РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Силистра, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20213400500262 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от Р. М. Д. с ЕГН
**********, чрез адвокат С.Н. от СсАК, против решение № 219 от 27.05.2021 год.
постановено по гр. дело № 1184/2020 год на Районен съд - гр. Силистра, с което е
ПРЕДОСТАВИЛ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права върху детето Д Р М, ЕГН
********** на майката Н. Р. АЛ. с ЕГН ********** и определил местожителството на
детето по местожителството на майката, което към момента на постановяване на съдебното
решение е в с.КалиП.о, обл.Силистра, ул. 3 с № .ОПРЕДЕЛИЛ Е РЕЖИМ на лични
отношения между бащата Р. М. Д. с ЕГН ********** и детето Д Р М с ЕГН ********** -
всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и
един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.ОСЪДИЛ Е Р. М.
Д. с ЕГН **********, да заплаща на детето Д Р М, ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Н. Р. АЛ. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 /
двеста / лева, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила до настъпване на
обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.ОСЪДИЛ Е Р. М. Д. с ЕГН **********, да заплати съответни разноски и ДТ.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, развива доводи, които касаят най – вече
неправилна преценка на фактите по делото и необоснованост, моли въззивната инстанция да
го отмени и постанови ново, с което упражняването на родителските права по отношение на
малолетният им син - Д РМ с ЕГН ********** да бъде предоставено на него, както и да бъде
определено местоживеенето му при него на адрес - гр. С, ул. „БТ“ № , да му определи
ежемесечна издръжка в размер на 170 лв. (сто и седемдесет лева), която да бъде изплащана
чрез него. Режимът на лични контакти между ищцата и синът им да бъде определен на всяка
първа и трета събота от месеца от 9,00 часа до 16,00 часа, половината от коледните и
великденските празници, половината от зимната и пролетната ваканция, както и един месец
1
през лятото, когато з не е в законоустановения си отпуск, претендира и разноски. В с.з. пред
тази инстанция се явява лично и с адв. Н., като поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство - Н. Р. АЛ.
с ЕГН **********, чрез ад. В.П., от СсАК, е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263
ГПК, като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради
което моли да бъде потвърдено. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с адв. П. и
поддържа заявеното в жалбата становище.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима .
По делото е безспорно установено от първоинстанционния съд, че страните са
живели на семейни начала до месец май 2020 г. , като в резултат от съжителството им на 30.
07.2009 г. се е родило детето Д Р М. Въззиваемата има дете и от предходна връзка, дъщеря,
която понастоящем е пълнолетна. След като напуснала съвместното жилище, въззиваемата
се установила при по- голямата си дъщеря.
Основният спор пред въззивната инстанция, както и пред районния съд е
предоставянето на родителските права. Става ясно по делото, че първоначално въззиваемата
се изнесла от общия дом сама, но имала възможност да общува с детето за известно време.
Впоследствие, не след дълго, тя се установила в дома на трети мъж, с който понастоящем
живее на съпружески начала. Долу – горе в този момент - към края на месец май 2020
година, връзката между майката и детето е прекъсната и от този момент детето отказва да
контактува с нея, както и с нейните близки. Въззиваемата се е обърнала за съдействие към
редица институции, но до този момент няма положителни резултати. Най- активно е
участието на А“СП“ - О „ЗД“ – Силистра чрез социална услуга за оказване на
психологическа подкрепа и провеждане на фамилна терапия. От представените писмени
доказателства – доклади за развитие на случая, предписания, както и разпита на служители
в институцията като свидетели и пред двете инстанции – Д. и Д., става ясно, че срещат
значителен отпор от страна на детето, което е в огромен стрес и страх и не желае да общува
с майката, както и абсолютно никакво съдействие от бащата за реализиране на социалната
услуга. Техните констатации се припокриват и с изводите на двете СПЕ, назначени от РС –
единична и тройна, съгласно които и двамата родители има съществен дефицит на
родителски капацитет, отчитат липсата на изградена емоционална връзка между всеки един
от тях и детето, както и наличие на родителско отчуждение, възникнало под давление на
негативните внушения на бащата в детето по отношение на майката и нейната пасивна
позиция. В изложението на социалния доклад, изготвен за настоящото дело от А“СП“ -
О“ЗД“ - Силистра, констатациите са аналогичи по отношение реализирането на социалната
услуга, установени са добри битови условия и материална обезпеченост на двамата
родители за задоволяване на нуждите на детето .
До фактическата раздяла на родителите детето е било обгрижвано единствено от
майка си, контактите с бащата, който е трудово ангажиран с животновъдство, са били
изключително ограничени и непълноценни. Впоследствие връзката между въззиваемата и
детето е прекъсната рязко, в резултат на отчуждението на детето, което, според бащата и св.
