№ ...................../24.07.2023г.,
гр. София
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5901 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от Х.П.Г., с която е предявен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК срещу З.А.Г. за признаване за установено, че
ответникът не е собственик на следния имот: апартамент № 5, находящ се в гр.
София, ул. „*****, в жилищната сграда-блок на Кооперация С.-**, на втори
жилищен етаж, състоящ се от хол с кухненски бокс, две стаи, баня и тоалетна,
отделна тоалетна, килер и два балкона, със застроена площ от 95,540 кв. м, при
съседи: улица, двор, калкан, ап. № *****, прилежащо мазе №5 с площ от 8,68 кв.
м, заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място с площ от 455,75 кв.м., по нот. акт, а по скица
495,75 кв. м, съставляващо УПИ IV-7, от кв. 137 по плана на гр. София, местност „Зона
БЗ-4“, който имот съгласно одобрената със заповед №РД-18-32/01.04.2016 г. на
изп. директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.София, пред9ставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.302.164.1.5 с
административен адрес на имота: гр. София, ул. „*****, ап. 5 /втори жилищен
етаж/, който самостоятелен обект се намира в жилищна сграда-еднофамилна с
идентификатор 68134.302.164.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.302.164, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой нива 1, с
площ 95,540 кв.м, прилежащо мазе № 5 с площ от 8,68 кв. м и съответните ид.
части от общите части на сградата, при съседи самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - 68134.302.164.1.4, 68134.302.164.1.6, под обекта -
68134.302.164.1.2, над обекта - 68134.302.164.1.8.
С определение от
съдебно заседание, проведено на 06.12.2021г., съдът е счел делото за изяснено
от фактическа и правна страна и е дал ход по същество, но доколкото
определението е постановено при грешка относно преценката на съда за
допустимостта на предявения иск, същото следва да бъде отменено, на основание
чл.253 от ГПК, а производството по делото следва да бъде прекратено, по
следните съображения:
Съгласно т.1 от ТР №
8/27.11.2013г. по тълк.дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права /на оригинерно основание или по
реституция/, ако отрече правата на ответника.
В производството по
този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а
ответникът – фактите, от които произтича правото му. При всяко положение на
делото съдът следи за правния интерес, като при липса на правен интерес
производството се прекратява. Както е посочено в решение № 15/19.02.2016г. по
гр.дело № 4705/2015г. на ВКС, II
г.о., тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си
интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право,
което той отрича, както е в случая.
Предвид изложеното в
исковата молба, че от 21.07.2010г. до изтичане на тригодишния срок на договора
за наем, сключен между съпруга на ищцата и ответника, ищцата е обитавала имота,
а след това – от месец септември 2013г. до датата на подаване на исковата молба
– 25.06.2020г., е продължила да живее там необезпокоявано от никого, предвид позоваването на ищцата на влязлото в сила
решение по гр. д. № 612/2000г. на СГС, с което по иск на ответника по
настоящото дело е развалено действието на договор за покупко-продажба на обект
в строеж от 04.08.1995г., както и нотариален акт № 107 от 15.04.1997г., като
съобрази и заявените правни очаквания на
ищцата да придобие имота по давност, съдът намира, че за нея не е налице правен
интерес от отричане правата на ответника..
В практиката на ВКС се
приема, че е допустимо отричането на вещни права при възможност за придобиване
на съответно вещно право от предявилото иска лице, но само доколкото такава
възможност реално съществува към момента на предявяване на иска и единствената
пречка за нейното осъществяване е претендираното от ответника право.
В случая, към датата на
подаване на исковата молба, не е изтекъл десетгодишния срок по чл.79 ал.1 изр.1
от ЗС за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот по давност,
независимо от продължилото владение като фактическо състояние при прилагане на
презумпцията за анимус по чл.69 от ЗС, не са наведени твърдения за
добросъвестно владение, а хипотетичната възможност, свързана с осъществяването
на бъдещо несигурно събитие, според съдебната практика, не обосновава наличие
на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като
това би представлявало неоправдано навлизане в чужда правна сфера.
Съдът, като съобрази
изложеното, намира, че предявения иск се
явява недопустим, поради което и производството по делото следва да бъде
прекратено.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание, проведено на 06.12.2021г., с което е даден ход по същество на гр.
дело № 5901/2020г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав, на основание чл.253 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5901/2020г.
по описа на СГС, ГО, I-27
състав.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.