Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260461
30.03.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на единадесети март две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №156/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Б. И. К. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощниците й адв. Н.
К. и адв. Ю.
К.- П., против
Решение №261279 от 13.11.2020г., постановено по гр.д. №4040/2019г., по
описа на Районен съд- Пловдив, VІ
гр.с., с което е бил
отхвърлен предявения от против Х.Ц.К. ***-
партер, ЕГН **********, иск за признаване за установено, че Х.Ц.К. няма принос
в придобиването на недвижим имот - ½ ид.ч. от дворно място в гр.В.,
ул. „***, цялото от 360 кв.м., имот пл.№ 3732 по плана на гр.В., паянтова
жилищна сграда, строена през 1927г., застроена на 27 кв.м., както и на имот в
гр.Пловдив, представляващ по одобрените кадастрална карта и регистри на гр.Пловдив
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.481.1.12, адрес на
имота: гр.Пловдив, ул. „***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.481, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 51
кв.м., прилежащи части: ½ ид.ч. от преддверие, цялата избена стая, 1/6
ид.ч. от стълбището, тавана и от общите части на сграда, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 56784.531.481.1.13, под обекта:
56784.531.481.1.5, над обекта: няма, стар идентификатор: 56784.531.481.1.7, и
е допусната съдебна делба на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.531.481.1.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед
18-2387-05.03.2019г. на Началник на СГКК – Пловдив, адрес на имота: гр.Пловдив,
ул. „***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.531.481, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 51 кв.м., прилежащи
части: ½ ид.ч. от преддверие, цялата избена стая, 1/6 ид.ч. от
стълбището, тавана и от общите части на сграда, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 56784.531.481.1.13, под обекта: 56784.531.481.1.5, над
обекта: няма, стар идентификатор: 56784.531.481.1.7, която да
се извърши между Х.Ц.К. и Б.И.К. при равни квоти от правото на собственост-
по ½ ид.ч. за всеки от тях. В жалбата се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение,
като се иска
отмяната му.
Ответната страна
по въззивната жалба- Х.Ц.К.
***- партер, ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото
адв. Ц. С., в подаден
писмен отговор и в съдебно
заседание оспорва същата
и иска
оставянето й без уважение. Пловдивският
окръжен съд, след
като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. Предвид
горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи и при служебна
проверка за допуснати
нарушения на императивни
материалноправни норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск на Х. Ц. К. против
Б. И. К. за съдебна
делба на недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.481.1.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
Заповед 18-2387-05.03.2019г. на Началник на СГКК – Пловдив, адрес на имота:
гр.Пловдив, ул. „***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.481, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 51
кв.м., прилежащи части: ½ ид.ч. от преддверие, цялата избена стая, 1/6
ид.ч. от стълбището, тавана и от общите части на сграда, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 56784.531.481.1.13, под обекта:
56784.531.481.1.5, над обекта: няма, стар идентификатор: 56784.531.481.1.7. В
срока за
отговор на исковата молба Б. И. К. е
предявила насрещен иск за
признаване за установено, че Х.Ц.К. няма принос в придобиването на недвижим
имот - ½ ид.ч. от дворно място в гр.В., ул. „***, цялото от 360
кв.м., имот пл.№ 3732 по плана на гр.В., паянтова жилищна сграда, строена през
1927г., застроена на 27 кв.м., както и на имот в гр.Пловдив, представляващ по
одобрените кадастрална карта и регистри на гр.Пловдив самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.531.481.1.12, адрес на имота: гр.Пловдив, ул. „***,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.531.481, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 51 кв.м., прилежащи части: ½
ид.ч. от преддверие, цялата избена стая, 1/6 ид.ч. от стълбището, тавана и от
общите части на сграда, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
56784.531.481.1.13, под обекта: 56784.531.481.1.5, над обекта: няма, стар
идентификатор: 56784.531.481.1.7, който
е бил приет за съвместно разглеждане
в производството.
От фактическа
страна по делото
няма спор, а и
се установява от приложените писмени
доказателства, че страните
са бивши съпрузи, които са
сключили граждански брак
на 25.05.1975г., прекратен
с влязло в сила
на 07.07.2016г. съдебно
решение по гр.д.№12189/2015г. по
описа на Районен
съд- Пловдив, ІV бр.с. Не се
спори и че с нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот, извършена
чрез Общинския народен
съвет- гр. В. от 02.11.1981г.,
Х. Ц. К.,
който е бил определен за купувач,
е придобил ½ ид.ч. от дворно място пл.№ 3732 по
плана на гр.В. от 181
кв.м. и паянтова жилищна сграда, строена през 1927г.,
застроена на 27 кв.м., състояща се от
стая, коридор и
килер. С нотариален акт за замяна
от 22.06.1990г. Х.Ц. К. и Б. И. К.
са заменили така придобития имот в
гр.В. за 1/6
идеална част от
дворно място в гр. Пловдив, ул. „***, цялото от 674 кв.м., заедно с
цялата северна част от
югоизточния апартамент на четвърти етаж
от жилищната сграда, построена в дворното
място, обособена в самостоятелно жилище,
състоящо се от преддверие, стая, дневна- кухня, вътрешно
антре, баня- клозет, тераса, ½
идеална част от
оформеното преддверие, цялата избена стая и 1/6 идеална
част от стълбището, тавана, общите части на сградата и от подобренията и насажденията в имота.
Видно от приложената
схема, издадена от
СГКК- Пловдив, така придобитият от страните по замяна имот
съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.531.481.1.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед 18-2387-05.03.2019г. на Началник на СГКК – Пловдив, адрес
на имота: гр.Пловдив, ул. „***, който самостоятелен обект се намира в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.481, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 51
кв.м., прилежащи части: ½ ид.ч. от преддверие, цялата избена стая, 1/6
ид.ч. от стълбището, тавана и от общите части на сграда, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 56784.531.481.1.13, под обекта:
56784.531.481.1.5, над обекта: няма, стар идентификатор: 56784.531.481.1.7.
Ответницата Б. И. К. е
оспорила предявения иск за
делба с твърдения, че
ищецът Х. Ц. К. няма принос
за придобиването на имота в гр.
В., който е бил
заменен за процесния имот.
В тази връзка са изложени
твърдения, че парите за покупката на
имота в гр. В. са били
осигурени от нея
чрез заем от брат й и
сестра й, който
тя е връщала
сама със средства от кредит от
ДСК и от
заплатата си. Предявила
е и насрещен
иск за установяване
на липсата на
принос от страна на Х. Ц. К. за
придобиването на имота в гр. В. и на
процесния имот. При произнасянето си
по посоченото възражение
и по предявения иск
настоящият състав на съда
съобрази следното:
Видно от представения
нотариален акт за продажба
по реда на ЗСГ
от 02.11.1981г., недвижимият
имот в гр. В.,
който е бил заменен за процесния
апартамент в гр. Пловдив, е бил
придобит по време на
брака между страните срещу
цена в размер на
3741,04 лв., като в
нотариалния акт като купувач на имота е
посочен само Х. Ц. К.. Към
момента на придобиването му е действал
Семейния кодекс от
1968г., който в чл.13, ал.1
е предвиждал, че
вещите и правата
върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат
общо на съпрузите, независимо
от това на чие име са придобити. Изложените от ответницата твърдения,
че покупната цена
на имота е била осигурена от заеми,
които тя е взела от
свои роднини, поначало
не могат да обосноват изключването му
от съпружеската имуществена
общност. Съгласно формираната
трайна съдебна практика дали
придобитото по време на
брака чрез договор за покупко- продажба
недвижимо имущество е
съпружеска имуществена общност
или лична собственост на някой
от съпрузите се определя от характера
на средствата, с които
е заплатена покупната
цена. Трайна е
и съдебната практика по въпроса, че при заплащането
на покупната цена със
заемни средства имотът
става съпружеска имуществена общност,
тъй като получените в заем
средства не са лични на съпруга, който ги
е получил. Съгласно
чл.32 от СК /чл.13, ал.8
от СК от 1968г./
задължението за връщането им е солидарно
на двамата съпрузи, а последващото
погасяване на заема
със средства на единия
от съпрузите не
води до промяна на
правата им в
съсобствеността, а поражда само облигационния отношения
между тях /в този смисъл-
Решение №415 от
22.10.2012г. на ВКС по
гр.д.№231/2012г., І г.о.; Решение
№428 от 11.04.2016г.
на ВКС по гр.д.№6452/2013г., ІV г.о., и
др./. Предвид горното
даже и да
се приемат за доказани
твърденията на жалбоподателката, че
имотът е бил заплатен
със заемни средства, предоставени й от нейните брат и сестра, които тя лично
им е връщала от своите
доходи, то това
не може да
се отрази на
статута на имота като съпружеска имуществена
общност. В случая от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. К., В.
Г. и Ц. К.- син на страните, по непротиворечив начин се
установява, че в периода
на придобиването на имота в гр.
В., както и след
това, докато са го
обитавали, Х. и Б. К., заедно
с двете си деца, са живеели
в едно домакинство, като никой
от свидетелите не твърди в този период
Х. К. да
не е разполагал
с доходи, да
не е участвал
в издръжката и да не е
полагал грижи за семейството си. По
реда на чл.176 от ГПК
самата жалбоподателка Б. К.
е признала обстоятелството, че в периода на закупуването на имота в гр. В. са
били в добри отношения със
съпруга й Х. К..
От представеното заверено копие от трудова
книжка на Х. К.
/л.102-114 от гр.д.№2369/2019г. на Окръжен съд- Пловдив/ е
видно, че в периода
от 1976г. до 1997г.
същият е работил почти непрекъснато по трудово правоотношение. От
показанията на св. Ц. К. е
видно, че отношенията между родителите му са се влошили едва след
като баща му е останал без работа, от когато
същият е престанал да
участва в издръжката на семейството, като
това е станало
преди около 20 години.
Съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.2 от СК
приносът за придобиване на
имот може да се
изрази във влагане на
средства и труд,
в грижи за децата
и работа в домакинството, а
съгласно чл.21, ал.3 от СК
същият се предполага
до доказване на противното. При
така събраните по делото
доказателства и установените посредством тях фактически обстоятелства
не може да
се приеме, че ищецът Х. К. няма
принос за придобиването на имота
в гр. В. и че презумпцията за
наличието на такъв
е опровергана. Доколкото
както в периода
преди придобиването на имота,
така и повече
от 15 години
след това, същият е
реализирал доходи и
е участвал в
издръжката на семейството, то
безспорно той е допринесъл за
придобиването му, като
степента на приноса е
без значение за наличието
на съпружеска имуществена
общност. Ирелевантно за изхода
на спора е установеното
по делото, че след
оставането си без
работа ищецът е
престанал да участва
в поемането на семейните разходи,
както и настъпилата
впоследствие фактическа раздяла
на страните, по време на която
ответницата, която е
обитавало процесното жилище
в гр. Пловдив, е заплащала
консумативните разходи и
се е грижила
за поддръжката му.
Тези факти са настъпили
много след придобиването
на имота и не могат
да се отразят
на правото на
собственост върху него. Предвид горното
предявеният иск с
правно основание чл.21, ал.4
от СК за установяване, че ищецът
няма принос за придобиването на процесния
имот е неоснователен и следва да се отхвърли, като
имотът се допусне
до делба при равни квоти на
страните.
По така
изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено, като на основание
чл.272 от ГПК се препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№261279 от 13.11.2020г., постановено по гр.д. №4040/2019г., по описа на Районен
съд- Пловдив, VІ
гр.с.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в 1- месечен срок
от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.