№ 2192
гр. Варна, 13.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501244 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, гр. София, чрез пълномощник ю.к. Кр. Н. срещу
разпореждане №16314/12.05.2022г. по ЧГД 5905/2022 на ВРС(електронно
дело 20223110105905 от ЕИСС), с което е отхвърлено искане на кредитора за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за заявени пет
задължения (за главница, лихва, обезщетение за просрочие до и след
предсрочна изискуемост и разходи) по заявен като обявен за предсрочно
изискуем ипотечен потребителски кредит.
Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е пренебрегнал
твърденията на кредитора за връчени на длъжниците уведомления за
обявяване на предсрочна изискуемост и отразени в извлечение от сметка
просрочени вноски и дата на осчетоводяване на цяла ползвана главница като
изискуема след изтичане на даден срок след връчване на покани за
доброволно изпълнение на обявените на длъжниците забавени вноски. С
доводи за приложимост на пълен въззивен контрол в производство по
обжалване на разпореждане, идентично на разглеждане на частна жалба по
чл. 278 ГПК моли за съобразяване на нови доказателства за удостоверяване на
връчените уведомления до длъжниците и съответно разглеждане на искането
на заявителя по същество след отмяна на неправилното разпореждане.
Претендира се и определяне на разноски за настоящото производство.
Жалбата е регистрирана вх. №33479/19.05.2022. и е подадена в срок,
считано от уведомяването на заявителя за постановения отказ. Процесуалното
действие е на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване
разпореждане и производството по жалбата е процесуално допустимо, на осн.
чл. 418 ал.4 ГПК. Авансово дължимата такса в размер, съответен на
разглеждане на акт по същество е внесена.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалването на актовете в заповедното производство е уредено
специално, като в чл. 418 ал.4 ГПК е указано препращане към реда за
обжалване на определенията, но това изисква съответно прилагане на
правилата за частните жалби при отчитане на спецификата на процедурите за
разглеждане на заявленията на кредиторите.
Постановеното от първата инстанция разпореждане е акт, с който макар
да не се решава спор за материално право, се отговаря по същество на искане
до съда за легитимиране с изпълнително основание и титул за принуда, а не
се решава въпрос по процесуалните въпроси по императивни изисквания за
предпоставки за възникване или упражняване на правото на защита или по
процедурно движение на делото. Затова и практиката на съдилища е трайна
при определяне на такса при такова обжалване в размер на половината от
внесената за разглеждане на искането по същество от първата инстанция.
В цитирания от жалбоподателя тълкувателен акт (ТР ОСГТК 6/2019 на
ВКС) е направено ясно разграничение на видовете обжалваеми актове и
даденото тълкуване изрично е свързано с обжалването на определения
визирани от чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени в общо исково производство по
въпроси, с които не се решава спорът по същество(чл. 252 ГПК). Такъв
характер в заповедното производство може да има само отказа за издаване на
заповед, който е основан на пречки за разглеждане или уважаване на
заявление само по твърденията на страната (хипотези на чл. 411 ал.2 ГПК), но
не и когато искането не е било обосновано с доказателства за допълнителната
проверка на твърденията за основанието на исканото незабавно изпълнение
(чл. 418 ал.3 ГПК). Тук действията на заповедния съд са изцяло идентични с
действия които се извършват при преценка на доказателства и
доказателствена тежест, а те са типични за произнасяне по същество, а не по
процедурни въпроси. Затова при акт от такъв тип следва да се прилагат
правила за въззивен контрол на решенията и съответните правомощия на
въззивната инстанция не могат да надхвърлят служебна проверка за
действителност, допустимост и редовност на заявлението, такива, каквито
може да упражнява в рамките на своите правомощия заповедния съд(т.1 от
ТР 1/2014 на ОСГТК на ВКС). В противен случай, ще се достигне до
абсурдния резултат от съда, сезиран с проверка на твърдения на кредитора в
едностранно производство да се изисква служебно да съдейства за постигане
на положителен резултат в интерес на страната, търсеща предварителна
принуда спрямо неучастващ в тази фаза длъжник. Затова и разрешенията,
дадени за типичните случаи на дължима от съда активност по изясняване на
процесуални въпроси, когато неправилността на акта е резултат от
неприложена императивна норма, за която съдът следи и събира
доказателства по свой почин, не могат да намерят убедително приложение и в
случая на небрежно упражнена защита от самата страна.
В конкретния казус, заявителят действително е посочил твърденията си
за довършен в цялост фактически състав на обявена предсрочна изискуемост
(по т. 18 от ТР ОСГТК 4/2013 на ВКС) като основание да търси изпълнение от
длъжник преди краен срок за ползване на кредит, но приложените
доказателства за тази изискуемост са били непълни. Представените с жалбата
2
разписки, носещи подписи на съдлъжника и лице, приело от името на
длъжника съобщението, отправено от кредитора не са били възпроизведени
като документи и в книжата, представени пред заповедния съд. Тези
доказателства не са нови и за заявителя е нямало никаква пречка да ги
приложи за да обоснове искане по чл. 418 ал. 3 ГПК. Не е допуснато и
нарушение на императивно правило, задължаващо първоинстанционния съд
да изисква служебно или да указва непълнота на този вид документи. Затова
и въззивният съд не следва да ги приема.
При съобразяване само на документите, представени пред първата
инстанция въззивният съд не може да не констатира, че заявителят не е
доказал връчване на изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на
задължения по ипотечен кредит, отпуснат със срок от 25 години, а заповед за
незабавно изпълнение може да се издаден само за доказано изискуем дълг.
Още повече, че в случая изявлението е било условно и преобразуващото му
действие е било отложено до изтичане на допълнително даден от кредитора
последен срок за преодоляване на забавата на длъжниците, чието начало,
съответно и край изисква доказване на точна дата с визираните в закона
специални доказателствени средства (официален или противопоставим на
длъжника частен документ). В заключение, по съображения изцяло
съвпадащи с изложените от първата инстанция мотиви, въззивният съд
намира, че искането на заявителя не е обосновано и заповед за незабавно
изпълнение по това заявление не следва да се издава.
Обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Разноски във
въззивното производство не се определят.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №16314/12.05.2022г. по ЧГД 5905/2022
на ВРС(електронно дело 20223110105905 от ЕИСС), с което е отхвърлено
искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (т.9 от ТР
ОСГТК 4/2013 на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3