№ 3036
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100506239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1877/10.03.2022г. по гр.д. № 55163 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 39-ти състав е признато за установено на основание на
чл. 439 от ГПК по предявени от М. Й. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
ж.к. *******, ап. 29 срещу Столична община, Булстат ******* с адрес: гр.
София, ул. „*******, че М. Й. Р. , ЕГН ********** не дължи на Столична
община заплащане на сумата от 200лв., представляващи административно
наказание „глоба” по наказателно постановление № 317298/11.08.2017г.
поради погасяването й по давност, като Столична община е осъдена да
заплати на М. Й. Р. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от
350 лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
71327/08.04.2022г. по регистъра на СРС депозирана от ответника по
исковете - Столична община в частта, в която исковете са уважени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, като постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че се касаело за наложено административно наказание „глоба” с
наказателно постановление за действително извършено нарушение. Това
наказателно постановление било влязло в сила, като били предприети и
действия по събирането на глобата преди да е изтекла погасителната давност
за публичните задължения. Не била изтекла абсолютната погасителна
1
давност. Вината да не се събере глобата преди да е изтекла обикновената
погасителна давност не била поради бездействие на административно-
наказващия орган, защото не зависело от него дали длъжникът има
имущество. Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. касаело обикновената
погасителна давност. Иск бил предявен след предприемането на действия за
събирането на сумата.
Въззиваемият-ищец М. Й. Р. , ЕГН ********** е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението е правилно. Спорът било дали е изтекла
изпълнителната давност по чл. 82, ал.1 от ЗАНН, разрешаването на този спор
от районния съд било правилно. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
58762/24.09.2021г. на М. Й. Р. , ЕГН ********** срещу Столична община,
Булстат ******* с която е поискал от съда на основание на чл. 439 от ГПК да
признае за установено, че М. Й. Р. , ЕГН ********** не дължи на Столична
община заплащане на сумата от 200лв., представляващи административно
наказание „глоба” по наказателно постановление № 317298/2017г. поради
погасяването й по давност, като му се присъдят разноски. Навел е твърдения,
че с влязло в сила през 2018г. /дата и месец били нечетливи и така в най-
неблагоприятния случая за ищеца това било 31.12.2018г./ наказателно
постановление му била наложена глоба от 200лв. като административно
наказание. За събирането на тази глоба СО на 22.03.2021г. . било образувало
изпълнително дело № 20218380404750 . Доколкото наказателното
постановление било влязло в сила на 31.12.2018г. то към 22.03.2021г. била
изтекъл 2-годишния срок по чл. 82, ал.1,т.1 от ЗАНН.
Ответникът Столична община в предоставения срок за отговор е оспорил
иска. Посочил е, че срокът на погасителната давност бил 4години и половина
и към момента не бил изтекъл, действия по събирането му били редовно и
законосъобразно извършени.
По делото е прието Наказателно постановление № 317298/11.08.2017г.
издадено от заместник кмета на СО по пълномощия от кмета на СО, с което
на М. Й. Р. е наложена глоба в размер на 200лв. за извършено на 27.07.2017г.
нарушение по чл. 18,т.1, буква „а”, буква „б”, буква „в” и чл. 35, ал.1 вр. с чл.
34, ал.3 от НРУПОГТТО-пътувала без редовен превозен билет по автобусна
линия А-413 и отказал да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците. На лицевата част на
постановлението е направено отбелязване от юрисконсулт на СО, че
наказателното постановление е връчено през 2018г. – ден и месец са
нечетливи, като е влязло в сила на 17.09.2018г.
Приети са заверени преписи от книжа по изпълнително дело №
20218380404750 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, съгласно които
изпълнително дело е образувано по молба от 22.03.2021г. на СО срещу М. Й.
2
Р. за събиране на суми по Наказателно постановление № 317298/11.08.2017г.
в размер на 200лв., като ЧСИ е оправомощен по чл. 18 от ЗЧСИ, като е
представен и АУАН № 0317298 и Наказателното постановление. На АУАН е
изписан текст че е връчен на М. Р. на 27.07.2017г., с постановление от
22.03.2021г. ЧСИ е пирел за събиране и разноски от 106,90лв., като
на203.2021г. е наложил запор върху трудово възнаграждение на длъжника в
Теплан 90”ЕООД, върху вземания в Юробанк България”АД, длъжникът с
молба от 28.04.2021г. е предложил на СО да се откаже т изпълнителното дело
защото е изтекла погасителната давност за вземанията, но СО е отказал да се
съгласи, по обезпечителна заповед от 07.10.2021г. по дело № 55163/2021г. на
СРС изпълнителното дело е спряно.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 от ГПК.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че е изтекъл
определен срок от налагане на наказанието, което води по погасяване на
правото на ответника за принудително събиране на наложената като
административно наказание глоба.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че е
предприел действия по налагане на наказанието преди за изтече давността за
същото.
В конкретния случай по делото е установено, че на 11.08.2017г. е
издадено Наказателно постановление № 318298 от заместник кмета на СО,
упълномощен от кмета на СО, с което на М. Р. е наложена глоба в размер на
200лв. за извършено на 27.07.2017г. нарушение по чл. 18,т.1, буква „а”, буква
„б”, буква „в” и чл. 35, ал.1 вр. с чл. 34, ал.3 от НРУПОГТТО, наказателното
постановление е влязло в сила на 17.09.2018г. /отбелязване има за същото от
СО, същото е достатъчно ясно и при полагане на средни усилия и с
невъоръжено око се разчита датата 17.09.2018г., правилно СРС го е разчел
като тази дата/, на 22.03.2021г. е образувано изпълнително дело при частен
съдебен изпълнител по реда на ГПК за събиране принудително на тази сума.
Тези обстоятелства не са спорни между страните, а и се установяват от
приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства.
Изпълнително основание съгласно чл. 209, ал.2, т. 5 от ДОПК е само
влязлото в сила наказателно постановление.
3
Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила ,
ако не подлежат на обжалване, ако не са били обжалвани в законния срок;
ако са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, а когато нарушителят
не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването.
В конкретния случай наказателното постановление от 11.08.2017г.
подлежи на обжалване, поради което за да се приеме, че същото е годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 209 от ДОПК по делото следва да
се установи, че е влязло в сила по смисъла на чл. 64 от ЗАНН. По делото е
установено, че това наказателно постановление е влязло в сила на
17.09.2018г. по съображения, изложени по-горе.
Съдът приема, че по делото не е установено към момента на образуване на
изпълнителното дело – 22.03.2021г., Столична община да е имала възможност
да ангажира административно наказателната отговорност на ищеца, като
събере принудително наложената глоба. Административно-наказателната
отговорност и наказателната отговорност могат да бъде осъществени само
чрез съответно административно-наказателния процес и наказателния
процес, от което следва, че при настъпване на давността по същество се стига
до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното
погасяване. Препращането с разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН към
разпоредбите на НК обосновава извод, че при липса на правило в ЗАНН, то
приложими ще са правилата на НК. Погасяване на възможността на
администрацията да реализира правомощията си и да санкционира
нарушителя е различно от погасяването на възможността й да реализира
правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар
погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти -
по чл. 34 от ЗАНН и по чл. 82 от ЗАНН, в първия случай те настъпват преди
влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория - след влизането му в
сила. Отделно те имат различно правно значение - в първия случай
компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от
правомощията си по правоотношението, а във втория - да реализира
изпълнението на наложената санкция. ЗАНН регламентирани два вида
давност: първата е погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение -чл. 34 от ЗАНН; втората е
изпълнителската давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция - чл. 82 от ЗАНН. ЗАНН не съдържа
регламентация, която да е аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл.
4
11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност
в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата
относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва
да намери приложение и в административно-наказателното
производство. Приемането на обратната теза - че институтът на
погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира
приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще
доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите
на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност,
каквото представлява административното нарушение, спрямо това на
извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на
обществена укоримост, каквото е престъплението. / В този смисъл
Тълкувателно решение 1/27.02.2017г. на ОСК на НК на ВКС и на І-во и ІІ-ро
отд. на ВАС по тълк.д. № 1/2014г. /
В конкретния случай по делото е установено, че нарушението за което е
издадено наказателното постановление е извършено на 27.07.2017г.,
наказателно постановление е издадено на 11.08.2017г. и е влязло в сила на
17.09.2018г., като наказанието е глоба, но в релевантния за случая срок от
две години след това не са предприети действия по събирането на глобата.
Изпълнителното дело е образувано едва на 22.03.2021г., тоест след изтичане
на 2 години от влизане в сила на наказателното постановление. При така
установеното и по съображения изложени по-горе съдът приема, че в случая
е установено, че е погасена възможността на СО да реализира изтърпяването
на наложената административна санкция - аргумент по чл. 82, ал.1 буква
„а” от ЗАНН, доколкото преди образуване на изпълнителното дело е изтекъл
срок по-дълъг от 2 години от влизане в сила на наказателното постановление.
Неоснователни са доводите на въззивника, че липсата на имущество на
длъжника не може да доведе до неблагоприятни последици за взискателя. В
случая не е установено причината да се образуване изпълнително дело повече
от 2 години след влизане в сила на наказателното постановление да е
невъзможността да се открие имущество на длъжника, поради което и
оплакванията на въззивника, основани на тези твърдения, не са основателни.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
възизваемия сумата от 300лв. представляващи разноски за възнаграждение за
адвокат в производство пред СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1877/10.03.2022г. по гр.д. № 55163 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 39-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Столична община, Булстат ******* с адрес: гр. София, ул.
„******* да заплати на М. Й. Р. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
*******, ап. 29 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 300лв. /триста
лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6