Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр.Свищов, 20.03.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 15.11.2019година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня
Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№310 по описа за 2018г., за
да се произнесе, взема предвид:
Производството е по
предявени обективно съединени искове по чл. 26, ал. 2, от ЗЗД, по чл.42 вр. чл.39, ал.1 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.
Ищцата А.Х.А. твърди, че е наследник по закон на Л. А. П., починала на 18.12.2014 г. Последната притежавала недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.4281.1.5 (****десет и пет хиляди седемстотин ****десет и **** точка седемстотин и две точка четири хиляди двеста осемдесет и едно точка едно точка пет) с площ 55, 95 кв.м. (петдесет и пет цяло и деветдесет и пет стотни квадратни метра), находящ се в град Свищов, ***************(****), ет.2 (втори) ап.5 (пет), който обект се намира в сграда №1 (едно), построена в поземлен, имот с идентификатор 65766.702.4281 (****десет и пет хиляди седемстотин; ****десет и **** точка седемстотин и две точка четири хиляди двеста осемдесет и едно) с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 65766.702.4281.1.4, 65766.702.4281.1.6, под обекта: 65766.702.4281.1.2, над обекта: 65766.702.4281.1.8, ведно с прилежащите му части: избено помещение № 6 (****), заедно с 6061/74458 ид.ч. (**** хиляди и ****десет и едно върху седемдесет и четири хиляди четиристотин петдесет и осем идеални части) от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свищов, одобрени със заповед №РД-18-10/12.02.2009 г. на изп. Директор на АГКК, а съгласно документ за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ №5 (пет), находящ се на II-втори етаж на жилищната сграда-блок ************в гр.Свищов, ул .*************** (****), със застроена площ 55, 95 кв.м. (петдесет и пет цяло и деветдесет и пет стотни квадратни метра), среден, с южно изложение, състоящ се от 2 (две) стаи, кухня, баня-тоалетна и коридор, ведно с принадлежащата му маза №6 (****) с площ 10,12 кв.м. (десет цяло и дванадесет стотни квадратни метра), заедно с 6061/74458 ид.ч. (**** хиляди и ****десет и едно върху седемдесет и четири хиляди четиристотин петдесет и осем идеални части) и от правото на строеж върху парцел XXII (двадесет и две римско) в квартал 41 (четиридесет и едно) по плана на гр.Свищов.
Твърди, че на
27.11.2014 г., само 21 (двадесет и един) дни преди да почине, с Нотариален акт
№ 193, том III, рег.№ 5059, дело № 431 на Н.Г.-Нотариус с рег.№ 349 в района на
Районен съд Свищов, починалата е прехвърлила на ответника с договор за издръжка
и гледане правото на собственост върху имота срещу задължението, което
приобретателя поема за гледането и издръжката ѝ до края на живота ѝ,
както и срещу гледането и издръжката, които е осигурявал през последните ****
години преди сключване на договора. При сключване на договора с горния нотариален
акт Л. А. П. е била представлявана от пълномощника А.Д.М.. Пълномощното е с
нотариална заверка на подписите рег. № 5045/26.11.2014 г. и нотариална заверка
на съдържанието рег. № 5046/26.11.2014 г., том I, № 142. В пълномощното
упълномощителката била изпълнила подпис, като едновременно, според
отбелязването, е положила отпечатък от десния палец, без да е посочена от нотариуса
причината за това. Заявява, че посоченото в пълномощното, а в последствие и в
нотариалния акт обстоятелство, че имотът се прехвърля и поради това, че
ответникът е полагал грижи за наследодателката, която е нейна леля, през
последните 6 години от нейния живот не е истина. Твърди, че през целия период
на договора, както и **** години преди неговото сключване грижи, гледане и
издръжка са давани и полагани единствено от ищцата и персонала на „Домашен
социален патронаж” към Община Свищов. Л. П. е ползвала и помощи за отопление от
Дирекция „Социално подпомагане” в Свищов, като ищцата е попълвала и подавала
съответните документи. Л. П. сама се издържала от пенсията си, а допълнителна
помощ, изразяваща се в контакти с административни служби и медицински лица оказвала
единствено ищцата. През последните месеци от живота ѝ ищцата ангажирала
медицинска помощ, прегледи и консултации от д-р Е.Б.и д-р Б.С.П.-хирург във
връзка с рецидивиращото ѝ заболяване от *******, от което тя починала.
Заявява, че заплащането на сметките за вода и електричество ставало чрез нея
като средствата за това отделяла леля ѝ от пенсията си. Заявява, че ответникът
никога не е полагал грижи и не е давал издръжка на наследодателката ѝ за
минало време, както и след прехвърляне на имота. Поради това договорът за
издръжка и гледане бил привиден, поради което на основание чл.26, ал.2, изр.1,
пр.5 от ЗЗД е нищожен.
Излага твърдение,
че в пълномощното, с което е сключен договорът за издръжка и гледане е поставен
подпис. Наред с него вместо пълно изписване на трите имена е поставен отпечатък
от десния палец на прехвърлителката, без обаче да е посочена причината за това.
Видно било, че при извършване на нотариалното удостоверяване на подписа и на
съдържанието на пълномощното нотариусът е допуснал съществено нарушение на
чл.590, ал.1 вр. чл.580, т.6 и ал.3 вр. чл.589, ал.2 вр. чл.579, ал.2 от ГПК,
който изисква освен да е положен подпис да се изпише и пълното име на
упълномощителя (трите имена без съкращения). В ГПК не съществувало процедура за
удостоверяване на подписа и съдържание на пълномощно за разпореждане с недвижим
имот като извършената от нотариуса-полагане на подпис от упълномощителя и на
отпечатък от палеца на дясната му ръка. След като е положен подпис изискването
е да се изпише пълното име на упълномощителя. След като е положен подпис било
очевидно, че прехвърлителката може да се подписва, а и в пълномощното липсвало
отбелязване да е съществувала пречка или невъзможност за това, както и причина,
която да е налагала поставянето на отпечатък от палеца на дясната ѝ ръка.
Нямало процедура по ГПК и било недопустимо едновременно да се полага подпис и
отпечатък от палеца, тъй като са две различни процедури на подписване на
документа при нотариална заверка на подписа и на съдържанието на документа.
Налице било недопустимо смесване в нарушение на закона на тези процедури, поради
което нотариалното удостоверяване на подписа и на съдържанието били нищожни, а
това правело нищожно пълномощното поради липса на предписана от закона форма.
Нищожността на пълномощното водело до нищожност на сделката поради липса на съгласие
и на форма на основание чл. 26. ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 576 и чл. 579. ал. 2 от ГПК.
Това правело недействителна и сключената въз основа на това пълномощно сделка,
която представлява действие от чуждо име без представителна власт, като същата
не е потвърдена от прехвърлителката, която е починала и не се потвърждава и се
оспорва от нейния наследник по закон-ищцата. От това всичко това произтичало и
недействителност по чл.42 ал. 1 и чл.39 ал.1 ЗЗД на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане като сключен от лице без представителна
власт. Поради това,
че нотариалното действие е нищожно, нарушени са били особените правила за форма
на нотариалния акт, който е нищожен, съответно нищожна на основание чл.26. ал.2 ЗЗД е сделката за покупко-продажба, поради неспазване на предписаната в закона
форма.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД на
договора за издръжка и гледане от 27.11.2014 г., обективиран в Нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 193, том III рег.№
5059, дело № 431 на Н.Г.-Нотариус рег.№ 349 в района на Районен съд Свищов поради
липса на предписана от закона форма и на представителна власт на пълномощника. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за недействителен на основание
чл. 42 вр чл.39, ал. 1 от ЗЗД на договора за издръжка и гледане от 27.11.2014
г., обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане
и издръжка № 193, том III рег.№ 5059, дело № 431 на Н.Г.-Нотариус рег.№ 349 в
района на Районен съд Свищов поради липса на представителна власт на
пълномощника на прехвълителката. Моли съда да постанови решение, с което да
признаете за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на
процесния недвижим имот и да осъди ответника да предаде на ищцата владението върху имота. Претендира
разноски.
