Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 18.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 250 по описа за 2019 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172,
ал.5 от ЗДвП и е образувано по депозирана жалба от „Л.т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя К.М.В. срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №19-0869-000525/30.04.2019г. на началник група към ОД на МВР
Шумен, сектор ПП, с която на осн. чл.171 т.2 б. н от ЗДвП е наложено временно спиране от движение на полуремарке
с рег. № Н 62 21 ЕЕ за срок от един месец, считано от 29.04.2019 г. чрез
отнемане на СРМПС № *********.
В жалбата се изразява несъгласие с издадената
заповед, като оспорващият счита, че същата е незаконосъобразна, постановена в
нарушение на чл. 146, т.3 и т.4 от АПК, а именно съществени нарушения на
административно производствените правила и материално- правни разпоредби. Сочи,
че в случая органът не е изложил фактически и правни основания за издаване на
акта, поради което следва, че същият не е мотивиран. По същество сочи, че липсва
конкретизиране на качеството за реализиране отговорността на жалбоподателя,
доколкото разпоредбата на чл.171 т.2 б. Н от ЗДвП визира първо собственик,
който управлява МПС и второ, собственик, който допуска управлението на МПС.
Счита, че допустителството не може да се презумира, като същото е приложимо единствено по отношение
на законен представител на ЮЛ, който формира волята на дружеството в
отношенията с трети лица.
Отправено
е искане до съда за отмяна на процесната заповед като
незаконосъобразна.
Ответната страна се представлява от юриск. С., която оспорва жалбата и моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна. Счита, че заповедта за налагане на ПАМ е
издадена при спазване на административно производствените правила и в
съответствие с материалния закон и неговата цел. Твърди, че са налице всички
признаци на състава, които налагат издаването на ЗППАМ по чл.171, т.1 б.”Н”
от ЗДвП. Сочи, че принудителната административна мярка
няма санкционен характер и не изисква задължително наличието на вина
у този, спрямо когото ще бъде приложена. ПАМ се прилага не заради извършеното
нарушение, а заради евентуални щети от него, които следва да бъдат спрени и/или
предотвратени.
Шуменският административен
съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна
по следните съображения:
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0869-000525/30.04.2019г.
на началник
група към ОД на МВР Шумен, сектор ПП, с която на осн.
чл.171 т.2 б. н от ЗДвП е наложено временно спиране от движение на полуремарке с рег. № Н 62 21 ЕЕ за срок от един месец,
считано от 29.04.2019 г. чрез отнемане на СРМПС № *********, считано от
29.04.2019 г.
Принудителната административна мярка е
наложена за това, че на 29.04.2019г., около 18.37 часа по път I-4 на км. 259+230 м. в посока гр.
Търговище влекач Скания Р 420 ЛА с рег. № Н 32 79 АХ
с прикачено полуремарке с рег. № Н 62 21 ЕЕ и двете
собственост на „Л.т. „ООД“ е бил
управляван от Б.А.Р., ЕГН **********, в нарушение на забрана за движение,
въведена със Заповед № РД-11-1212/29.11.2018 г. на председателя на АПИ.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена
срещу подпис на жалбоподателя на 02.05.2019г., видно от приложената към акта
разписка.
От данните по административната
преписка се установява, че на 29.04.2019 г. срещу водача Б.А.Р. е съставен АУАН серия АА №113314 за това,
че на 29.04.2019г., около 18.37 часа в Община Шумен, по път Коритна-Български
извор-Микре-Севлиево-Велико Търново – Омуртаг – Търговище - /Разград-Шумен/ I-4 на км. 259+230 м. в посока гр.
Търговище управлявал влекач Скания Р 420 ЛА с рег. №
Н 32 79 АХ с прикачено полуремарке с рег. № Н 6221 ЕЕ
и двете собственост на „Л.т. „ООД“ в нарушение на забрана за движение, въведена
със Заповед № РД-11-1212/29.11.2018 г. на председателя на АПИ, навлизайки след
пътен знак В14 и В18 и допълнителна указателна табела, забраняващи влизането на
съответното ППС, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП.
Видно от приложена по делото Заповед №
РД-11-1212/29.11.2018 г. на председателя на АПИ, в т. I 3.4 се забранява движение на МПС с маса
над 12 тона по време на официални празници считано от 00.00 ч. на 01.01.2019 г. до 00.00 ч. на 01.01.2020
г., последния работен ден преди празниците – от 16.00 ч. до 20.00 ч. и
последния почивен /празничен/ ден – от 14.00 ч. до 20.00 ч. по участъци в
републиканската пътна мрежа, в т. ч. път I-4 п.в. Коритна-Велико
Търново – Шумен в двете посоки.
От материалите по административната
преписка се установява, че със заповед № 372з-2222/18.07.2018г. на директора на
ОД на МВР - Шумен, издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, началниците на
групи в сектор ПП при ОД на МВР – Шумен, с правомощия на територията,
обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Шумен са оправомощени да
прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.2 б. н
от ЗДвП.
Видно от приложена справка за първоначална
регистрация /л. 37/, собственик на ППС е дружеството-жалбоподател, а съгласно
посочените технически характеристики ППС е с допустима максимална маса над 12
тона.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени
са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и
на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Съгласно чл. 172 от ЗДП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на административният акт със №
372з-2222/18.07.2018г. Директора на ОД на МВР Шумен е делегирана компетентност
на издаващия акта орган и заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма, като
в нея подробно е описана фактическата обстановка, спазени са разпоредбите на
материалния и процесуалния закон.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. На основанието
по чл. 171, т. 1, б. "н" от ЗДвП може да се наложи принудителна
административна мярка "временно спиране от движение на
пътно превозно средство"
на
собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно
средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за
движение извън населените места – за срок един месец.
Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2, б. "н" ЗДвП за временно спиране от движение на моторното превозно средство
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено собственика на МПС
или от лице, на което собственикът е предоставил МПС за управление.
В случая безспорно се установява, че МПС, управлявано
от Б.А.Р. е собственост на дружеството-жаалбоподател.
Съставеният от компетентните длъжностни лица АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
Затова описаните в акта за установяване на административното нарушение
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната
заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ. Следователно, заповедта съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, тъй като в текста му фигурира позоваване на
фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които
съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно
основание за налагане на мярката.
В настоящото производство няма спор, че
МПС е собственост на дружеството-жалбоподател, както и, че същото попада в
обсега на въведената временна забрана за движени на МПС с допустима маса над 12
тона. Спорът се свежда до преценката налице ли е допустителство
от страна на дружеството и може ли същото да е отговорно за допускане
управление на собственото му МПС от друго лице, извършило нарушение на ЗДвП.
Съдът приема за установено, че водачът на
МПС Б.А.Р. е управлявал на посочената дата и час МПС, предоставено му за
управление от „Л.т. „ООД“ превозно средство в нарушение на забрана за движение,
въведена със Заповед № РД-11-1212/29.11.2018 г. на председателя на АПИ,
навлизайки след пътен знак В14 и В18 и допълнителна указателна табела,
забраняващи влизането на съответното ППС, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП.
Следователно, ПАМ е наложена на собственик,
допуснал управлението на моторно превозно средство от водач в участък от
пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места.
Вярно е, че това не е изрично посочено в заповедта за прилагане на ПАМ, но
доколкото в обстоятелствената част на административния акт се съдържа името на
водача на МПС и собственика на същото, съдът приема, че не същестува
неяснота по отношение на субекта и съответното качество, съдържащо се в
разпоредбата на чл.171 т.2 б. Н от ЗДвП.
Видно от Заповед № РД-11-1212/29.11.2018
г. на председателя на АПИ, в т. I 3.4 се забранява в официални празници считано от 00.00 ч. на 01.01.2019 г. до 00.00 ч. на 01.01.2020
г., последния работен ден преди празниците – от 16.00 ч. до 20.00 ч. и
последния почивен /празничен/ ден – от 14.00 ч. до 20.00 ч. по участъци в
републиканската пътна мрежа, в т. ч. път I-4 п.в. Коритна-Велико
Търново – Шумен в двете посоки. Същата е публикувана на интернет сайта на АПИ и
е била достъпна за сведение и изпълнение от всички адресати.
Няма спор между страните, че на посочената
дата и час Б.А.Р. е управлявал товарен автомобил с прикачено ремарке по път I-4 на км. 259+230 м. в посока гр.
Търговище, собственост на „Л.т. „ООД“. Не се спори и, че Р. е управлявал МПС в
почивен ден, попадащ в забраната за движение на тежкотоварни автомобили по
определени пътища, както и, че забраната е била обозначена с пътен знак В14 и В18 и допълнителна
указателна табела, които съответстват на изискванията на Наредба №18/23.07.2001
г. за сигнализацията на пътя с пътни знаци.
Разпоредбата
на чл.171, т.2, б.“н“ ЗДвП не е въвежда изключение, при което тя ще се прилага
само в случаи, в които МПС са собственост на физически лица, т.е. законът се
прилага еднакво за всички собственици, независимо дали те са физически или
юридически лица. При наличие на обстоятелства от обективна страна – забрана за
движение, обозначена с пътни знаци, МПС, с технически характеристики, които
надминават допустимите тонажи и маси и собственик на МПС, който го е
предоставил за управление на друго лице, налагането на ПАМ се явява
съответстващо на материалния закон и неговата цел.
За
пълнота следва да се посочи, че е достатъчен фактът на предоставяне на МПС за
управление на друго лице, което е нарушило забраната за движение на
управляваното от него МПС.
В
случая административният орган действа при обвързана компетентност и не
разполага с право на преценка дали да приложи ПАМ и по отношение на кой субект.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 предл. първо от АПК доказателствата, събрани редовно в
производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са
опровергани. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „н“ от ЗДвП и обуславящи временното спиране от
движение на МПС за срок от един месец. Следователно, налице са предпоставките
за налагане на принудителна административна мярка.
С оглед на изложеното съдът приема, че
обжалваната заповед като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административно
производствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, е
правилна и законосъобразна и искането за нейната цялостна отмяна е
неоснователно. Поради това жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съдът намира, че в полза на ОДМВР гр. Шумен следва
да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, на осн. чл.144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Л.т.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя К.М.В. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0869-000525/30.04.2019г. на началник
група към ОД на МВР Шумен, сектор ПП, с която на осн.
чл.171 т.2 б. н от ЗДвП е наложено временно спиране от движение на полуремарке с рег. № Н 62 21 ЕЕ за срок от един месец,
считано от 29.04.2019 г. чрез отнемане на СРМПС № *********.
ОСЪЖДА
„Л.т.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.М.В. да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Шумен направените по делото разноски в
размер на 100 лева (сто лева).
Решението е окончателно и неподлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: