№ 405
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500585 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Община Русе, представлявана от Кмета ПМ, обжалва Решение № 1032
от 21.07.2022 г., постановено по гр. д. № 1571/2022 г. по описа на РРС, с което
е осъдена да заплати на П. С. Д. сумата 1 500 лв., представляваща частично
предявено от 4 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане – ухапване от безстопанствено куче, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 25.02.2022
г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 200
лв. и адвокатски хонорар на адв. К. Д. за оказана безплатна правна помощ в
размер на 335 лв. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение и
се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноските по
делото.
Въззиваемата П. С. Д. счита подадената въззивна жалба за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно и
1
законосъобразно. Претендира разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд извършва
служебно проверка на валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В изпълнение на правомощията си, визирани в горепосочената правна
норма, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт – Решение №
1032 от 21.07.2022 г., постановено по гр. д. № 1571/2022 г. по описа на РРС, е
нищожен.
Нищожността е най-тежкия порок на съдебното решение, който не е
дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че
такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав –
когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в
незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от
съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на
волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването.
В настоящият случай първоинстанционният съд не е спазил
изискванията за форма на съдебното решение, регламентирани в чл. 235 от
ГПК.
Цитираната правна норма изисква изготвянето на съдебното решение в
писмена форма. Това изискване в случая не е спазено. Обжалваният съдебен
акт е изготвен в електронна форма, подписан с електронен подпис и е
изпратен на въззивната инстанция на хартиен носител със заверката по чл.
102а, ал. 4 от ГПК – с характер на официален препис на документа.
Действително разпоредбата на чл. 102а от ГПК сочи, че съдът издава
актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални
действия в електронна форма при условията на ЗСВ, освен ако поради
естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено
извършването им по друг начин.
Наред с електронната форма за извършваните процесуални действия и
издаване на актове, ГПК е запазил изискването крайните актове на съда
2
(решения, определения, разпореждания), да се създават и в още една форма –
писмена (чл. 235, ал. 4 от ГПК), като този писмен акт се изисква да се
подпише от всички съдии, взели участие в постановяването му (чл. 236, ал. 3
от ГПК).
Доколкото нормата на чл. 102а, ал. 1 от ГПК е обща, касаеща всички
актове и процесуални действия на съда, а нормите на чл. 235, ал. 4 от ГПК и
чл. 236, ал. 3 от ГПК са специални правни норми и касаят само крайния акт на
съда, следва да се приеме, че е налице изключението, визирано в чл. 102а, ал.
1, предложение последно от ГПК, поради което не е достатъчно актът да е
създаден само в електронна форма, а за неговата валидност е необходимо да е
спазена писмената форма със саморъчен подпис на съдията, който го е
постановил.
В ГПК изискването само за електронна форма на крайния съдебен акт
не е така ясно изразено, както в НПК – с промяната в чл. 310, която изисква
присъдата да се изготвя в ЕИСС и да се подписва с квалифициран електронен
подпис.
Чл. 102а, ал. 3 от ГПК установява, че електронните изявления на
съдилищата трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) №
910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), но в процесуалния закон не е
възпроизведена нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, съгласно която писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление, нито е налице изрично препращане към нея.
Процесуалния закон поставя ясно разграничение между процесуалните
действия на страните, извършени в електронна форма и електронните
изявления на съда. Разпоредбата на чл. 102б от ГПК регламентира
задължение на съда да приема процесуални действия в електронна форма, в
т.ч. и електронните изявления, с които се извършват процесуални действия,
когато са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и изявленията
са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква
саморъчен подпис за валидността на определени изявления.
Аналогичен текст относно крайния акт на съда в ГПК липсва, поради
което настоящият състав счита, че формата за действителност на съдебното
3
решение е писмена форма, с положен саморъчен подпис на постановилия го
съдия, а не създаден в електронна форма документ, подписан с КЕП.
Разграничението между електронната форма на актовете и писмената
форма по смисъла на процесуалния закон като форма за валидност се извежда
и от изискването на чл. 406, ал. 3 от ГПК относно извършването на надлежна
бележка върху акта, въз основа на който се издава изпълнителен лист. За
издаване на изпълнителен лист се изисква писмена форма (чл. 408, ал. 1 от
ГПК). Писмена форма се изисква по силата на чл. 412, т. 12 от ГПК и за
заповедите за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, което се потвърждава
от изискването на чл. 418, ал. 2 от ГПК (норма, идентична с тази на чл. 406,
ал. 3 от ГПК).
Поради липса на изискуемата от закона форма обжалваното решение
следва да се прогласи за нищожно и делото да се върне на Русенския районен
съд за постановяване на ново решение от друг състав на съда.
С оглед изхода на спора, на никоя от страните не се дължат разноски за
производството пред въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 270 от ГПК Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение № 1032 от 21.07.2022 г.,
постановено по гр. д. № 1571/2022 г. по описа на Русенския районен съд.
ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за постановяване на ново
решение от друг състав на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4