Протокол по дело №412/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 8
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия: Десислава Стефанова Сапунджиева
Дело: 20213000600412
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 8
гр. Варна, 13.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора В. Ст. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600412 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Р. ИВ. М., редовно призован, воден от органите
на РД „Охрана“ - Варна, явява се лично и с адв. П. Г. В. от АК – ВАРНА,
надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Жалбоподател-подсъдим ЛЮДМ. Й. М., редовно призован, воден от
органите на РД „Охрана“ - Варна, явява се лично и с адв. Н. В. В. от АК –
ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Жалбоподател-подсъдима Р. Б. Н., редовно призована, водена от
органите на РД „Охрана“ - Варна, явява се лично и с адв. ВЛ. М. В. от АК –
РУСЕ, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.

Частните обвинители-граждански ищци М. С. Х. М. и Х. М., редовно
призовани, не се явяват.
Гражданските ищци Б. К. М., Б. К. М., АЛ. Х. М., Р. Х. М., П. Х. М., Й.
Х. М. И Б. Х., редовно призовани, не се явяват.
Не се явяват и техните повереници адв.Т. П. К., ЛЮБ. ИВ. В., Д. В.
ХР. и тримата от АК – ВАРНА, надлежно упълномощени и приет от съда от
преди.

Явява се преводачът П.М..

1
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор М..

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод. Не възразявам преводачът да бъде освободен от
съдебната зала.
АДВ.П.В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод. Не възразявам да бъде освободен преводачът от
съдебната зала.
АДВ.Н.В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод. Не възразявам преводачът да бъде освободен.
АДВ.В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод. Не възразявам преводачът да бъде освободен от съд. зала.

Преводачът П.М. се освобождава от съдебната зала.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.П.В. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло както
въззивната жалба, така и допълнението към нея. Мотивите сме си за това сме
изложили конкретно в допълнението. Поддържаме становището, че съдът не
е извършил вменената му по закон задължителна проверка дали
самопризнанията на подзащитния ми се подкрепят от доказателствата по
делото. Конкретизирали сме защо считаме, че това не е така. Направили сме
анализ на разпечатката на кореспонденцията между другите двама
подсъдими, обръщение защо считаме, че подзащитният ми не е знаел за тази
кореспонденция.
По същия начин за другото въведено обвинение за държане на
наркотично вещество с цел разпространение също сме конкретизирали защо
считаме, че не е доказано, защо не се подкрепя от събраните доказателства по
делото. Конкретизирали сме и практика в случая.
2
Изразили сме становище относно обезщетенията за неимуществени
вреди. Считаме, че не са събрани каквито й да е доказателства за
претендираните от ищците болки и страдания, повечето от тях дори не са
знаели, че той е в България, още повече и къде се намира. Изключително
завишен размер на тези обезщетения. Поддържаме и така направените
искания в алтернатива, както сме ги изписали, и ще Ви моля за решение в
този смисъл.

ЖАЛБ.ПОДС.М. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло
защитата на адвоката ми.

АДВ.Н.В. – Уважаеми Апелативни съдии, изцяло поддържам подадената
въззивна жалба и по отношение на допълнението към нея. Искам да добавя
само някой неща по отношение допълнението към въззивната жалба.
Първоинстанционният съд в мотивите си не е уточнил и не е посочил
доказателствата, по отношение на които подс. М. на посочената форма на
съучастие директно или индиректно е сторил това, което е довело до
довеждането до безпомощно състояние на пострадалия М.. Подс. М. твърди,
че първоинстанционния съд неправилно го е признал за виновен в това, че
заедно с останалите двама подсъдими, като съучастници, са привели М. в
безсъзнание, като са му причинили тежка телесна повреда.
Приетото от съда, че тримата са участвали в самото изпълнително
деяние, като посредством привеждането в безсъзнание на М. са отнели
чуждите движими вещи не почива на никакви доказателства събрани в хода
на до съдебното и съдебно производство.
Подс. М. твърди, че по никакъв начин със своите действия или
бездействия не е допринесъл за това, пострадалият М. да се окаже в това
състояние, което е довело и до неговия летален изход.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на СМЕ
и СХЕ. И двете експертизи категорично доказват по един несъмнен и
безспорен начин, че пострадалият М. прижеве е приел не само наркотични
вещества, които подс. Н. му е дала, които е закупила преди това от подс. М..
Установено и безспорно е доказано, че М. е приел други наркотични вещества
3
преди срещата с подс. Н.. Времето на приема, както и тяхното количество не
са били установени, а решаващият съд не е обсъдил в мотивите си доколко
количеството и момента на приемане са повлияли до фаталния резултат.
На следващо място решаващият съд не е анализирал поведението на
самия пострадал, за който очевидно приема на разнообразни по вид и
количество наркотични вещества не е било за него без проблем да приеме и
останалите количества наркотични вещества. Очевидно безспорно е доказано,
че М. след като вече е употребил част от наркотичните вещества амфетамин и
марихуана, преди срещата с подс. Н., след тази среща е продължил приема на
наркотичните вещества, които са донесени от подс. Н.. Това поведение на
пострадалия не е било известно нито на един от тримата подсъдими и със
сигурност е в пряка причинна връзка със състоянието, в което е изпаднал
пострадалия М. и в последствие с настъпилия смъртен изход.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че между М. и подс. Н. е
бил изграден общ умисъл, в който е участвал и М.. Тези правни изводи
почиват единствено на кореспонденцията, която се намира в чат програмата.
Тази кореспонденция не доказва приетия от съда общ умисъл за това Молла в
крайна сметка да бъде доведен до това състояние, което да улесни
впоследствие и отнемането на вещите от подс. Н.. Последното извежда и на
преден план въпроса за правилността на квалификацията на стореното от
подс. М..
На следващо място, липсват доказателства и също не са обсъждани от
решаващия съд какво е било действието от страна на подс. М. след момента, в
който Н. е закупила от него наркотичните вещества. Става въпрос за
действие, което да е допринесло до състоянието на М. след приема на
въпросните наркотични вещества.
Подс. М. оспорва и че е съпричастен към резултата, който е настъпил –
леталния изход при М., след приема на наркотичните вещества. При
формиране на своите правни изводи решаващият съд изцяло е кредитирал
обясненията на подс. Н., като неправилно е игнорирал доказателствата, които
разколебават обвинението.
В контекста на горното неправилни са и правните изводи на решаващия
съд що се касае за квалификацията на стореното от М. деяние. Тъй като М.
4
продавайки на подс. Н. два вида наркотични вещества и таблетки редотрил не
е имал за цел да причини на М. телесна повреда и не е целял, и не е желал
предвиждането на възможността за настъпването на този вредоносен
резултат.
По отношение на следващото престъпление по чл.354 от НК, ние сме го
приели за доказано по безспорен и категоричен начин, и не сме го обжалвали,
за което считам, че решаващият съд правилно е наложил съответното
наказание на моя подзащитен.
На последно място считам, че гр. иск е изцяло и в голяма степен е
завишен по отношение на пострадалите, като в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд не се доказа тази близка връзка, която са имали
между наследниците и починалия М..
Ако признаете подс. М. за виновен по възведеното му обвинение по
чл.199 от НК, то моля наказанието да бъде към минималния размер поради
факта, че същият не е двигател, не е инициатор на извършването на
съответното деяние и крайния резултат. Благодаря Ви.

ЖАЛБ.ПОДС.М. – Придържам се изцяло към казаното от адвоката ми.

АДВ.В. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам въззивната жалба с
допълнителното изложение към същата и направените в нея искания.
Съвсем накратко и като акцент основното оплакване на доверителката ми
е свързано с правната квалификация на деянието, за което е постановена
срещу нея оспорената първоинстанционна присъда. Поддържам всички
доводи в тази насока и считам, че присъдата е неправилна. Най-общо
неправилността се изразява на първо място в това, че по делото, което е
образувано въз основа на обв. акт внесен от ВОП не се съдържат факти,
които да обуславят както от обективна страна осъществяването на
признаците на състава на квалифициращия признак по чл.199 от НК, а именно
причиняването на посочената в обвинението тежка телесна повреда, както и
факти, които да обуславят извод за съставомерното извършване на това
деяние, което пак подчертавам, че не е посочено, и които от своя страна да
обосновават основателност и на обвинението досежно субективния елемент.
5
В този смисъл признанието на доверителката ми, при положение, че липсват
посочени фактически твърдения в обв. акт за това как е причинена
посочената в квалификацията на обвинението тежка телесна повреда от
обективна страна и защо да е причинена тя виновно от субективна е
достатъчно като основание за да бъде изменена присъдата в тази част и да
бъде преквалифицирано деянието като такова по чл.198, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Няма да преповтарям всичките си съображения, поддържам ги.
Подчертавам изрично, че думата „дала“, която е използвана в обв. акт,
преповторена и в мотивите на първоинстанционната присъда по начина, по
който тя е заявена не обуславя действие, с което доверителката ми от
обективна страна да е причинила тази тежка телесна повреда на пострадалия.
Даването се изразява единствено и само до внасянето на наркотичните
вещества в помещението, в което в последствие, доброволно, съзнателно, по
своя воля, включително и по отношение на количеството прието наркотично
вещество пострадалият е консумирал сам. Доверителката ми не му ги е дала в
смисъл да ги въведе в организма му по какъвто и да е било начин и в този
смисъл приетото от първоинстанционния съд, че осигуряването на
наркотичните вещества, в смисъл даването на наркотичните вещества на
пострадалото лице осъществява действието, с което е причинена тежка
телесна повреда е неправилно.
Неправилни са изводите и за това, че това действие дори и да не бъде
възприета посоченото от защитата негово значение е извършено от
доверителката ми и е извършено виновно. Доверителката ми, както
неправилно е приел първоинстанционният съд, не е целяла причиняването на
тази тежка телесна повреда на пострадалия, интоксикацията не е резултатът,
който тя е желала да настъпи, напротив – доказателствата по делото, в лицето
на нейните обяснения, както и месинджър комуникацията между нея и
останалите подсъдими категорично установява, че желанието и е било да се
изчака момента, в който пострадалият ще заспи и да бъде използван този
момент за да бъдат отнети притежаваните от него движими вещи. Никаква
идея, никаква цел, никакво желание в доверителката ми не е съществувало да
причини тя тази остра интоксикация с хероин за пострадалия и едва тогава да
изпълни останалата част от замисленото престъпление.
Второто оплакване на доверителката ми е свързано с размера на
6
наложеното наказание. Считам, че първоинстанционният съд не е преценил
всички смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на тях в
градация признанието на извършеното престъпление от първия момент в
който тя е осъзнала, че е настъпила смъртта на пострадалото лице, пълното
съдействие от този момент до настоящия за разкриване на обективната истина
по делото, което считам, че основната причина към наказателна отговорност
да бъдат преведени останалите двама подсъдими по делото е обстоятелство,
което аз считам и моля съда да приеме като изключително такова и да наложи
наказанието в тази хипотеза предвидена в закона.
В случай, че това не бъде споделено, това смекчаващо отговорността
обстоятелство, наред с останалите, които съм посочил във въззивната жалба
считам, че могат и следва да обусловят решение за наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което отново да
наложи определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК.
На последно място, запознавайки се със съдебната практика с
приложението на чл.199 от НК, аз считам че безспорно в повечето от
случаите тогава, когато наказателното производство е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, какъвто е настоящия случай, наказанията са
определяни в размера, който е определен от първоинстанционния съд – 18
години, след редукцията 12 години лишаване от свобода. За разлика от
настоящия случай обаче при всички останали случаи вида на пострадалите
лица телесни увреждания е бил много по-тежък, много по-болезнен за тях,
деянията са били много по-неприятни /най-меката дума, с която могат да
бъдат определени/, за разлика от настоящия случай, при който абстрахирайки
се дори от всичко останало и приемайки, че телесната повреда е причинена
умишлено, което аз отново подчертавам, че в настоящия процес не е
доказана, но дори и да е така, начинът, по който е увредено здравето на
пострадалия и това, което той е изпитал от този момент до настъпване на
смъртта си, всички останали данни по делото за действията, които както той,
така и подс. Н. са извършили малко преди този момент, дават достатъчно
основание да се приеме, че наложеното наказание в размер на 18 години е
неправилно, завишено е, следва и може да бъде намалено и това е последното
искане, което отправям към съда. В този смисъл Ви моля да се произнесете.

7

ЖАЛБ.ПОДС.Н. – Придържам се изцяло към казаното от защитника ми.

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че жалбите са
неоснователни. Не са налице основания за отмяна на присъдата или за
нейното изменение, поради което считам, че трябва изцяло да бъде
потвърдена.
Във връзка с жалбите бих искал да посоча, че съдебното производство
пред първата инстанция е преминало по реда на чл. 371, т.2 от НПК, което
означава, че подсъдимите изцяло са признали обстоятелствата посочени в
обв. акт. В този смисъл аз считам, че всички тези обстоятелства са
подкрепени с доказателствата събрани в рамките на досъдебното
производство и които са били приети изцяло от съда.
Конкретно по жалбите. Моля да вземете предвид обясненията на подс. Н.
находящи се в т.1, л. 26-28 от ДП, където е заявила, че двамата М. и М. са
били партия, Людмил вкарвал парите, Радо връзките, все се движат заедно.
От тяхната стая си тръгнахме един по един за да не правим впечатление.
Тоест всичко е било замислено и организирано да бъде извършено заедно от
тримата. Други нейни обяснения дадени на 09.10.2020 г., находящи се в т.1, л.
22 от досъдебното производство: „Искам да кажа, че Радослав знаеше какво
се случва защото когато Людмил се качи в стаята, след като заспа човека аз
слязох долу при него. Освен това те живеят заедно и навсякъде ходят заедно,
и си говорят за всичко помежду си. Също така се сетих, че Радослав и
Людмил ми казаха, че вече са го виждали да се мотае в хотела защото ги
питал дали има денонощен магазин. … Когато излязохме пред хотела
сутринта Людмил и Радослав си говореха, че искат да продадат нещата на
черно, че Радослав има хора в махалата.“
Твърденията на защитата на подс. М., че той не е бил в течение със
създадената организация да бъде извършен грабежа са в противоречие с
доказателствата по делото и с обстоятелствата, които подсъдимите са
признали.
По отношение на подс. М. и подс. Н. са събрани редица доказателства
най-вече свързани с кореспонденцията, която е водена чрез месинджъра на
8
фейсбук. Свидетелските показания на рецепциониста Цветелин Павлов,
вещите, които са намерени в стаята, вещите, които са били иззети от стая №
12, включително наркотични вещества и т.н.
Що се отнася до смъртта на пострадалия, безспорно е установено, че тя е
в резултат на остра интоксикация с морфин 0.3 мг, което е в рамките на
смъртоносната доза.
Тук чух твърдения, как смъртта била едва ли не приятна. Тези
възражения биха могли да се направят ако имахме обвинение за убийство и то
с квалифициращи признаци особена жестокост, по особено мъчителен начин
и т.н. Тук обаче обвинението е за друго престъпление, където е цинично
според мен да се излагат такива доводи за това по какъв начин се е стигнало
до смъртта на пострадалия.
Абсолютно несъстоятелна е претенцията на подс. Н., че тя само е дала и
едва ли не пострадалият по собствено желание е приел наркотичните
вещества. Тук следва да се изтъкне, че тя в желанието си по-бързо да
подействат наркотичните вещества го е накарала да влезе в топла вана за да
може по-бързо тези неща да подействат и да настъпи ефекта, който тя е
целяла.
Що се отнася до наказанията, аз считам че те са правилно
диференцирани и определени от съда, и в този смисъл не се налага тяхната
редукция и би следвало присъдата да бъде потвърдена и в тази час.
В този смисъл моля за Вашето произнасяне.

ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.М. - Моля за снизхождение и за правилна преценка на
съда по делото.
ЖАЛБ.ПОДС.М. - Моля да бъда оправдан за грабежа и да ми бъде
наложено наказание към минималния размер.
ЖАЛБ.ПОДС.Н. - Да се вземат правилно фактите по делото, които са
събрани и най-вече моля да ми бъде намалено наказанието към минимума.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
9

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10