Д., разпитан от РС, се дължи на обстоятелството, че тя го е изоставила и не търси връзка с
него. Противно на твърденията на бащата, че той полага грижи за детето, става ясно от
показанията на свидетеля Д., че детето се отглежда през дните от седмицата от своя
братовчед, а в почивните дни то посещава своята баба по бащина линия на село.
В съдебно заседание са изслушани детето и двамата родители. Както при
2
изслушването на детето в с.з. пред районния съд, така и от показанията на свидетели,
контактували с него в служебно качество като служители на ДСП, а също и от проведените
сеанси във връзка с назначените СПЕ, става ясно, че то категорично не желае да контактува
с майка си, сестра си и баба си по майчина линия , като неговото обяснение за това е
повлияно от използваните от бащата думи и изрази, обвързано е най – вече с факта, че
майката съжителства с друг мъж, а не от конкретни негативни прояви по отношение на
него. Твърди, че е било заплашвано да не казва това или онова, но не сочи конкретно
формулирана заплаха, а още по - малко действия на майката и и нейните близки, които да са
го застрашили или наранили. В думите и действията на детето прозира силно изявен страх,
но той не е обусловен от цитираните от него реплики и поведение на майка му или нейните
близки, а от изживяване на силен стрес и психически дискомфорт, чийто произход детето не
споделя, тъй като не може да мотивира самостоятелно становището си, още по - малко пък
неговата категоричност.
И двамата родители многократно са били изслушвани и пред двете инстанции,
като надделява впечатлението, че конфликтът помежду им има приоритет пред
психическото състояние и благополучие на детето. Съпоставяйки констатациите на РС в
обжалваното решение по отношение на поведението на родителите във връзка с
родителската им отговорност, настоящата инстанция отчита, че към настоящия момент
въззиваемата е осъзнала в още по – голяма степен пагубните последици на конфликта между
нея и въззивника върху детето, показа по – голяма зрялост и овладяност в негативните
емоции, както и по – осъзнато приемане на необходимостта детето да общува и с двамата
родители, както и готовност да осигурява възможност на бащата да вижда детето в случай,
че тя получи родителските права за отглеждането и възпитанието му. В същото време,
бащата счита, че нежеланието на детето да общува с майка си следва да бъде приемано
безкритично и дори стимулира такова поведение. Така и не се установи конкретна ситуация,
събитие или поведение, което да е довело до формирането на такова категорично отричане
от страна на детето на контакта с майката. От друга страна, стана ясно, че чрез съобщения
по телефона от името на детето майката получава доста притеснителни и груби послания,
които са неприсъщи за едно дете, а също и невъзможност да се свърже с него, което тя си
обяснява с това, че телефонът се използва от бащата. Според него, майката не прави опити
да се среща с детето, което не е необяснимо, при това активно противопоставяне на
желанието и да общува с детето. Същевременно тя е потърсила съдействие от АСП и ДСИ,
а също и от органите на полицията, именно защото е безсилна да се справи с проблема.
Единственият такъв опит да се види с детето, състоял се при посещението и в училището в
началото на март, също е приключил неуспешно. Разпитаните като свидетели пред тази
инстанция М. – психолог в училището на детето, Л. – негова класна и Н. – директор на
училището бяха повече заинтересовани да докажат , че не са нарушили никакви нормативни
разпоредби, отколкото да покажат познаване на проблема на детето и заинтересованост от
това да съдействат и да окажат помощ. Никой от тях не е присъствал на инцидента през
март, но според тях достъпът на майката до детето е бил отказан заради пандемията. Все
пак, от показанията на св. Н. се установи, че чрез класната ръководителка е бил информиран
устно, че бащата не желае синът му да се вижда с майката, но тъй като не му била
предоставена ограничителна заповед, то той не се разпоредил в тази връзка. Стана ясно от
показанията на тези трима свидетели, че понастоящем детето вече не е на режим СОП,
защото не е подадена молба от неговите родители за продължаване на тази услуга. По
делото има доказателства, че детето страда от заболяване, което обуславя статута му на
ученик със СОП и то се възползвало от няколко години, но сега, когато е бащата е поел
отговорността за отглеждането му, молба за продължаване на тази услуга не е подадена.
Няма как да се приеме за резонно изразеното от бащата становище, че детето повече не се
нуждае от такава подкрепа и се чувства добре, без да е налице медицинска документация,
доказваща, че здравословният проблем е преодолян.
3
В жалбата се твърди, че детето ще понесе трудно раздялата с дома, в който е
свикнало, ако се отглежда от майката, но стана ясно, че бащата не съдейства дори за
почасови срещи между нея и детето, отрича каквато и да било възможност за контакт между
тях с предлога, че детето не иска. Намира за изключително осъдително обстоятелството, че
вече над една година въззиваемата не се е интересувала от какво има нужда синът им в
материален аспект, не е плащала издръжка и не е купила никакви дрехи, което изобщо не е
учудващо на фона на силния отпор, който получава при опитите си да общува с детето.
