№ 4065
гр. С., 20.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110130124 по описа за 2021 година
Ищецът ЗД „Б.И.“ АД е предявил срещу ИВ. ЦВ. СЛ. осъдителен иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 867,07 лв.,
представляваща изплатеното на основание договор за застраховка
„Гражданска отговорност” обезщетение за застрахователно събитие
настъпило на 29.02.2016 г. в гр. С., ведно с ликвидационните разноски,
сторени от застрахователя за неговото определяне.
Ищецът твърди, че на 29.02.2016 г. в гр. С., на ул. „Г.В.“ №.., ответникът
ИВ. ЦВ. СЛ. при управление на л.а. „М.“, модел „Ц200“, ДК № ....., е
причинил ПТП, като е увредил л.а. „М.“, модел „Лансер“, ДК № ...,
собственост на В.К. Сочи, че бил съставен протокол за ПТП
№1627752/29.02.2016 г., от което било видно, че ответникът напуснал
мястото на ПТП. Навежда, че бил застраховател по имуществена застраховка
„Каско“ на л.а. „М.“, модел „Лансер“, ДК № ..., като по образуваната във
връзка с процесното ПТП щета изплатил на собственика на увреденото
имущество застрахователно обезщетение в размер на общо 842,07 лв.
Ищецът твърди, че към датата на настъпване на процесното ПТП за л.а.
„М.“, модел „Ц200“, ДК № ..... била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при него, поради което за него възникнало регресно вземане в
размер на изплатената сума, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, т.е.
сумата от общо 867,07 лв.
Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва настъпването на ПТП
по негова вина, както и наличието на застрахователни правоотношения. Сочи,
че напуснал местопроизшествието, тъй като счел, че ПТП е леко. Твърди, че
1
размерът на претенцията е силно завишен. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е
платил обезщетение в претендирания размер за причинените от
пътнотранспортно произшествие вреди на увреденото лице, като ответникът е
причинил произшествието, след което е напуснал мястото на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, както и че в
процесния случай посещението на мястото на произшествието е било
задължително по закон.
С оглед становищата на страните безспорни по делото и ненуждаещи се
от доказване са обстоятелствата, че ищецът, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” е платил обезщетение в
претендирания размер за причинените от пътнотранспортно произшествие
вреди на увреденото лице, като ответникът е причинил произшествието, след
което е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата.
Основният спорен въпрос между страните е какъв е размерът на
причинените от пътнотранспортното произшествие вреди.
За определяне размера на регресния дълг съдът съобразява
задължителната /съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./ съдебна практика, постановена
по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. №
652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно която при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към
момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е
възникнал регресният дълг. Изготвената САТЕ е установила, че всички
увреждания, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка
причинно – следствена връзка с механизма на процесното събитие. В случая
размерът на действителните вреди е 505,88 лв., а размерът на действителното
заплатената сума е 842,07 лв. Ето защо и в полза на ищеца е възникнало
регресно вземане в размер на действителните вреди от 505,88 лв., ведно с
2
начислените ликвидационни разноски в размер на 15 лв., или вземане в общ
размер от 520,88 лв.
Ответникът с отговора на исковата молба е навел възражение за изтекла
погасителна давност, което съдът намира за неоснователно. Съгласно
специалната разпоредба на чл.378, ал.5 КЗ регресните и суброгационни
искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя
по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква „А“
от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена
застраховка или от страна на причинителя на вредата. От представените по
делото доказателства се установява, че застрахователят е определил и
изплатил застрахователно обезщетение на 22.06.2016 г. и на 06.12.2017 г., от
който момент в неговия патримониум е възникнало регресното право спрямо
причинителя на вредата, респ. давностният срок за ангажиране отговорността
на ответника е започнал да тече на 22.06.2016 г. Предявяването на иска
прекъсва теченето на давността /арг. чл.116, б. „б“ ЗЗД/, което в случая е
настъпило с подаване на исковата молба в съда на 28.05.2021 г. Доколкото
към 28.05.2021 г. е изтекъл период, по-малък от пет години, възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен до
сумата в размер на 520,88 лв., като за горницата до пълния предявен размер
от 867,07 лв. следва да се отхвърли.
По разноските
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 30,04 лв. за внесена
държавна такса. Доколкото ищецът не е ангажирал никакви доказателства за
сторени разноски за адвокатско възнаграждение, такива не следва да му се
присъждат.
С право на разноски разполага и ответникът съобразно отхвърлената
част от иска. Видно от ангажираните доказателства ответникът е сторил
разноски за депозит за САТЕ в размер на 100 лв. и уговорено и заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Ето защо и на основание
чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 279,48 лв.
Съдът констатира, че с определение от 09.09.2021 г. е определен
депозит за САТЕ в размер на 240 лв., вносими от ищеца. В открито съдебно
заседание е констатирано, че не са представени доказателства за внесен от
ищеца депозит, поради което съдът е задължил ищеца да представи
доказателства, като го е предупредил, че при неизпълнение ще му бъде
наложена глоба. Въпреки това и към настоящия момент ищецът не е
представил доказателства за внесен депозит, поради което на основание чл.77
3
ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата в размер на
240 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. ЦВ. СЛ., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ..., на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ за заплащане на сумата от 520,88 лв.,
представляваща изплатеното на основание договор за застраховка
„Гражданска отговорност” обезщетение за застрахователно събитие
настъпило на 29.02.2016 г. в гр. С., ведно с ликвидационните разноски,
сторени от застрахователя за неговото определяне, ведно със законната лихва
от 28.05.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 867,07 лв.
ОСЪЖДА ИВ. ЦВ. СЛ., ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ..., разноски в размер от 30,04 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ... да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ИВ. ЦВ. СЛ., ЕГН **********, разноски в размер от 279,48 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ... да заплати на основание чл. 77 ГПК по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 240 лв., представляваща
депозит за САТЕ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4