№ 1300
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********,
против Разпореждане № 706/10.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1428 по
описа на РС – Асеновград за 2021 г., с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжниците М.М.Ш., ЕГН: **********, и Н. ЮЗ.
Ш., ЕГН: **********, за следните суми: 9360,11 лв. – главница, 1853,21 лв. –
дължима договорна лихва за периода 07.06.2018 г. – 21.06.2021 г., 314,20 лв. –
обезщетение за забава за периода 07.06.2018 г. – 21.06.2021 г., 2,60 лв. –
законна лихва за 22.06.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт. Оспорват се изводите на съда за нередовност на заявлението. Иска се
отмяна на обжалваното определение.
Препис от жалбата не е връчван на длъжниците съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД против
М.М.Ш. и Н. ЮЗ. Ш., в качеството им на наследници на Ю.В.Ш.., за следните
суми, дължими по договор за кредит за текущо потребление от 28.08.2017 г.:
1
9360,11 лв. – главница, 1853,21 лв. – дължима договорна лихва за периода
07.06.2018 г. – 21.06.2021 г., 314,20 лв. – обезщетение за забава за периода
07.06.2018 г. – 21.06.2021 г., 2,60 лв. – законна лихва за 22.06.2021 г., 47 лв. –
дължими заемни такси и 120 лв. – дължими разходи при изискуем кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.06.2021 г., до изплащане на вземането. В т. 12 от
заявлението се посочва, че вземанията се основават на извлечение от
счетоводните книги на банката, договор за кредит за текущо потребление и
уведомление за предсрочна изискуемост.
В обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че
искането е нередовно, тъй като не са посочени сумите, които се дължат от
всеки един от длъжниците – наследници на Ю.В.Ш.., както и че посочената
нередовност не може да бъде отстранена по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК,
доколкото сумите не са посочени и в представеното извлечение от сметка.
Посочил е, че по силата на закона наследниците не са солидарни длъжници, а
отговорят за задълженията на наследодателя съобразно наследствените си
права.
Заповедното производство е уредено като формално производство, а
редовността от външна страна на заявлението, въз основа на което то се
образува, е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за
изпълнение. С допълнението на ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е въведено
изрично задължение за съда да дава указания на заявителя при констатирана
нередовност на заявлението. Така, в случай че съдът намери заявлението за
нередовно, преди да приложи последиците по чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. чл. 413,
ал. 2 ГПК, той дължи даването на пълни, точни и изчерпателни указания с
оглед отстраняване на нередовността. В настоящия казус
първоинстанционният съд е процедирал неправилно, като не е дал
възможност на заявителя да отстрани констатираната от него нередовност на
заявлението, а направо е отхвърлил последното, което налага отмяна на
обжалваното разпореждане. Неоснователни според настоящия състав на съда
са доводите на райнния съд, че посочената нередовност не може да бъде
отстранена по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. В случая в документа по чл. 417
ГПК посочените в заявлението длъжници фигурират като наследници на
кредитополучателя по процесния договор за кредит, като по делото са
представени и доказателства, че същите са призовани към наследяване и са
приели наследството. В тази връзка следва да се съобразят задължителните
разяснения, дадени в т. 4.г. от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК, според които в хипотезата на универсално
правоприемство няма основание да се откаже издаването на заповед за
незабавно изпълнение по заявление срещу универсалния правоприемник на
посочения в документа по чл. 417 ГПК длъжник, т.е. дори и в случаите,
когато правоприемникът не е посочен като длъжник в документа, въз основа
на който се издава заповед за незабавно изпълнение.
С оглед на изложеното по-горе, обжалваното разпореждане следва да
2
бъде отменено, а делото – върнато на на РС – Асеновград за продължаване на
съдопроизводствените действия по заявлението, при съобразяване
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указване на заявителя възможността
да отстрани констатираната от съда нередовност.
Разноските, направени за настоящото производство, следва да се
съобразят при произнасянето на първоинстанционния съд по подаденото
заявление.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 706/10.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
1428 по описа на РС – Асеновград за 2021 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Асеновград за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно с мотивите на настоящото
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3