Решение по дело №874/2019 на Районен съд - Перник

 

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  579 /26.11.                         Година 2019                                          Град   Перник

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                   IV – ти наказателен състав

На двадесет и четвърти септември                                                             Година 2019

 

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                               Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Роза Ризова

Прокурор:     

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 00874  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление № 14-0000637 от 05.03.2019 г., издадено от  директор Д “ИТ – Перник на “**** ” ЕООД, гр. София, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 от КТ, за това, че при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на 31.01.2019 г. в обект на контрол: „****“, находящ се в гр. Перник, ****, стопанисван от “****” ЕООД, и по документи в сградата на Д “ИТ”-  Перник, се установило, че “****” ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатил не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение на лицето Ц.  В.Г. на длъжност “****”, за работа в ден на официален празник - 26.12.2018 г. - нарушение на чл. 264  от Кодекса на труда.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила  жалба от “****” ЕООД, гр. София, представлявано от управителя М.Г. М., чрез пълномощника – адв. Н.Х., с която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление. Излагат се възражения за недоказаност материалната компетентност на органа, издал наказателното постановление и на актосъставителя, за допуснати съществени нарушения на процедурата по образуване на административнонаказателното производство, както и че фактическите твърдения изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление не съответстват на действителността. Поддържа се, че нарушение на трудовото законодателство не е извършено, тъй като още в хода на проверката на работничката е изплатено възнаграждение за работата в деня на официалния празник, което същата лично е получила, удостоверявайки това обстоятелство с подпис в платежната ведомост за м. декември. Алтернативно се пледира за налагане на наказание на основание привилегирования състав на чл.415в от КТ, като се обосновават условията за неговата приложимост.

В съдебните прения тези възражения се поддържат и допълват от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Х., която пледира за отмяна  на обжалвания административнонаказателен акт,  а при несподеляне на доводите в тази насока – за  изменението му  с налагане на наказание на основание  чл.415в от КТ.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата, излага съображения за доказаност извършването на нарушението и пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Застъпва тезата, че документите, на които  жалбоподателят  основава  възражението си за своевременно заплащане на  дължимото възнаграждения за работа на официален празник, т.е., за липса на извършено нарушение, не са представени нито по време на проверката, нито до издаване на наказателното постановление, за да бъдат съобразени. Пледира за  отхвърляне като недостоверни събраните по искане на жалбоподателя гласни доказателствени средства относно момента на извършеното заплащане на труда на работничката. Алтернативно изразява становище, че установения в хода на производството факт на плащане на дължимото възнаграждение за работа в ден на официален празник, потвърждаващо се от показанията на работничката, по отношение на която е констатирано нарушението, е основание за преквалифициране на същото по привилегирования състав на чл.415в от КТ като маловажно и за наказване на работодателя с предвиденото в тази норма по-леко административно наказание.

Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН

, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

В периода от 18.01.2019г. до 31.01.2019 г.  свидетелите  И.   И.Я. и П.Т.П. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: ****“, находящ се в гр. Перник, ****, стопанисван от “****” ЕООД. При преглед на изисканите за проверка документи: трудови договори, разчетно-платежна ведомост за м. декември 2018 г., график за работа за м. декември, фишове за заплати, контролните органи констатирали, че две от работничките, сред които и Ц.  В.Г., назначена на длъжност “****” в обекта, са полагали труд на официален празник, а именно 26.12.2018г., но за него работодателят не начислил и не заплатил дължимото допълнително възнаграждение – не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение.

Констатирани били и множество други нарушения, които инспекторите  отразили в изготвения за проверката протокол №ПР19002012/18.01.2019г., връчен на 06.02.2019 г., с който на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ дали общо 10 задължителни за изпълнение предписания на работодателя, в т.ч. в срок до 28.02.2019г. да изплати на Ц.Г. – ****, не по-малко от  удвоения размер на уговореното трудово възнаграждение за работа през дните на официални  празници /за 26.12.2018г./, съгласно разпоредбата на чл.264 от Кодекса на труда /т.5/.

