствениците, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 и т. 7 във вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Представителят
на обвинението заявява, че установената в съдебно заседание фактическа
обстановка напълно съответства на тази, отразена в обвинителния акт, намира
същата за доказана по несъмнен начин, поради което поддържа правната
квалификация на деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като при определяне на
наказанието, съдът определи същото предвид вида на проведеното съдебно
следствие и разпоредбата на чл. 58а от НК. Счита, че при определяне на
наказанието следва да се има предвид, че подсъдимият е осъждан преди извършване
на деянията по настоящето производство два пъти, като присъдата по НОХД № 30314/2010
г. е влязла в сила на 02.12.2010 г., т. е. няколко дни преди последното деяние,
извършено от подс. Г. за времето 03.12.2010 г. - 6.12.2010 г. Спрямо присъдата
по НОХД № 225/2006 г. и НОХД № 30314/2010 г. по описа на МРС извършеното от
подс. Г. се явява при условията на повторност. Подсъдимият е извършил четири
престъпления при условията на продължавано престъпление, т. е. когато две или
повече деяния осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време от 26.09.2010 г. до
06.12.2010 г. при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последните се явяват от обективна и субективна страна продължаване на
предшестващите престъпления. Моли съда да определи наказанието при условията на
чл. 54 от НК, а именно в размер на 1 година 6 месеца “лишаване от свобода”, като
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК го намали с една трета, а именно в размер на
12 месеца “лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи при първоначален
„строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Счита, че са
налице са и основанията на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение
наказанието по НОХД № 30314/2010 г. на МРС в размер на 6 месеца Лишаване от
свобода, тъй като последното деяние по настоящето производство е извършил след
влизане на тази присъда в сила. Поддържа, че така определено същото би
изпълнило целите на наказанието.
Подсъдимият по делото
прави самопризнание, като изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт на РП - Монтана, като е изразил становище, че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съзнава извършеното и
съжалява. Назначеният по делото служебен защитник на подсъдимия предлага на
съда да постанови присъда с която го признае за виновен, като определи по
отношение на същия наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което наказание подсъдимият изтърпи
ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложи същото на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Счита, че така определено наказанието би
изиграло превантивна роля по отношение на подсъдимото лице.
Представените и приети от съда по делото
доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като ги
обсъди в тяхната връзка и съобрази становищата на страните, приема за
установено следното:
Св. С.К.Д. ***
притежавал велосипед марка „Крос”, модел „Номад”, който му бил подарен през
2000г. Колелото било червено на цвят, с черно кормило и черно - червена седалка,
закупено като ново.
На 26.09.2010г. около 12.00ч. свид. Д.
отишъл с колелото си до своя приятелка, която живее в гр. Монтана, на ул. „Васил
Левски” № 9 / в близост до Общинският пазар /. Оставил велосипед си до една
метална тръба, като го заключил към нея със заключващо устройство. Около 20.00ч.
проверил дали колелото си е на мястото и то било там. Когато решил да си тръгне
- около 22.30ч. видял, че велосипедът му липсва заедно със заключващото
устройство. Същото представлявало метален кабел, увит в гума. Когато установил,
че му липсва колелото, свид. Д. открил на земята, където било преди това
колелото, само гумата от заключващото устройство.
Веднага след като
констатирал кражбата, свид. Д. сигнализирал органите на полицията и още същата
вечер бил уведомен, че велосипедът му е открит. Бил извикан в РУ „Полиция” - гр.
Монтана, където си разпознал колелото. Същото му било върнато с разписка от 26.09.2010г.
От проведените незабавни оперативно -
издирвателни мероприятия било установено, че извършител на деянието е подсъд. Д.В.Г.,
който след като откраднал колелото, го продал на свид. Алексей Бориславов
Спасов от гр. Бойчиновци, обл. Монтана. В показанията си свид. Спасов твърди, че
към момента на деянието работел като охрата на Общинския пазар в гр. Монтана. Същият
ден бил на смяна за времето от 19.00ч. до 12.00ч. на следващият ден. Задължение
в работата му било да извършва обход на Общинският пазар, както и да наблюдава
района чрез камери, монтирани в специално помещение.
На 26.09.2010г. около 23.00ч. свид. Спасов
бил на входа на Общинският пазар, когато покрай него минал подсъд. Г. - свид. Спасов
го познавал. Подсъдимият предложил на свидетеля да му продаде едно колело, като
обяснил, че му трябват пари и за това го продава. Подсъд. Г. не бил с колелото,
но бил с друго момче, което си тръгнало, след като подсъдимият и свидетелят
започвали да разговарят. В последствие това лице било установено - свид. Стефан
Венков Стефанов по прякор „Жеко” от гр. Монтана.
Свид. Спасов и подсъд.
Г. се уговорили подсъдимият да покаже колелото и тогава ще се договорят за
цената, която ще е около 15-20 лв, тъй като с толкова в момента разполагал свид.
Спасов. Преди да тръгне за колелото обаче Г. поискал от свид. Спасов клещи, като
обяснил, че трябва да откачи спирачките. Свид. Спасов услужил на подсъд. Г. с
клещи, които взел от личният си автомобил/същият бил наблизо/. Подсъдимият
отишъл някъде и след около 15- тина минути се върнал заедно с колелото -
червено на цвят, марка „Крос”, модел „Номад”. Тъй като подсъдимият се возел
спокойно през пазара с колелото, а и преди това обяснил на свид. Спасов, че
велосипеда е лично негов, то свид. Спасов изобщо не се усъмнил, че може да е
откраднато. Като стигнал при свид. Спасов подсъдимият му върнал клещите и
показал колелото. Свид. Спасов заплатил сумата от 15 лв и подсъд. Г. си тръгнал.
След около час по - късно при свид. Спасов дошли служители на полицията и от
тях той разбрал, че колелото, което е закупил от подсъдимия е било обект на кражба.
Свид. Спасов предал велосипеда на полицаите с протокол за доброволно предаване.
Видно от извършената
съдебно - оценъчна експертиза, стойността на отнетото колело към момента на
деянието е възлизала на 132.00 лв, като вещта е върната, но не лично от дееца.
Свид. П.В.П. *** притежава
микробус, марка „Рено”, модел “Мастер” с ДК № М 95 75 АТ, който обикновено
паркира пред дома си на ул. „Васил Левски” № 49 в гр. Монтана. Колата била с
централно заключване.
На 13.10.2010г. свид.
П. паркирал колата си около 20.00ч. пред дома си, след което я заключил и се
прибрал в жилището си. На следващият ден около 07.00ч. отишъл при автомобила си,
за да тръгне за работа и тогава констатирал, че всички врати са отключени. Нямало
следи от разбиване, просто било отключено. Пострадалият не забелязал да има
някакви механични увреждания по нито една от вратите.
След като огледал от
вътре автомобила си, свид. П. установил, че му е извършена кражба на 1бр. суббуфер,
марка “Кенууд” - 12 инча; 1бр. усилвател „Филипс” / и 1бр. флаш - памет, марка „Емтек”
– 2 гигабайта. Тези вещи пострадалият бил закупил преди около пет години, като нови.
Други липси не установил. В последствие на 03.11.2010г. с разписка на свид. П.
била върната само флаш - паметта, останалите вещи не били открити.
От проведените
оперативно - издирвателни мероприятия било установено, че извършител на
деянието е подсъд. Д.Г., който след извършване на деянието, продал отнетите
вещи на свид. Росен Емилов П. ***.
Св. Емилов работил като таксиметров
шофьор към фирма „Емакс – такси” - Монтана. На 13.10.2010г. по мобилният му
телефон му се обадил подсъд. Г., с когото се познавали. Последният му предложил
да му продаде един буфер и усилвател за автомобил, като му казал, че ще
му ги продаде на добра цена. На следващият ден около 10.00ч. свид. Емилов и
подсъд. Г. се срещнали и подсъдимият показал вещите. Свидетелят ги огледал -
усилвател „Филипс”; 1бр. буфер „Кенууд” и една зелена на цвят флаш - памет, без
капаче. Договорили се свид. Емилов да заплати на Г. за всички вещи сумата от 30
лв. и да му даде един мобилен телефон, марка „Сони – Ериксон”. Така и станало. Подсъдимият
не обяснил на свид. Емилов откъде има тези вещи, които продава.
След като закупил
гореописаните вещи, свид. Емилов ги оставил на задната седалка в таксито и
продължил работата си. По някое време в колата му се качил непознат клиент, който
проявил интерес към усилвателя и буфера и свид. Емилов му ги продал за сумата
от 120.00 лв. След два дни при свид. Емилов дошли служители на полицията и след
като разбрал, че вещите, които е закупил от Г. са били обект на кражба, свидетелят
предал флаш - паметта с протокол за доброволно предаване.
От извършената
съдебно - оценъчна експертиза е установено, че стойността на отнетите вещи, собственост
на свид. П.П. възлиза на 240.74 лв, като от тях е възстановена само флаш -
паметта на стойност 15.74лв.
Свид. И. Петков К. ***
притежавал лек автомобил „Фолксваген –Пасат”, с ДК № М 17 40 АТ, който паркира
пред дома си на ул. „ 22-и септември” № 26 в гр. Монтана. На 17.11.2010г. паркирал
колата си на тротоара пред дома си около 20.00ч., след което заключил централно
автомобила и се прибрал у дома си. На следващият ден -18.11.2010г. сутринта в 08.00ч.
констатирал, че вратите и багажника на колата му са отключени. Уведомил веднага
органите на полицията и след това огледал автомобила си. Установил, че му е
извършена кражба на 1бр. МРЗ модулатор / трансмитер / с дистанционно управление
и 1бр. флаш - памет / сменяем диск / марка „Тошиба” - 4 гигабайта.
Още същият ден
пострадалият К. бил извикан в РУ „Полиция” - Монтана и с разписка му били
върнати МРЗ модулатора / трансмитер / и дистанционното управление за него. Флаш
- паметта обаче не била върната, тъй като полицейските служители не успели да я
открият.
От проведените
оперативно — издирвателни мероприятия било установено, че извършител на
деянието е подсъд. Д.Г., който с протокол от 18.11.2010г. предал на служители
на полицията МРЗ модулатора / трансмитер / и дистанционното управление за него,
които бил откраднал от автомобила на св. К., макар в протокола да е отразено, че
е предал и флаш - паметта, това устройство всъщност подсъдимият не предал на
полицейските служители и поради тази причина не е върнато на собственика.
Видно от извършената
съдебно - оценъчна експертиза стойността на отнетите вещи, собственост на свид.
И.К. възлиза на 26.20 лв. Възстановен е само модулатора с дистанционното
управление, които са на обща стойност 9.00 лв. Невъзстановени са останали в
размер на 17.50 лв - т. е. не върнатата флаш - памет.
Свид. М.С.З. ***
притежава лек автомобил „Мерцедес А 160” с ДК № М 26 80 ВА. На 03.12.2010г. заедно
с приятеля си го закарала за ремонт в автосервиз „Дани - Кар сервиз” - гр. Монтана,
находящ се на ул. „Велико Търново” № 78 в гр. Монтана - при свид. Даниел
Йорданов Илиев. Автомобилът го паркирали на съседната улица - бул. „Парта” —
срещу автосервиза. След като оставила колата си, свид. З. го заключила и повече
не е ходила да види какво става с колата.
На 06.12.2010г. свид.
Даниел Илиев се обадил на свид. З. и я уведомил, че автомобила е отключен и от
вътре липсва 1бр. авто Ди Ви Ди СМС 3 600 ТиВи, марка „НЕО”, с черен панел и с
букса за флаш - памет. Пострадалата веднага отишла при свид. Илиев и
констатирала кражбата. Незабавно уведомила органите на полицията, които след
няколко дни - на 13.12.2010г. я извикали в РУ „Полиция” - Монтана, където й
показали откраднатата вещ. Свид. З. си разпознала авто Ди Ви Ди -то и същото й
било върнато с разписка от същата дата.
Видно от съдебно -
оценъчната експертиза, стойността на отнетата вещ към момента на деянието е възлизала
на 119.50 лв, кото същата е върната на собственика.
От проведените
оперативно - издирвателни мероприятия било установено, че извършител на
деянието е подсъд. Д.Г., който след кражбата, предложил вещта за продан на свид.
Венцислав Радионов Тосиев от гр. Монтана за сумата от 25.00 лв. Свид. Тосиев
проверил дали авто Ди Ви Ди - то, марка „Нео” работи и след като се убедил, че
е годно по предназначение, се съгласил да го закупи. Пред него Г. не споделил
от къде притежава тази вещ, но заявил, че му трябват пари и за това го продава.
Свид. Тосиев заплатил сумата от 25.00 лв на Г., след което последният си
тръгнал.
На 13.12.2010г. при
свид. Тосиев дошли служители от полицията, които се интересували от авто Ди Ви
Ди — то. След като разбрал, че то е обект на кражба, свид. Тосиев го предал на
органите на полицията с протокол за доброволно предаване от 13.12.2010г.
По досъдебното производство е извършена
съдебно оценъчна експертиза, от чието заключение е видно, че общата стойност на
отнетите вещи възлиза на 518.74 лв. До приключване на производството част от
вещите са върнати на собствениците, като възстановената стойност е в размер на
276.24 лв, а невъзстановената - 242.25лв.
Видно от приложената справка -
характеристика, подсъд. Д.Г.В. *** не работи и не се занимава с обществено - полезен труд. Има 18 броя заведени заявителски
материала в РУ „Полиция” - Монтана
за извършени престъпления по чл. 194 от НК и чл. 195 от НК. Лицето скита
постоянно на територията на гр. Монтана; посещава игрални зали; движи се в
среда на криминално проявени лица и е склонен към извършването на престъпления;
няма постоянен адрес.
От справка за съдимост приета като
доказателство по делото е установено, че подсъд. Д.Г.В. е осъждан два пъти до
настоящият момент: с присъда по НОХД № 225/2006г. по описа на РС - Монтана, в
сила от 15.11.2006г. за престъпление по чл. 197, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Пробация” за срок от шест месеца по чл. 42, ал. 2, т.
1 и 2 вр. с ал. 1 от НК, като наказанието е изтърпяно на 02.04.2008г. ; по НОХД
№ 30314/2010г. по описа на МРС, в сила от 02.12.2010г. му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 6 / шест / месеца, което наказание е отложено
за срок от 3 / три години / за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5
и т. 7 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено за времето от 17.03.2010г. до 22.03.2010г.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия по делото. Производството по делото
е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема самопризнанието на
подсъдимия, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт на РП - Монтана. Самопризнанието му се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което съдът с определение в
съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – Монтана, на основание
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото напълно съответства на
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото и се
подкрепят от събраните по досъдеб. производство № 1546/2010год. по описа на РУП
– Монтана писмени доказателства.
С горното подсъд. Г. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2
и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК: за периода от 26.09.2010г. до 06.12.2010г. включително в
гр. Монтана при условията на повторност и продължавано престъпление, чрез
използване на техническо средство отнел от владението на различни собственици
движими вещи както следва:
-
на 26.09.2010г.
отнел от владението на С.К.Д. *** 1бр. велосипед марка „Крос", модел
„Номад” на стойност 132.00 лв;
-
на 13./14.10.2010г.
отнел от владението на П.В.П. *** 1бр. суббуфер / туба /, марка „Кенууд”; 1бр. усилвател
„Филипс" и 1бр. флаш –памет, марка „Емтек -1” - 2 гигабайта или всичко
вещи на обща стойност 240.74 лв;
-
на 17./18.11.2010г.
отнел от владението на И.П.К. *** 1бр. МРЗ модулатор / трансмитер / комплект с
дистанционно управление и 1бр. флаш – памет / сменяем диск / ю ес би, марка
„Тошиба” - 4 гигабайта на обща стойност 26.50 лв;
за времето от 03.12.2010г. до 06.12.2010г.
отнел от владението на Даниел Йорданов Илиев от гр. Монтана 1бр. авто ди ви ди
СМС 3 600, телевизор, марка „НЕО”, собственост на М.С.З. *** на стойност
119.50 лв. или всичко отнети вещи на
обща стойност 518.74 лв, без съгласието на собствениците, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
От субективна страна е налице
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието са -
желание за облагодетелствуване по непозволен начин, ниско
обществено и правно съзнание.
При определяне на наказанието съдът взе предвид вида
наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част
на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента
на обществена опасност на подсъдимото лице, смекчаващите отговорността
обстоятелства, съзнаването на вината и съжаление за извършеното, съдействие за
разкриване на обективната истина, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства – минали осъждания на подсъдимото лице, високата
обществена опасност на деянието.
Съдът призна подсъдимия Г. за виновен за извършеното
деяние, представляващо престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, предл. 2 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК и определи размера на същото съгласно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК/изменен с ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010год. При определяне на размера на наказанието на основание чл. 373,
ал. 2 от НПК приложи чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 от НК, в конкретния
случай не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съдът
определи наказанието „лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на
общата част на НК и намали така определеното наказание с една трета. Поради което наложи на подсъдимия наказание от ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. НА ОСНОВАНИЕ чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определи първоначален
“строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Тъй като в случая подсъд. Г. е осъждан, то не са
налице основанията за прилагане на института на условното осъждане, поради
което и съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно от същия
ефективно.
Съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК приведе в
изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия Д.В.Г. по НОХД № 30314/2010 г. на
РС – Монтана, присъдата в сила от 02.12.2010 г. от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което наказание определи подсъдимият да изтърпи при първоначален
„строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо
общежитие от „закрит” тип. Съдът придеве в изпълнение това наказание, тъй като
последното деяние по настоящето производство подсъдимият е извършил в изпитателния
срок по това осъждане.
Така определеното наказание, съдът намира, че е от
вид и характер да изпълни целите на наказанието, както по отношение на
подсъдимия, като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздействат предупредително и възпитателно.
При горния изход на делото съдът постанови подсъдимият да заплати по сметка на ВСС сумата в размер на 65.00 лв. разноски
по водене на делото, както и сумата от 5.00 лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и
правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: