РЕШЕНИЕ
№ 1311
гр. Пловдив, 24.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на седемнадесети
юни, две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив
Кичка Казакова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно
административно - наказателно
дело № 1299 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател М.А.А.- Н. с ЕГН **********
обжалва чрез процесуалния си представител адв.П. Решение № 296 от 24.03.2021 г.
на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 5074/2020 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 20-1030-004541 от 04.06.2020 г. на Началник група в
Сектор ПП при ОД на МВР – Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба от 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
В касационната жалба, която се поддържа от пълномощника
на жалбоподателя адв.П. и пред настоящия съд, се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като се твърди същото
да е постановено в противоречие с доказателствата, събрани от съда. Сочи се, че
съдът не е съобразил и обсъдил събрани веществени доказателства, като в тази
насока се прави искане за отмяна на решението и връщането му на друг съдебен
състав за ново разглеждане. Алтернативно се моли отмяна на решението и отмяна
на потвърденото с него наказателно постановление поради недоказаност на
нарушението, санкционирано с него. Претендират се разноски по производството за
двете инстанции.
Ответникът по касационна жалба ОД МВР Пловдив – Сектор
Пътна полиция не е депозирал отговор по жалбата, нито е изпратил представител в
съдебно заседание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Казакова моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и жалбата да бъде
отхвърлена.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти и след анализ на събраните в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства, първоинстанционният съд е стигнал и до законосъобразния извод за
наличие на осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като е изложил и подробни мотиви относно законосъобразното санкциониране
на жалбоподателя и определянето на приложимото за това установено нарушение
наказание.
Настоящият съдебен състав намира, че не се установяват
основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
същия съд, доколкото не е допуснато твърдяното съществено нарушение при
събирането и оценката на доказателствата. Следва да се има предвид, че
представеният от съпруга на жалбоподателя диск с видеозаписи от работата на
светофарни уредби, не съставлява по смисъла на закона веществено доказателство,
защото видеозаписите не са събрани по надлежния ред в хода на проведеното
административно-наказателно и съответно наказателно производство пред РС
Пловдив, поради което и не може да бъде ползвано за целите на производството по
начина, който се иска от жалбоподателя. Спорна е и в правната теория и практика
правната природа на нарочно създадените видеозаписи извън и не по реда и
способите на съответното производство, поради което и правилно Районният съд не
е обсъждал съдържанието на приложения по административната преписка компактдиск.
Посоченото не е довело до неправилна оценка на останалите доказателства.
По отношение на твърденията за недоказаност на
нарушението, настоящата съдебна инстанция намира, че съдът, постановил
оспореният съдебен акт, е изложил подробни мотиви защо възприема една част от
гласните доказателства като достоверни и ги кредитира, а други не, като в тази
насока решението му не е необосновано. Макар районният съд да не е направил
относимия в случая подробен анализ на събраните доказателства, които са от
съществено значение за изясняване на делото, а именно приложената циклограма с
фазите на регулиране на движението от светофарните уредби на процесното
кръстовище, на практика е стигнал до законосъобразен краен извод, като се е
позовал особено на показанията на актосъставителя по делото П.. Настоящият
съдебен състав намира, че правилно тези показания са били кредитирани от
първоинстанционния съд, доколкото в тях се съдържа конкретна информация, от
която може да се направи извод дали поведението на жалбоподателя действително
осъществява състав на вмененото му нарушение. В случая свидетелят изрично е
посочил, че когато полицейският автомобил е спрял на червен сигнал на
светофарната уредба, свидетелят е възприел, че от дясната му страна за
включващите се автомобил по булевард „Кн.Мария Луиза“ от ул.“Лев Толстой“ е бил
подаден зеленият сигнал на светофарната уредба и автомобилите са потеглили за
включване надясно или наляво по булеварда, а в същото време автомобилът,
управляван от жалбоподателя и движещ се в посока срещу тази на полицейския
автомобил, също е преминал през кръстовището. Именно тези възприятия на
свидетеля са дали основание за преценката, че жалбоподателят Н. е преминала на
червен забраняващ сигнал на светофарната уредба и затова тя е била и спряна за
проверка. Тези показания, съпоставени с отразеното по представената циклограма
за всички фази на регулиране от светофарните уредби действително установяват
незаконосъобразно поведение на жалбоподателя, защото е видно, че в началото на
зелената светлина на светофара, указващ движението на автомобилите по ул.“Лев
Толстой“ при всяка от фазите на регулиране, категорично за движещите се в
направлението и по булеварда, където е установено движението на жалбоподателя,
вече е бил подаден червен сигнал на светофарната уредба. В тази насока е без
значение иначе действително установеното и отчетено и от РС Пловдив
неедновременно подаване на зелен сигнал на светофарната уредба на въпросното
кръстовище за движещите се в двете противоположни посоки по бул.“Кн.Мария Луиза“,
което се вижда и от циклограмата, като действително и безспорно по-дълъг е
периодът на зелен сигнал на светофарната уредба по отношение на посоката на
движение на жалбоподателя, в сравнение с тази на движение на полицейския
автомобил. В тази насока именно обаче е
без значение възприемането от страна на полицейския служител на сигнала на
светофарната уредба, указваща движението на жалбоподателя, доколкото за същия е
бил категорично видим този на уредбата на светофарите, указващи какво да е
поведението на водачите идващи по ул.“Лев Толстой“ и както се каза, съобразно с
фазите на регулиране, категорично при подаден зелен сигнал за тези водачи, вече
е бил подаден по-рано забраняващ червен
сигнал за водачите, идващи от посоката изток-запад, в която се е движела
жалбоподателката.
Предвид изложеното и независимо от това, че
районният съд не е съпоставил конкретно с гласните доказателства събраните
писмени такива, то с оглед посочената законосъобразна крайна преценка за
потвърждаване на оспореното пред него наказателно постановление и при
извършената проверка от страна на настоящия състав по реда на
чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и касационните основания,
визирани в касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора в настоящото
производство, разноски на поискалия такива жалбоподател не следва да се
присъждат за касационната инстанция.
Воден от горното, на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 296
от 24.03.2021 г., постановено по АНД № 5074/2020 г. на Районен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :