Р Е Ш Е Н
И Е № 260432
гр.Пловдив, 12.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №164
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22 и сл. от Закона за
държавните резерви и военновременните запаси и чл.250 и сл. ЗЗД.
Ищецът Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“, седалище и адрес гр.София,
ул.“Московска“ №3, представлявана от С.П., твърди, че е специализиран орган на
МС и осъществява управлението на държавните резерви и военновременните запаси,
като на основание чл.22 ЗДРВВЗ агенцията може да възлага съхраняването и
опазването на военновременните запаси (ВВЗ) на външни съхранители – търговци и
организации чрез договори. Твърди, че между страните е възникнало
правоотношение по приемане и предаване за съхранение на материален запас от
краве сирене, представляващ ВВЗ, по договор за съхранение на ВВЗ и тристранно
споразумение от 13.01.2014 г. По това правоотношение ответникът има качеството
на съхранител, който се е задължил да пази материалите, да не ги използва и да
не се разпорежда по никакъв начин с тях, освен при условията на „обновяване“ по
смисъла на закона (замяна на ВВЗ преди изтичане на срока им на съхранение след
доставяне на равни количества такива). Конкретизира се, че държавната агенция е
закупила 25 тона бяло саламурено сирене от краве мляко с договор за
покупко-продажба през 2001 г. от ЕТ„Аполо – С. Б. “, гр.Пловдив и същото
количество сирене е предадено за съхранение на същия едноличен търговец чрез
договор за съхранение от 18.02.2002 г. Същият търговец е прехвърлил цялото си
предприятие на ответното дружество, което в периода от 2003 до 2012 г. е
съхранявало кравето сирене, като в този период с ответника са сключвани
последователни договори за съхранение и анекси към тях. Последният подписан
договор е №ДВВЗ-20/23.12.2009 г. и е анексиран за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. В
договорите, които са с едногодишен срок, е включена клауза, че действието им се
продължава с още една година, ако никоя от страните не ги прекрати преди
изтичане на срока. През 2010 г. от ВВЗ са освободени и продадени чрез
софийската стокова борса 10 тона от съхраняваното сирене, в резултат на което
количеството ВВЗ, което се води на отчет при ответника, е 15 тона. Твърди се
още, че на 13.01.2014 г. между ищеца, ответника и трето за спора лице
„АПОЛО-33“ЕООД, ЕИК *********, е сключено тристранно споразумение. С него е
уговорено, че ответникът запазва статута си на външен съхранител, солидарно
отговорен с „АПОЛО-33“ЕООД, което приема да съхранява, пази и обновява
количеството краве сирене в размер 15 тона, представляващи ВВЗ. С решение от
30.03.2017 г. на СГС „АПОЛО-33“ЕООД е обявено в несъстоятелност. Във връзка с
това са предприети действия за освобождаване с възстановяване на цялото
количество съхранявани от дружеството млечни продукти. Със заповед от
13.09.2017 г. председателят на ДА ДРВВЗ е наредил освобождаване с
възстановяване на военновременен запас от 15 тона краве сирене, съхранявано в
„АПОЛО-6“ЕООД, което е предоставено на стоковите борси за реализация. Ищецът
поддържа, че до реализацията на освободените с възстановяване ВВЗ отговорност
за тяхната цялост и състоянието им носи съхранителят „АПОЛО-6“ЕООД. На
последния е разпоредена и извършена планова проверка през м.май 2019 от органи
на агенцията, при която е установена пълна липса на вложените 15 тона сирене по
силата на договорите за съхранение и тристранното споразумение. Не са
представени документи, доказващи законосъобразно преместване на ВВЗ, поради
което с протокол от 30.05.2019 г. на ответника са дадени предписания да
възстанови липсващите материални запаси в срок от 60 дни. При проверка на
30.07.2019 г. е установено, че предписанието не е изпълнено, като ВВЗ отново са
липсващи. Във връзка с това агенцията е прекратила продажбата на стоковата
борса на същата стока. Твърди се, че ищецът е заплащал уговореното
възнаграждение по договорите за съхранение, за което са издавани фактури от
ответника. Съответно последният не е изпълнил задължението си да съхранява вложените
количества сирене, да ги обновява и пази с грижата на добър стопанин, както и
да не се разпорежда по никакъв начин с тях. Ищецът се позовава на чл.12 от
договора за съхранение от 2009 г., в която е предвидено, че при констатирана
липса на съхраняваните материали дружеството-съхранител следва да възстанови
незабавно или в определен срок материали от същото количество и качество на
липсващите. Позовава се и на чл.13 от договора, според който съхранителят дължи
паричната равностойност по пазарни цени на липсващото количество. Въз основа на
така изложените фактически твърдения, в исковата молба е формулиран петитум на
иск за присъждане на сумата 121 738,93 лв., представляваща парична
равностойност на липсващите 15 тона сирене от краве мляко, предадени по договор
за съхранение от 23.12.2009 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане. С определение от 22.06.2021 г. е допуснато
изменение на иска чрез увеличаването му по размер, като същият се счита
предявен за сумата 149 100 лв., представляваща парична равностойност на
липсващите 15 тона сирене от краве мляко, предадени по договор за съхранение от
23.12.2009 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се
разноски.
Ответникът „АПОЛО-6“ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Опълченска“ №9,
представлявано от Г.П.Ц., оспорва иска. Не оспорва сключването на договор с
ищеца от 23.12.2009 г., не оспорва и предмета на същия. Възразява, че последният
анекс, удължаващ срока на този договор, е от 24.10.2012 г., след което нов
анекс не е сключван между страните и срокът на договора не е продължаван.
Оспорва срокът на действие на договора да се продължава автоматично с една
година, както твърди ищецът, тъй като подобна клауза не съществува. Възразява,
че вземането е погасено по давност към 01.01.2018 г., евентуално към 01.01.2019
г., ако се приеме, че е налице продължаване на срока на договора с една година
и без анекс. Възразява още, че действието на договора е прекратено със
сключване на тристранното споразумение от 20.12.2013 г., тъй като всички
задължения по съхраняването на ВВЗ с това споразумение са поети от
„АПОЛО-33“ЕООД. В тази хипотеза вземането отново е погасено по давност
най-късно на 21.12.2018 г. Възразява също така, че съхранител по смисъла на
последното споразумение е „АПОЛО-33“ЕООД, но няма възлагане от МС или проведена
конкурсна процедура, както изисква чл.22 ЗДЗВВЗ, затова споразумението е
нищожно поради нарушаване или заобикаляне на закона. Възразява, че след
обявяване на „АПОЛО-33“ЕООД в несъстоятелност ищецът е бездействал в
продължение на повече от две години и не е предприел действия по опазване и
преместване на съхраняваните ВВЗ, поради което отговорността на установените липси
е изцяло негова. Възразява също така, че в тристранното споразумение не е
уговорена солидарна отговорност на ответника, а предвид съдържанието на
договорните клаузи същият отговаря като поръчител, във връзка с което прави
възражение и за изтекъл срок по чл.147, ал.1 ЗЗД от момента, в който е
установено неизпълнение на договора. По изложените съображения моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
С допълнителна исковата
молба ищецът възразява, че дори когато уговореният срок за съхранение е изтекъл
или при липса на уговорен такъв, влогоприемателят не се освобождава от
задължението си да пази вещта. Договорът е действащ докато вещта, предадена за
съхранение, не е върната на влогодателя. Поддържа, че с тристранното
споразумение ответникът е запазил качеството си на съхранител, като до
откриване на пълната липса е предоставял на ищеца необходимите документи,
ведомости за движение на наличностите, фактури за изплащане на разходите по
реалното съхранение. На дружеството са извършвани проверки, при които не са
констатирани нарушения при съхранението. Оспорва възражението за погасителна
давност, както и възраженията за нищожност на договора. Поддържа, че
тристранното споразумение е сключено поради затруднения на ответника да
изпълнява задължението си за съхраняване, като с него е привлечено третото
лице, посочено от ответника и е уговорена солидарна отговорност на последния до
приключване на процедура по избор на нов външен съхранител.
В отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията в първоначалния
отговор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се, че с
договор от 02.11.2001 г. ищцовата агенция е закупила от ЕТ“Аполо-С. Б. “,
гр.Съединение, 25 тона бяло саламурено сирене от краве мляко първо качество по
БДС 2651/88 г. С последващ договор от 18.02.2002 г. Агенцията е възложила на
същия едноличен търговец да съхранява в складовете си краве сирене,
предназначено за военновременни запаси. С решение от 26.02.2002 г. по
ф.д.№4390/2001 г. на ОС Пловдив е вписано в търговския регистър, воден тогава
от съда, прехвърляне на цялото предприятие на ЕТ“Аполо-С. Б. “ в полза на
ответника „АПОЛО-6“ЕООД, гр.Пловдив. На 04.03.2003 г. между ищцовата агенция
като възложител и „АПОЛО-6“ЕООД като съхранител е сключен договор за съхранение
на военновременни запаси, предмет на който е краве сирене. Няма спор между
страните, че се касае за същите тези 25 тона краве сирене, предмет на договора
за продажба от 02.11.2001 г. и на договора за съхранение от 18.02.2002 г.,
сключени с праводателя ЕТ“Аполо-С. Б. “. Договорът е сключен за срок до
31.12.2003 г. С последователни договори от 25.11.2004 г., 07.04.2006 г.,
18.09.2008 г. и 23.11.2009 г. отношенията между страните по съхранение на
военновременни запаси са преуредени за периода от 01.01.2004 г. до 12.12.2009
г. Действието на договора за съхранение е продължено с последователни анекси от
04.06.2010 г., 18.11.2011 г. и 24.10.2012 г. за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2012 г. Видно от приетите по делото договор за продажба на стоки чрез
Софийска стокова борса, заповед за предаване на освободени с възстановяване
военновременни запаси, фактура и предавателни сведения на л.64 до л.74, част
(10 т.) от съхраняваното от ответника краве сирене е освободено и предадено за
съхранение на трето лице, като няма спор, че предмет на последния анекс са
останалите 15 тона краве сирене. На 09.12.2013 г. е извършена проверка от
органите на ТД „Държавен резерв“ в млекопреработвателно предприятие в гр.Г.,
стопанисвано от „АПОЛО-6“ЕООД, видно от протокола на л.78 и сл., при която е
установено, че съхраняваното от последното дружество краве сирене е налично и
няма качествени отклонения. Отбелязано е в протокола, че военновременният запас
е заведен задбалансово в счетоводството като „Стоки на отговорно пазене“
съгласно изискванията на ЗСч и чл.15, ал.1 НУРОДДРВВЗ.
С молба от 02.12.2013 г.
управителят на ответното дружество е сезирала ищцовата агенция за това, че
обектът за съхранение на процесното краве сирене, съставляващо ВВЗ от 2001 г.,
а именно – млепопреработвателното предприятие в гр.Г., „преминава“ към друго
дружество – „Аполо 33“ЕООД, представлявано от И.Б. . Поискано е със същото писмо
отношенията по договора за съхранение да бъдат преуредени така, че за в бъдеще
съхранението да се осъществява от последното дружество.
Установява се, че на
20.12.2013 г. е сключено тристранно споразумение между ищцовата агенция,
ответника „АПОЛО-6“ЕООД и трето за спора лице „АПОЛО-33“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, представлявано от И.П.Б.. Със споразумението „АПОЛО-33“ЕООД се е
задължило да съхранява, обновява и опазва количествата, представляващи ВВЗ, в
склада, в който същите са се съхранявали до момента. Ответникът „АПОЛО-6“ЕООД,
наречен в споразумението „съхранител“ се е задължил да носи солидарна
отговорност с „АПОЛО-33“ЕООД при неизпълнение на някои от задълженията на тази
страна. Уговорено е, че споразумението ще урежда отношенията между страните до
приключване на конкурсна процедура с избор на нов външен съхранител. Уговорено
е възнаграждението да се изплаща на съхранителя „АПОЛО-6“ЕООД. Няма спор, а
това се установява и от приложените фактури и платежни документи, че ищцовата
агенция е заплащала възнаграждение по процесните договори и тристранно
споразумение на ответното дружество срещу издадена от същото фактура.
Представените фактури касаят период от 01.01.2008 г. до 31.12.2017 г.,
включително.
Установява се, че са
извършвани регулярни проверки от служители на ТД „Държавен резерв“ в
млекопреработвателното предприятие в гр.Г., при които не са констатирани
количествени и качествени отклонения при изпълнение на горното споразумение.
Проверките са в периода от 24.01.2014 г. до 05.04.2017 г. В протоколите е
отбелязано, че съхраняването и обновяването на сиренето се извършва от
„АПОЛО-33“ЕООД, като производител и собственик на склада, съответно страна по
тристранното споразумение от 20.12.2013 г. Същевременно, материалният запас е заведен
задбалансово в счетоводството на „АПОЛО-6“ЕООД като „Стоки на отговорно пазене“
съгласно изискванията на ЗСч и чл.15, ал.1 НУРОДДРВВЗ. Съставена е ведомост за
движение на наличностите на материали и стоки, като отчетността се води
правилно съгласно изискванията на ЗДРВВЗ. В тази насока са и резултатите от две
интентаризации, проведени при ответното дружество (л.123 и л.140). В уверение
на това, че счетоводното отчитане на процесния военновременен запас е
извършвано от „АПОЛО-6“ЕООД са и приложените по делото ведомости за движение на
наличностие на материали и стоки (л.187 до л.202), последната от които датира
от 07.01.2019 г., всички издадени от „АПОЛО-6“ЕООД и подписани от
представляващата същото дружество Г.П.Ц..
Междувременно, с последователни
уведомителни писма ответното дружество е сезирало ищцовата агенция с твърдения за
това, че вече не извършва дейност с млечни продукти.
Установява се, че със
заповед от 13.09.2017 г. на Председателя на ДА“ДРВВЗ“ процесното краве сирене е
освободено с възстановяване, като е разпоредено да се проведе процедура по
реализацията му. С последваща заповед от 21.11.2017 г. е наредено същият ВВЗ да
се премести от „АПОЛО-6“ЕООД в млекопреработвателно предприятие с.С.,
стопанисвано от трето за спора лице. Заповед със същото съдържание е издадена и
на 10.01.2018 г. Не се твърди и установява освободеният запас да е реализиран
на пазара или да е преместен фактически в държане на посоченото в заповедите
лице.
На 24.04.2019 г. е
извършена нова проверка от служители на ТД „Държавен резерв“ в
млекопреработвателното предприятие в гр.Г.. В протокола на л.147 и сл. е
отразено, че стоките са освободени и предложени за реализация, но фактически
същите все още се намират при съхранителя. Няма количествени и качествени
отклонения. Отбелязано е в протокола, че „АПОЛО-33“ЕООД е обявено в несъстоятелност
и от 30.05.2018 г. е заличено от търговския регистър. Материалният запас е
заведен задбалансово в счетоводството на „АПОЛО-6“ЕООД като „Стоки на отговорно
пазене“.
Установява се от
протокола на л.155 и сл., че при проверка на 30.05.2019 г. в МПП гр.Г. е
констатирана пълна липса на съхраняваните 15 т краве сирене, които се водят
като материален запас на отчет при „АПОЛО-6“ЕООД. Дадени са задължителни
предписания за възстановяване на липсващите материални запаси, собственост на
ДА“ДРВВЗ“. С констативен протокол от 31.07.2019 г. е констатирано, че
предписанието не е изпълнено, запасите все още липсват. На ответното дружество
е съставен акт за установяване на административно нарушение, издадено е и
наказателно постановление, с което на „АПОЛО-6“ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер 5 000 лв. за нарушение по чл.31, ал.2 ЗДРВВЗ.
Разпитани са като
свидетели Н.Н. и Е.П. – присъствали на проверката от 30.05.2019 г., първият в
качеството на проверяващ, втората – като технолог в МПП Г.. Първият свидетел
уточнява, че в мястото на съхранение е имало две отделни хладилни камери с
надпис „Държавен резерв“, в които при предходни проверки е намирано
проверяваното сирене. При проверката от м.май 2019 г. камерите са били празни.
И двамата свидетели установяват, че сиренето е обновявано ежегодно с оглед
изтичащия му срок на годност. Св.П. е работила като технолог в „АПОЛО-33“ЕООД,
а след заличаване на дружеството – в „АПОЛО-35“ЕООД, и на двете места като
технолог. През 2018 г. МПП Г. спряло да произвежда сирене, имали право да
произвеждат само т.нар.“имитиращи продукти“.
Прието е заключение на
съдебно-оценъчна експертиза, според което пазарната стойност на процесното
краве сирене, качество по БДС, към датата на констатиране на липсата –
30.05.2019 г., е 121 500 лв. с ДДС.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Между страните е
възникнало правоотношение по договор за влог, по отношение на който общите
разпоредби на чл.250 и сл ЗЗД се прилагат субсидиарно, а специално и
преимуществено приложение намират нормите на Закона за държавните резерви и
военновременни запаси и Наредбата за условията и реда за организиране на
дейностите по държавните резерви и военновременните запаси. Съгласно чл.17
ЗДРВВЗ съхраняването и опазването на държавните резерви се осъществяват от
Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", като Агенцията
може да възлага съхраняването и опазването на държавни резерви и на външни
съхранители – търговци и организации, на конкурсен принцип, като
взаимоотношенията се уреждат с договор. Съгласно чл.18 обновяването на държавни
резерви се извършва от търговците – съхранители по реда на Наредбата. В чл.13 и
чл.15 от Наредбата е предвидено, че военновременните запаси се съхраняват в
складови площи на съхранителите, като се заприходяват от тях задбалансово,
количествено и стойностно като стоки на отговорно пазене. Съгласно чл.13, ал.3
от Наредбата при обявяване в несъстоятелност, при ликвидация, промяна на
собствеността или заведени съдебни дела срещу съхранители агенцията съгласувано
с компетентните министерства предприема мерки за опазването или преместването
на съхраняваните държавни резерви и военновременни запаси. Съгласно §1, т.3 ДР
ЗДРВВЗ "Обновяване на държавни резерви и военновременни запаси" е
замяна на държавни резерви и военновременни запаси преди изтичане на срока им
на съхранение след доставяне на равни количества новопроизведени. Съгласно
чл.16 от Наредбата съхранителите са длъжни да обновяват за своя сметка
съхраняваните от тях военновременни запаси. Съгласно чл.24 ЗДРВВЗ освобождаването
на военновременните запаси се извършва с решение на Министерския съвет или на
упълномощен от него орган по предложение на председателя на агенцията. Въз основа
на решението председателят на агенцията издава последваща заповед за
освобождаване. Освободените военновременни запаси се продават от агенцията чрез
търг, на стоковите борси и тържищата, като Агенцията се задължава да реализира
или премести освободените държавни резерви, съхранявани в търговци и
организации, в срок една година от освобождаването им. Съгласно чл.24, ал.6 от
закона до реализацията и преместването на освободените военновременни запаси
търговците, предприятието или организациите, които ги съхраняват, носят
отговорност за целостта и състоянието им.
В аспекта на горното
следва да се приеме, че договорът за съхранение на военновременни запаси е
неформален, реален и консенсуален договор. В периода от 2001 г. до 2009 г. между
страните са сключвани писмени договори за съхранение, по които Агенцията е
възложител, а ответното дружество – външен съхранител на 15 тона бяло
саламурено сирене, първо качество по БДС. Договорът от 2009 г. е продължен с
анекси до 31.12.2012 г. След този момент правоотношението не е прекратено,
както възразява ответникът, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява, че предаденото на ответника сирене е продължило да се държи в
складовете на последния, последният е продължил да го отчита счетоводно –
задбалансово като „стоки на отговорно пазене“, както изискват горните
нормативни актове. Ответникът е продължил да издава фактури за възнаграждението,
което е било плащано от страна на Агенцията до 2017 г., включително. Тъй като
договорът е неформален и реален, с продължаване изпълнението на задълженията от
страните по същия съдът намира, че договорното правоотношение е продължено и
след 2012 г., до когато датира последното писмено съглашение. Договорът не е
прекратен с едностранните уведомления от страна на ответника за това, че не
може да изпълнява задълженията си по съхраняване и обновяване на
военновременния запас. Според установената съдебна практика по въпроса –
Решение №70 от 31.05. 2017 г. по т.д.№60037/2016 г., ІІІ г.о. на ВКС, с
отправено от съхранител писмо за прекратяване на договор за съхранение на
военновременни запаси правоотношенията между страните по съхранение на запасите
не са прекратени, след като към този момент не са осъществени съобразно
специалните норми освобождаване, реализация или преместване на военновременните
запаси, приети за съхранение. Извод за това може да бъде направен и с оглед
цитираната от ищеца норма на чл.26, ал.4 ЗДРВВЗ, според която до реализацията и
преместването на освободените военновременни запаси търговците, предприятието или
организациите, които ги съхраняват, носят отговорност за целостта и състоянието
им.
Договорното
правоотношение между страните не е прекратено и със сключването на тристранното
споразумение от 20.12.2013 г. Това съглашение според съда съставлява встъпване
на трето лице „АПОЛО-33“ЕООД като съдлъжник в съществуващото между страните
правоотношение по съхранение на военновременни запаси със съгласие на кредитора
и длъжника по същото правоотношение. Ответникът не е само поръчител по
тристранното споразумение, както възразява, тъй като същият е продължил да води
счетоводно съхраняваните запаси като отговорно за тях лице, продължил е да
издава ежегодни ведомости за наличностите по същите, т.е. изпълнявал е
задълженията по договора за съхранение от 2009 г., които задължения фигурират
като такива на съхранителя по ЗДРВВЗ и Наредбата към него. Следва да се
отбележи, че по делото липсват доказателства относно собствеността на
складовете, в които са държани запасите, предадени на ответника. ЗДРВВЗ не
изисква резервите да бъдат съхранявани непременно в собствени на съхранителя
помещения, последните могат да бъдат наети, ползвани по заем за послужване и
пр. Няма изисквания и за това съхранителите да бъдат производители на стоки от
същото естество като съхраняваните, като обновяването може да се извършва,
както чрез собствено производство, така и чрез придобиване по друг начин. Ето
защо не може да се приеме, че със сключване на тристранното споразумение
съхранител по смисъла на закона е станало „АПОЛО-33“ЕООД, а ответникът е само
поръчител. Доколкото последният е продължил да отчита счетоводно запасите като
стоки на отговорно пазене по реда на ЗДРВВЗ, продължил е да издава ежегодни
ведомости за наличностите на военновременни запаси и да получава възнаграждение
за съхраняването им, съдът намира, че „АПОЛО-6“ЕООД е продължило да бъде
съхранител по смисъла на закона по неформалното договорно правоотношение с
ищцовата агенция. Що се отнася до т.нар.трето лице „АПОЛО-33“ЕООД, то
действително за него споразумението от 12.2013 г. е недействително, тъй като не
са изпълнени изискванията на закона договорът да бъде сключен на конкурсен
принцип. (Докато по отношение ответника важи разпоредбата на §2 от преходните
разпоредби на Наредбата, според който създадените държавни резерви и военновременни
запаси в съхранителите по предишни разчети остават на съхранение в тях до
промяна на номенклатурите и нормативите и вземане решение за освобождаването
им.) Тази недействителност, обаче, не се отразява на договорното правоотношение
между страните по делото, което се подчинява на изискванията на ЗДВВЗ и
Наредбата по прилагането му.
Установява се от
доказателствата, че в края на 2017 г. със заповеди на изпълнителния директор на
ищцовата агенция процесните военновременни запаси са освободени и е разпоредено
тяхното преместване в държане на трето лице. Твърди се, а и не се установява
противното, че освободените запаси не са били реализирани чрез продажба по реда
на Наредбата (въпреки, че са предприети действия от ищеца в тази насока). Не се
установява и сиренето да е било фактически преместено от помещенията, в които е
било съхранявано, не са представени предавателни сведения, протоколи или др.
документи, удостоверяващи подобен факт. До реализацията и преместването на
запасите отговорност за тяхната наличност и цялост носи съхранителя. В
конкретния случай, както се каза по-горе, съхранител е ответното дружество, при
което сиренето е било налично при проверката от м.април 2019 г., предхождаща
тази, при която са констатирани липсите. В насока на това, че именно ответникът
е съхранител на сиренето към този момент е обстоятелството, че „АПОЛО-33“ЕООД
към април 2019 г. вече е заличен търговец, като представителят на ответника е
подписал протокола от април 2019 г. без каквито и да е било забележки. Ето защо
същият следва да бъде държан отговорен за липсващите военновременни запаси по
силата на чл.26, ал.4 ЗДРВВЗ.
Няма спор и се
установява, че на 30.05.2019 г. е констатирана липса на цялото количество
военновременен запас, оставен на съхранение при ответника. От приложените
договори се установява, че предмет на договора за съхранение е бяло саламурено
краве сирене, първо качество по БДС. Равностойността на същото към датата на
установяване на липсата според приетото по делото заключение на
съдебно-оценъчна експертиза (последния вариант на заключението, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено) е 121 500 лв. с ДДС. В този
размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до 149 100 лв. Искът следва да бъде отхвърлен в тази му
част, тъй като вредите следва да бъдат остойностени към момента на настъпването
им, а не в по-късен момент, съответно вредата е настъпила най-късно в деня на
нейното установяване – 30.05.2019 г.
При този изход на спора
и с оглед заявеното от двете страни искане, на същите следва да се присъдят
деловодни разноски, съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковата
претенция. На ищеца следва да се присъди държавна такса, съответна на уважената
част от претенцията, в размер 4 860 лв. Ищецът е направил разноски за
възнаграждения на свидетел и вещо лице в общ размер 430 лв. Ищецът е
представляван от юрисконсулт и има право на възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК
във връзка с чл.37 ЗПП, което следва да се определи в размер 300 лв. на основание
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. От общия размер на
разноските на ищеца – 730 лв., следва да се присъди съразмерната сума от 595
лв. Така в тежест на ответника следва да бъде присъдена сумата от общо
5 455 лв. за такси и разноски в производството по настоящото дело.
Ответникът претендира възнаграждение, платено на адвокат, в размер 9 000
лв. според представения списък на разноски и договор за правна защита и
съдействие. Ищецът възразява за прекомерност на възнаграждението. Минималният
размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се равнява на сумата 4 512 лв.
Сравнено с това, възнаграждението, платено на адв.Р.е завишено, поради което
възражението се явява основателно. С оглед правната и фактическа сложност на
делото, обаче, същото следва да бъде намалено не до минимума, а до сумата
6 000 лв., която съответства на положените от адвоката усилия в рамките на
настоящия процес и на сложността на спора. От сумата 6 000 лв. на
ответника следва да бъдат присъдени по съразмерност 1 111 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АПОЛО-6“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Опълченска“ №9, представлявано от Г.П.Ц., да заплати
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, седалище и адрес
гр.София, ул.“Московска“ №3, представлявана от С.П., сумата 121 500 лв. (сто двадесет и една хиляди и петстотин лева),
представляваща парична равностойност на 15 тона бяло саламурено сирене от краве мляко,
предадени по договор за съхранение от 23.12.2009 г., чиято липса е установена с
Констативен протокол №УКДР-07-49/30.05.2019 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 02.03.2020 г., до окончателното плащане; както и сумата 5 455 лв. (пет хиляди
четиристотин петдесет и пет лева) – такси и разноски в производството по
т.д.№164/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 121 500 лв. до пълния предявен размер от 149 100 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“, седалище и адрес гр.София, ул.“Московска“ №3, представлявана от С.П.,
да заплати на „АПОЛО-6“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Опълченска“ №9, представлявано от Г.П.Ц., сумата 1 111 лв. (хиляда сто и един лева) – адвокатско
възнаграждение за производството по т.д.№164/2020 г. по описа на ОС Пловдив,
ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: