Р Е Ш Е Н И Е
№ 342
гр.Плевен, 19.06.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, четвърти състав, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Цветелина
Кънева
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.
дело №481 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано по жалба от И.В.М. *** против
Ревизионен акт №Р-04000418001916-091-001/10.01.2019г., с който са установени
допълнителни задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014год. в размер на
5201,00лева и съответна лихва 1948,49лева, потвърден с Решение №41/04.04.2019г.
на ИД Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.
В жалбата и допълнението към нея /л.940-942/
се твърди, че при издаване на ревизионния акт е допуснато нарушение на
процесуалните и материалноправните норми. Счита се, че ревизията е извършена в
нарушение на принципа на обективността и безпристрастността, въведен в чл.2 и
чл.3 от ДОПК. Сочи се, че органите по приходите са длъжни да установят
безпристрастно всички факти и обстоятелства от значение за правата,
задълженията и отговорността на задължените лица. Твърди се, че не са спазени
сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК, като е допусната грешка при
една от заповедите за спиране на ревизията. Счита се, че не са спазени и
изискванията на чл.30 ал.1 от ДОПК относно начина на уведомяване за спиранията
и възобновяванията на ревизията. Твърди
се още, че неправилно е определено началното салдо към 01.01.2014год., от което и неправилно е
определена облагаемата основа. Твърди се също, че неправилно е определена и
пазарната оценка на недвижимия имот, придобит от М. при продажба от Д.Н. /лице,
с което живее на съпружески начала и баща на детето й/, което също води до
неправилно и необосновано определяне на облагаемата основа. В заключение се
моли за отмяна на обжалвания ревизионен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично, представлява се от адв.П.Г.П. ***, който поддържа депозираната
жалба. Представя писмени бележки, в които твърди, че РА е в противоречие с
Указания изх.№24-00-1/08.01.2009г. на Изпълнителния директор на НАП относно
прилагане то на чл.122 от ДОПК. Сочи, че в производството по административното
и съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл.122 от ДОПК в тежест на
органите по приходите е да установяват основанията за извършване на ревизия при
особени случаи, както и спазването на императивните процесуални правила. Т.е.
фактическите констатации на органите следва да са обективни и да бъдат подкрепени
от надлежни доказателства, в противен случай не могат да се ползват от презумпцията
на чл.124 ал.2 от ДОПК. Сочи също, че неправилно е определено началното салдо
към 01.01.2014год. Твърди още, че неправилно е определена пазарната оценка на
закупен от ревизираното лице недвижим имот, тъй като същият не е бил завършен и
в него са били настанени незаконно бездомни хора, които са го рушили. В заключение моли за отмяна на ревизионния
акт, алтернативно за определяне на нова данъчна основа, съответно дължим данък.
Претендира присъждане на разноски в размер на 1310,00 лева, съобразно
представен списък.
Ответникът по жалбата в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт В. с надлежно пълномощно, която счита
жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена като се вземат предвид
мотивите в потвърдителното решение на директора на Дирекция
„ОДОП“-В.Търново. В писмени бележки
сочи, че в съдебното производството жалбоподателят не е ангажирал доказателства,
които да оборят изводите на органа по приходите за наличието на предпоставките,
при които ревизията се извършва по особения ред на чл.122 от ДОПК, а именно
чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. Счита, че приетата по делото основна и допълнителна
съдебно-икономическа експертиза не допринасят за изясняване на спорните факти и
обстоятелства. Сочи, че не може да се приеме за доказано, че М. към
01.01.2014год. е разполагала със сумата от 25232лева, тъй като не са
представени доказателства за това. Твърди, че правилно органът по приходите е
достигнал до извод, след извършен анализ на приходите и разходите на
ревизираното лице, че към 31.12.2013год., респективно 01.01.2014год. М. е разполагала с налични парични средства в
размер на 12264,64лева. Счита за необосновано заключението на комплексната
експертиза в частта касаеща определянето на пазарната оценка на недвижимия
имот, тъй като същата е определена на база офертни цени, а не чрез сравнение на
реално осъществени сделки. В заключение се моли ревизионният акт да бъде
потвърден и претендира разноски в размер на 687,47лева, съобразно представен
списък.
Участващият в делото прокурор, встъпил
на основание чл.159, ал.1, изр.второ от ДОПК, дава заключение за
законосъобразност на обжалвания ревизионен акт и предлага жалбата да бъде
отхвърлена.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол.
Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение
№41/04.04.2019 год. на ИД Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново. С
оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима за разглеждане по
същество.
Обжалваният Ревизионен акт
№Р-04000418001916-091-001/10.01.2019г. е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад №Р-04000418001916-092-001/02.10.2018г., връчен
на ревизираното лице лично на
20.11.2018г., който е издаден в резултат на извършена ревизия на И.В.М. за
установяване на задължения по ЗДДФЛ в размер на 5201,00лева и лихва в размер на
1804,01лева, представляващи данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за периода 2014 год. Ревизията
е във връзка с Решение №69/26.03.2018г. на Дирекция „ОДОП“, с което по реда на
чл.155 ал.4 т.1 и т.2 от ДОПК е отменен РА
№Р-04001517003272-091-001/05.01.2018год., издаден по предходно извършена
ревизия на М., като е прието, че органите по приходите не са изяснили всички
факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията на ревизираното
лице за данък по ЗДДФЛ върху доходите на ревизираното лице от свободни
професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.,
и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Дадени са указания да се
установят по безспорен начин фактите, имащи значение за формиране на основата
за облагане на доходите на М. като физическо лице, след което да се прецени
редът, по който следва да бъде установена данъчната основа, в частност
–необходимостта от прилагане на особения ред по чл.122 и сл. от ДОПК. Конкретно
е посочено, че за определяне на началното салдо на 01.01.2014год. на пари в
брой е целесъобразно да се изследват доказателствата за движението на наличните
парични средства в брой в патримониума на ревизирания субект пред един разумен
период от време преди 01.01.2014г. Посочено е още, че следва да се обърне
внимание на цената от 65000лева на закупения от М. недвижим имот и
обстоятелството, че последната и продавачът на имота Д.Н. са свързани лица,
което поражда съмнение относно достоверността на заплатената по банков път сума
за придобиване на имота.
Новата ревизия на М. е възложена със
Заповед за възлагане на ревизия №Р-04000418001916-020-001/02.04.2018год.,
връчена лично на лицето на 10.04.2018г. Заповедта е изменяна със Заповеди
№№Р-04000418001916-020-002/05.07.2018г., Р-04000418001916-020-003/09.08.2018г.,
връчени лично на ревизираното лице съответно на 13.07.2018г. и на 17.08.2018г.
Във връзка с Искане за спиране на ревизия от 19.09.2018г., поради заболяване на
член от ревизиращия екип, е издадена Заповед
№Р-04000418001916-023-001/19.09.2018г. за спиране на ревизията считано от
19.09.2018г. в срок до 21.09.2018г. Ревизията е възобновена със Заповед
№Р-04000418001916-143-001/25.09.2018г., връчена на лицето на 20.11.2018г. Във
връзка с молба от 13.12.2018г. за
спиране на ревизията, поради заболяване на ръководителя на ревизиращия екип, със Заповед №Р-04000418001916-023-002/13.12.2018г.
ревизията е спряна считано от 13.12.2018г. за срок до 06.01.2019г., последствие
възобновена със Заповед №Р-04000418001916-143-002/07.01.2019г., връчена на М.
на 16.01.2019г.
Ревизионен акт №Р-04000418001916-091-001/10.01.2019г
е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изп. първо
от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК, като съдържа изложение на
фактическите и правните основания за издаването му, както и позоваване на
ревизионния доклад. Спазена е и процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК. В тази връзка неоснователно е
възражение за неспазване на изискванията на чл.30 ал.1 от ДОПК относно начина
на уведомяване на ревизираното лице за спирането и възобновяването на ревизията,
тъй като всички заповеди, вкл. за спиране и възобновяване са връчвани лично на М.
с отбелязване на дата, трите й имена, ЕГН. Налице е редовно уведомяване на
ревизираното лице и за всички други действия на органите по приходите,
включително уведомяване по реда на чл.32 от ДОПК, удостоверено с протокол, че
основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, както и за изисканите доказателства, имащи значение за установяване
размера на публичните задължения на М.. Неоснователно е и възражението за
неспазване на сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК за издаване на
ревизионен доклад и ревизионен акт. Ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени при съобразяване на всички срокове по ДОПК, като са съобразени и
сроковете, за които е спирана ревизията, поради заболяване на член от
ревизиращият екип. Ето защо не са налице твърдяните нарушения на процедурата,
които да обосновават незаконосъобразност на ревизионния акт и да са основание
за неговата отмяна. Правилни са изводите на решаващият орган за липса на
съществени нарушения на процесуалните правила.
Предмет на оспорване в настоящето
производство е РА в неговата цялост, с който са установени допълнителни
задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ във вр. с чл.122 ал.1 от ДОПК за
2014год. в размер на 5201,00лева и съответна лихва 1948,49лева, потвърден с
Решение №41/04.04.2019г. на ИД Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.
За да потвърди РА решаващият орган е
приел по съществото на спора, че ревизията е повторна и е във връзка с отменен
РА от 05.01.2018г., където преписката е върната за възлагане на нова ревизия за
определяне задълженията на М. за данък върху доходите на ФЛ за периода 2014год.
Приел е, че органите по приходите са
установили, че жалбоподателката е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4,
ал.1 от ЗДДФЛ, което няма участия в търговски дружества за проверявания период,
няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, не е подала ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за ревизирания период 2014год. и е получавала основно парични
обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане и за
отглеждане на дете по реда на КСО. Приел е, че за установяване на фактическата
обстановка, в хода на ревизията е извършено следното:
На
ревизираното лице е връчено Искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-04000418001916-040-001/03.04.2018г.,
с което органите по приходите са изискали документи и обяснения имащи значение
за установяване на данъчните задължения за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г.,
като в отговор от М. са предоставени писмени обяснения, съдържащи единствено
молба да бъдат използвани предоставените от нея документи в хода на предходната
ревизия, завършила с отменения РА. В тази връзка с Протокол
№Р-04000418001916-ППД-001/30.04.2018г. органите по приходите са приобщили
всички доказателства, събрани в хода на предходната ревизия, установяващи
трайни факти и обстоятелства. С ИПДПОЗЛ № Р-04000418001916-040-002/03.09.2018г. органите
по приходите отново са изискали от М. декларация за наличните парични средства
в брой към 01.01.2014 г. и 31.12.2014 г. и доказателства за техния произход;
информация за произхода на суми общо в размер на 25232,00 лв., внесени през
ревизирания период от лицето в брой по негова банкова сметка *** „ПИБ“ АД
Плевен; банкови извлечения относно парични средства по срочен депозит № 19917395 в „Банка ДСК“ ЕАД; декларация за разкриване на банкова тайна; декларация по
чл.124 ал.3 от ДОПК за 2014г., като няма данни така изисканите документи да са
представени. До Районен съд Плевен е отправено Искане №
П-04001518158409-050-002/22.10.2018 г. за разкриване на банкова тайна за
притежавани от М. банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „ПИБ“ АД, като с Решение №
1625/25.10.2018г. е допуснато разкриване на банковата тайна, относно сведения
за операциите и наличностите по въпросните банкови сметки. До „Банка ДСК“ ЕАД и
„ПИБ“ АД са изготвени ИПДСПОТЛ съответно № П- 04001518158409-041
-001/06.11.2018г. и № П-04001518158409-041 -002/06.11.2018г. и са получени
отговори с вх. № 18578/27.11.2018 г. и вх. №18352/22.11.2018г.
В хода на ревизията от органите по приходи са извършени насрещни
проверки на физическите лица Ирена А. Коцева и Андриян Николов Коцев,
приключили съответно с ПИНП № П- 04001518156000141-001/10.09.2018г. и №
П-04001518155998-141-001/10.09.2018г., при които са изискани доказателства
относно продажбата на недвижим имот от тези лица на И.М., съгласно Нотариален
акт № 135/28.11.2013г., и в отговор са получени обяснения, че по сделката от М.
е получена сумата в брой в размер на 4460,00 лв. Отправени са запитвания и
искания за предоставяне на документи и писмени обяснения до външни институции и
трети лица, и са получени отговори с информация от Агенция по вписванията - Служба по вписванията гр. Плевен и Никопол; Община
Плевен - Дирекция „Устройство на територията“; „Банка ДСК“ ЕАД;,ДАРИНА 111“
ООД; ОД на МВР-Плевен.
Тъй като при предходната ревизия не са
били изследвани фактите и обстоятелствата относно придобиването от М. на
недвижим имот, закупен от Д.Н. по НА №27/05.11.2014г. и предвид дадените
указания при връщане на преписката, както и с оглед обстоятелството, че И.М. и Д.Н.
са свързани лица /през процесната
2014г. И.М. е била служител на „РЕСАЙКЛИНГ“ ЕООД, чийто едноличен собственик и
управител е Д.Ц.Н., който е и баща на детето на И.М. - Даная Дамянова
Цветанова/ и на Недков е извършена ревизия, в която е била определена пазарна
оценка на същия имот към датата на придобиването му през 2012г., която пазарна
оценка е два пъти по-висока от посочената в нот.акт сума от 65000лева,
приходните органи са възложили експертиза с Акт за възлагане на експертиза №
Р-04000418001916-01 - 001/30.08.2018 г. за определяне на пазарна цена към дата
на придобиване 05.11.2014 г. от И.В.М. на недвижим имот, придобит с Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот № 27, том V, per. № 5980, дело 465 от 05.11.2014г. От
лицензиран оценител на недвижими имоти инж. Христина Владимирова Павлова е
изготвено експертно заключение, в което е посочено, че са използвани метод на
сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и метод на увеличената
стойност, и е определена пазарна цена към датата на придобиване
05.11.2014год. общо в размер на
119890,00лева., в т.ч. жилищна сграда на етап „груб строеж“ – 97090,00лева без
ДДС и поземлен имот ПИ 7348, кв.182 – 22800,00лева без ДДС. Към материалите е
присъединена и експертизата, извършена в хода на ревизионното производство на Д.Н.
с определена пазарна цена към дата 23.05.2012г. Събрана е информация и от
информационната система на НАП за наличие на данни за получени от М. доставки,
намерили отражение в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица за
периода 2014г.
Решаващият
орган е приел, че въз основа установената по този начин фактическа обстановка, органите по приходите са
достигнали до извода, че за ревизирания субект са налице обстоятелства по
смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период
от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. Органите по приходите са извършили съпоставка
на имуществото и разходите на М. като физическо лице и получените от нея
доходи, като по този начин за 2014г. е установено превишение на разходите в
размер на 52019,93 лв., и са приели, че е налице несъответствие, изразяващо се
в надвишаване на имущественото състояние и разходите на годишна база над
установените доходи/приходи на лицето, като последното не може да докаже
документално източника на средства за покриване на разликата. Решаващият орган
е направил извод, че органите по приходите правилно са квалифицирали
установеното несъответствие като облагаем доход от друг източник, който попада
в хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗДЦФЛ, като на ревизираното лице е предоставена
възможност да представи доказателства и/или писмени обяснения за източника на
дохода, както и да реализира защитата си. Посочил е, че ревизиращите органи по
приходите са преценили, че не са налице достатъчно обективни данни, които да
дават възможност за установяване на данъчната основа по реда на материалния
закон и са преминали към ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК, за което М.
е уведомена писмено, като не е представила декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК.
Решаващият орган е посочил, че органите по приходите са
определили основата за облагане по ЗДДФЛ след анализ на относимите
обстоятелства по чл.122 ал.2 т.т.1, 2, 3, 4, 7, 8, 14 и 16 от ДОПК, като не са
длъжни да анализират и разгледат всички критерии в нормата на чл.122 ал.2 от ДОПК, а само онези, които позволяват определяне на данъчната основа по възможно
най-обективния и достоверен начин. Приел е, че определената данъчна основа по
реда на чл.122 от ДОПК е възможно да се различава от обективно осъществения
фактически състав, предвиден в разпоредбите на материалния данъчен закон, но
това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което е
разполагало с процесуална възможност да опровергае установените фактически
констатации и да докаже, че размерът на облагаемата данъчна основа е друг, а не
приетият от ревизиращите органи.
Посочил е още, че превишение в размер на 52019,93лева за
2014год. е установено при извършена
съпоставка на имуществото и разходите на жалбоподателката като физическо лице и
получените от нея доходи, като в ревизионния доклад и в съставения въз основа
на него ревизионен акт са изготвени таблици за периода, обективиращи начина и
резултатите от извършената съпоставка. Описал е подробно какви суми органите по
приходите са приели, че М. е получила като приходи и какви суми е имала като
разходи, и при тяхната съпоставка и в съответствие с чл.17 от ЗДДФЛ е
определена данъчна основа в размер на 52019,00лева и е определен дължим данък в размер на
5201,00лева и начислена лихва в размер на 1948,49лева.
Решаващият орган е посочил, че М. не оспорва размерите на
приходите и разходите, а възразява конкретно срещу приетите разходи в размер на
119890,00лева за придобиване на недвижим имот с НА №27/05.11.2014г. Тези
възражения е приел за неоснователни. Посочил е, че при хипотезата на придобито
имущество чрез покупко-продажба, органът по приходите е длъжен да изследва
наличието на свързаност между страните по сделката или на условия, чието
изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, като в тези случаи се прилагат
разпоредбите на глава четвърта от ЗКПО във връзка с чл. 77 от ЗДДФЛ. Посочил е
още, че предвид разпоредбата на чл.65 от Наредба № Н-9, за целите на определяне
на пазарните цени може да се ползват оценки на лицензирани оценители и
заключения на вещи лица, като в конкретния случай, в хода на ревизията органите
по приходите са назначили експертиза, със задача да установи пазарната цена на
недвижим имот, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
27, том V, per. № 5980, дело 465 от 05.11.2014 г.
към дата на придобиване 05.11.2014г. Посочил е, че при определяне на пазарната
цена от експерта са използвани метод на сравнимите, неконтролирани цени между
независими търговци и метод на увеличената стойност, които са приложими методи,
съгласно на § 1, т. 10 от ДР ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006г., като
използването на тези методи дава по-голяма степен на прецизност при определяне
на пазарната стойност на недвижимия имот, която според заключението на
експертизата, е в размер на 119890,00 лв.
Решаващият орган е посочил, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по
чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, като така установената презумпция
за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест
за това носи жалбоподателят. В тази връзка е счел, че с жалбата срещу РА не са
представени доказателства, които да оборват резултатите от експертизата, поради
което същата е приета за максимално достоверен източник на данни за
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Решаващият орган е посочил също, че с оглед така установената пазарна
цена на придобития недвижим имот, безспорно е налице нарастване на
имущественото състояние на М. именно с тази стойност. В тази връзка е счел, че
е извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК, като е
установено и наличието на хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК.
Предвид установеното решаващият орган е приел, че
органите по приходите основателно са квалифицирали сумата в размер на 52019,00
лв., представляваща установеното несъответствие при извършената съпоставка
между стойността на имуществото на И.М. и направените от нея разходи и получени
от нея доходи за 2014г., като облагаем доход, придобит от всички други
източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, не са посочени като
необлагаеми или не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО,
или с окончателни данъци по реда на ЗКПО (чл. 35, т. 6 от ЗДЦФЛ), за които
ревизираното лице не е представило доказателства за произход.
Накрая е направил извод, че органите по приходите
максимално обективно са определили данъчни задължения на М. по ЗДДФЛ,
подкрепени с доказателства, събрани по реда на ДОПК и при спазване реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като ревизираното лице не представя
доказателства срещу определената по този ред основа за облагане с данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
С оглед изложените мотиви Ревизионен акт
№Р-04000418001916-091-001/10.01.2019г. е потвърден изцяло с решението на ИД
Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.
В съдебното производство по обжалване на
потвърдения с горното решение РА се правят оплаквания, че фактите и
обстоятелствата, описани във фактическите констатации не са подкрепени от
събраните доказателства и не могат да се ползват от презумпцията на чл.124 ал.2
от ДОПК. На следващо място се счита, че неправилно е определено началното салдо
на проверявания период 2014год. Твърди се, че към сумата от 12264,00лева приета
от органите по приходите за разполагаема сума в брой от М. към 01.01.2014г.
следва да бъде добавена и сумата от 13613,13лева изтеглена на три пъти в
периода 07.10.2013г. – 27.11.2013г. от срочен депозит в „Банка ДСК“ АД, като се
получава размер на начално салдо към 01.01.2014г. – 25877,77лева. На трето място се счита, че
неправилно е определена пазарната оценка на недвижимия имот, закупен от М. по
НА №27/05.11.2014г. Счита се, че няма никаква логика сделките между свързани
лица да се извършват по нормативно определени пазарни цени, като се и твърди,
че пазарната цена на имота е цената, по която е изповядана сделката пред
нотариус. Твърди се още, че в хода на съдебното производство е определена
различна пазарна цена на този имот в размер на 102740,00лева, като се сочи, че
сделката е била извършена в период на пазарна криза, а имотът е бил недовършен
и изоставен – в него са живели бездомни хора.
По делото не се спори от М., че
последната и продавачът на имота Д.Ц.Н.,
са свързани лица, доколкото през процесната 2014г. М. е била служител на
„РЕСАЙКЛИНГ“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е Д.Ц.Н., който е и
баща на детето на жалбоподателката. Не се спори още, че на продавача на имота Д.Н.
е извършена ревизия, в хода на която с експертиза е определила пазарна цена на
същия имот в размер на 122960лева без ДДС
към датата, на която той го е придобил - 23.05.2012 г.
В хода на настоящето съдебно
производство е изслушана комплексна съдебна експертиза, която е дала заключение
дали правилно е изчислен размерът на данъчната основа за процесния период; как
се изменя нейният размер при уважаване на възраженията на жалбоподателката и
каква е пазарната цена на недвижимия имот закупен с НА №27/05.11.2014г. към
датата на придобиване му. Изготвено е и допълнително заключение, като
експертизата е изчислила размерът на данъчната основа за периода 2014г. при
посочена от вещите лица пазарна оценка на недв.имот и начално салдо
12264,64лева, и размерът на дължимия данък върху доходите на физически лица,
съответно дължимата лихва; размерът на данъчната основа за периода 2014г. при
посочена от вещите лица пазарна оценка на недв.имот и начално салдо 25232лева и
размерът на данъка върху доходите на физическите лица и съответната лихва;
както и размерът на данъчната основа при посочена от вещите лица пазарна оценка
и начално салдо 25877,77лева и дължимия данък върху доходите на физическите
лица и съответната лихва. Според първоначалното заключение, от събраните
доказателства и извършените съпоставки е установено превишение на извършените
разходи в размер на 52019, 93лева, което представлява изразходени повече
средства от установените доходи/приходи и е недеклариран доход, за когото не са
представени доказателства за източника, като правилно е установен в РА размерът
на данъчната основа за процесната 2014г. Вещите лица посочват, че при
съобразяване с възраженията на жалбоподателката не се установява превишение на
разходите, представляващ недеклариран доход, което да формира данъчна основа за
облагане по чл.48 от ЗДДФЛ. По допълнителните въпроси вещите лица са посочили,
че пазарната оценка на недвижимия имот към 05.11.2014г. е в размер общо на
102740лева /пазарна цена на жилищната сграда в етап „Груб строеж“ е 88620лева –
по метода на увеличената стойност; пазарната цена на застроен ПИ е 14120лева –
по метода на сравнимите неконтролирани цени/, определена в съответствие с
изискванията за прилагане на методи за оценка по Наредба №Н-9 от 14.08.2006г. Според
експертите, при така определена пазарна цена превишението на разходите над
приходите е в размер на 34869,93лева, което е облагаем доход от друг източник,
съгласно чл.35 ал.6 от ЗДДФЛ, като дължимият данък е в размер на 3486,00лева.
Вещите лица сочат, че при начално салдо в размер на 12264,64лева и пазарна цена на недв.имот в размер на
102740лева, превишението на разходите над приходите е в размер на 33129,29лева,
представляващо недеклариран доход, което формира данъчна основа за облагане с
данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 3312,00лева и лихва в размер на
1240,80лева. При начално салдо в размер на 25232,00лева и пазарна оценка в
размер на 102740лева, превишението на разходите над приходите е в размер на
20161,93лева, представляващ недеклариран доход, което формира данъчна основа за
облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 2016,00лева и лихва в размер на
755,27лева. При начално салдо в размер на 25877,77лева и пазарна цена в размер
на 102740лева, превишението на разходите над приходите е в размер на 19516,
16лева, представляващ недеклариран доход, което формира данъчна основа за
облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 1951,00лева и лихва в размер на
730,92лева
По съществото на спора, настоящият състав на съда намира,
че ревизиращите органи правилно са определили паричния поток на М., включително
началното салдо към 01.01.2014год., както и пазарната оценка на недвижимия имот
по НА №27/05.11.2014г., въз основа на което правилно е установено превишение в
размер на 52019,93 лева, представляващ недеклариран доход, което формира
данъчна основа за облагане за 2014г. по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 52019,00лева
и дължим данък на основание чл.48 от ЗДДФЛ вр. с чл.122 ал.1 от ДОПК в размер
на 5201,00лева. Съображенията за това са следните:
Извършената на М. ревизия е втора по
ред, във връзка с отменен РА №Р-04001517003272-091-001/05.01.2018год., издаден
по предходно извършена ревизия, като при отмяната преписката е върната с
указания да се установят по безспорен начин фактите, имащи значение за
формиране на основата за облагане на доходите на ревизираното лице като ФЛ,
след което да се прецени редът, по който следва да бъде установена данъчната
основа, в частност –необходимостта от прилагане на особения ред по чл.122 и сл.
от ДОПК, и по конкретно е посочено, че при определяне на началното салдо на
01.01.2014год. на пари в брой следва да се изследват наличните доказателства за
движението на наличните парични средства в брой в патримониума на ревизирания
субект пред един разумен период от време преди 01.01.2014г., както и да се
обърне внимание на цената от 65000лева на закупения от М. недвижим имот и на
обстоятелството, че последната и продавачът на имота Д.Н. са свързани лица.
Във връзка с дадените указания са
извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства за М.,
при които са извършени процесуални действия от ревизиращия екип за разкриване
на банкова тайна по ЗКИ с цел проследяване движението на паричните средства по
банкови сметки на физическото лице в ТБ“ДСК“ и ТБ“ПИБ“. При анализ на
установените факти ревизиращият екип е приел, че твърденията на М. за спестени
25232,00лева в брой не се потвърждава от доказателствата
и като начално салдо към 01.01.2014г. е приета сумата от 12264,64лева. Това
начално салдо е определено след направен анализ и като са взети предвид
получените от лицето доходи по трудови правоотношения, обезщетения от НОИ,
получени парични средства от роднини и разходи за придобиване на недвижимо и
движимо имущество и покупки, съгласно данни от информационната система на НАП
за периода 2010-2013г. Съдът намира, че правилно и съответно на доказателствата
е определено началното салдо към 01.01.2014г. по отношение на наличните парични
средства от ревизираното лице. За обратното от М. не са представени документи и
доказателства за твърдяния наличен размер на пари в брой, нито за техния
произход. В тази връзка е неоснователно възражението, че не са взети предвид
три суми в общ размер на 13613,13лева, изтеглени от ТБ „ДСК“ съответно на дати
07.10.2013г. – 1200лева, 12.11.2013г. –
2000лева и 27.11.2013г. – 10413,13лева. Наличните парични средства по банковите
сметки в ТБ“ДСК“ и ТБ“ПИБ“ са взети предвид към съответния период и са отразени
в табличен вид в РА. Видно от извлеченията от ТБ“ДСК“ е, че движението на
постъпилите и изтеглени суми по банковата сметка приключва с крайно салдо към
31.12.2013г. 0лева и започва с начално салдо към 01.01.2014г. 0лева, като депозитът
е закрит на 27.01.2014г. За същите тези три суми не са налице надлежни
доказателства, че М. ги е притежавала в брой към 01.01.2014г. Ето защо е правилен изводът на ревизиращият
екип, че М. е разполагала с налични парични средства в размер на 12264,64лева
към 01.01.2014г., а възраженията във връзка с размера на началното салдо са
неоснователни.
На следващо място и във връзка с възражението за
пазарната оценка на недвижим имот по НА №27/2014г. следва да се посочи, че нормата
на чл.202 от ГПК, приложима в настоящето производство по силата на §2 от ДР на
ДОПК, определя, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице,
а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В тази връзка настоящият
състав не възприема заключението на вещите лица в частта за определяне на
пазарната оценка на недвижимия имот по НА №27/05.11.2014г. Изводът за пазарната
цена е направен на база офертни цени, а не чрез сравнение на реално осъществени
сделки на подобни недвижими имоти с характеристики близки до оценявания. Също
така част от използваните офертни цени са за 2015г., а не за края на 2014г. Следва
да се посочи също, че при прилагане метода на сравнимите неконтролирани цени се
извършва анализ на осъществени сделки между несвързани лица, съобразно чл.18
ал.1 от Наредба №Н-9 от
14.08.2006г. и с оглед определението за „неконтролирана сделка“ в §1 т.2 от ДР
на Наредбата, според което това е сделка между независими лица. Използването на
офертни цени, които по своята същност са потенциално възможни цени, според съда
не гарантира определяне на пазарна цена според изискванията на наредбата, дори
и да са направени съответните корекции по нея. Ето защо съдът не възприема
определената от вещите лица пазарна оценка на процесния недвижим имот в размер
на 102740лева.
Съдът счита за неоснователно и
възражението на жалбоподателя, че недвижимият имот е продаден за посочената в
нотариалния акт цена в размер на 65000лева., която е била пазарната цена. За да
достигне до този извод, съдът съобрази на първо място, че е налице сделка между
свързани лица, което не е спорно по делото, и което обстоятелство само по себе
си поражда съмнение за достоверността на сумата, посочена в НА. На следващо
място, тази сделка според НА е осъществена на цена 65000лева, сума заплатена по
банков път, при данъчна оценка в размер на 74967,30лева. В подкрепа на извода е
и констатираното от ревизиращите органи обстоятелство, за което не се спори, че
при ревизия по задълженията за ДДФЛ на Д.Н. /продавач по НА №27/2014г./ е
установено, че последният е придобил същия недвижим имот през 2012г. и в хода
на тази ревизия е извършена експертиза, която е определила пазарна оценка на
поземления имот в размер на 26820лева, на правото на строеж в размер на
11740лева и на сградата, построена в ПИ в размер на 84400лева, или общо пазарна
оценка в размер на 122960лева. Съгласно
§1 т.8 от ДР на ДОПК, пазарна цена е сумата без данъка върху добавената
стойност и акцизите, която би била
платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка
между лица, които не са свързани. Според чл.65 от Наредба №Н-9/2006г., за
целите на определяне на пазарните цени може да се ползват оценки на лицензирани
оценители и заключения на вещи лица. В изпълнение на последното, в хода на
ревизионното производство е назначена експертиза, която е определила пазарна цена
на процесния недвижим имот по НА №27/2014г. към датата на придобиване в размер
общо на 119890лева /оценка на ПИ в размер на 22800лева и оценка на жилищна
сграда в размер на 97090лева/. Именно тази пазарна оценка съдът приема за
обективна и същата правилно е използвана от ревизиращите органи при определяне
на данъчната основа за облагане с пряк данък ревизираното лице.
С оглед така установената пазарна оценка на придобития
недвижим имот е налице нарастване на имущественото състояние на М. с тази стойност,
която правилно е отнесена от ревизиращите органи в разходната част при
извършената съпоставка на паричните потоци на ревизираното лице. В приходната
част е отнесена доказаната с писмени доказателства сума от 65000лева, получени
от М. по банков път от майка й. При
извършения анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 т.7 от ДОПК, съобразно
който при определяне на основата за облагане се взема предвид пазарната цена на придобитите имущества към
момента на придобиването, е установена хипотезата на чл.123 ал.1 т.1 от ДОПК.
Съгласно последната, до доказване на противното се смята, че е налице подлежаща
на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на
ревизираното лице явно съществено превишава размера на декларираните приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране, получени от лицето.
Ето защо сумата в размер на 52019,00лева,
установена като несъответствие при извършеното изследване на съотношението
между приходите и разходите на М., ревизиращите органи правилно са
квалифицирали като облагаем доход, придобит от всички други източници, които не
са изрично посочени в ЗДДФЛ, не са посочени като необлагаеми или не са обложени
с окончателни данъци по реда на ЗДФЛ и ЗКПО, или с окончателни данъци по реда
на ЗКПО, за които ревизираното лице не е представило доказателства за произход.
При констатиране на наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване
принципите на добросъвестност и служебно начало ревизиращият орган е определил
основата за облагане с пряк данък по предвидения начин в ДОПК. За да създаде
възможност така определената облагаема основа да е най-близко до обективната
истина, законодателят в общия процесуален закон /в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК/ е посочил
различни критерии, по които това може да се извърши. В закона няма изискване
при всеки случай на определяне на данъка по реда на чл. 122 от ДОПК органът по приходите да
установи конкретно съдържание на всички, визирани в ал. 2 критерии, а и с оглед
на тяхната разностранност това би било невъзможно. Достатъчно е да приложат
онези от тях, които биха му дали възможност да определи облагаемата основа по
възможно най-достоверния начин. В случая при наличие на обстоятелства по
смисъла на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК /декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период на 2014г./, е налице
регламентираният от кодекса анализ, който е необходимата предпоставка за
определяне на основата за облагане с преки данъци, като резултатите от същия са
взети предвид от ревизиращия орган при определяне на основата за облагане. В
резултат на гореизложеното и предвид констатираните обстоятелства по чл.122, ал.1 т.7 от ДОПК органът по
приходите законосъобразно е определил основата за облагане, след анализ на
обстоятелствата визирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Предвид
горното следва да се приеме, че след като за процесния данъчен период е установено по категоричен начин
отрицателно годишно салдо, то са били налице предпоставките за преминаване
към особения ред на ревизия по чл.122 от ДОПК. Предвид и неоснователността на заявените в съдебното
производство оплаквания за неправилно определено начално салдо и пазарна оценка
на недв.имот, обжалваният РА, потвърден с решението на Директора на Дирекция
„ОДОП“ следва да се потвърди.
При този изход
на делото и с оглед своевременно направеното искане от ответника за присъждане
на разноски и липса на възражение за прекомерност, съдът следва да му присъди
такива по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161 от ДОПК съобразно
размера на определените с РА задължения. Съдът следва да осъди жалбоподателя да
заплати на ответника разноски по делото в размер на 687,47 лв.
Воден от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, четвърти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.М. *** против Ревизионен акт
№Р-04000418001916-091-001/10.01.2019г., с който са установени допълнителни
задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014год. в размер на 5201,00лева
и съответна лихва 1948,49лева, потвърден с Решение №41/04.04.2019г. на ИД
Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.
ОСЪЖДА И.В.М. ***, с ЕГН:**********, да
заплати на Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 687,47 лв.( шестстотин осемдесет и
седем лева и четиридесет и седем стотинки)
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ : /П/