Неуспешно е било и проведеното принудително изпълнение от ДСИ във връзка с
привременните мерки. При изключително щадящ и внимателен подход от страна на всички
участници – длъжностни лица, същите са успели да проведат разговор с детето, което
категорично е отказало да отиде при майка си. Било е силно притеснено и стресирано, което
е довело до прекратяване на процедурата по предаването му на въззиваемата.
При тези обстоятелства съдът счита, че майката е тази, която има в по – голяма,
макар и недостатъчна степен, родителски капацитет да се справи с отглеждането и
възпитанието на детето. Тя е полагала изключително самостоятелно грижи за него и по
време на съжителството и с въззивника. Същевременно, последният, силно ангажиран в
животновъдната дейност, не разполага с физическа възможност да участва пълноценно в
отглеждането и възпитанието на детето, съгласно свидетелските показания. От друга страна,
безкритичното му и дори подкрепящо отношение към нежеланието на детето да общува с
майката дава основание да се счита, че този отказ е формиран до голяма степен с неговата
активна намеса. От всички събрани по делото доказателства стана ясно, че всъщност новата
връзка на майката с друг мъж е основната причина за целенасочените действия от страна на
бащата за отчуждаването на детето от неговата майка. Насаждането на страх у него от
перспективата да посещава дома им без конкретна причина и заплаха за него са все прояви
на сериозен родителски дефицит у бащата, поставяне на неговите наранени чувства на
преден план, както и опитите му да използва страховете на детето за противопоставяне на
тази връзка. И тук отново следва да се обърне внимание на дебело подчертаваното от бащата
нежелание на детето да общува с майка си. Това нежелание всъщност е проява на пълното
неразбиране на бащата за необходимостта на детето да общува и с двамата родители. Ако
желанията и мненията на децата се приемат без да се подлагат на преценка от страна на
родителя, то не би съществувала необходимост от разделението на периода на детството на
малолетие и непълнолетие, което се обвързва със степента на родителската отговорност към
постъпките и желанията на децата. Не би имало и смисъл да се претендират родителски
права, които са всъщност не права, а отговорност. Отговорност за възпитанието и
отглеждането на детето, отговорност за изграждане у него на необходимите нравствени
качества , за да бъде пълноценен, психически уравновесен и адекватен член на обществото.
Когато едно малолетно дете не желае да вижда майка си, която не е извършила и казала
нищо, което да доведе до драстичното и отричане в неговия свят, то, очевидно има проблем
в неговото обкръжение. Когато едно дете предпочита да прекарва деня си в къщи със своя
братовчед, а не с майката, която цял живот е полагала грижи за него, безспорно се касае за
недопустимо вмешателство в психическия му свят и важните за него ценности. Наличието
на конфликти и обостряне на отношенията са характерни на всяко ниво на общуване. Те са
нормални и в семейната среда, но преодоляването им следва да става чрез общуване и
компромиси, а не чрез пълно отричане и откъсване на детето от връзката му с който и да
било родител.
Предвид гореизложеното ОС счита, че правилно първоинстанционният съд е
постановил родителската отговорност да се поеме от майката, поради което и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено. По отношение режима на лични отношения и размера
на издръжката възражения не са заявени в жалбата, поради което и в тази част решението
4
следва да бъде потвърдено, тъй като в жалбата се цитира цялото решение на РС, дотолкова
доколкото режима на лични отношения и издръжката са последици от възлагането на
родителските права, което е единственото недоволство на жалбоподателя от обжалваното
решение.
Предвид изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата
направените от нея разноски по делото пред тази инстанция в размер на 830 лв.
В с.з. пред тази инстанция представителят на АСП юрисконсултът Захариев
направи искане, на основание чл. 138а СК, съдът да разпореди с решението си ползване на
задължителни социални услуги от бащата, тъй като категорично отказва да окаже
съдействие на социалните органи. Съдът счита, че искането следва да бъде уважено, като с
решението съдът разпореди ползването на социални услуги и от двамата родителите,
самостоятелно или заедно с детето по усмотрение на ДСП.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 219 от 27.05.2021 год. постановено по гр. дело №
1184/2020 год. на Районен съд - гр. Силистра.
ЗАДЪЛЖАВА Р. М. Д. с ЕГН ********** и Н. Р. АЛ. с ЕГН ********** да
ползват з социални услуги самостоятелно или заедно с детето Д Р М с ЕГН ********** по
усмотрение на ДСП, гр. Силистра.
ОСЪЖДА Р. М. Д. с ЕГН **********, да заплати на Н. Р. АЛ. с ЕГН **********
сумата от 830.00 / осемстотин и тридесет /лева , представляваща направени от нея разноски
по делото пред тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5