РЕШЕНИЕ

№111

 

 

 

гр. Русе, 16.07.2020г.

 

в името на народа

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

 

Като разгледа докладваното търговско дело за несъстоятелност №137 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по чл.625, вр.чл.626 и чл.628 ТЗ.

                  Делото е образувано по молба на „Лимец БГ“ЕООД, ЕИК203504662, чрез управителя Ж.Й.Т., с която твърди, че дружеството е регистрирано през 2015 година, в началото се развивало добре, но с течение на времето оборотите намалявали, съответно се стопила и печалбата. Започнали да реализират загуби, не успявали да погасяват навреме текущите задължения, вкл. и към фиска. През 2019 година тези проблеми се задълбочили, като към момента дружеството не е в състояние да обслужва публичните си задължения.   

                  Иска да бъде открито производство по несъстоятелност на търговеца, с начална дата-01.01.2017 година, тъй като към тази дата е в неплатежоспособност, евентуално-в състояние на свръхзадълженост и не може да изпълни изискуеми и безспорни парични публичноправни задължения.

                   Към молбата е приложение уведомление до ТД на НАП по чл.78 ДОПК, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

                   След преценка на приложените към молбата доказателства и анализ на икономическата експертиза, приета по делото, съдът намира следното:

                  Приложени са: заверени преписи от баланс към 31.12.2018г., към 15.04.2020г., към 31.12.2019г., ОПР за 2019г., отчет за собствения капитал

за 2019г., ОПП за 2019г., баланс към 24.04.2020г., опис и оценка на активи и пасиви към 24.04.2020г., удостоверение на НАП от 19.03.2020г., според което търговеца има общо публични задължения в размер на 34810.40лв. От заключението на приетата икономическа експертиза е установено, че към 31.12.2016г., 31.12.2017г., 31.12.2018г., 31.12.2019г. и към 24.04.2020г. задълженията на търговеца са, съответно: 10, 9, 33, 248 и 342 /в хиляди/. Към същите дати активите са: 4, 6, 279, 739 и 825 /в хиляди/. Към 31.12.16г. и към 31.12.17г. размерът на паричните средства и вземанията не покриват краткосрочните задължения, а към другите три дати ги покриват. Към 24.04.2020г. задълженията на молителя са: към доставчици-282766.86лв., вкл. 146800лв. към „Пекарна БГ“ ЕООД и 137300лв. към „Екотракс Русе“ЕООД, към персонала 657.71лв., към бюджета-54874.77лв. и за осигуровки-3076.12лв. Към горепосочените дати краткосрочните вземания на търговеца са 4, 4, 277, 737 и 825 /в хиляди/. Към 24.04.2020г. основно краткосрочно вземане е от едноличния собственик на капитала Ж.Т.-820000лв. Бързоликвидното имущество към съответните дати е:4, 6, 279, 739, 825 /в хиляди/, а задълженията-10, 9, 33, 248, 342 /в хиляди/. Към 31.12.2018г., 31.12.2019г. и към 24.04.2020г. търговецът може с краткосрочните активи да покрие задълженията си. Дружеството не е спряло плащанията по търговски сделки, спряло е да плаща публичните си задължения, има заведено изпълнително дело от НАП Варна-№*********/2017г. Задълженията към персонала се формират от неплатено възнаграждение по договор за управление на Ж.Т.. Изчислените от експерта кофициенти за обща ликвидност показват, че към 31.12.2018г., 31.12.2019г. и 24.04.2020г. са над приетите стойности. Аналогично е положението и с кофициентите за бърза ликвидност.  Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са под приетите стойности за целия период. Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост след 31.12.2018г. са над приетите стойности. Отчета за приходите и разходите и отчета за паричния поток показват, че търговеца извършва дейност, има постъпления и прави плащания. Основния актив на дружеството е формиран от вземания от собственика Ж.Т., към 24.04.2020г. в размер на 820000лв. Не е ясно на какво основание са му предоставени тези средства. Според експерта финансовите затруднения на длъжника имат временен характер и той може към 31.12.18г., 31.12.19г. и към 24.04.20г. да погасява краткосрочните си задължения. Към последната дата имуществото му покрива 2.412 пъти паричните му задължения.

                   При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:  

      Молбата е неоснователна.

     Според чл.607а, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. В текста са определени две кумулативно дадени предпоставки-да има качество на търговец и да е неплатежоспособен. Според ал.2 освен при неплатежоспособност производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. Легална дефиниция на неплатежоспособността е дадена в чл.608 ТЗ, според който, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или

2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или

3. (доп. – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г.) задължение по частно държавно вземане, или

4. (нова – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г.) задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

                 От извършената служебно справка в Търговския регистър се установява, че молителят е вписан в регистъра, следователно има качеството на търговец. Втората изискуема предпоставка обаче не е налице. От заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че към 31.10.2018г., 31.12.2019г. и към датата на подаване на молбата-24.04.2020г. търговецът има задължения към кредитори, съответно: 33, 248 и 342 / в хиляди/, и активи: 279, 739 и 825 /в хиляди/. Към тези дати размерът на паричните средства покрива краткосрочните задължения.  Краткосрочните вземания към тези дати са съответно:277, 737 и 825 /в хиляди/. Краткосрочните активи към тези дати покриват задълженията на търговеца, той продължава дейността си, не е спрял плащанията по търговски сделки, спрял е плащането на публичните си задължения. Коефициентите за обща и бърза ликвидност, за финансова автономност и задлъжнялост са над приетите стойности към 31.12.2018г., 31.12.2019г. и към 24.04.2020г. Основният актив на търговеца е вземане от собственика Ж.Т. в размер на 820000лв. към 24.04.2020г., като е неясно основанието, на което са му предоставени тези средства.  Към 31.12.2018г., 31.12.2019г. и към датата на подаване на молбата, търговецът е в състояние да погасява паричните си задължения.  

                    При това положение, съдът приема, че молителят-търговец е в състояние да изпълнява задълженията си по търговски сделки и публичноправни и частноправни задължения и не се намира в състояние на неплатежоспособност. С оглед финансовото му състояние, не е приложима презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, тъй като спирането на плащанията към фиска не се дължи на невъзможност, а не негов избор. С оглед констатираното по-горе, търговското не е и свръхзадължено, тъй като имуществото му е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Финансовите затруднения, които търговеца е имал до 31.12.2017г., очевидно са преодолени.

                    Ето защо, молбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. 

                   В тежест на молителя е дължимата държавна такса в размер на 250лв. по сметка на Окръжен съд-Русе.

                   По изложените съображения, съдът

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „ЛИМЕЦ БГ”ЕООД гр.Русе, ЕИК *********, представлявано от Ж.Й.Т., за обявяване неплатежоспособността, евентуално-свръхзадължеността и откриване производство по несъстоятелност на дружеството, като неоснователна.

ОСЪЖДА „ЛИМЕЦ БГ”ЕООД гр.Русе, ЕИК *********, представлявано от Ж.Й.Т., да заплати по сметка на Окръжен съд-Русе държавна такса 250лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново, в 7-дневен срок от връчването му на молителя. 

 

                                   Окръжен съдия: