РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Ихтиман, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20231840200578 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. Й. С., ЕГН: **********, адрес: град С., ул.
„З.“ № 30 срещу Наказателно постановление № *г. на Началника на РУ И.,
ОДМВР София, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 500,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от
дванадесет месеца за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени бланкетни оплаквания за допуснати процесуални
нарушения при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че не
е извършил вмененото му нарушение. Възразява, че наложеното наказание е
несъразмерно тежко съобразно степента на обществена опасност на
извършеното нарушение. Претендира присъждане на разноски.
В отрито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, не се представлява.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Началник на РУ на
МВР град И., редовно призована, не изпраща представител по закон или по
пълномощие. В кратко писмено становище, придружаващо административно
наказателната преписка, иска от съда да потвърди наказателното
постановление. В условията на евентуалност релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
По допустимостта на жалбата:
1
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в
законосутановения 14- дневен срок /виж л. 4 от делото/, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна:
На 23.04.2019г. за времето от 13:00ч. до 17:00 часа в град И. на
първокласен път I-8 в района на 126км с посока на движение град К.
свидетелите Г. Д. М. – на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ на МВР
И. и Д. Т. Л. – полицейски служител в РУ на МВР И. изпълнявали служебните
си задължения по линия контрол на пътното движение. В служебния
автомобил с рег. № . било монтирано автоматизирано техническо средство
тип TFR-1M № 588за измерване скоростта на движение на преминаващите
моторни превозни средства.
На 23.04.2019г. в 13:38 часа в град И. на първокласен път I-8 в района на
126км с посока на движение град К. жалбоподателят Т. Й. С. управлявал лек
автомобил марка „*“, модел „В.“ с рег. № *, собственост на А.Х.Г., като при
максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/ч лекият
автомобил се движил със скорост 102 км/ч, след приспаднат толеранс от
0,3%, което обстоятелство било установено с автоматизирано техническо
средство TFR-1M № 588.
След установеното нарушение в скоростта на управление на процесното
МПС свидетелят М. извършил справка чрез техническо средство в
Автоматизираната информационна система на МВР, при която установил, че
управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е бил пререгистриран в
двумесечен срок от смяната на собственика и е със служебно прекратена
регистрация.
На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № * бл. № * от 23.04.2019г. от свидетеля Г. М. - на длъжност
„младши автоконтрольор“ в РУ И. към ОДМВР София и в присъствието на
свидетеля Д. Т. Л. - полицейски служител, затова че на 23.04.2019г. в 13:38
часа в град И. на първокласен път I-8 в района на 126км с посока на движение
град К. жалбоподателят Т. Й. С. управлявал лек автомобил марка „*“, модел
„В.“ с рег. № *, собственост на А.Х.Г., който автомобил е с прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
В акта за установяване на административно нарушение е отразено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 140 ЗДвП, като след съставянето му препис от
същия е връчен на С. и е подписан от него без възражения. В срока по чл. 44
ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.
Административно наказателната преписка е била изпратена на Районна
прокуратура Ихтиман, с оглед преценката за осъществяване на състав на
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като с постановление от
30.05.2019г. по пр. пр. № */2019г. по описа на Районна прокуратура Ихтиман
е било отказано образуването на наказателно производство, тъй като Й.Т. С.
не е знаел, че управлявания от него автомобил е бил с прекратена
регистрация, поради което и деянието му не е съставомерно от субективна
страна.
След получаване на постановлението на РП Ихтиман е издадено
атакуваното наказателно постановление № *г. на Началника на РУ И.,
2
ОДМВР София с което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП, на жалбоподателя С. са наложени кумулативно административни
наказания „глоба“ в размер на 500,00 лева и „лишаване от правоуправление“
за срок от дванадесет месеца за административно нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, от свидетеля Г. М. - на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ И.
към ОДМВР София и в присъствието на свидетеля Д. Т. Л. - полицейски
служител, затова че на 23.04.2019г. в 13:38 часа в град И. на първокласен път
I-8 в района на 126км с посока на движение град К. жалбоподателят Т. Й. С.
управлявал лек автомобил марка „*“, модел „В.“ с рег. № *, собственост на
А.Х.Г., като при извършената справка в масивите на МВР е установено, че
превозното средство не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е
нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на въззивника на
10.07.2023г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата
съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок, видно
от входящия номер на жалбата при административно наказващия орган, чрез
който е подадена до компетентния съд.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства - акт за установяване на
административно нарушение № * бл. № */23.04.2019г., Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, докладна записка /л.9/,
справка от Автоматизирана информационна система на МВР за регистрация и
дерегистрация на лек автомобил марка марка „*“, модел „В.“ с рег. № * /л.48-
49/, както и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Г. М..
От представената по делото справка от АИС система на МВР- сектор
КАТ /л.48 -49/ е видно, че по отношение на процесния лек автомобил е
регистриран договор за покупко - продажба от 04.02.2019г., като автомобилът
е бил закупен от Й. Т.в С., ЕГН:**********. Съгласно справката
автомобилът, управляван от жалбоподателя, е със служебно прекратена
регистрация, считано от 07.04.2019г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП –
поради неизпълнение на задължението на новия собственик на МПВ в
двумесечен срок от покупката на автомобила да регистрира същия.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Г. М., установените в
акта и възпроизведени впоследствие в наказателното постановление
фактически положения са доказани по категоричен и безспорен начин.
Показанията на свидетеля са подробни, логични, последователни
кореспондират по между си и с останалия доказателствен материал по делото
изцяло. Свидетелят М. – актосъставител, възстановява спомен за случая,
посочва, че след установено с АТСС нарушение на режима на скоростта на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил на посочените в АУАН дата и
място, където той заедно с колегата си Д. Л. в качеството си на полицейски
служители при РУ на МВР И. извършвали проверка за спазване на Закона за
движението по пътищата, свидетелят М. извършил справка чрез техническо
средство в автоматизираната информационна система на МВР, от която
установил, че въпросното МПС е със служебно прекратена регистрация, тъй
като след прехвърлянето му на нов собственик, последният не е изпълнил
задължението си да пререгистрира превозното средство в указания от закона
3
двумесечен срок. Свидетелят потвърждава подписа си в АУАН, поддържа
констатациите.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са
логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното
следствие. Същите са официални документи, чиято автентичност и
достоверност съдът не поставя под съмнение.
При съвкупната преценка и анализ на събрания по делото
доказателствен материал настоящият съдебен състав, намира че фактът на
извършеното административно нарушение и неговото авторство са доказани
по несъмнен начин.
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и
процесуалния закон.
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в
преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 23.04.2019г. за нарушение, извършено на
23.04.2019г., а НП – на 13.06.2019г., тоест преди изтичането на давностните
срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Този съдебен състав намира за безпредметно да изследва и обсъжда
въпроса за материалната компетентност на органа, издал наказателното
постановление, както и дали в производството по съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
обуславят отмяната на атакувания санкционен акт и дали правилно е
приложен материалния закон, тъй като е изтекла абсолютната давност за
преследване на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН "По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т. е.
в административнонаказателните производства субсидиарно се прилагат
институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, изключващи
отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на
отговорността като материалноправен институт. На първо място това
произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство, тъй като съгласно чл. 24, т. 3 НПК давността е една от
предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва
4
да бъде прекратено. На следващо място законодателят е предвидил, че след
изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната
отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася
и по отношение на административните нарушения, които по правило са
деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото
в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с
изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и
относно т. нар. абсолютни давностни срокове приложение намират
разпоредбите на чл. 80 и следващите на Наказателния кодекс. В същия
смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, според което
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. В частност в процесния случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
– административнонаказателното производство следва да се счита погасено
по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на
срок, надвишаващ четири години и половина, считано от датата на
извършване на нарушението.
Съдът счита, че е изтекла абсолютната погасителна давност за преследване
на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, което е
извършено на 23.04.2019 г., поради което съобразно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК абсолютната давност е изтекла на 23.10.2023г. С оглед на
това съдът счита, че НП следва да бъде отменено, а
административнонаказателното производство прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на спора с право на разноски разполага жалбоподателя.
Същият е претендирал в жалбата присъждане на разноски, но не е представил
доказателства за извършени такива, поради което не следва да му се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *г. на Началника на РУ И.,
ОДМВР София, с което на Т. Й. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „З.“ №
30 на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 500,00 лева и
„лишаване от правоуправление“ за срок от дванадесет месеца за
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство, по което е
издадено Наказателно постановление № *г. на Началника на РУ И., ОДМВР
София
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София
област в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5