В срока и по реда
на чл.131 от ГПК по иска ответника чрез процесуалния си представител адв. И.И.
е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявените искове за
неоснователни и ги оспорва изцяло. По отношение на твърдението, че не били
давани грижи и издръжка за минало време на прехвърлителката Л. П., намира
същото за неоснователно. В случая процесния договор бил сключен за минало и
бъдеще време, т.е. за вече реализирана издръжка и гледане и до края на живота
на прехвърлителката. Безспорно вече се установило в хода на гр.д. №152/2015 г.
по описа на СвРС, че ответникът е полагал грижи за прехвърлителката през
миналите повече от **** години преди сключване на договора, вкл. и до смъртта ѝ.
Безспорно било установено по гр.д. №152/2015 г. по описа на РС-Свищов, че
действителната воля на страните е била именно такава, каквато е изразена в
сключения между тях договор, а именно да се прехвърли собствеността на имота
срещу вече реализирана издръжка и гледане и до края на живота на
прехвърлителката.
Заявява, че неоснователно било твърдението на ищцата, че след като в
пълномощното на прехвърлителката е поставен подпис и вместо пълно изписване на
трите имена е поставен отпечатък от десния палец , без да е посочена причината
за това, това е нарушение на чл.580, т.6 и ал.3 вр.чл.589, ал.2, вр.чл.579 ал.2
от ГПК. Според ответника нищожност на договора, поради липса на предписаната от
закона форма е налице, когато законът изрично изисква определена форма за
действителност на сделката, която форма не е спазена. Договорите, с които се
прехвърлят вещни права върху недвижим имот, изискват специална форма за
сключването им - нотариален акт. В случая безспорно е, че атакуваната сделка е
материализирана в нотариален акт № 193, том III, per. №5059, дело
№431/27.11.2014 г. С оглед твърдението, че тя е нищожна поради липсата на
предписаната от закона форма на нотариалното удостоверяване на подписа на
прехвърлителката в даденото от нея пълномощно за прехвърляне на имота следва да
се има предвид, че нормата на чл. 579, ал. 2 от ГПК изисква, когато някое от участващите
в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или
недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1 от ГПК. Този текст изисква документът
да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. В конкретния случай
упълномощителката е подписала пълномощното, но не е могла да изпише трите си
имена, поради което е положила отпечатък от десния си палец, при което не е
нарушен чл. 576 от ГПК, във вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК, защото е спазено
законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на
направеното изявление. Неоснователно било възражението на ищцата, че в
документа не е отразена причината за полагане на отпечатък, тъй като такова
изискване съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1, изр. 2 от ГПК е въведено
само когато върху документа не може да бъде сложен отпечатък от десния палец на
лицето. Функцията на нотариуса е само да удостовери подписването на документа
чрез отпечатък, поради което нотариалното удостоверяване в случая не е нищожно.
Прави възражение в случай, че съдът приеме, че сделката е симулативна, а
именно, че симулацията не е абсолютна, а е относителна, т.е. че страните са се
съгласили да бъдат обвързани от прикрита, действителна сделка за дарение. В
този случай при положение, че съдът приеме същата за установена по това
възражение, без то да е предмет на иск, следва да се приложат правилата относно
прикритото съглашение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка моли
съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от нотариален акт № 193, том III рег.№ 5059, дело № 431 от 27.11.2014
г. на Н.Г.-Нотариус рег.№ 349 в района на Районен съд Свищов, Л. А. П.,
действаща чрез пълномощника си А.Д.М. прехвърлила на ответника А.И. правото на
собственост върху имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65766.702.4281.1.5 с площ 55, 95 кв.м,
находящ се в град Свшцов, ул. ******************срещу задължение за гледането
издръжката до края на живота на Л. П., както и срещу гледането и издръжката,
които е осигурявал през последните **** години преди сключване на договора. При
изповядване на сделката е представено пълномощно с рег. № 5045/за подпис/ и
рег. № 5046 /за съдържание/ от 25.11.2014 г., заверено от същия нотариус,
овластяващо пълномощника да представлява упълномощителя да се разпореди с
процесния имот – да го прехвърли на ответника срещу задължението, което
приобритателят ще поеме за гледането и издръжката ѝ до края на живота
ѝ, както и срещу гледането и издръжката които е осигурявал през
последните **** години, като е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
върху имота, което е подписано от упълномощителката Л. П., но няма изписване на
трите й имена, а е положен отпечатък от десния й палец.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за
смърт № 373 от 18.12.2014г. на същата дата Л. А. П. е починала. Видно от
удостоверение за наследници №06-09-15/07.01.2015г. на починалата Л. П. на Община
Свищов ищцата е нейна наследница – племенница.