Въз основа на установеното фактическо положение, контролните органи приели, че работодателят е нарушил изискванията относно трудовото възнаграждение за работа през официалните празници, поради което на 06.02.2019г., в присъствието на управителя, образували срещу “****” ЕООД, София административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №14-0000637 от 06.02.2019 г. Непосредствено след това, актът бил предявен на управителя за запознаване и подписване, при което от негова страна не били направени възражения по констатациите в съдържанието му.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и допълнителни писмени възражения.

На 05.03.2019 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, във вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал имуществена отговорност на работодателя – “****” ЕООД, гр. София за нарушение по чл.264 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: показанията на свидетелите  И.И.Я., П.Т.П., Ц.В.Г. и И.В.П., както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №14-0000637 от 06.02.2019г., протокол за извършена проверка №ПР19002012/18.01.2019г., график за работа за м.12.2018г.,  разчетно-платежна ведомост на „****“ ЕООД за същия месец /2 броя/, трудов договор №03-2017/21.11.2017г., фиш за заплата за м. 12.2018г. на  Ц.Г., разходен касов ордер №6/25.03.2013г., заповед № 3-0035/92.01.2014г. и заповед №1260/18.12.2017г. на изпълнителен директор на ИА “ГИТ”, сигнал, вх. №19025745/25.03.2019г.

Въз основа установените чрез посочените доказателствени източници факти, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.  Съдът приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.

Възраженията в тази насока не се приемат за основателни.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а  наказателното постановление е издадено от компетентни органи, правомощията на които произтичат от пряко от закона и от приетите като писмени доказателства по делото заповеди №3-0035/92.01.2014 г. и №1260/18.12.2017г. на изпълнителен директор на ИА “ГИТ”.

Не е допуснато твърдяното нарушение на изискването в чл.40, ал.1 от ЗАНН относно свидетелите, тъй като П.П. не е свидетел по чл.40, ал.3 от ЗАНН, а е свидетел, участвал непосредствено в извършването на проверката и в  установяването на нарушението, което непротиворечиво установяват и писмените, и гласните  доказателства събрани по делото..

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че в наказателното постановление не е означена датата на извършване на  проверката на място в обекта на  работодателя, която е различна от споменатата - 31.01.2019г. В действителност това е датата, на която проверката е завършила в ДИТ – Перник след преглед на изисканите и представени документи, видно от приетия протокол за извършена проверка, а и от отразеното в обстоятелствената част на съставения АУАН. Именно на означената дата актосъставителят е формирал констатация за наличие на нарушение, след като е извършил проверка на място и се е запознал с допълнително  изисканите документи, т.е., на тази дата нарушението е установено и правилно същата е отразена при излагане на обстоятелствата, свързани с нарушението.  Отделно от изложеното, датата на установяване на нарушението не е възведена като императивен реквизит от съдържанието на акта и постановлението, а има значение единствено при проверката за спазване на давностния срок за образуване на административнонаказателното производство.

По същество:

След анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение по чл.264 от КТ е законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното в казуса фактическо положение.

Съображенията са следните:

От съставените писмени документи в хода на проверката и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И.Я. и П.П., се установява, че проверката в обекта на “****” ЕООД, гр. София е протекла на два етапа – на място в ****на 18.01.2019 г., и по документи в Д “ИТ” – Перник - на 31.01.2019г. Процесното нарушение е  констатирано от инспекторите при документалната проверка, когато въз основа на представените от страна на работодателя трудови досиета на работниците, присъствени форми и разчетно-платежна ведомост, са установили, че двама от тях, сред които и лицето Ц.Г., са полагали труд през официален празник – 26.12.2018 г., но не им е заплатено дължимото допълнително трудово възнаграждение за този ден – не по-малко от двойния му размер.

Тезата на  жалбоподателя, че нарушението не е извършено, тъй като труда на работничката за този ден е заплатен съобразно изискването в чл.264 КТ, позовавайки се на приетите като писмени доказателства по делото разчетно-платежна ведомост за м. декември 2018г., и фиш за заплата за същия месец на  Ц.Г., представени с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, съдът не приема. Действително, документите установяват  заплащане на възнаграждение в увеличен размер, съгласно законовото изискване, но същите не удостоверяват датата, на която е извършено доплащане на работничката. Свидетелите Я. и П. са категорични,  че  на 31.01.2019г.  при проверката по документи управителят на дружеството лично е представил разчетно-платежна ведомост, заверена с подписа му, съдържаща подпис на свидетелката Ц.Г. за получено трудово възнаграждение за м.12.2018г. в по-нисък размер, без начислено и заплатено допълнително  възнаграждение за работа на официалния празник. Оттук несъмнено следва, че  към същата датата - 31.01.2019г.,  дължимото допълнително възнаграждение не е било заплатено и твърдяната от свид. Г. „грешка“ не е била поправена с доплащане и изготвяне на нов вариант на ведомостта /във вида, представен с жалбата/, тъй като при това положение именно този документ, както и съответстващия му фиш за работна заплата управителят е можел да представи на контролните органи. Това не е сторено нито в хода на документалната проверка, нито до датата на съставяне на АУАН /на което действие законният представител на дружеството е присъствал/, същият не се е позовал на благоприятния за него факт и при предявяването на акта за обяснения и възражения, още по-малко на съществуването на доказателства, опровергаващи  констатацията за нарушение,  включително в тридневния срок за възражения срещу АУАН. Вместо това, управителят на дружеството е подписал акта без възражения и не е упражнил правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Новият вариант на разчетно-платежната ведомост за м.12.2018 и фиша за работна заплата се представят едва с жалбата срещу наказателното постановление, поради което и съдът приема, че същите са изготвени след приключването на проверката, вероятно в изпълнение на  даденото  задължително предписание с протокола за проверка, връчен в деня на образуване на административнонаказателното производство /06.02.2019г./.  Показанията на свидетелите Ц.Г. и И.П. в частта относно спорния факт - кога работодателят е заплатил дължимото допълнително на първата възнаграждение по чл.264 КТ, се отхвърлят като недостоверни, тъй като са в противоречие с останалите събрани писмени и гласни доказателства, неубедителни и нелогични са, а същевременно са и явно пристрастни, доколкото всяка от двете към момента на даване на показанията си пред съда работи в дружеството, т.е., в служебна зависимост е от жалбоподателя.  

При тези обстоятелства, след съвкупна оценка на събраните доказателствени материали, съдът приема, че нарушението е действително извършено и административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е образувано законосъобразно и обосновано.  Формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, поради което и законосъобразно  жалбоподателя  е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.264 от КТ.

Безспорно е, че „****” ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е адресат на законовото изискване в чл.264 от КТ, тъй като негово задължение е било да плаща трудово възнаграждение за работа през официалните празници съобразно разписаното в посочената разпоредба.

Въпреки отхвърлянето на възражението за несъставомерност на  вмененото нарушение, основано на представените с жалбата документи, приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие, те са правно релевантни за решаване на казуса в друг аспект. Несъмнено, същите доказват, че след приключване на проверката работодателят все пак е изпълнил задължението си произтичащо от нормата на чл.264 от КТ - факт, който  намира потвърждение и в показанията на свидетелите Г. и П.. Този факт не променя правилността и законосъобразността на формираните от актосъставителя и АНО изводи, тъй като, както се посочи, това действие е последващ установяването на нарушението факт, и е насочено към неговото отстраняване. Правното му значение се проявява във връзка с преценката за правилното прилагане на закона при правното квалифициране на деянието, респ. при административното наказване, в каквато насока са и алтернативно изложените възражения на жалбоподателя.

Съдът приема за основателни доводите, че са налице всички предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно такова, поради което отговорността на нарушителя следва да се реализира съобразно привилегирования състав на чл.415в от КТ. Съгласно текста му /ред. ДВ, бр.7 от 2012 г./:”за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.” Законодателят конкретно е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав. На първо място е предвидено нарушението “да е отстранено веднага по реда, предвиден в този кодекс”, и на второ – “от него да не са произлезли вредни последици за работници или служители”. Нормата е императивна /видно и от законодателния изказ – “…се наказва…”/, т.е., не дава оперативна самостоятелност на наказващия орган да прецени по целесъобразност дали следва да я приложи. В този смисъл, същият е длъжен да изследва предпоставките в чл.415в от КТ и ако установи наличието им - да наложи наказание по привилегирования състав по-горе, което в случая не е сторено. При конкретните обстоятелства, упрек в тази насока АНО не следва да понася, тъй като сред материалите по делото няма  данни, които да сочат, че новонастъпилите обстоятелства в насока отстраняване на нарушението са били доведени до знанието му, доколкото доказателства за последващо проверката плащане на дължимото възнаграждение на работничката  са наведени от  жалбоподателя и са събрани едва в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция.

Независимо от това, изцяло в правомощията на съда е да измени  наказателното постановление с оглед законосъобразно  прилагане на материалния закон.  В конкретния случай приема, че предпоставките за това са налице, тъй като извършеното осъществява признаците на привилегирования състав - нарушението е отстранено и от него не са настъпили /не се твърдят и не са доказани/ вредни последици за работника.

Поради това съдът приема, че нарушението е отстранено, както и че това е станало веднага, в изпълнение на даденото с протокола за извършена проверка задължително предписание на работодателя /в т.5/. С това е осъществен първият критерий за квалифициране на деянието по чл.415в, ал.1 от КТ. Същевременно, от него не са настъпили вредни последици за работниците му – обстоятелство, което не се оспорва и от представителя на въззиваемата страна.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая материалният закон е приложен неправилно. След като нарушението покрива признаците, посочени в разпоредбата на чл. 415в от КТ, същото е маловажно и работодателят следва да бъде наказан именно по този привилегирован състав. Изводът за  приложимост на  закон за по-леко наказуемо нарушение не е свързан с промяна на обстоятелствената част на “обвинението” предявено на нарушителя, поради което и изцяло в правомощията на съда, като въззивна инстанция, е да измени НП в смисъла по-горе.

Както се посочи, разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ предвижда за маловажни нарушения имуществена санкция или глоба за работодателя от 100 до 300 лв. При индивидуализация на размера на санкцията за конкретното нарушение, съдът намери, че следва да се наложи санкция в средния предвиден в закона размер, а именно 200 лв. Намира, че този размер е адекватен на извършеното нарушение и счита, че именно с него ще бъдат постигнати целите на наказанието в чл.12 от ЗАНН. За този извод съобразява естеството на нарушението, засягащо основно право на работника в едно трудово правоотношение – правото му да получи дължимото заплащане на положения труд, обстоятелството, че аналогично нарушение е констатирано и спрямо втората работничка полагала труд в същия ден, както и множество други нарушения, видно от протокол за проверка №ПР19002012/18.01.2019г., за отстраняването на които са дадени  общо десет броя задължителни предписания. Липсата на вредни последици и това, че са предприети действия по отстраняване на нарушението съдът не цени като смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като са взети предвид от закона при определяне на нарушението по привилегирования състав.   

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №14-0000637 от 05.03.2019 г., издадено от  директор Д “ИТ – Перник, с което на “**** ” ЕООД, гр. София, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. софия****,  представлявано от М.Г. М. - управител, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., за това, че не изплатил не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение на лицето Ц.  В.Г. на длъжност “****”, за работа в ден на официален празник - 26.12.2018 г. - нарушение на чл. 264  от Кодекса на труда, като  за същото нарушение при условията на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, НАЛАГА имуществена санкция, в размер 200 /двеста/ лева. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

           Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