По делото като свидетели бяха разпитани П. А.и Я.А.–Р., водими от ищцата.
Според св. П.А., работеща като домашен санитар в Домашен социален патронаж,
починалата ползвала социалната услуга домашния патронаж. Свидетелката
извършвала услуги като плащала сметки, пазарувала храна и някои неща от
аптеката, но без лекарства, плащала данъци. Посещавала Л. П. три пъти седмично.
Социалният патронаж осигурявал и топла храна всеки ден. После Л. П. поискала от
свидетелката да идва два пъти седмично. Свидетелката изложи, че за времето
докато обслужвала П. други лица не е виждала да посещават възрастната жена. В
последния месец преди да почине в дома на Л. П. идвала една жена, която се
грижела за нея и за която свидетелката научила, че е съседка. Жената посещавала
апартамента редовно – чистела и готвела, тъй като спрели храната.
Според свидетелката Я.А.–Р., приятелка на ищцата, последната се грижела за
леля си като се занимавала с документацията, свързана със социалния патронаж.
Лично свидетелката, когато се прибирала в България била помагала на ищцата да
пренасят продукти от патронажа до дома на Л. П.. Свидетелката изложи, че ищцата
е осигурявала и медицинска помощ на леля си – като ангажирала за това лекари. Според
свидетелката Л. П. имала желание имотът да остане за ищцата като нейна
наследница. Свидетелката изложи, че не е виждала в дома на П. други хора, които
да се грижат за нея.
По делото бяха разпитани водими от ответника свидетели.
Св. В.Д., съсед на ответника и на Л. П., заяви че не познава ищцата. Виждал
обаче в дома на Л. П. свидетелката П.А., за която впоследствие научил, че е
някакъв социален работник. Според свидетеля Л. П. трудно чувала, не била
контактна и била много недоверчива.
Св. М. Б. – син на ответника, изнесе, че до двадесет и петата си годишнина
живял на адреса на родителите си. Познавал починалата Л. П. и нейния съпруг,
които нямали деца. Свидетелят заяви, че от 15 години не живее на адреса, но
често посещавал родителите си – 4-5 пъти седмично. Свидетелят заяви, че преди
да почине съпруга на Л. П. баща му често е посещавал дома им, за да извършва
поправки – поправял електрически уреди, кранове, врати и прозорци. След като
останала сама, родителите му започнали да се грижат за съседката. През
седмицата тя била на социален патронаж, но през събота и неделя, те ѝ
пазарували. Л. П. пишела бележки какво трябва да ѝ се купи и родителите
му го осигурявали. Дори и той самият също пазарувал. Свидетелят заяви, че баща
му бил любимец на Л. П. и след смъртта на съпруга си имала доверие единствено
на него. Поради това, че ответника се грижи за нея същата изявила желание да му
прехвърли имота.
Според Нотариус Н.Г., същата е извършил заверката на съдържанието и подписа
под пълномощното в дома на Л. П.. Причината да се сложи отпечатък на
упълномощителката е, че същата не е можела да изпише четливо трите си имена,
като преди това на няколко пъти направили проверка, но не се получило. Според
свидетелката тя разговаряла с Л. П., който ѝ обяснила, че иска да
прехвърли апартамента си на „А. и Р.“, защото била много доволна от тях. Според
свидетелката това не бил изолиран случай в практиката ѝ.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи: Предявените искове са допустими, но неоснователни.
Поиска за чл.26, ал.2 от ЗЗД за обявяване на нищожен на нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 193, том III рег.№ 5059, дело № 431
от 27.11.2014 г. на Н.Г.-Нотариус рег.№ 349 в района на Районен съд Свищов поради
липса на предписана от закона форма и липса на представителна власт, съдът
намира следното:
Исковете с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД са установителни по своя
характер. С тях се цели да се установи по съдебен ред, че определен договор
страда от порок, обосноваващ неговата нищожност. Според чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие,
предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Извършената
чрез представител сделка поражда действие в патримониума на представлявания,
само ако представителят е имал представителна власт. Нищожността на
упълномощителната сделка влече и нищожност на сделката, сключена от
упълномощения. В случая разглеждането на нищожността на упълномощителната
сделка е с преюдициално значение по отношение на договора за издръжка и гледане.
Безспорно по делото се установи, че с нотариален акт № 193, том III рег.№ 5059,
дело № 431 от 27.11.2014 г. на Н.Г.-Нотариус рег.№ 349 в района на Районен съд
Свищов, починалата на 18.12.2014г. Л. А.
П., действаща чрез пълномощника си А.Д.М., е прехвърлила на ответника А.И. правото
на собственост върху процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка до
края на живота на Л. П., както и срещу гледането и издръжката, които А.И. е
осигурявал през последните **** години преди това. При изповядване на сделката
е представено пълномощно с рег. № 5045/за подпис/ и рег. № 5046 /за съдържание/
от 25.11.2014 г., заверено от Нотариус Н.Г., овластяващо пълномощника А.М.да представлява
упълномощителя пред нотариус като се разпореди от нейно име с процесния имот –
да го прехвърли на ответника срещу задължението, което приобритателят ще поеме
за гледането и издръжката ѝ до края на живота ѝ, както и срещу
гледането и издръжката които е осигурявал през последните **** години, като е
запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота, което е
подписано от упълномощителката Л. П.. Да се подписва от нейно име където е
необходимо, вкл. и на нотариалния акт за прехвърляне на имота срещу задължение
за издръжка и гледане. Безспорно е, че пълномощното е подписано от
упълномощителката, но няма изписване на трите ѝ имена, а е положен
отпечатък от десния й палец. Установи се от показанията на нотариус Н.Г., че е извършила заверката на
съдържанието и подписа под пълномощното в дома на Л. П.. Причината да се сложи
отпечатък на упълномощителката е, че същата не е можела да изпише четливо трите
си имена. Нормата на чл. 576 от ГПК изрично регламентира основанията за
нищожност на нотариалните действия. Според нея нотариалното действие е нищожно,
когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4, чл. 579, чл.
580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, чл. 583 и чл. 589, ал. 2 от ГПК. От друга страна
съгласно чл. 590, ал. 4 от ГПК при едновременно удостоверяване на подписите и
съдържанието на документ молителят трябва да представи два или повече
еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал.
2 и 3. Разпоредбата на чл. 589, ал. 2 ГПК съдържа изискване, когато документът
ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот,
лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а
ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При
удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5,
чл. 579, ал. 2 и чл. 582 - 585. От своя страна разпоредбата на чл. 579, ал. 2 ГПК съдържа изискване, когато някое от участващите в нотариалното производство
лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост да се приложи чл.
189, ал. 1 от ГПК. Полагането на отпечатък от палеца е алтернатива на
невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост. В
конкретния случай упълномощителката е положила подпис, който не е оспорен от
ищцата. Поради обстоятелството, че не е
можела да изпише четливо трите си имена, нотариусът е преценил, че в случая
следва да се положи пръстов отпечатък, което според съда не е нарушение на
нормата на чл. 589, ал.2 от ГПК, тъй като законът не е уредил изрично какви
действия следва да извърши нотариуса в този случай. Законът предвижда единствено
полагане на отпечатък от палеца, когато лицето не може да положи подпис.
Законодателят е изходил от обстоятелството, че заради уникалността на
дактилоскопските линии, по този начин се дава по-голяма сигурност за
автентичността на направеното изявление, защитавайки го от възможна подправка.
Според съдебната практика това правило важи не само при невъзможността да се
подпише, но и при нечетливия и несигурен поради заболяване на лицето подпис.
Следователно полагането на пръстовия отпечатък в настоящия казус на още
по-голямо основание удостоверява направеното от упълномощителката изявление.
Твърдението, че е опорочено нотариалното удостоверяване поради това, че след
като е положен отпечатъкът, нотариуса не е посочил причината за полагане на
същия, е неоснователно, тъй като такова изискване съгласно цитираните разпоредби
няма. Според съда процесното нотариално удостоверяване на упълномощителната
сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 5045/за подпис/ и рег. № 5046 /за
съдържание/ от 25.11.2014 г е валидно и не страда от пороци по смисъла на чл.
576, ал.2 от ГПК.
Предвид на горното съдът намира предявената претенция на ищцата за нищожност
на прехвърлителната сделка за неоснователна, тъй като доказателствата по делото
не сочат пълномощното да страда от такива пороци във формата, които да влекат
неговата нищожност. След като това е така не е нищожна поради липса на форма и на
представителна власт на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и сделката, обективирана в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 193,
том III, рег.№ 5059, дело № 431 от 27.11.2014 г. на Н.Г.-Нотариус с рег.№ 349,
действащ в района на Районен съд Свищов. При тези съображения искът с правно
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл.42 вр. чл.39, ал.1 от ЗЗД за недействителност
на сделката, обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 193, том III, рег.№ 5059, дело № 431 от 27.11.2014
г. на Н.Г.-Нотариус с рег.№ 349, действащ в района на Районен съд Свищов поради
липса на представителна власт на пълномощника на прехвърлителката Л. П., съдът
намира този иск също за неоснователен. От една страна от изложеното по-горе не
се установява твърдяно от ищцата опорочаване на формата на упълномощаването на
пълномощника А.Д.М.. Вино от представено
пълномощно от 25.11.2014 г., заверено с рег. № 5045/за подпис/ и рег. № 5046
/за съдържание/ от Нотариус Н.Г., в същото е определен обема и съдържанието на
волеизявлението на упълномощителката Л. П.. С него последната овластява
пълномощника М. да се разпореди с процесния имот като го прехвърли на ответника
А.Б.И. срещу задължението, което приобритателят ще поеме за гледането и
издръжката ѝ до края на живота ѝ, както и срещу гледането и
издръжката, които е осигурявал през последните **** години, като е запазила
правото на пожизнено и безвъзмездно да ползва имота. Въпреки, че пълномощието не е
общо, страните по делото представиха доказателства относно факта за намерението
на Л. П. да сключи с ответника договор за издръжка и гледане е сключен за
минало и бъдеще време. Показанията на
разпитаните свидетели безспорно установяват, че ответника е полагал грижи за Л.
П. повече от **** години преди
сключването на алеаторния договор на 27.11.2014 г., същата е била доволна от
него и е имала доверие единствено на ответника. Именно това е мотивирало Л. П.
да прехвърли имота си на ответника срещу задължението за издръжка и гледане и
за в бъдеще. Така установеното от свидетелите е в съответствие с обема и волеизявлението
на упълномощителката в даденото пълномощно на пълномощника М.. Последната в
рамките на учредената ѝ с пълномощното представителна власт е представлявала
П. в договора за издръжка и гледане обективиран в Нотариалния акт от 27.11.2014
г. Не е налице недействителност на сделката като сключена без представителна
власт, тъй като това волеизявление е валидно. Предвид на това искът с правно
основание чл.42 вр. чл.39, ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
С исковата молба е предявен и ревандикационен иск за собственост с правно
основание чл.108 от ЗС. Предвид искането на ищцата съдът да прогласи
нищожността на този нотариален акт и така признавайки, че този ответник не е
собственик на прехврления с този нотариален акт недвижим имот, да приеме, че
ответникът А.И. владее имота без правно основание и да бъде осъден да предаде
владението, съдът приема, че така както е предявен искът по чл. 108 от ЗС,
същият е обусловен от изхода на делото по исковете с правно основание чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 42 мл. чл.39, ал.1 от ЗЗД. По делото не е спорно, че Л. П.,
чрез пълномощника А.Д.М. е прехвърлила на ответника А.И. срещу задължение за
гледането издръжката до края на живота на Л. П., както и срещу гледането и
издръжката, които е осигурявал през последните **** години преди сключване на
договора гореописания недвижим имот - апартамент и че ответника е във владение
на същия. Неоснователността на предходните искове води и до неоснователност на
иска по чл. 108 от ЗС. Доколкото не се установиха твърдените пороци при сключване
на договора, понастоящем ищцата не е собственик на имота, чието предаване на
владението се иска. Предвид това този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение м размер на 800 лева. Претендираните разноски в размер
на 20 лв., представляващи депозит за свидетел, не следва да бъдат присъждани, доколкото
същите не са изплатени на свидетеля Н.Г..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Х.А. с ЕГН ********** с адрес *** против А.Б.И. с ЕГН ********** с адрес ***
иск по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
№ 193, том III рег.№ 5059, дело № 431 от 27.11.2014 г. на Н.Г.-Нотариус с рег.№
349, действащ в района на Районен съд Свищов, поради липса на предписана от
закона форма и липса на представителна власт, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Х.А. с ЕГН ********** с адрес *** против А.Б.И. с ЕГН ********** с адрес *** иск по чл.42 вр. чл.39, ал.1 от ЗЗД за недействителност на сделката, обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 193, том III, рег.№ 5059, дело № 431 от 27.11.2014 г. на Н.Г.-Нотариус с рег.№ 349, действащ в района на Районен съд Свищов, поради липса на представителна власт на пълномощника на прехвърлителката Л. П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Х.А. с ЕГН ********** с адрес *** против А.Б.И. с ЕГН ********** с адрес ***
иск по чл.108 от ЗС за приемане за установено по отношение на А.Б.И. с ЕГН **********,
че А.Х.А. с ЕГН ********** е собственик
на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65766.702.4281.1.5 (****десет и пет хиляди седемстотин ****десет и **** точка
седемстотин и две точка четири хиляди двеста осемдесет и едно точка едно точка
пет) с площ 55, 95 кв.м. (петдесет и пет цяло и деветдесет и пет стотни
квадратни метра), находящ се в град Свищов, ***************(****), ет.2 (втори)
ап.5 (пет), който обект се намира в сграда №1 (едно), построена в поземлен,
имот с идентификатор 65766.702.4281 (****десет и пет хиляди седемстотин; ****десет
и **** точка седемстотин и две точка четири хиляди двеста осемдесет и едно) с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 65766.702.4281.1.4,
65766.702.4281.1.6, под обекта: 65766.702.4281.1.2, над обекта:
65766.702.4281.1.8, ведно с прилежащите му части: избено помещение № 6 (****),
заедно с 6061/74458 ид.ч. (**** хиляди и ****десет и едно върху седемдесет и
четири хиляди четиристотин петдесет и осем идеални части) от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свищов, одобрени
със заповед №РД-18-10/12.02.2009 г. на изп. Директор на АГКК, а съгласно
документ за собственост: АПАРТАМЕНТ №5 (пет), находящ се на II-втори етаж на жилищната
сграда-блок ************в гр.Свищов, ул.*************** (****), със застроена
площ 55, 95 кв.м. (петдесет и пет цяло и деветдесет и пет стотни квадратни
метра), среден, с южно изложение, състоящ се от 2 (две) стаи, кухня,
баня-тоалетна и коридор, ведно с принадлежащата му маза №6 (****) с площ 10,12
кв.м. (десет цяло и дванадесет стотни квадратни метра), заедно с 6061/74458
ид.ч. (**** хиляди и ****десет и едно върху седемдесет и четири хиляди
четиристотин петдесет и осем идеални части) и от правото на строеж върху парцел
XXII (двадесет и две римско) в квартал 41 (четиридесет и едно) по плана на
гр.Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК А.Х.А. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.Б.И. с
ЕГН ********** с адрес *** направените по делото разноски в размер на 800,00
лева (осемстотин лева) - за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: